Трета бременност

  • 9 263
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 687
Имаме 3 момчета - на 5г, на 3г и на почти 4месеца. И не, не опитвахме за момиче третия път, както си мислят повечето хора Simple Smile Просто още от първата бременност си представях да имам 3 деца, половинката имаше някои притеснения за третото, та почти бях отписала тази си мечта, когато се реши все пак да опитаме.

Все още свикваме с новата конфигурация. Да, понякога е доста уморително, но пък и радостта е още повече, та не съжаляваме. Но вероятно няма да имаме сили за 4-то Simple Smile

От бременностите - само първата ми беше до известна степен проблемна, с два месеца лежане поради диагноза застрашащ аборт. След раждането си най-големият ми син беше от по-изискващите деца - на ръце или в слинг до 3-4м, едва след това имаше кратки периоди, в които си играеше, но пак основно искаше да е на ръце. Понякога се чудя как в тази ситуация се решихме толкова бързо на второ дете, но просто искахме да са с малка разлика. Второто дете в началото беше доста сговорчиво, в последствие си размениха ролите с батко си. Третото дребосъче пък сега радва всички Simple Smile

Втората и третата ми бременност бяха леки, само с умора в началото (и донякъде в края Simple Smile ), ражданията бяха леки и трите, особено третото беше мечта просто. С първото забременях на 30г, третото е родено малко преди да навърша 36г.

# 16
  • Мнения: 1 598
Хоп и аз 😀 Трички - 14, 8 и два месеца. Осмокласник, третокласник и бебе момиченце Heart

# 17
  • Мнения: 4 087
Аз бях готова за породени, защото каката беше ангел бебе, не разбрах какво е да имаш бебе, докато не стана на 2 и не подивя и не проговори и денонощно спори с мен , "голяма работа" е.
При близнаците е по-трудно, щото няма как да знаеш какви зверчета или ангелчета ти се падат Simple Smile Идват си с характера наведнъж и това е положението, нямаш право на глас и решение......гледаш си ги едновременно, каквото ти се е паднало Simple Smile

# 18
  • Мнения: 2 515
Ние за сега сме с две - момче на 2.6 и момиченце на 5 месеца. Искаме и трето Simple Smile
Планът е догодина да забременея и да родя през 2020,за да са си през 2год и трите, но, честно казано, мисля да изчакаме малко. Не знам дали ще мога да дам на всяко дете полагащото му се внимание. Сега, когато съм с двете деца в нас, на моменти се чудя кое да "зарежа" - трябва да нахраня бебето, но баткото иска да играем, или пък трябва да легна до баткото да заспи, а малкото в другата стая мрънка. Вечер понякога се събуждат по едно и също време - едното яде, другото бълнува и крещи в съня си...Забавно е Simple Smile

# 19
  • София
  • Мнения: 336
Bianka, зависи от много неща, един от факторите, освен че искахме да са с малка разлика, за да с общи интереси, е и възрастта. Родих първото на 33 и голямата разлика не е в моя полза (няма нищо лошо в късното родителстване, но аз по себе си съдя, че с годините губя енергия и нерви).
Криси, ние също така планирахме първите две, стана веднага и са точно с две години разлика (и двамата са февруари). За третото ще изчакаме точно поради същите причини, чувствам се по-същия начин с разкъсването между двамата.

# 20
  • Мнения: 18 524
О, разбира се, просто аз с едно малко се оправям, ама с две - мани мани. Затова всеки както си реши Simple Smile

# 21
  • Мнения: 5 531
Решението за трето дете беше доста трудно, беше важен избор и отговорност. От финансова гледна точка, нещата са си сериозни, но след като го взехме, и доста време не се случваше, доста се бяхме попритеснили. Сега имаме 3 деца - на 18, 16 и 8. Раждането на малкият ни син, очакван от всички в къщи с нетърпение, беше едно от най- хубавите решения, и едно от най-хубавите неща които са ни се случили. , Големите деца го обичат безкрайно, поели са голяма част от грижите за него още от раждането му. Каката ни се грижи за него като майка, всеки месец имат специален ден за дребния и нея,  когато са само двамата и ходят на кино, в парка да карат скейтборд или правят неща които ги радват. С брат си прави мъжки неща - играят на колички, на компютърни игри....
Големите ни деца са породени, бременостите ми бяха леки, аз бях доста млада. Третата бременност , вече на 32 беше тежка, патологична, трудно задържах бебето, доста трудно родих. Но не съжалявам за нищо.

# 22
  • Мнения: 2 050
След като родих второто у нас (случайно, не остана време за болница) си казах, че повече не искам да раждам. Сега като го гледам бебето какво е миличко и си мисля “може още едно” Blush Ще видим де, моите са с година и 8 месеца разлика и си е трудно. Със сигурност бих почакала няколко годинки, 3 породени не. Пък и втория път ми беше откровено неприятно да съм бременна, макар и да беше по-лесно сякаш. Но всеки ден си повтарям какви сме късметлии, първото в клиника, второто съвсем случайно Grinning Така че ще видим с третото, може и ние да се решим, пък то да не стане, знае ли човек.

Много ми е интересно да чета тук историите на куражлиите Heart Eyes

# 23
  • Мнения: 1 503
Решението за трето дете беше доста трудно, беше важен избор и отговорност. От финансова гледна точка, нещата са си сериозни, но след като го взехме, и доста време не се случваше, доста се бяхме попритеснили. Сега имаме 3 деца - на 18, 16 и 8. Раждането на малкият ни син, очакван от всички в къщи с нетърпение, беше едно от най- хубавите решения, и едно от най-хубавите неща които са ни се случили. , Големите деца го обичат безкрайно, поели са голяма част от грижите за него още от раждането му. Каката ни се грижи за него като майка, всеки месец имат специален ден за дребния и нея,  когато са само двамата и ходят на кино, в парка да карат скейтборд или правят неща които ги радват. С брат си прави мъжки неща - играят на колички, на компютърни игри....
Големите ни деца са породени, бременостите ми бяха леки, аз бях доста млада. Третата бременност , вече на 32 беше тежка, патологична, трудно задържах бебето, доста трудно родих. Но не съжалявам за нищо.
Наистина сте била доста млада.
Момичета възхищавам ви се,особенно на жени с няколко бременности и раждания,готови на още такива.
Мога да се навия на 3то,когато нашите(близнаци-момче и момиче)са в първи клас.
Тогава ще съм на 30,а таткото        на 37.

# 24
  • София
  • Мнения: 109
Децата ми са на 12 и 8 години и най-малкото на 7 месеца. Първата ми бременност беше тежка - с проблеми, кървене, контракции и т.н. Втората беше горе-долу добре. Само към края ми беше тежичко. Третият път нямах никакви проблеми, нито с бременноста, нито с раждането. И трите са секцио, а сега най-малкото родих на 39. Батковците много помагат с бебка, много й се радват и много я обичат.

# 25
  • София
  • Мнения: 409
Децата ми са на 9, 7 и 3години. Двама батковци и една принцеса. Честно казано ми беше по - трудно, когато момчетата бяха малки. Породени деца се гледат трудно, затова за третото поизчакахме малко. Сега момчетата са по големи не боледуват, както в детската градина, а и малката е доста здраво дете т.ч. имам възможност и на работа да си ходя спокойно. Понякога се замислям и за четвърто, но вече съм на 40, без подкрепяща среда от сорта на баби така че по - скоро ще се въздържа от тази авантюра.

# 26
  • Мнения: 580
Аз много искам 3, таткото за момента не иска. Бъдещата кака ще е на 2, когато се роди малката. Точно по план да са с максимум две години разлика. Аз от сега мисля за трето, но то ще е след няколко години. В момента физически, психически и финансово не можем да се справим с три малки деца. Ние сме млади и като нищо да се навием и на 4то, ако имаме достатъчно средства. Joy Joy Joy ч

# 27
  • Мнения: 30 802
За три деца пробвай конфигурация "1+2" или "2+1", тоест двете да са породени, не и трите. С едно отраснало и две породени е по-различно. Или до третото да има 5 години разлика и да си е "бебенце за душата", след като другите вече са станали прораснали хулигани:)

# 28
  • Мнения: 2 224
За три деца пробвай конфигурация "1+2" или "2+1", тоест двете да са породени, не и трите. С едно отраснало и две породени е по-различно. Или до третото да има 5 години разлика и да си е "бебенце за душата", след като другите вече са станали прораснали хулигани:)

И аз смятам, че това е идеалната комбинация, но тъкмо родих второто, две години след първото, а съм на 33 и не ми се ражда трето на 40...Иначе по темата- макар че второто ми е новородено, никак не е лесно. Наистина трябва кураж за повече от две. Въпреки че на моменти изтрещявам, съм готова да рискувам, а мъжа ми е по-предпазлив, но той си е такъв по характер. Следя темата с интерес...

Последна редакция: вт, 13 ное 2018, 04:28 от Anastasiya_S

# 29
  • Мнения: 2 050
тъкмо родих второто, две години след първото, а съм на 33 и не ми се ражда трето на 40...Иначе по темата- макар че второто ми е новородено, никак не е лесно.
Същата конфигурация сме и ние, аз на 33, бебето е на 4 месеца, “баткото” октомври направи две. Трето би било точно бебенце за душата Blush, такава ми е сладка малката бонбона да я гушкам (то и младежът де, но той не дава Joy). Обаче зорът е голям и още едно породено и ще изпуша съвсем, имам нужда от едни 4-5 години да се съвзема Close Пък то след 5 години хич не се знае на какъв акъл и каква репродуктивна ситуация ще сме, затова на този етап не го мисля.

Общи условия

Активация на акаунт