УСПЯЛ ли е мъжът до вас?

разбирам изпълващите сърцето ти чувства
красиво е желанието ти да виждаме повече щастливи семейства покрай нас, а не да се чака някаква илюзорна готовност
всичко това е прекрасно

първата ми мисъл в отговор на твоя въпрос е "да" и само това

но после се размислих
и стигнах за себе си до извода, че успехът / неуспехът се оценяват в най-тъжния момент, когато се прави разносметка за целия жизнен път на човека. Знам, например, колко много е постигнал моят мъж. Но също така знам, колко повече иска да направи. Погледнато отстрани - едва ли може повече да се желае. Но винаги може. Повече, по - добро, по - ... всякакво. Затова съм сигурна, че на този въпрос той би дал отговор "не"...

В момента нямам 'човек до мен', но мога да кажа за бившия си. Смятам, че не е постигнал малко, още повече постигнал го е САМ,без някой да му помага финансово или както и да е, и пронозирам, че ще преуспее, защото той не се задоволява от постигнатото, а си поставя какви ли не цели занапред. Които понякога изглеждат все едно ги прави човек,' гонещ вятъра',  но той е такъв- оптимист с авантюристични елементи,а  смятам,че това съчетане спомага за успеха.

Когато го срещанх си беше достатъчно самостоятелен, а аз търсех точно такъв мъж 
За успял- не знам, има семейство, добра жена  дете, работа, какво повече да иска човек 

Да,успял е.Той е много амбициозен и последователен в желанията си.Винаги съм знаела,че ще успее да достигне мечтите си.Аз не съм така упорита в преследването на целите.Точно по тази причина се отказах от собствена кариера и се посветих само и единствено на семейството.И не съм съжалявала нито за миг.

Да!   И в професионално и в семейно отношение!

Засега да, но още е млад, да видим по-нататък 

Определено се гордея! Всеотдаен в семейството, професионалист на работа...много мога да изброявам.

офф: Валентина, гледах мъжа ти в постановката на дипломната му работа, още тогава си личеше, че има страшен потенциал! (тогава ходех известно време с един негов приятел/познат и доста постановки изгледах по него време)

Моят мъж също е успял!Но и много сее трудил за да стигне досегашното си положение, работи по 16-18 часа на ден и иска аз и той да сме добре във всяко едно отношение.Много се гордея с него 

Преуспял не е,имало е моменти когато просто няма и всичко върви назад,има моменти в които има много и всичко е наред.Но като цяло се гордея с него,защото никога не се отказва,никога не се е предал,оправен мъж е,не е като има ги някои стоят си вкъщи и все викат няма работа-няма пари,незнам кво да правя.Според мен е успял,затова че се е преборил с пречките на живота, продължава да се бори и е успял в много отношения.Успява,защото не е паднал духом и за момент,става сутрин въпреки болки или други неразположения и излиза,за да сме добре,за да сме спокойни.Гордея се с него и съм щастлива,че срещнах точно този мъж.

Да, има много успешна кариера.  Заедно сме изградили едно чудесно семейство, той е страхотен баща.
Не е успял да бъде поне малко егоист.

  При положение, че има мен за жена и Димана и Момчил за деца е повече от успял 

То зависи какво се разбира под успял ... но в неговият случай няма значение - щом успя да намери най-прекрасната жена на света
 
Е ако трябва да съм сериозна  – напълно съм съгласна с Асса, да не я повтарям. Пък и честно казано и двамата не обръщаме много внимание на постигнатото – наслаждаваме се на тишината по пътя в търсене на себе си 

от 14 години сме заедно, за това време в професионален аспект се издигна много, постигнахме семейството, което искахме и го съкратиха..в момента е безработен, но мисля, че той е успял..

така както аз не съм успяла, макар и да имам хубава работа и професия и прекрасни деца

ПС. зависи кой какво разбира под успех..аз вечно търся ли, търся нещо

Ми мога да кажа,че е успял, придвижва се бавно,но славно.Но има още доста лебец да яде

Хахаха, какво съвпадение. И аз по този начин четях заглавието на онази тема
Иначе моят го смятам за много успял. В никакъв случай не е кариерист, аз такива не ги понасям. Работи това, което е хобито му и което най-много обича да прави. Много е щастлив от работата си, а и аз съм много щастлива от нея, защото е сравнително прилична откъм доходи 
Е, хора с неговата професия понякога взимат двойно повече, но аз съм доволна, че той не би се подлъгал по печабарството и не би заменил любимата си работа с нещо скучно. Обичам човек да може да оцени вкуса на живота, не само да гони парите.

Успял е, да.

Моя мъж не е успял въпреки, че е професионалист в работата си. Понякога ми е малко тъжно, но пък е най-добрия мъж и баща на света с мааааалки изключения

Независимо, че е голям професионалист, не е успял в работата си, но за сметка на това е успял да бъде най - добрия човек, най - добрия баща, най - добрия съпруг!
Какво повече мога да искам - това е най - важното за мен!

Да, определено е успял човек. В професионален и в семеен аспект.

Ами даааа! А откакто има жена си до себе си все повече успява!
Май се явявам некво вдъхновение

В някой отношения няма равен на себе си. Амбициозен е доста и доста неща направи но знам че иска много повече .. Опитвам се да му давам подкрепа поне морална ... Гордея се с това което направи и това което се опитва да направи в професионално отношение ... За семейното все още се борим и аз и той. Но не искам друг до мен успял или неуспял.

Да, но може още да се желае.

Не ви омръзна да си хвалите мъжете...тцтцтц... злааатни!
Поне им пишете и телефоните

в сферата в която е едва ли може да успее повече.
не го хваля. и телефон не давам)))) щото аз го вдигам)))

Рано е да се каже!когато му дойде времето ще споделя!

Определено мога да кажа,че е успял В семейството и професията си
За мен е най-добрия баща,съпруг и приятел.Заедно сме от 10 години и за миг не съжалявам,че избрах НЕГО

А вие нали знаете, че има една приказка:
"До всеки успял мъж стои една умна жена."
Определено мога да кажа и за моя мъж, че е успял. Има семейство, жена, едно прекрасно дете и престижна професия, но най-важното е, че той самия казва, че никога не е бил по-щастлив. Гордея се с него. 

Точно така е. Какво да правя сега умна съм си.
На сериозно : Смятам мъж си за успял в две сериозни отношения - семейство и кариера  - и за двете има какво още да се направи, ноооооо, винаги трябва да си поставяш цели, които можеш да постигнеш.
Не го хваля, гледам да съм обективна и се гордея с него.

 

Мъжът ми е успяващ - в професионален план. По едно време беше заседнал, но сега върви добре и въпреки, че не получава много висока заплата много си обича работата и се развива в нея, нескромно ще кажа, че е перфектен професионалист.
В личен план е успял - нали има мен  и децата ни...

Смятам, че е много кадърен и му се отдават много неща. Но професионално не се е издигнал все още, обаче съм сигурна, че ще успее (с интелектуален труд започна да се занимава сравнително от скоро).

Валентина, твоят мъж определено е успял! Не знаех, че за толкова кратко време е постигнал успеха

Да, успял е в професионален план и в личния живот

Да!Когато го срешнах беше само на 28год.(Ехххх като,че ли вчера беше)
Имаше си малко магазинче за което се беше бъхтил доста време.Помощ от родителите си е нямал поради простата причина,че са му отказали такава.
С времето, след като се бракувахме, от малкото магазинче не остана и помен.Малкото магазинче стана голям магазин, след него още един и още един. Така след 5 год.съпругът ми успя да изгради нашата малка империя сам без ничия помощ.
В личен план също е успял,така мисля. Единственото нещо което му липсваше бяха децата.Сега има мен(едно необходимо зло,което го обожава ) един чудесен син и една прекрасна дъщеря.

За да е успяЛ е рано да се каже, за сега успява!

В момента въпреки, че е постигнал нящо му се иска да започне от начало. Не се чувства оценен подобаващо и мисли да се хвърли с главата напред, но мен ме е толкова страххххх

Все едно съм го писала аз, с тази разлика, че аз съжалявам, че загърбих мечтите си за собствена кариера...за сега

Миленка, страхотна си! Успял е мъжът ти, разбира се!

Точно това очаквах да прочета в тази тема! Разбира се, че до всяка интелигентна жена стои един успял мъж! Тя го подкрепя и приземява, върви до него и прави така, че той да върви уверено само напред! Не е нужно да е направил страхотна кариера, да е на определени години или да взема много пари! Мъжкото самочувствие, гордостта му сте вие, децата!


Джуджанка, разбирам те на 100%, даже на 120% (с ДДСто  ) - преди да срещна бъдещият си съпруг бях опора на един друг прекрасен мъж! Най-амбициозният и педантичен мъж, когото познавам! Бях до него 3 години, през което време той дойде почти на върха на кариерата си, но недооценен и реши да започне от начало с нещо собствено, в чужда страна, неговорещ езика ни. Имаше си само мен! Напуснах работата си и направихме всучко заедно, а така ме беше страх. Всяка малка грешка можеше да бъде фатален крах на неговия професионален и емоционален живот - как би се върнал да прави нещо за някой друг, при условие че ес е провалил! Скъсах се от нерви, но нито за миг не показах, че треперя. Имаше 2 момента почти в началото, когато той се тресеше от съмнения и страх, но аз бях до него - стиснах му ръцете и му казах: "Знаеш, какво те чака! Да се върнеш назад НИКЪДЕ и да съжаляваш ВИНАГИ, че не си продължил напред. А ти е трябвало още толкова малко! Аз винаги ще съм до теб!" Е, до него бях докато всичко тръгне и потръгне, ставаше все по-добро! Още от началото работехме с най-големите чуждестранни фирми в България, а и от чужбина някак лесно ни избираха отново - как ги омайва този човек, харизма страшна има! И още съм до него - емоционалните ни пътища се разделиха (аз реших, че не мога да чакам той да узрее за идеята, че с перфекционизма си никога няма да се почувства напълно готов да бъде баща и съпруг, той пък откри едно много слънчево момиче, аз - едно слънчево момче), но професионалните още ги борим заедно! Виждаме се всеки ден, защото кабинетите ни са един до друг! Гордея се с него! Един още недоузрял за семейство великолепен и стабилел мъж, който е в прекрасни отношения със съпруга ми и който обожава дъщеричката ми!


Започнах тази тема от толкова невинно любопитство, и заради толкова явно недоглеждане със заглавието на другата тема, а докато си пишех постинга...   докъде стигнах! Обяснения в любов!   Ами гордея се с ъс съпруга ми и много се радвам, че и вие се гордеете с вашите съпрузи!

Ще продължавам да чета с интерес!

телефоните им ще раздавам по-късно...

Валентина, като те чета и ме хваща страх още повече. Радвам се, че точно той е баща на дъщеря ми. Знаех, че ще имам дете от него още като започна нашата връзка. Аз знам, че няма да се откажа от него просто така, но някак не мога да му дам пълна подкрепа. Страхът ми за несигурно бъдеще надделява и винаги го засипвам с "Ами, ако нещо се обърка?". Просто съм такава. Предпочитам едвам да кретаме отколкото да рискуваме. Още повече, че сега не работя, а всички знаем, че самостоятелен бизнес трудно се развива и печалбите идват поне година по-късно. Имам ужасни спомени от '97г. Мисълта, че пак ще се намирам в подобно положени (още повече сега с дете) ме докарва до тиха лудост. Май трябва да започна да се боря със страховете си, за да бъде той по-сигурен в себе си! 

Чета и мисля, и ето какво измислих:
Дали съм успял - зависи в какво отношени. Щастлив съм, и мисля, че това е най-важното.
1. Имам наистина най-добрият човек на света до себе си - ако не беше тя, аз нямаше да съм това, което съм сега. Винаги ме е подкрепяла. И добре, че е тя да ме "ръчка".
2. Имам две прекрасни деца, които освен да ме ядосват, повече ме радват. Винаги, когато си помисля за тях "ми порасват криле".
3. Много добър професионалист съм. Започнах с ЕТ (търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци, внос на цитруси), но се отказах, защото търговията не ме влече. Занимавам се с компютри и комуникации и никога не съм се "излагал". А областта на изява ми е такава, че винаги има какво още ...
4. Финансии - семействотоми (не без помощта на съпругата ми) е обезпечено. Но точно тук мога да кажа, че НЕ СЪМ УСПЯЛ - винаги може да се желае още.
А иначе какво - да кажа че съм успял и да седна да дебеля ли?  

Благодаря ти, Валентина!
Мен сега наистина ме интересува, какво й трябва на една жена, за да се нарече успяла. Може би е заглавие на друга тема.

Извинявам се за офф-а.

Валентина, страшни сте вие! целувки на малкото слънце!
 Аз не знам какво е точно успех, защото това е много относително нещо...
  Важен е пътят и развитието. А ние така сме се събрали с нашия татко, че не знам докъде можем да я докараме. Работим това, което ни е кеф, работата е тежка, но е забавление, имаме си планове, аз даже започнах да уча...
 За него всяка година е по-добра откакто сме заедно, значи успява В очите на околните е успял.въпреки, че баща му е "съвсем успял" и това малко тежи
 А сега вече си имаме и дългоочакваното детенце...какво по-хубаво!
 Аз се гордея с Мишо и мисля, че не можех да си представя да срещна по идеален мъж от него поне за мен е така

Преди шест години свързах живота си с един наистина успял в професионален и личен план мъж. Който за изминалите години не престана да ми стопля душата с ентусиазма, принципите, чувството си за справедливост и с доброто си сърце. Той възвърна поразклатената ми вяра, че човек може да постъпва правилно, и пак да печели, в преносен и в буквален смисъл. 

Валентина, много интересен въпрос. Накара ме да се замисля.
Дали е успял? Дали е успял какво? Да направи много пари? Дали е успял да купи домати… Хората имат различни цели и различни виждания за успех. За някои жени успехът на мъжа е да има кариера и пари. За други – това, че мъжа им е успял да купи домати е голям прогрес, тъй като до сега само е гледал мачове и й е подвиквал да му донесе една бира…
Ще ми се да оставя настрана успеха на мъжа ми на професионално ниво. Дори и да се впусна в обяснения колко е умен, способен, ценен във фирмата, важен в управлението й и т.н. едва ли ще интересно, сигурна съм, че всяка от нас вярва в качествата на мъжа до себе си и може да го хвали дълго и продължително. Пък и кариерата и парите са преходни неща – днес ги има, утре ги няма.
За мен, като жена, е важно, че той е успял да намери себе си и е успял да стъпва уверено по земята, по която върви. Това ми дава сигурност, стабилност, защита и подкрепа в нашите отношения. Любовта, която споделяме се допълва от безграничната обич към нашата дъщеря. Всичко останало са допълнителни екстри, ако ги има – добре, ако ги няма в момента – пак добре, ние сме това, което сме, със или без тях.
Черешката на тортата всъщност няма голямо значение, ако самата торта е страхотна…

П.п. Малко по-философско от нужното се получи, но се надявам, че ме разбра.

Валентина, комплименти за темата! стана ми малко тъжно, че пак има хора сред нас, които възприемат постингите като хвалене...
Научете се да се радвате за успехите на другите! толкова ли е трудно?

Как възприемам аз мъжът до мен? Той е лекар - доста тежка професия, особено за семейство. Костваше ми много усилия да свикна с безбройните дежурства и с факта, че практически винаги е на разположение. телефонът звъни непрекъснато - няма ден или нощ. Успял е, да! първо, защото работи това, което обича с цялото си сърце. Научих се да не ревнувам, а просто да намеря моето място в неговото ежедневие. отличен лекар е и за всичките години, в които работи, не успя да се корумпира, да се комерсиализира... имали сме много трудни моменти, в които с мъка ме е питал дали да не се откаже и да започне друга работа... Въпросът беше измъчен, с чувство за вина, че не печели почти нищо... Мислех дълго и накрая му казах, че ще се опитам да направя всичко възможно, за да продължи да работи това, което е неговото призвание. така и стана! и когато усещах, че се комплексира, съм се опитвала да правя чудеса, за да си възвърне самочувствието като мъж!
Най-ценното е, че е човек, че подхожда спрямо всеки пациент индивидуално, че не претупва нещата... Признавам, че понякога не съм била доволна, че звъни на пациенти от собствения си телефон - просто за да ги пита как се чувстват... Когато ми е отговарял - съм чувствала само и единствено срам...
Успял е не само заради това, че е отличен специалист, но и поради факта, че не спира да чете и да се развива!
Пожелавам същото и на всички вас - да бъдете удовлетворени и да се радвате от успехите на човека до вас, да бъдете до него в неуспехите, които неизбежно се случват!

Ламьо, все едно си отговорила вместо мен
И при нас положението е почти същото. Без нощните дежурства, но работи до късно, събота и неделя все някой пациент ще се намери...
 
Но и аз се обучавам на търпение и разбиране. Защото виждам, че професията му доставя огромно удоволствие и се чувства удовлетворен от нея и хората го обичат и са му благодарни, че им помага.
Един дядо веднъж се сащиса, защото мъжа ми му се обадил да го попита как е. Дядото каза, че вече е сигурен, че все още има истински хора. Може би това е моментът, в който се почувствах най-горда от това, което върши.
Не мога да кажа още дали е успял, защото е твърде млад.
Но в професията си печели уважението и признанието на хората, а в личния живот за мен най-голямото признание за успеха е, че създадохме и опазваме до ден днешен връзка, която започна, когато бяхме още деца
Надявам се след 20г. той да се чувства успял. Това е най-важното.

не е успял- в смисъла който влагате.... директор и с висока заплата примерно... но пък съм си доволна от него и си го обичам ... парите и положението не са най-важни...познавам хора, които изкарват много повече от него, но не бих го сменила за нито един от тях...важно е как се отнася към теб, към близките ви и към децата ви...

за мен успехът не е свързан с парите... В България не винаги парите са добра оценка за труда и качествата на даден човек, за съжаление

Смея да кажа, че с мъжа ми успяваме заедно и съответно сме еднакво успели  Бизнесът ни е общ (и двамата сме шефове  ). Дали се чувства успял може да каже само самият той, това, което аз мисля е, че предстоят още много неща, в които да успяваме заедно. 

Абе, мацки, вие да не сте се сбрали все силиконови певачици, я, признайте бързо. С тия ваши
cуперпреуспели мъже... Моят пък е горд с мен и с моите успехи, това му е успехът на него.

 успехът / неуспехът се оценяват в най-тъжния момент, когато се прави разносметка за целия жизнен път на човека. Знам, например, колко много е постигнал моят мъж. Но също така знам, колко повече иска да направи. Погледнато отстрани - едва ли може повече да се желае. Но винаги може. Повече, по - добро, по - ... всякакво. Затова съм сигурна, че на този въпрос той би дал отговор "не"...
[/quote]

 Много точно казано.

Ц, някой от нас работят с главата си, представяш ли си? Хем не пеят, хем взимат успели пичове 

Да, успял е
- да бъде най-милият съпруг;
- най-обичаният баща;
- най-уважаваният зет;
- обичан син;
- уважаван професионалист;
- да ни глези и задоволява прищявките ни, когато има възможност
- да прави така, че тази възможност да е постоянна
Така, че е успял и в личен, и в професионален план

аз се омъжих направо за успял мъж , така де, беше си изградил вече кариерата преди мен да срещне, сега вече е на върха - професор е, няма повече накъде да расте.
иначе има млада жена и  хубави деца. а, пропуснах - нямам силиконец, грам даже
. иска ми се малко да си повдигна бюста, ама много ще ми станат пластиките. ще ме гледа такава .

Преди известно време получи покана да участва в  инициативата "Български Великден" за т.нар. успели българи в чужбина. Тогава озадачено ме попита "Аз успял ли съм?" Позачудихме се, не можахме много да схванем смисъла, и си я подкарахме пак както си знаем - по живо, здраво, и щастливо.