единствен начин виждам да има много вкусни неща от които изобщо не се дебелее.
иначе какъв е този живот_!
иначе какъв е този живот_!
- Публикувана: 13 ноем. 2018, 08:46 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2019, 09:49 ч.
Дневникът - тема 96 - Да отслабнем всички заедно!
Естествено че килограми, психика, отслабване, пълнеене, всичко е свързано.
Бях си наумила хиляда неща да напиша, но няма да се разберем. Не искам да съм роб на кантара, както писах дори се харесвам в последно време, но знам че не изглеждам наистина добре. Не се харесвам под душа, не се харесвам по бельо и т. н. В същото време преминавам през "олеее как ми се яде тази хрупкава баничка.... Но килата се трупат....но баничката е страхотно удоволствие..... Обаче онази нова рокля не ми става.... Абе Айде стига, ще си нося други дрехи, един път се живее". И тук изяждам баничката. Избирам удоволствието от вкусната храна, пред удоволствието от хубавата рокля. Образно казано естествено. В 95% от случаите ям без да съм реално гладна, а заради самото удоволствие което ще ми донесе точно определена храна.
Бях си наумила хиляда неща да напиша, но няма да се разберем. Не искам да съм роб на кантара, както писах дори се харесвам в последно време, но знам че не изглеждам наистина добре. Не се харесвам под душа, не се харесвам по бельо и т. н. В същото време преминавам през "олеее как ми се яде тази хрупкава баничка.... Но килата се трупат....но баничката е страхотно удоволствие..... Обаче онази нова рокля не ми става.... Абе Айде стига, ще си нося други дрехи, един път се живее". И тук изяждам баничката. Избирам удоволствието от вкусната храна, пред удоволствието от хубавата рокля. Образно казано естествено. В 95% от случаите ям без да съм реално гладна, а заради самото удоволствие което ще ми донесе точно определена храна.
Elena_of_Avalor основния ни проблем е съществуването на @хрупкави банички@ и достъпността на тази храна.
Много лесно и вседостъпна е храната в днешно време. Ако една баничка беше 40 лева и деликатес както са трюфелите ... ами щяхме да си я сервираме само на Нова Година с късмети ... заради празника
Много лесно и вседостъпна е храната в днешно време. Ако една баничка беше 40 лева и деликатес както са трюфелите ... ами щяхме да си я сервираме само на Нова Година с късмети ... заради празника
Аз пък първо трябва да се преборя със собствената си лакомия. Имам лакомо око , както казват старите хора. Мога да съм яла преди 30 мин. ,но в момента в който видя нещо което може би ще ми хареса , автоматично посягам към него. Другият ми проблем е ,че обичам да готвя , обаче обичам и да ям това което съм сготвила, а няма как да спра да готвя че ще ме изгонят от вкъщи 
....И така се въртя в един омагьосан кръг...готвя>ям>дебелея>после рева..
....И така се въртя в един омагьосан кръг...готвя>ям>дебелея>после рева.. За мой късмет собствените си бъркочи не мога да ям. Въпреки, че домочадието казва колко били вкусни ...
Ellie-anne научавай ги да готвят!
Или им сервирай като им носих сметката... но с цени повече от в кварталната кръчма . Ще ги отучиш да ядат в къщи и ще разрешиш проблема.
Ellie-anne научавай ги да готвят!
Или им сервирай като им носих сметката... но с цени повече от в кварталната кръчма . Ще ги отучиш да ядат в къщи и ще разрешиш проблема.
Хайде за пръв път и аз да се запиша. Нямам нищо за сваляне, свалих много повече (30 кг) и от най-смелите ми мечти. Тук съм заради мотивацията, от 10 години следя отслабващи форуми. Ям всичко, признавам че бих живяла само на сирена и червено вино:grinning: Никога нищо не спрях, дори сладкото. Тегля се всеки ден. Ако стана 51 кг, ограничавам сладкото, но не за дълго хаха. Два пъти паднах на 48, тогава ям здраво.
Аз пък изобщо не разбирам горната дискусия. Ама изобщо.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Дези, тя и майка ми не разбира нищичко от нашите хранителни разстройства със сестра ми / нейният страх от храната до степен да пие само вода и моето - да се тъпча от лоши емоции /. За нея това са глезотии и само шамари ще ги оправят. Но това не променя фактите, а те са, че много хора развалят деня си с проблеми, свързани с храненето. / не килограмите, а самото мислене и хранене /.
Разбира се, че слабите жени не са нещастни скумрии, повечето от тях са харесващи се, харесвани и добрата визия им дава предимство от започването на нова работа до лесното намиране на дрехи.
Вярно е и, че има много жени, които са повече от пълнички, но горното се отнася и за тях / е, с известни проблеми при намирането на дрехи, разбира се /.
Аз наблегнах на факта, че според МЕН е загуба на време, енергия и фокус, ако насочваме вниманието си основно към хранене и килограми и, още по-зле, ако това определя как ще се чувстваме, как ще прекараме на дадено място или с определени хора, та дори и със себе си.
А относно здравето - абсолютно те подкрепям, тук две мнения няма - за него жертвите са нужни, аз също ги правя.
Аз пък изобщо не разбирам горната дискусия. Ама изобщо.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Дези, тя и майка ми не разбира нищичко от нашите хранителни разстройства със сестра ми / нейният страх от храната до степен да пие само вода и моето - да се тъпча от лоши емоции /. За нея това са глезотии и само шамари ще ги оправят. Но това не променя фактите, а те са, че много хора развалят деня си с проблеми, свързани с храненето. / не килограмите, а самото мислене и хранене /.
Разбира се, че слабите жени не са нещастни скумрии, повечето от тях са харесващи се, харесвани и добрата визия им дава предимство от започването на нова работа до лесното намиране на дрехи.
Вярно е и, че има много жени, които са повече от пълнички, но горното се отнася и за тях / е, с известни проблеми при намирането на дрехи, разбира се /.
Аз наблегнах на факта, че според МЕН е загуба на време, енергия и фокус, ако насочваме вниманието си основно към хранене и килограми и, още по-зле, ако това определя как ще се чувстваме, как ще прекараме на дадено място или с определени хора, та дори и със себе си.
А относно здравето - абсолютно те подкрепям, тук две мнения няма - за него жертвите са нужни, аз също ги правя.
Съгласна съм с теб по всички точки.
Мисля си, че е възможно да се намери златната среда, където без ядове и екстремен стрес да се постигне желаното. Естествено, че ще се тръшкаме понякога- хора сме. И аз съм се ядосвала съвсем публично в темата, сигурно ми помните изблиците. Ами изнервя се човек понякога...Но това са само емоции и минават.
Добре, някой е изял мъфин- голяма работа. Важно е да е бил вкусен (и с боровинки
). Продължаваш нататък и толкова. Но докато човек си търси неговия начин на принципа проба-грешка, минава време, и писане, и следене. За някои това може да изглежда като проява на вманиаченост, неприемане на себе си и прочее. На мен ми прилича на честност към себе си какво правя и какво изяждам, особено вечер след тренировка.
Освен това, темата е за отслабване, лесно може да изглеждаме обсебени, но по правилата на темата тук не се говори за друго.
Обичам да ям, вкусно ми е. Но предпочитам да не качвам, ако е възможно.
Аз пък изобщо не разбирам горната дискусия. Ама изобщо.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.
Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.
Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.
До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Дези, тя и майка ми не разбира нищичко от нашите хранителни разстройства със сестра ми / нейният страх от храната до степен да пие само вода и моето - да се тъпча от лоши емоции /. За нея това са глезотии и само шамари ще ги оправят. Но това не променя фактите, а те са, че много хора развалят деня си с проблеми, свързани с храненето. / не килограмите, а самото мислене и хранене /.
Разбира се, че слабите жени не са нещастни скумрии, повечето от тях са харесващи се, харесвани и добрата визия им дава предимство от започването на нова работа до лесното намиране на дрехи.
Вярно е и, че има много жени, които са повече от пълнички, но горното се отнася и за тях / е, с известни проблеми при намирането на дрехи, разбира се /.
Аз наблегнах на факта, че според МЕН е загуба на време, енергия и фокус, ако насочваме вниманието си основно към хранене и килограми и, още по-зле, ако това определя как ще се чувстваме, как ще прекараме на дадено място или с определени хора, та дори и със себе си.
А относно здравето - абсолютно те подкрепям, тук две мнения няма - за него жертвите са нужни, аз също ги правя.
Съгласна съм с теб по всички точки.
Мисля си, че е възможно да се намери златната среда, където без ядове и екстремен стрес да се постигне желаното. Естествено, че ще се тръшкаме понякога- хора сме. И аз съм се ядосвала съвсем публично в темата, сигурно ми помните изблиците. Ами изнервя се човек понякога...Но това са само емоции и минават.
Добре, някой е изял мъфин- голяма работа. Важно е да е бил вкусен (и с боровинки
). Продължаваш нататък и толкова. Но докато човек си търси неговия начин на принципа проба-грешка, минава време, и писане, и следене. За някои това може да изглежда като проява на вманиаченост, неприемане на себе си и прочее. На мен ми прилича на честност към себе си какво правя и какво изяждам, особено вечер след тренировка.
Освен това, темата е за отслабване, лесно може да изглеждаме обсебени, но по правилата на темата тук не се говори за друго.
Обичам да ям, вкусно ми е. Но предпочитам да не качвам, ако е възможно.
Абсолютно съм съгласна с теб!
И аз " дойдох " в темата, защото ме вълнува всеки един нюанс от нея - от психиката, емоцията, до чисти физическите стъпки. И съм питала, и съм се тюхкала, и съм се оплаквала тук. И пак ще го правя.
Продължавам не само, защото имам да боря още поне 10-ина килограма, а и защото ми харесват присъстващите - умни, приемащи и готови за диалог дами.Казах по-горе, в моето семейство имам примери за по-сериозни последствия от възприемането на храната и за това се чувствам длъжна да не подпомагам залитането в крайностите.
При мен ако съм заета с някаква дейност не се и сещам за ядене. Но остана ли на любими дейности и съм в къщи - ям на поразия. Сега хладилника е със сравнително ниско калорична храна, без някои сладкиши, над които се действа контролирано, та няма големи сътресения. Не се лишавам от нищо, но мислено контролирам калориите. Закусвам защото после съм на работа и там няма начин да се яде. Започнах със закуските заради кафето, че не ми действаше добре, но сега пък спрях кафето и минах на чай, а закуската си остана. Пък и диетолозите казват, че трябва да се закусва, та ще я оставим тази закуска да я има.
Вече съм в границите на нормалното тегло 64,1 кг остават още някакви 5кг за да стигна желаното и после идва трудния момент да ги задържа, но толкова привикнах към този начин на хранене, че не мисля да е много трудно.
Не ме дразни храненето на останалите, явно мотива ми за отслабване е доста силен и контрола не ми представлява голяма трудност. Пък и не съм прекалено стриктна. Ако ми се дояде нещо си хапвам, но малко колкото да задоволи вкуса. Ми това е при мен.
Вече съм в границите на нормалното тегло 64,1 кг остават още някакви 5кг за да стигна желаното и после идва трудния момент да ги задържа, но толкова привикнах към този начин на хранене, че не мисля да е много трудно.
Не ме дразни храненето на останалите, явно мотива ми за отслабване е доста силен и контрола не ми представлява голяма трудност. Пък и не съм прекалено стриктна. Ако ми се дояде нещо си хапвам, но малко колкото да задоволи вкуса. Ми това е при мен.
и в групата във фейса писах, ама и тук да си кажа
не виждам вманиачен в ограничението на храната човек в темата
не мисля, че някой е гладен, близо до анорексията или с някаква болестна обсесия
както и Дези каза, темата е за отслабване, за това си говорим
и защото май от на Сиска плановете тръгна дебата - ами това са планове, които всички сме доказали многократно, че нарушаваме с удоволствие и мярка
не виждам вманиачен в ограничението на храната човек в темата
не мисля, че някой е гладен, близо до анорексията или с някаква болестна обсесия
както и Дези каза, темата е за отслабване, за това си говорим
и защото май от на Сиска плановете тръгна дебата - ами това са планове, които всички сме доказали многократно, че нарушаваме с удоволствие и мярка