Раждане в АГ"Света София"(бившата Тина Киркова) - 8 част

Хубаво би било, но хора има всякакви и шансът да се разочароваш е голям. Докато бях в патологията с разкритие чинно трамбовах пеша по етажите и да знаеш какви панаири от народ улучвах най-редовно на петия етаж...

Здравейте вече съм си разказвала мъките е неволите с болницата. Няма  пак да го разказвам . Но мога да ви кажа че вип стаите и обикновенните се различават само по това че имаш свиждане в стаята ,децата ти ги носят и взимат а не ходиш ти да се редиш на опашка със всички на етажа да си ги вземеш сам. Що се касае до банята тя е обща пак за двете стаи. Оз бях с две момичета . За децата според мен се грижеха добре още си спомням как нехаеха на бебешко олио като си ги взимахме след къпане. Лошото е че има разделение между персонала и от там се създава лошата обстановка. Говореше се само за пътеки здр.каса и нямаше жена която да я пуснат на 3 тия ден.
        Да подчертая родих юли 2018 год. Аз ги намразих защото не пожелаха да ми сложат упойка а бях сигурна че детето е голямо а аз имам нисък праг на болка. Казах им че ще ми стане лошо и ще му изпуснат но може би не прочетоха в очите ми че мога да си позволя тъпата упойка.     А това което няма да забравя е лицата и усмивките които бяха различни в момента на изписването нямаше ги сърдитите физиономии.

 

В патологията е друго, все едно не си във същата болница грижеха се за мен много добре . Имаш телевизор хладилник........

       Първото ми раждане през 2012 година нямаше нищо общо с това . Казаха ми че цялата политика била сменена от тогава, станали са по алчни и гадни.
        Лошият ми късмет ме изпрати там в 3 сутринта едвам събудиха дежурната тя сънита раздразнителни всяка искаше да я изчакам да се наспи. И понеже бях виновна че нарушавам спокойствието им  всичко се преобърна. Излязох от вкъщи с усмивка а сега 5 месеца по късно всеки ден сънувам кошмари. И той е все един и същ как плача и се моля за упойка.


     За да се успокоя че серазтреперах ще ви кажа за раждането на моя приятелка. Тя е родила при външен за болницата доктор . Тя лично яе убедила да и сложи упойка защо трябвало да се мъчи като хората са направили начин раждането да е по бързо и без болка.

     Първото си дете родих с упойка за има няма 40 минути а тя беше още по голяма 4100 кг. И 51 см. Само с два вътрешни шева. А сега едвам ме зашиха и болката не е човешка......
   Пак се разговарях а иначе нямаше да казвам нищо. Не мога като заговоря за това и не мога да престана. Даже бих искала да направя нещо да напиша до някого да се съберем организация и да се направи нещо за следващите.

Приятна вечер и усмивката е най важна за цялото раждане  но те ми я скриха още в началото.

Цялата система е такава. Аз имам някои забележки, но съм доволна като цяло. Само една, две се опитаха да ми държат тон, но много бързо се разбрахме. А като ме изписаха, казаха, че съм най-непритенциозната пациента и че са много приятно изненадани Като сериозен недостатък отчитам, че няма лекар, който да те прегледа. Аз вдигнах температура и ме отсвириха, доста несериозно. Но иначе акушерките ми помагаха, лекарката ми идваше всеки ден, а педиатърката беше страхотна. Хранят децата с Аптамил и Хипп, не с Нестле.

На мен ми казаха NAN, а изрично попитах, за да преценя да продължа ли със същото AM като добавка докато ми се нормализира кърмата и тръгне достатъчно, или да го сменя.

Хм, може би сменят. Аз питах, за да знам с какво да храня вкъщи и казаха Хипп и Аптамил.

И моите впечатления са много различни. Но аз имам 3 вагинални раждания(2009г, 2015г, 2018г). Не мога да коментирам секциото, реанимация и възстановяването след операцията. Последния път бях за 2-3ч на 2-рия етаж, докато подготвят стая на 5-тия етаж. За мен разлика има и не съжалявам, че съм дала 120лв повече. Една санитарка не мръдна от мен, да ме пази да не ставам. Придружаваше ме до тоалетната. Бяха решили, че ще припадам. Как да им обясня, че съм ок. После й благодарих за грижата. Всички бяха мили и любезни с мен. Но и аз бях винаги широко усмихната и не съм ги занимавала с нищо.

За адаптираното мляко питах жената, която го носи. Каза, че го сменят в зависимост от договорите. В периода на моето разждане бяха на Хип.
Не се подлъгвайте по млякото, което се носи. Опитвайте да кърмите непрекъснато. В болницата нямате други задачи. Има и други майки, с които да си помагате и трупате опит.

И при моето раждане беше хип  но аз имах много кърма още там. Това ме изненада че нямаше кой да реагира когато се по дух и вдигнах темп. Трябваше да чакам до сутринта на визитацията доктора бе много любезен и ми дръпна една лекция какво да направя че да се нормализира.
     Бяха любезни даваха ми празни шишета стерилизирани в които слагах млякото което изцеждах . Понеже младежа не можа веднага да захапе правилно.
       

Ще си позволя да споделя и моето мнение за болницата. Като цяло не съм краен човек, освен това съм наясно с условията в държавна болница, но ако трябваше да раждам пак щях да се замисля дали да е там. Започвам от приемен кабинет. Ами не е нормално докато попълваш 10 хил. декларации и се опитваш да дишаш по време на контракциите някой да те пришпорва с думите: "Знам, че Ви боли, но имам още две жени за приемане". Както и да е, качиха ме в родилно. Д-р Петров, който си тръгваше нареди да ми се бие нещо (забравих как се казва, макар че в интерес на истината два пъти ми казаха) за забързване на раждането. Факт е, че ми каза, след прегледа и лекарството до половин час си родила, така и стана. Най-кошмарният половин час де, но завърши благополучно. Но да се върна назад. След поставяне на лекарството две младички лекарки решиха да ми сложат система с окситоцин и да спукат околоплодния мехур. Да, ама не. Обадиха се по телефона и някой от по-висшестоящите им каза да чакат. Те бяха видимо недоволни. Измежду другото част от разговора им беше: "Ами той си е облякъл якето и си тръгва". Както и да е, след минути дойдоха напъните, казаха ми да се наплискам на мивката и да минавам към родилна. Е не успях да е наплискам, защото усещах младежа на изхода. Едвам се качих на магарето. Последва напън, а докторката ми се молеше да не напъвам, а да дишам защото трябва да си смени ръкавицата, но не успях, съответно напънах и малкия излезе. В родилна зала беше и д-р Киров (за когото останах с много позитивни впечатления от начина, по който го слушах да говори на родилката след мен, която беше от ромски произход и преди да стигне до магарето направи страшни циркове), но при мен човека нямаше какво да прави Добре се бях поразкъсала. Лекарката ме заши внимателно и доколкото разбрах после от коментарите на акушерките доста добре. Та относно родилна е това - като изключим, че имаше разминаване между сменящите се лекари, смятам, че реакциите им бяха адекватни, а в интерес на истината и аз не бях от най-послушните родилки
Негативните ми впечатления са от след това. Още докато бях на магарето ми излезнаха кръвните резултати и акушерката каза, че съм с повишени левкоцити. Съответно ми назначиха антибиотик. Още докато бях на количката след раждането се появи педиатърка, която ми обясни, че щом така стоят нещата при мен най-вероятно и бебето ще е на антибиотик. Като коментирах резултатите се учудих, защот не бях имала никакви проблеми през цялата бременност, не бях и боледувала. Както и да е - и двамата на антибиотик. Да вметна моята ЛЛ, която е и педиатър ми обясни, че не е било редно тъй като всички бременни са със завишени левкоцити, защото са техните + тези на бебето и се регулират 28 дни след раждането, когато кръвта на майката се изчисти от тази на бебето. За акушерките в родилно обаче мога да кажа само хубави неща. Имаше само една сърдита стринка, всички останали бяха много мили и внимателни. Първия път и тоалетната ме придружиха. А имаше една златна от тях и много съжалявам, че не й разбрах името, защото беше душа-човек, но пак казвам с изключение на една всички други бяха много мили. Виж педиатрите от детско са друго нещо. Там като че ли се чувстваха богопомазани. Като цяло не ми хареса организацията им. Водехме бебетата сутрин от 7.00 ч. до 10.00 ч. и вечер от 20.00 ч. до 22.00 ч. Вечер за тоалет, а сутрин освен всичко за визитация. След което се предполагаше, че минава педиатър по стаите да каже какво са установили на визитация. Ами не всеки ден минаваше, а когато минаваше основната информация беше колко е свалило или качило бебето, аз разбрах на втория ден, че е антибиотик, хубаво, че бях психически подготвена от преди това. Не бяха видяли, че малкия има проблем с едното око, наложи се да го водя лично в детско и пред мен да му сложат капки и паста, за да започне да си отваря очето. Изписаха на 5тия ден - неделя. До последно не се знеше кога ще ме изпишат. Влезнаха сутринта на визитация, казаха, че ще ме предложат за изписване, след малко влезе и педиатър и каза, че ме изписват. Хубаво е, че  преди мен изписаха две момичета от стаята, за да знам за какво става дума. Тъй като беше неделя и секретарката не беше на работа никой не дойде да ми каже повече нищо. Когато отидох да питам акушерката и сега какво тя с повишен тон ми обясни, че това не й е приоритет. В следствие, на което и аз повиших тон и й обясних, че пред очите ми на другите момичета са им обяснявали къде да отидат близките и на кой тел. да се обадят и пр. Та тя ме прати при секретарката в детско, която слава богу беше в час и се разбрахме как да действаме от тук насетне. Та така.
Битови условия и храна - неподходящи. От дограмата духа жестоко, паяжинки се прокрадват тук и там. Храна грах (много яко за кърмачки), картофи и сирене (и рициново масло ). Това обаче не ме притесни особено. Банята ни беше една за две стаи, което е удобство.
Та в обобщение от собствените ми наблюдения и комуникация с всички майки около мен в този момент, всички са минимум по 5 дни, всички майки предаваме на децата си инфекции при раждането и съответно те са на антибиотик. Никаква информация от педиатрите! Много мили акушерки в родилно, стараещи се максимално да осигурят комфорт на родилките.
Само да кажа първото си дете родих в друга държавна болница - втора градска и бих родила там още 20 пъти, ако не бяха закрили родилно!
Ами, момичета, извинете ме за гигантския пост, но се опитах да бъда обективна и неемоционална. Не е кошмар болницата според мен, но има няколко съществени недостатъка.
Успех и леко раждане на всички!

zuzi_pretty много благодаря! Явно педиатрията е проблем и от други коментари разбирам... Аз мисля да помолвам за храна да ми носят от вкъщи, мислиш ли, че ще е проблем? И какви са ти впечатленията за 5ти етаж, мисля да помоля за стая, но на отворените врати казаха, че гаранция няма зависи към момента какво е налично, при теб как беше?

Няма проблем за храната. Могат да си ти носят всеки ден. За 5 тия етаж за съжаление не мога да помогна, защото аз бях на втория, но разбрах от майчета там,  че момичетата с избор на екип са с предимство за вип стая. Ако те са настанени и остане място във вип стаите настаняват и майчета без екип.

Могат да те качат на 5 етаж само ако си с екип и зависи колко родилки има преди теб. А понеже си с добри впечатления ще ти кажа повечето да не кажа всички от педиатрията на втора гр. Са в тина киркова под патронажа на сестрата на Бойко Борисов за то со със голямо самочувствие . Педиатърката на децата и тези акушерки на родилките са си от Толкова  с различни заплати са и това е основната тема която замесват.

Всъщност неонатолозите преценяват кога, колко и дали да се дава АМ на бебето. По мое време(октомври 2015г и август 2018г) АМ беше Хип, козметиката също. Шишетата бяха Нук. Аз така и не дадох АМ. Обясних 10000 пъти да не хабят храната, аз кърмя. Лекарката преценила, че ще ми носят и жените слушат. Лекарите даваха инфо за бебето, каквото съм пожелала, съм попитала и ми е било обяснено. Изследваха ми децата за кръвната група, изследваха слух и други изследвания имаше. АБ не съм пила при нито един от престоите си там, децата ми също. Не се е и налагало.

Много благодаря за споделеното. Именно това питах преди няколко дни и част от момичетата тук се опитаха да ме контрират с въпроси от типа " Как съм си направила извода, че повечето майки и бебета са на АБ? Как съм решила че той им е бил изписан без нужда?"