Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 245

Чудесни концерти на Теодоси Спасов, "Акага" и Биг Бенд Пловдив. От фолклор до джаз. И много млади хора, които им се кефят. Имаше вечер на Радичков, но въобще не можахме с приятелките ми да се вредим. Огромен интерес към него.

Днес пих кафе с моите приятелки - компанията на свекърва ми, в която участва и майка ми  . С изненада научих, че БТВ всеки ден излъчва 4 (четири!!!) турски сериала!  
Направо съм възмутена! И сърдита! Обявявам бойкот на турските сериали!  
На какво прилича това - на света има и други кинематографии... Или няма?...
Започнах да гледам турски сеиали в тежък за мен момент. Първият - 1001 нощ - изгледах в нета. Всъщност по ТВ -то - първият беше Аси. А първият он лайн - ПС. Бях в тежък момент от живота си - нов град, нова работа, далеч от семейството си... Помогна ми. Признавам.  
Запозна ме с вас, а това е важен момент в живота ми.  
Но тогава повечето хора не гледаха или не признаваха, че гледат турски сериали.
Сега, щът не щът - гледат... Най-популярния канал само това дава.   Е, не! Не и аз! Както гордо афиширах преди, че гледам турски сериали напук на общоприетото, така сега гордо се отказвам от турските сериали изобщо!  
Не и на мен да ми казват какво да гледам, да ми втълпяват ценности, които не са мои.  
За общочовешките... не ми се говори...
Сърдита съм на БТВ, че се опитва да ни манипулира, сърдита съм на себе си, че не мога нищо да направя по въпроса, сърдита съм на обществото, че го позволява, сърдита съм и на Туба, че не работи и ме лишава от възможността да я гледам!  
Но какво от това. Нищо. Просто много ми дойде.
Прочетох и интервюто на Онур. Не всичко разбрах, някои неща ги знаех, но ми направи впечатление, че ще има нов, още по-строг закон за цензурата.  
Отказвам се и от игралното им кино. Ами повечето техни филми са с толкова директни внушения, че чак дразни да те правят на не мислещ абориген!   Неприятно ми е, че ме подценяват, че няма филми като Истанбул червен или Воалите на Неапол.
А като чета, проекта - Мадоната... е мнооого скъп, ще се обръща внимание на екзистенциалните мисли на автора... май няма да го гледам, нищо, че го очаквах с трепет...
Извинете ме за този пост, слагам го в спойлер, но днес нещо съм ядосана...

Стремежът на човека да разплита нишките на сънищата сигурно е стар колкото самият човек. В какво ли не вярваме – че нощните приключения предсказват бъдещето, че имат силата да влияят на реалността, че са видения от други светове.

Сигурно всеки от нас има в дома си съновник – малка слабост на рационалния съвременен човек. Тази приказна територия обаче вече повече от век се отъпква и от представителите на една по-сериозна гилдия – науката. Психолози, психоаналитици, невролози и биолози търсят природата на сънищата, защото още не е угаснала надеждата, че те носят значения, които са ключови за нас като личности и за нашето пребиваване в така наречения реален живот.

Тези, които изучават структурата на мозъка, твърдят, че сънищата ни помагат да складираме спомени и да трупаме памет. Другите, които търсят знание за човешката психика, смятат, че сънищата са езикът на душата, която чрез прости символи и повтарящи се сценарии се опитва да ни обърне внимание към това как се чувства, къде я боли и накъде се е устремила.

За да разберем сънищата обаче, първо трябва да разберем ключовата връзка на съня със собствения ни организъм. Съновиденията са част от сложните мозъчни процеси, които се задействат, когато спим. За да протича сънят нормално, е от първостепенно значение да спим „правилно”.

Какво означава здравословен сън?

Американският психиатър д-р Емили Дийнс подчертава колко е важно всяка вечер да си лягаме по едно и също време и сутрин да ставаме в един и същи час.
Така биологичният ни часовник се регулира и освен другите проблеми, които може да ни причини нередовният сън, избягваме риска от тревожни и кошмарни сънища. Да, сънищата се влияят прекалено силно от нощните ни навици. Едно неудобно, ръбесто легло, много твърд или прекалено мек матрак, електроника в излишък в спалнята, нечист въздух и силна светлина могат да нарушат работата на супрахиазматичното ядро – малка част от мозъка, която отговаря за биологичния ни часовник. Ако нямаме пълен покой и комфорт в спалнята си, ядрото реагира и прави съня ни неспокоен, а кошмарите – много по-чести.

Изобщо външните стимули могат сериозно да провокират съновиденията. В такива случаи не ви трябва съновник – просто помислете какво сте яли днес. Химическият състав на някои храни доказано може да повлияе върху нощните ви приключения. Проучванията показват, че пикантните ястия провокират особено ярки и цветни сънища. Те повишават телесната температура до такава степен, че нарушават качеството на съня. Болките в стомаха могат да се въплътят в неприятни видения.

Друг враг на съня е захарта.

Ако нивата на кръвната захар са ниски, мозъкът освобождава адреналин, който води до агресивни и нервни съновидения – много хора, които се подлагат на строги диети (гладът е една от причините за хипогликемията, или ниската кръвна захар), разказват, че нощните им видения стават трескави и неспокойни. Шоколадът и други сладкиши преди сън пък може да ви докарат страшни кошмари – те съдържат теобромин и кофеин, а тези съединения водят до ненормална за нощта мозъчна активност.

Никотинът също влияе на съня. Няколко проучвания показват, че хората, които отказват пушенето, се радват на по-интересни и ярки сънища от пушачите. Никотиновите лепенки, към които някои прибягват, често се продават с предупреждението, че могат да причинят необичайни сънища. Причината? Никотинът променя пулса и ритъма на дишане, а освен това активира онези части от мозъка, които ни карат да усещаме удоволствие. В резултат на това може по-често да ни навестяват тревожни или еротични сънища.

Използвате ли силен парфюм?

Проучване на Университетската болница в град Манхайм, Германия, показа, че миризмите също са могъщ стимулант на сънищата.
Както е известно, уханието на лавандула успокоява нервите и ни помага да спим по-спокойно. Експериментите, при които учените излагали доброволци на различни миризми по време на REM съня, показали, че приятните, но леки ухания като цяло могат да направят сънищата по-красиви, докато лошите и силни миризми водят до кошмари.
 
Ето защо случките, които виждате нощем, често не са плод просто на вашата психика и всекидневни преживявания. Ако в спалнята ви всичко е наред обаче, вероятно ще искате да знаете какво биха могли да означават някои от сънищата, които не ви дават покой и след като се събудите и ви карат да ровите из съновници и медицински сайтове. Дългогодишната работа на психолозите от Фройд и Юнг, та до днес е извела редица заключения за смисъла на най-често срещаните сънища, които ви представяме тук. Оказва се, че има около 20 сценария, които всеки от нас преживява нощем в един или друг момент от живота си. Какви са най-разпространените и какво ни казват за самите нас?

Ако искате да прочетете цялата статия  до края ето ви линка
https://www.obekti.bg/chovek/izkustvoto-da-snuvame-0?page=2& … T4B5zMu7DKodW5hhA

Притча за Пътя, който всеки от нас трябва да извърви, търсейки Смисъла и Себе си…

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СВЕТА“

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: „ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ“

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: „ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ“

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: „ПРИЕМИ СЕБЕ СИ“

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: „ПРИЕМИ ДРУГИТЕ“.

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: „ПРИЕМИ СВЕТА“

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.

– Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.