2019г. на есен на училище?

  • 6 228
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 14
Здравейте, нова съм в темата.
Виждам, че бебчетата са пораснали и темата е позамряла. Иска ми се да повдигна един друг въпрос, като се надявам да получа малко помощ от вас и вашия опит.

Моето момче е родено 2013г. май месец. Сега е на 5г. и половина, но вече чете и пише (с печатни букви). Е, прескача някои гласни Smile Брои до много и може да събира и изважда. Обича тези занимания, не съм го форсирала да учи, просто му е интересно и сам идва да ме пита. Това положение обаче ме поставя пред дилемата дали да не го пусна на училище в 1ви клас идната есен. Току що от детската градина обаче ми казаха, че за 3та. група не може да получа удостоверение за завършена предучилищна подготовка!? Това доста ме изненада. Как може в този случай едно дете да бъде записано в 1ви клас на 6г.? Моля споделете, какво знаете по въпроса! Благодаря предварително!

# 1
  • Мнения: 39 035
Не може май.
Дъщеря ми е родена февруари, но ще тръгне на училище през 2020. На 6 несмятна пускам детето

# 2
  • Мнения: 11 737
Попитай в РУО. Мисля, че се прави тест за училищна готовност и с тяхно разрешение се записва детето. Но знанията на буквите и числата не е достатъчно. По-важни са психическата зрялост и развита фина моторика. Моят син е март 2014г и аз също на моменти се замислям дали да не го пусна година по-рано, но това означава да не е с приятелчетата от детската градина, ще е най-малкия в класа, а всеки месец е от значение, пък и година по-малко игри и по-рано домашни и ангажименти.

# 3
  • Където морето целува небето...
  • Мнения: 2 651
Синът ми е февруари 2012. Чете, пише и смята от миналата година. Бях твърдо решена да започне училище на 6г. 7м., но с времето се отказах от тази идея. Сега изобщо не съжалявам и мисля, че взех най-правилното решение. Готовността на детето не е само до това да чете и смята, а и психическа. Знам колко е натоварено в училище и решихме, че една година ще е от по-голяма полза да се чувства той по-добре.

Колкото до документите - ако детето има готовност, то няма как да не получи свидетелството си след трета група. Дете от нашата група започна първи клас след трета група. Дори имаше списък в градината, в който всички родители попълвахме дали ще желаем или не издаване на свидетелство за първи клас.

# 4
  • София
  • Мнения: 38 199
Пусни го на предучилищна в училище.

# 5
  • Мнения: 4 730
Аз съм тръгнала на 6 години и 3 месеца на училище (родена съм през юни) - според майка ми голяма грешка, че ме е пуснала. Синът ми от септември е в първи клас. На 3 септември навърши 6 години, а на 4-ти тръгна първокласник. Ако имаше начин, щях да го оставя до седем години, но живеем в чужбина и тук децата тръгват на училище в годината, в която навършват шест. Синът ми се справя доста добре с материала, но се вижда, че още е емоционално незрял за училищните задължения. Иска да играе и до там. Писането на домашните е цял цирк.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 199
В България предучилищнате е 4 часа на ден, седят на чинове или имат специални стаи с масички. Не пишат домашни.

# 7
  • България
  • Мнения: 240
Не навсякъде на места има и целодневна организация

# 8
  • Мнения: 11 737
В България предучилищнате е 4 часа на ден, седят на чинове или имат специални стаи с масички. Не пишат домашни.
Пишат, Агент, пишат. Знам го от колежка, на която и двете деца минаха през предучилищна в училище. Може би зависи от класната/ учителката и училището.

# 9
  • Мнения: 4 730
В България предучилищнате е 4 часа на ден, седят на чинове или имат специални стаи с масички. Не пишат домашни.


Писането ми е към авторката, която иска да даде детето на 6 години първи клас. Предучилищна в училище може би е по-добър вариант.

# 10
  • България
  • Мнения: 240
А задължително ли е за 5 годишните да посещават. Питането ми е ако го запиша чак на 6 години в предучилищна ще има ли проблем без да е посещавал преди шест.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 199
Зависи къде е било детето преди това.

# 12
  • България
  • Мнения: 240
Не е бил на детска

# 13
  • Мнения: 4 577
А задължително ли е за 5 годишните да посещават. Питането ми е ако го запиша чак на 6 години в предучилищна ще има ли проблем без да е посещавал преди шест.
По новия закон предучилищната е задължителна от 5 г. Ако детето е на ДГ - трета и четвърта група са предучилищна. Ако досега не е посещавало детско заведение, трябва да го запишете.  

# 14
  • Мнения: 11 737
Задължително от 15.09. в годината, в която навършва 5г. От ГРАО подават списъци към РУО, там излизат всички подлежащи на задължително обучение набори 2002-2013г. Тези, които не са в ничий списък образец 1 ги обхождат с екип - учител, представител на ОЗД, квартален полицай, човек от общината. От миналата година има Механизъм за обхват, по който са създадени екипи за обхват.

# 15
  • България
  • Мнения: 240
Благодаря зс точната информация! Предвид голямото ми дете в образователната система настръхвам като чуя за училище, учители и среда. Затова и исках да не го пускам още една година, но не би.

# 16
  • Мнения: 7 213
И на мен са ми идвали такива идеи.
Добре, че се отказах.
Остави на детето още една година безгрижие.

# 17
  • Мнения: 2
Съгласно закона, по преценка на родителя , детето може да постъпи в първи клас на 6 години. Лично моето мнение, като човек от системата вече 25 години, съветвам детето "да си изживее годината". Може да е готово функционално, но емоционално не е. Но все пак това си е право на родителя...

# 18
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Запишете го на предучилищна в училище.По-различно е от детската градина.И ще му е по-интересно.
Детето ще се адаптира към обстановката и реда в училище,ще си създаде навици  и ще е готово за първи клас.

# 19
  • България
  • Мнения: 240
Да така ще направя, дано свикне с обстановката, пък може да я повторим след това Simple Smile и да тръгне на седем

# 20
  • Мнения: 3 495
А каква е ползата за детето да го пратите една година по- рано на трудовия пазар? Както вървят нещата пенсионната възраст ще се вдига, ще има предостатъчно време да работи и да печели пари, ако това ви е целта за по- ранно пускане на училище, за игра времето няма да се върне.

# 21
  • България
  • Мнения: 240
Полза няма, но закона задължавал детето на пет да тръгне?!? Ако има как ще го избегнем, ама май няма...

# 22
  • Мнения: 3 495
Tainah, постът ми бе към авторката на темата, която иска да запише детето си по- рано на училище.

# 23
  • Мнения: 11 737
Полза няма, но закона задължавал детето на пет да тръгне?!? Ако има как ще го избегнем, ама май няма...
Не ритайте против предучилищното обучение. Тези две години са изключително важни за по-леките и бърза адаптация на детето в първи клас. Програмата е кошмарна и без добра подготовка от предучилищната и здрава и зряла психика ще минете през ада. Целта освен необходимият минимум знания е и свикване на детето да се концентрира и да задържа вниманието си, да работи в група, да развива фината моторика като подготовка за писането, да свикне да работи когато и каквото трябва, а не когато и каквото иска и колкото иска, да свикне с взаимоотношенията в група и учител-ученик. Предучилищната прави прехода от детството към училище по-плавен.

# 24
  • България
  • Мнения: 240
Коя съм аз, че са ритам срещу образованието. И не разчитам кой знае колко на наученото в училище - сигурно защото повечето деца вече отиват да покажат в училище какво са научили вкъщи или на частните уроци. За това ми е мъчно, а иначе наблюдението ми е че децата докъм пети шести клас ходят с желание на училище.

# 25
  • София
  • Мнения: 38 199
За мен и моето дете, а и още 15 пг в училище беше прекрасно решение. Групата беше малка, само по 4 часа, не е като мелачката в дг. Учителката беше мила и внимателна, децата свикнаха и бяха напълно подготвени за първи клас.

# 26
  • България
  • Мнения: 240
И при моя големия беше така, но тя се пенсионира. Ако не е тайна за кое училище става въпрос?

# 27
  • София
  • Мнения: 38 199
144 су, Младост.

# 28
  • България
  • Мнения: 240
После продължихте ли в същото училище?

# 29
  • София
  • Мнения: 38 199
Да, там сме си.

# 30
  • Мнения: 2 804
Не разбрах защо толкова бързате? Оставете детето да си играе, а не да учи уроци. Ваши амбиции ли гоните?

# 31
  • Мнения: 14
Благодаря на всички включили се в дискусията! Виждам че може да е от полза и на други родители с подобна дилема. Извинявам се, че изчезнах, но попрекарахме някои вируси последните 2 седмици...

Доколкото разбрах в 3та група(т.е. 1ва предучилищна) удостоверение може да се изкара, но не и в нашата "детска градина", която очевидно е без сертификат, и технически не могат да ни дадат въпросното удостоверение. Опция беше да го прехвърлят към 4та група т.е. 2ра предучилищна(към тяхното училище, за което са сертифицирани) ... Но честно казано подхода и маниера на ръководството започва да ме вбесява и не ми се занимава с тях...

В крайна сметка решихме, че стои опция да го запишем в 1ви клас към едно така да се каже "алтернативно" училище, където адаптацията да се случи по-плавно и където не изискват безумното удостоверение. Освен това очаквам, че там ще имат и доста игри и занимания "на зелено" в двора им. Така бих била по-спокойна и от гледна точка на безопасността. Предстои ни среща с директора следващата седмица, дано очакванията ми се оправдаят.

Принципно съм съгласна, че като цяло дечицата на 7г. (1г.+ си е дълъг период в развитието на едно дете) вероятно са по-зрели емоционално.

Аз лично бях на 6 и половина когато започнах училище и не съм имала драма. Чувствах се добре и на място в училище. По наше време нямаше предучилищни занимания, доколкото помня. В първи клас учехме руски език и доста от предметите ни бяха на руски, но се справяхме добре. Малко се оплитахме с някои от руските буквички, но това беше 1вата година.

# 32
  • Мнения: 14
Забравих да споделя мнението на една начална учителка с доста голям стаж, че 6 годишните се справят по-добре в 1ви клас от 7 годишните. Ето повод за размисъл...

И да отговоря на това хапливо питане ;Р
Не разбрах защо толкова бързате? Оставете детето да си играе, а не да учи уроци. Ваши амбиции ли гоните?

Да, разбира се че гоня свои амбиции, а именно да следя за развитието и интересите на детето си, да му осигурявам достъп до това, от което се интересува, и най-вече да не спъвам развитието му. Ако иска да пише, да смята и да чете защо да го бавя още 1 година?! Освен с конструкторите, пъзелите, рисуването и всички други типични занимания, както и игрите навън той се забавлява много, като пише дълги текстове, които събира и сгъва в импровизирани книжки, прочете вече 3 книги (с кратки текстове), чете почти без да срича, смята като второкласник, рови и си прочита по някой любопитен факт в детски енциклопедии и т.н.
Както бях писала в първоначалния си пост, просто си го влече да се занимава и няма търпение да започне училище, и да се запише на курс по роботика Simple Smile)) Та така, ако има вариант да е в не много строга учебна среда ми се струва, че 1ви клас за такъв любопитко ще си е голям купон Wink От друга страна, ако го забавя още година и половина какво ще учи в 1ви клас?! Сигурно ще му бъде скучно и най-вероятно ще разваля дисциплината...

Последна редакция: нд, 25 ное 2018, 00:38 от Felicidad

# 33
  • България
  • Мнения: 240
Ако детето е емоционално готово няма никакво значение на колко години е, а това вие виждате най-добре. Вие сте се насочили към демократичното ли? Доколкото знам там ще успяват да поддържат това му любопитство без да загуби интерес към учението, което се случва в някакъв етап в системата на МОН. Поздравления за смелостта!

# 34
  • София
  • Мнения: 38 199
Пролетта на 2017 имахме големи драми с това удостоверение! Чак и тест прави малкия! А аз обикалях като състезател от градината, в едно училище, та второ, та трето. Директорките в градинката и едно от училищата луда ме направиха. 
В крайна сметка, в 144 въобще не ни го искаха пустото удостоверение! Пуснах една молба, приеха го и това беше!

# 35
  • Мнения: 14
Ако детето е емоционално готово няма никакво значение на колко години е, а това вие виждате най-добре. Вие сте се насочили към демократичното ли? Доколкото знам там ще успяват да поддържат това му любопитство без да загуби интерес към учението, което се случва в някакъв етап в системата на МОН. Поздравления за смелостта!
Честно казано не го намирам особено  зрял емоционално, но все пак има близо година до тогава... Ще работим в тази посока. За първи път чувам за демократичното, аз имам предвид Изток в Панчарево.

Пролетта на 2017 имахме големи драми с това удостоверение! Чак и тест прави малкия! А аз обикалях като състезател от градината, в едно училище, та второ, та трето. Директорките в градинката и едно от училищата луда ме направиха. 
В крайна сметка, в 144 въобще не ни го искаха пустото удостоверение! Пуснах една молба, приеха го и това беше!

Имате късмет, ако 144то ви е по район. Ние сме в район Младост също, аз съм възпитаник на 125то, но нямаме шанс нито за едното нито за другото, а не ми се иска да се примиря с кварталното ни училище. Бихте ли споделила как организирахте теста самосиндикално?

# 36
  • Мнения: 4 730
Честно казано не го намирам особено  зрял емоционално, но все пак има близо година до тогава... Ще работим в тази посока. За първи път чувам за демократичното, аз имам предвид Изток в Панчарево.

Въз основа на моя опит ще кажа, че ето тук се крие отговорът на въпроса ви. При сина ми има доста голяма разлика между интелектуалното и емоциалното съзравяне и забавянето на емоциалното съзряване му/ни създава сериозни трудности в училище. Детето може да е любознателно, да смята като компютър и да пише, но проблемът (поне нашият) е, че в училище тези неща се правят в определен момент, определен формат и определено количество, а не когато, както и където на детето му харесва. Синът ми е на 6 години и 2 месеца и няма проблем да напише домашните, дори по английски, който му е по-слабият език и съответно леко омразен, проблемът е да седне и да се съсредоточи. За работа, която той свършва за 15 минути, ни трябват около 15 минути кандардисване да седне и поне половин час да я свърши, защото като реши да седне, започва: гладен съм, жаден съм, а може ли да си говорим за нещо друго, уморен съм, спи ми се, боли ме ръката....

Ще ви дам един много показателен пример, евентуално можете да се опитате да го приложите към вашето дете, за да видите резултата. Отиваме заедно да купуваме раница, тетрадки и други пособия за българското училище, за да може детето да си избере. Говорим две седмици подред за това - как ще отидем, каква раница иска, какви тетрадки, несесер и прочие. И той - да, добре, искам раница с Реал Мадрид и т.н., и т.н. Съвсем конкретни желание. Още от вратата детето съзря разни играчки, които бяха на другия край, залепи се за тях и тотално забрави за какво сме дошли. Като го извиках да пробва и избира, отговорът беше: ''Не искам, купи ми, каквото решиш. Аз искам една количка Хот уийлс''.

И все пак, вие най-добре си познавате детето и можете да прецените кое е най-доброто за него! Успех!

# 37
  • Мнения: X
Моето дете сега стана на 6 години и е абсолютно готов да е ученик. Първо, че може с часове да седи на едно място и да рисува, пише или разглежда книги. Второ, че сам се сеща, че има домашни и събота и неделя сяда да си ги напише. Отделно има сериозни интереси свързани с училището, а аз като позабравила историята и географията, не мога да му ги задоволя изцяло. Изобщо не споделям мнението, че децата на 6 не са емоционално съзрели - зависи си от конкретното дете. Моят син ще тръгне на училище на 7 години, защото е роден ноември, но ако беше роден в началото на годината, изобщо нямаше да се замисля. Аз и двете ми сестри сме тръгнали на 6 г. (а сме родени в средата на годината) и определено не сме имали никакви затруднения в училище, даже обратното.

Темата ми е интересна, защото второто ми дете е родено март и от сега планирам да тръгне на 6,5 годишна възраст. Естествено, че ако видя, че има някакви проблеми няма да напирам, но пък да губи една година, защото щял да играе повече - това не го разбирам. Те са като предучилищна в момента - учат доста и не спят, подготвят ги сериозно за първи клас.

# 38
  • България
  • Мнения: 240
Дано и в училище ентусиазмът на детенцето се запази. Ще се радвам да споделите как върви при вас. Не знам защо, но се чувствам леко уплашена в какъв клас ще попадне моето при каква учителка, че той малко чувствителен си пада.

# 39
  • Мнения: X
И аз имам подобни страхове, защото и моето дете е много чувствително. Всъщност това ми е основното притеснение, на каква учителка ще попадне и клас ще попадне.

# 40
  • Мнения: 11 737
Вярно е, че психическата зрялост на всяко дете е различна.  Лейди, на времето (доколкото си спомням) шестгодишните бяха в отделни класове, а в моето училище имаха и легла (двуетажни, виждаха се от прозорците). Т.е децата са били сред връстници, а и разликите във възрастта са били в рамките на шест месеца. (Само родените до 30.06 тръгваха на 6г). За разликите в програмата да не говорим. Това, че детето ти дълго се заседява на едно място е добре, но не е показателно, тъй като в училище ще трябва да го прави по задължение - в определено време и да се занимава с определени от друг неща, да спазва дисциплина и правила. Склонността да спазва правилата и да изпълнява неща, които не са му интересни или дори и да са, в точно определен от друг момент и с определена от друг продължителност са показателни.   А и с психическата зрялост идва и умението да се кооперират и да решават конфликти. Дъщеря ми в момента е втори клас, тръгна на 7 навършени години. В класа нямат шестгодишно, но на всички им се играе и въпреки, че не са от най-натоварените (като чета второкласната тема), домашните не са никак малко. А ако се добавят и допълнителни занимания съвсем не остава време за игра. Това е една от причините да се колебая и аз да пусна сина си на 6,6 години на училище. Плавният преход вече го няма. Миналата година още на първата родителска среща класната обяви край на игрите. Ама не е край. Затова и момченцата (те съзряват малко по-късно) се гонят, боричкат, закачат и играят. Дъщеря ми е на занималня, а тази година са и втора смяна, т.е занималнята е преди училище. Така ги организира учителката, че и домашните да са написани, а и време за игра и отдих да има. Тъй като са с нулев час всеки ден, а това краде 50 минути от занималнята. Времето за храна е и време да поиграят на двора (след стола). Само в лошо време са вътре и гледат телевизия (15-20 минути).
А иначе браво на детето за ентусиазма, дано го запази и в истинското училище.

# 41
  • Мнения: X
Едно време наистина спяхме в училище (първи клас), по-точно лежахме, на никой не му се спеше. Но в класа имахме и доста 7 годишни деца и ако трябва да съм съвсем честна, 6 годишните се справяха по-добре, по мои спомени. Вероятно и затова родителите им са ги пуснали по-рано на училище.

Наясно съм, че е твърде вероятно детето да не е толкова ентусиазирано като тръгне на училище, но няма как, той така или иначе ще тръгна на 7 г. , не мога да отлагам в неговия случай. Брат му ми е дерта, защото го глася да тръгва на 6,5 години, а може изобщо да не е готов. Най-много да кара предучилищна 2 пъти, защото в момента не е в групата на наборите си, а на по-големите деца. Просто моят опит е такъв и за момента съм взела това решение, пък ако се наложи - ще го променя.

# 42
  • Мнения: 4 730
Едно време наистина спяхме в училище (първи клас), по-точно лежахме, на никой не му се спеше. Но в класа имахме и доста 7 годишни деца и ако трябва да съм съвсем честна, 6 годишните се справяха по-добре, по мои спомени. Вероятно и затова родителите им са ги пуснали по-рано на училище.

По-вероятно е да са тръгнали на шест, защото не е имало кой да ги гледа. Моят случай беше такъв - тръгнах на 6 години и 3 месеца, родена съм в средата на юни, защото у дома нямаше кой да ме гледа, а според наредбата в градината вече не можеха да ме вземат. Имахме някакви легла, но за спане и дума не ставаше, а и не в това е проблемът на 6-годишните. В класа ми не бяхме само 6-годишни - повечето ми съученици бяха година или повече по-големи от мен. Докрая останах най-малката в класа. Майка ми и до ден-днешен (след 33 години) отчита пускането ми на училище като изключителна грешка. Не че не съм се оправила, но...

За сметка на това семейният фолклор изобилства с мои изказвания от този период. Ще ви кажа любимото ми, та да се посмеете: Другарката Коцева (мир на праха й!) беше изключителен човек, учител с призвание, каквито вече няма, и доста строга. Майка ми идва да ме прибера и другарката започва да обяснява как нищо не знам, нищо не мога и много боса са ме пуснали на училище. Прибираме се после у дома и аз питам майка ми: ''Мамо, ама защо другарката Коцева каза, че ме пускате боса на училище, след като вуйчо толкова хубави обувки ми носи от Германия?!'' И още няколко такива изказвания. Simple Smile

Лек ден, момичета!

Общи условия

Активация на акаунт