Здравеите мами искам да попитам как се справяте с по палавите деца вече незнам как да постъпя. Детето мие на 1и 7 месеца пипа на сякаде опитфа се да сабори телевизорите в къшти постоянно плаче без причина отфаря шкафове катерисе по секциите опитфа се да пърка в камината не седи една секунда на едно място мн е нервен сички играчки чупи. Моляви за помощ даи те ми съвет как дасе справя
- Публикувана: 7 ноем. 2018, 21:05 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2019, 09:51 ч.
Палаво дете - как да се справя
А какво по-точно очаквате от дете на тази възраст? Нормално е според мен в тази възраст да проучва границите на допустимото, а вие сте тази, които трябва да ги поставите. Моята дъщеря, която е на година и два месеца вече събори телевизора, съответно го обезопасихме. И в контактите се опитва да бърка... обезопасявате и поставвте граници
Нормално за възрастта на детето поведение - така опознава света.
Обезопасявате всичко, стараете се да го занимавате поне малко с четене, разглеждане, игри.
Така растат децата.
След 10 год. ще се осамотява в стаята си с таблета или друга видокотехнологична джаджа и няма да е толкова палаво.
Обезопасявате всичко, стараете се да го занимавате поне малко с четене, разглеждане, игри.
Така растат децата.
След 10 год. ще се осамотява в стаята си с таблета или друга видокотехнологична джаджа и няма да е толкова палаво.
Махате всичко ценно и чупливо, слагате механизми за затваряне на шкафовете, особено на банята и кухнята, и евентуално обезопасители на реотаните на печката и въртящите се копчета на пералнята и миялната. Но все пак можете да му оставите някой шкаф да рови в него. Синът ми не ровеше много, но си имаше един любим рафт от неговия скрин с дрехи, който по десет пъти на ден вадеше. Другото любимо му беше да се завре в пералнята или да извади мръсните дрехи от коша. Като обезопасите къщата, ще си спестите много нерви, притеснения и викане по детето, а то ще може спокойно да се разхожда и да изследва къщата, каквато му е работата на тази възраст.
Моето е на същата възраст. Много жизнена,супер енергична,като бодната с шило в г...а. Такива са децата. Има и по-палави и по-отпуснати,спакойни,кротички. Стоят и си играят. Моето е от много палавите.
Това е съвсем нормално. Казват ми да се радвам,че е такава. То не знае да говори,да изразява емоции,всичко е ново за него, опознава,чуди се,пипа навсякъде. Моята обикаля в стаите като луда,5 минути не стои мирна. Понякога много й се ядосвям, писва ми да вървя по нея,но така са децата.
Това е съвсем нормално. Казват ми да се радвам,че е такава. То не знае да говори,да изразява емоции,всичко е ново за него, опознава,чуди се,пипа навсякъде. Моята обикаля в стаите като луда,5 минути не стои мирна. Понякога много й се ядосвям, писва ми да вървя по нея,но така са децата.
Моят беше същият до скоро. Навърши 3 преди няколко месеца и вече се усеща разлика.
Започнахме да въвеждаме наказания тип забрана на нещо любимо- детски филми, някоя играчка.
Иска се търпение, това го казвам постфактум, в онези моменти ми е било трудно.
Обезопасявате, прибирате всичко, което не искате детето да пипа. Повече разходки и игри навън, сред природата или с други деца. Така правех аз, ако времето го позволяваше, прекареахме голяма част от времето си навън.
Тези деца имат нужда да канализират някъде енергията си.
И няма да е излишно да оправите правописа си.
Започнахме да въвеждаме наказания тип забрана на нещо любимо- детски филми, някоя играчка.
Иска се търпение, това го казвам постфактум, в онези моменти ми е било трудно.
Обезопасявате, прибирате всичко, което не искате детето да пипа. Повече разходки и игри навън, сред природата или с други деца. Така правех аз, ако времето го позволяваше, прекареахме голяма част от времето си навън.
Тези деца имат нужда да канализират някъде енергията си.
И няма да е излишно да оправите правописа си.
Нормални неща за дете на тази възраст!
Сина ми е на 2г и 4м и вече е научил кое ще се счупи и кое не се пипа. Преди половин година любим му беше телевизора и най-вече опитите да го изкърти(буквално) от стойката😃, оказа се здрава хаха! Приберете чупливите неща, сложете по няколко обезопасителя(въпреки, че моя щурчо ги счупи всичките) .
И аз така се чудех кога ще се кротне и тн , но се замислих, че е по-добре и важно да се радвам на тези моменти и да съм благодарна, че детето ми е здраво и прави всички тези бели. Бих се притеснявала ако не ги прави!😊✌🏽
Сина ми е на 2г и 4м и вече е научил кое ще се счупи и кое не се пипа. Преди половин година любим му беше телевизора и най-вече опитите да го изкърти(буквално) от стойката😃, оказа се здрава хаха! Приберете чупливите неща, сложете по няколко обезопасителя(въпреки, че моя щурчо ги счупи всичките) .
И аз така се чудех кога ще се кротне и тн , но се замислих, че е по-добре и важно да се радвам на тези моменти и да съм благодарна, че детето ми е здраво и прави всички тези бели. Бих се притеснявала ако не ги прави!😊✌🏽
На тази възраст е така и ще продължи поне до към 2, 2 и 1/2 сигурно.
Какво да правите - опитвате се да му създадете среда, където си има играчки и предмети които може да пипа колкото си иска. Примерно ако играе в хола, може да се прегради с подобни прегради.
Или нещо импровизирано - ние използвахме кошарка, за да преградим половината стая, където се вихреше детето, но не съм сигурен към година и 7м. дали вече не е достатъчно силно и ловко да прескача/премества.
Така че чупливите неща нависоко, следите детето доколкото можете или да е доколкото е възможно безопасно наоколо.
Плаченето без причина е защото още не може да говори достатъчно добре и да се изразява. Като почнете да се разбирате, няма да плаче толкова или поне ще знаете защо плаче
Успех! Трудна, но и много прекрасна възраст е тази.
Какво да правите - опитвате се да му създадете среда, където си има играчки и предмети които може да пипа колкото си иска. Примерно ако играе в хола, може да се прегради с подобни прегради.
Или нещо импровизирано - ние използвахме кошарка, за да преградим половината стая, където се вихреше детето, но не съм сигурен към година и 7м. дали вече не е достатъчно силно и ловко да прескача/премества.
Така че чупливите неща нависоко, следите детето доколкото можете или да е доколкото е възможно безопасно наоколо.
Плаченето без причина е защото още не може да говори достатъчно добре и да се изразява. Като почнете да се разбирате, няма да плаче толкова или поне ще знаете защо плаче
Успех! Трудна, но и много прекрасна възраст е тази.
Дъщеря ми е на година и седем месеца. От малка е изключително неспокойна. Също плаче много. Не се заиграва особено с играчките си. В началото имаше опити от нейна страна да рови в саксиите, да пипа телевизора и тем подобни. Не толерираме подобно поведение. Много бързо разбра кое е позволено и кое не. Сега, за да не скочите веднага срещу мен, да уточня - никога не е пляскана по дупето, по ръцете и други подобни /макар че сме получавали подобни съвети!!!/. Казва се категорично "не", детето се дърпа на страни. Разбира се почва се с рев, тръшкане, но минава. Ако дори веднъж позволиш да прави нещо, което не трябва, после вече става трудно. И със сина ми /на 6г./ имахме същия подход. И при двете деца, резултата е положителен. Разбира се, задължително обезопасете контакти и всички други предмети из дома, на които може да се нарани.
Успех!
Успех!
Ами прш нас пък и с не,и с пляс по дупето не става😁 разбира не само от баща си и то до следмащия път. По 6 пъти на ден разсипва храната ш водата на котката отива и казва с пръста не, че не трябав да го прави и после пак си започва. Не знам и аз как да подходя. Сигурно съм че разбира но не знам защо прави така. Винаги казваме не. Но не се получава.
Ами прш нас пък и с не,и с пляс по дупето не става😁 разбира не само от баща си и то до следмащия път. По 6 пъти на ден разсипва храната ш водата на котката отива и казва с пръста не, че не трябав да го прави и после пак си започва. Не знам и аз как да подходя. Сигурно съм че разбира но не знам защо прави така. Винаги казваме не. Но не се получава.
Дайте на детето вниманието, от което има нужда или ако нямате капацитет го запишете на ясла/градина да си играе с други деца. А като привлича внимание с бели - никакво внимание, все едно че нищо не е станало, отстранявате каквото там е разсипала, но не се държите емоционално, не се обръщате към детето. Ще му омръзне по този начин. За "не, не се прави така" има смисъл до 3-4-5-6 пъти. След това очевидно го прави нарочно вече, не е до незнание.
Как след година? Колко е голямо това дете?
Ако е под 2 най-вероятно гледа реакциите и се забвлява, изобщо не виждам смисъл да му казвате "не" под година и 1/2 примерно, с нашата нямаше абсолютно никакъв ефект, чак към 2 започна да разбира и помни.
Иначе казах как да постъпите - игнорирате поведението с цел да не създавате търсения театър, към който се стреми детето. Опитайте 1 седмица и вижте дали има ефект - при нас имаше. Отделно се премахва възможността да го прави това нещо - ние нямаме котка, та не знам за котката, измислете нещо.
Ако е под 2 най-вероятно гледа реакциите и се забвлява, изобщо не виждам смисъл да му казвате "не" под година и 1/2 примерно, с нашата нямаше абсолютно никакъв ефект, чак към 2 започна да разбира и помни.
Иначе казах как да постъпите - игнорирате поведението с цел да не създавате търсения театър, към който се стреми детето. Опитайте 1 седмица и вижте дали има ефект - при нас имаше. Отделно се премахва възможността да го прави това нещо - ние нямаме котка, та не знам за котката, измислете нещо.
Под 2 е,да. На 1 и 8 почти. Ще я пускам догодина Септимври тогава е приема. Или през Март. Зависи от работата ми. Още не съм решила. Ще е на 2 годинки и половина горе-долу като я пуснем. Аз юни почвам работа,през лятото 2-3 м ще я гледа баба й. Учителка е и периода съмпада с отпуската й. Не съм привърженик на много ранното пускане на ясла, колкото може максимално ще си я гледаме в къщи.
Ще пробвам съветите ви, да видим.
Няма какво да измисля за животинката-взела съм я ще я гледам. Храната вдигнах на високо, но така пък не може да яде.😁 Голяма разправия е ама няма как.
Ще пробвам съветите ви, да видим.
Няма какво да измисля за животинката-взела съм я ще я гледам. Храната вдигнах на високо, но така пък не може да яде.😁 Голяма разправия е ама няма как.
Ясно, значи ще кандидатствате в държавна, за да влезе в системата, иначе от частна ясла не виждам никакъв смисъл на 2 и 1/2 - тъкмо ще свикне и ще трябва да минава на градина. Дори на 2 и 1/2 има нулеви групи в детските градини, но ще трябва да я свикнете да е по-самостоятелна.
Ами привърженик или не - едно активно детенце буквално изтрещява вкъщи. Нашата се чудим уикендите дори как да я забавляваме. Като не е хубаво времето и не може да се излиза по площадки (да не говорим, че на площадките си има други проблеми), гледаме да правим някакви гостита и пак не успява да си изхаби енергията.
Нямах предвид да измислите как да видите сметката на котенцето, а как детето да не може да стигне храната/водата. Това с нависокото е един вариант, има и други - детето да се ограничава къде да ходи само примерно. След 2г. почват да стават доста по-съзнателни и може да се преговаря и да се налагат някакви граници с много много упортство. Сигурно зависи и до дете.
Ами привърженик или не - едно активно детенце буквално изтрещява вкъщи. Нашата се чудим уикендите дори как да я забавляваме. Като не е хубаво времето и не може да се излиза по площадки (да не говорим, че на площадките си има други проблеми), гледаме да правим някакви гостита и пак не успява да си изхаби енергията.
Нямах предвид да измислите как да видите сметката на котенцето, а как детето да не може да стигне храната/водата. Това с нависокото е един вариант, има и други - детето да се ограничава къде да ходи само примерно. След 2г. почват да стават доста по-съзнателни и може да се преговаря и да се налагат някакви граници с много много упортство.
Сигурно зависи и до дете.
Не искам да бъде ограничавана в кои стая да ходи. Имаме много място. Тя обикаля в цялата къща-това й е забавление . Доскоро държах котката само в една стая ,то не са дебнения,то не са заключвания. Детето де сърди,не иска да стои само на едно място,звяра и той е като затворник,а аз като портиер-падарин и дебна постоянно,заключвай-отключвай. Ами побърквам се наистина.Не си е работа това. Тя не си играе с инщо, много е енергична,спи малко през деня и е чудо на чудесата. Вниманието й не се задържа. Не мога да й чета,при огромното ми желание,тя не не съсредоточава в нищо, и това е нормално.Всичко и е интересно,ама за 5 минути. Не е и от спокойните. В чудо се виждам,но и това ще отмине. Когато е с други деца е много добре,ако детето е по-голямо особено стои и си играе кротко. Обича хора,обича деца. Площадки не обичам много,там наистина има други проблеми,но да не отваряме темата..
Ходя заради нея. Но сега като стане студено-не знам. Даже док. ми намекна,че е малко хиперактивна. Добре,че не й се вързах на глупостите.
Единствено обича бейби тв,музики и прочие. Старая се да избягвама ама не става винаги.
Ходя заради нея. Но сега като стане студено-не знам. Даже док. ми намекна,че е малко хиперактивна. Добре,че не й се вързах на глупостите.
Единствено обича бейби тв,музики и прочие. Старая се да избягвама ама не става винаги.
Ами всяко нещо си има цена, всеки избор има някакви последици.
Правите следните избори:
- не искате детето да посещава ясла
- не искате да го ограничавате в коя стая ходи
Това води до следните неща:
- детето, което е доста активно и социално, изтрещява вкъщи, защото му липса контакт
- търчите след нея, ако седнете за секунда, тя чупи по нещо, за да привлече вниманието Ви
- нямате енергията да наложите правила, навици (като следобеден сън), опитвате се с говорене и четене, но дете на година и 8 месеца е все още малко, недостатъчно вербално и резултатът е, че няма правила, няма навици, детето е като звяр в клетка и дори изглежда хиперактивно (най-вероятно не е - описаното поведение е много сходно с това на нашата, с тази разлика че се фокусираше малко повече от повече от 5 мин. върху неща, които са ѝ интересни. Но пък ние бяхме създали ясни правила и навици, вкл. не се ходеше навсякъде из къщата)
- седи пред телевизора вероятно, за да си починете, въпреки че на тази възраст има нужда от други неща.
Така че перфектен вариант няма. Иначе зимата можете да ходите по разни детски центрове, където да си играе с други деца, но честно казано не виждам драматична разлика между това и яслата.
За музики защо избягвате? Детските песнички и танци са супер - само да не са с клипчета на телефона, а наистина да танцувате
Правите следните избори:
- не искате детето да посещава ясла
- не искате да го ограничавате в коя стая ходи
Това води до следните неща:
- детето, което е доста активно и социално, изтрещява вкъщи, защото му липса контакт
- търчите след нея, ако седнете за секунда, тя чупи по нещо, за да привлече вниманието Ви
- нямате енергията да наложите правила, навици (като следобеден сън), опитвате се с говорене и четене, но дете на година и 8 месеца е все още малко, недостатъчно вербално и резултатът е, че няма правила, няма навици, детето е като звяр в клетка и дори изглежда хиперактивно (най-вероятно не е - описаното поведение е много сходно с това на нашата, с тази разлика че се фокусираше малко повече от повече от 5 мин. върху неща, които са ѝ интересни. Но пък ние бяхме създали ясни правила и навици, вкл. не се ходеше навсякъде из къщата)
- седи пред телевизора вероятно, за да си починете, въпреки че на тази възраст има нужда от други неща.
Така че перфектен вариант няма. Иначе зимата можете да ходите по разни детски центрове, където да си играе с други деца, но честно казано не виждам драматична разлика между това и яслата.
За музики защо избягвате?
Детските песнички и танци са супер - само да не са с клипчета на телефона, а наистина да танцувате
Твърдо съм "за" детските заведения. Моят тръгна на ясла на 2г6м и му се отрази изключително добре. Отскоро вече ходи и на градина, там си изразходва енергията, игре, пее и рисува с другите деца, учи се на екипност и самостоятелност и най- важното е, че ходи с желание.
И ние имаме котка, но малкият никога не я е отрсзявал, израстнаха заедно и я приема по- скоро като част от дома
И ние имаме котка, но малкият никога не я е отрсзявал, израстнаха заедно и я приема по- скоро като част от дома
Здравеите мами искам да попитам как се справяте с по палавите деца вече незнам как да постъпя. Детето мие на 1и 7 месеца пипа на сякаде опитфа се да сабори телевизорите в къшти постоянно плаче без причина отфаря шкафове катерисе по секциите опитфа се да пърка в камината не седи една секунда на едно място мн е нервен сички играчки чупи. Моляви за помощ даи те ми съвет как дасе справя
Съвет няма как да ви даде някой вие сте човека който може сам да си помогне. Просто ще си отделяте повече време в което ще седнете да му покажете за какво служат играчките .Можете да му четете приказки номерът не е да обезопасявате домът а то да разбере кое може да пипа и кое не.
Успех
както са ти казали - обезопасяваш максимално, търпиш и чакаш да се очовечи. Минах през този стресиращ период и оцелях. И ти нямаш друг избор освен да си го гледаш такова каквото ти се е паднало. Това е една от причините гледането на деца да е тежък физически и най-вече психически труд. Тва е.
Много забавна тема. Смях се с глас на първите отговори. 
И аз имам един малък дивак вкъщи на годинка и пет месеца. Денонощно ме прави луда. 
Спи малко през деня, заспива късно (01-02ч.), става късно (10-11-12ч.). Пълна анархия. Много е палав, пипа навсякъде, отваря/затваря врати, по цял ден не ме оставя на мира. Като дойде време да се храни ми става лошо, храни се по 1 час, пускам му клипчета, филмчета и все нещо иска да пипа, не иска да яде, все ходи след мен и иска да го вдигам. Направо не знам кога ще отмине този бебешки период, имам чувството, че ще полудея, но виждам, че не съм само аз така. 
И аз имам един малък дивак вкъщи на годинка и пет месеца. Денонощно ме прави луда. Спи малко през деня, заспива късно (01-02ч.), става късно (10-11-12ч.). Пълна анархия. Много е палав, пипа навсякъде, отваря/затваря врати, по цял ден не ме оставя на мира. Като дойде време да се храни ми става лошо, храни се по 1 час, пускам му клипчета, филмчета и все нещо иска да пипа, не иска да яде, все ходи след мен и иска да го вдигам. Направо не знам кога ще отмине този бебешки период, имам чувството, че ще полудея, но виждам, че не съм само аз така.
Дам,не си сама.
Отнова разсипахме храната котката-не мога да я науча и това е. Писна ми официално да бърша с парцала по 5 ръти на ден
Отнова разсипахме храната котката-не мога да я науча и това е. Писна ми официално да бърша с парцала по 5 ръти на ден
Има едно клипче, току- що проходил, награбил един пауч от пазарската чанта, влиза в банята и го оставя до купичката на котката 😁
Детето не е печалба от тото,че да го приемаме каквото се е паднало 😉
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
Тоталто съм против обезличаването си като човек защото имам дете. Нямало да ям,че и кафе да пия. Тъй ли...този назидатетел тон ми идва малко в повече.
Ще ям и ще си пия кафе и още как-днес едвам хапнах но ядох с нея, намирам начини, на мен давам-на нея давам и така. Вървя с чинията по стаите и ям на крак. Даже ми прималява от глад..и да ми стане лошо,ми не мерси... Имам си и помащници баби, освен това и мъжа ми се включва, та аз лично не се смятам за робот.
Децата си имат характер макар и на 2 години. Доста трудно подлежат на научаване на това онова. При все че,още не разбират съвсем. Това че едни деца не пипат и не чупят,не значи,че други са така. Моята е като фурия. Има енергия да 100 човека ...
Ще ям и ще си пия кафе и още как-днес едвам хапнах но ядох с нея, намирам начини, на мен давам-на нея давам и така. Вървя с чинията по стаите и ям на крак. Даже ми прималява от глад..и да ми стане лошо,ми не мерси... Имам си и помащници баби, освен това и мъжа ми се включва, та аз лично не се смятам за робот.
Децата си имат характер макар и на 2 години. Доста трудно подлежат на научаване на това онова. При все че,още не разбират съвсем. Това че едни деца не пипат и не чупят,не значи,че други са така. Моята е като фурия. Има енергия да 100 човека ...
Детето не е печалба от тото,че да го приемаме каквото се е паднало 😉
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
Обезопасяване на къщата съвсем не значи, че аз ще пия кафе, а детето ще вършее. Означава да прибереш ценните и опасни предмети, така че детето спокойно да може да разглежда, без ти да вървиш след него като пъдар и да викаш истерично ''не, не, не''.
И ще ти разкажа една много показателна случка. Синът ми беше на година и 3 месеца и тъкмо беше проходил - ходеше без помощ но от време на време се свличаше. За Коледа се прибираме в България, където апартаментът не е пригоден за ходещ любопитко, ама реших, че за две седмици ще се справим. Аз и детето сме в кухнята, подавам му хляб и той, вземайки го, падна назад, където имаше един стъклен празен буркан. Бурканът се счупи, но слава богу, детето не се поряза. Както виждаш, белята може да стане много бързо дори очите ти да са на четиринайсет.
Спирането на следобедния сън на дете на година и 8 месеца е жестоко. Детето има нужда от сън, за да расте, а на тази възраст е все още бебе. В Белгия, където живеем, спират да спят следобед на около 3 години и половина. Смята се, че децата на тази възраст имат нужда само 11-12 часа нощен сън. И това считам за рано, но пък на 3 години и 8 месеца синът ми наистина вече нямаше нужда от следобеден сън. Дотогава обаче спеше по 11 часа нощем и 2-3 часа следобед - ходеше на ясла и там му стопяваха батериите
Детето не е печалба от тото,че да го приемаме каквото се е паднало 😉
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
От повечето коментари лъха на непоследователност
Другият проблем е неспособността за разбиране на ситуацията- имате дете на под 2г, съответно това значи 200% внимание- няма ТВ,няма кафе,ако няма време,няма и да обядвате!
Никога не съм обезопасявала, нищо не са ми чупили,и на 1г8м спрях следобедния сън- тъкмо за да се изморят достатъчно,после спяха 11ч.пълноценен нощен сън
Имам близнаци!
Спряла си им следобедния сън, защото най - вероятно не си успявала да ги синхронизираш да спят заедно. И ти е по- лесно да ги сложиш вечер рано в леглото, защото в 20ч най- вероятно са вече неадекватни. Така печелиш доста време за себе си.
Спряла си им следобедния сън защото на теб така ти изнася, а не защото е много полезно за деца, които още нямат и 2 години.
А, и се моли да не се случи някой тежък инцидент с децата ти в необезопасения ти дом, защото тези неща се случват и когато мноооогоо внимаваме.
Спряла си им следобедния сън защото на теб така ти изнася, а не защото е много полезно за деца, които още нямат и 2 години.
А, и се моли да не се случи някой тежък инцидент с децата ти в необезопасения ти дом, защото тези неща се случват и когато мноооогоо внимаваме.
не ми се спори, защото не познавате моите,нито аз вашите деца
между другото моите ги изгледах,и за 11те си години,не ми се е случвал нито един инцидент,заради необезопасеност- не пазенето ,а 100%вото внимание е важното в случая, молитви не помагат
теории за спането съм чувала много- няма такова нещо като теория, има само конкретно дете/деца
не всички имат нужда от следобеден сън по същия начин както и възрастните не всички изпадат в летаргия следобед ,заради храносмилането на обяда
за жестокостта се смях с глас-а не е ли жестоко насилственото спане в бг детските градини до 5г! - и това губене на време в обличане и преобличане!
за тези,дето си имат помощ-Браво!-аз сама съм си гледала децата,и не съм се оплаквала
не са заспали по диваните,енергията им няма да доказвам, не аз се жалвам в темата все пак
да си ви здрави децата, и не приемайте всичко толкова лично-не сте първите с малки деца, а като не приемате съвети,защо пишете и питате изобщо?!
между другото моите ги изгледах,и за 11те си години,не ми се е случвал нито един инцидент,заради необезопасеност- не пазенето ,а 100%вото внимание е важното в случая, молитви не помагат
теории за спането съм чувала много- няма такова нещо като теория, има само конкретно дете/деца
не всички имат нужда от следобеден сън по същия начин както и възрастните не всички изпадат в летаргия следобед ,заради храносмилането на обяда
за жестокостта се смях с глас-а не е ли жестоко насилственото спане в бг детските градини до 5г! - и това губене на време в обличане и преобличане!
за тези,дето си имат помощ-Браво!-аз сама съм си гледала децата,и не съм се оплаквала
не са заспали по диваните,енергията им няма да доказвам, не аз се жалвам в темата все пак
да си ви здрави децата, и не приемайте всичко толкова лично-не сте първите с малки деца, а като не приемате съвети,защо пишете и питате изобщо?!
Пак лично приемаш нещата!
Що,то съветът не е ли от личен опит?!
Постигнала съм го, не съм открила топлата вода сигурно
Едва ли от нужда за хвалене се участва във форум- има си други платформи за това.
Но ,инъче си права!- в изказа ми никъде няма съвет,щото споделям САМО собствените си решения 😉
Що,то съветът не е ли от личен опит?!
Постигнала съм го, не съм открила топлата вода сигурно
Едва ли от нужда за хвалене се участва във форум- има си други платформи за това.
Но ,инъче си права!- в изказа ми никъде няма съвет,щото споделям САМО собствените си решения 😉
Съжалявам, това с неспането/ спането на малки деца всеки си преценява, но другото- с необезопасяването на дома не го приеам и го считам за безотговорно. Пък това да ходиш подире им и да викаш, примерно, не пипай в контакта, не дърпай телевизора, не пипай вазата,не пипай лекарствата- си е пълна лудост.
Има различни по темперамент деца. Има спокойни, задоволяващи се с това да правят кула от кубчета, или да пляскат с ръчички,докато им пееш, има и буйни, любопитни деца, които искат да опознаят всеки санриметър от къщата. Моят син беше от вторите. Затова беше нужно да обезопасим контактите, да махнем всички опасни неща от долните шкафове и да окачим телевизора на стената.
Това с темперамента- донякъде съм съгласна
Но се постига и обратния ефект- обяснява се всичко с вродените качества на детето.
Тогава за какво служи обучението?
Моите имаха нужда от рутина и минимални импровизации. Във всичко. В заниманията,в храненето,в режима.
Ако има насрочени занимания,се минимизират рисковете от случайни деструктивни поведения.
Но се постига и обратния ефект- обяснява се всичко с вродените качества на детето.
Тогава за какво служи обучението?
Моите имаха нужда от рутина и минимални импровизации. Във всичко. В заниманията,в храненето,в режима.
Ако има насрочени занимания,се минимизират рисковете от случайни деструктивни поведения.
Забелязвам към 3 години се очовечи малката. Значи има надежда. Иначе и ние бяхме по 6 бели за 5 минути.
Радвам се, че ви веселя. 
Все пак три години са зад нас, остават още 15 и вече сме пълнолетни!
Все пак три години са зад нас, остават още 15 и вече сме пълнолетни! 
А, вие сте по-малки! Ех. Може пък да се очовечите по-рано.
Ти поне наведнъж минаваш през трудното. Хората без близнаци ще трябва да повтарят процедурата, ако искат две деца. Тамън едното се очовечило и айде пак... ново зверче. Но аз засега се колебая. Точно ми светна пред очите... момент... хлапето ми пъха близалка в джоба...
.А някой искат да потретят. 
Имам близнаци на 3 години. Синът ми е горе-долу кротък. В редките случаи когато е без сестра си и сме ходили някъде, например на фризьор, даже е супер кротък, дете мечта, другите хора го забелязват и го хвалят. Когато е със сестра си под нейното влияние е малко по-палав.
Дъщеря ми си е палава. Непрекъснато измисля пакости, има страшно много енергия, не й стига това, но и много често кара брат си да прави бели или забранени неща и после се смее.
Ходят на ясла и там доста се оплакват от нея. Последният път лелята ми вика цял ден тичаме по нея, отваря и затваря всички шкафове по 100 пъти, дърпа щорите, върти крановете на парното, по едно време станало много топло там, докато се усетят, че тя е врътнала крановете... обикновено се ядосвам на такива неща, но този път ми стана супер смешно и се засмях, лелята се засмя и тя. В този момент дойде една баба да си вземе внучето и същата леля я посрещна с думите - опита се да ухапе 5 деца. Изведнъж въртенето на кранове вече не изглеждаше чак толкова лошо.
Както и да е децата са различни и с различен темперамент, едни са по-палави, а други по-кротки и това е ОК. Палавите деца не е задължително да порастнат лоши възрастни. На братовчедка ми първото дете беше супер палав, аз лично по-палаво дете от това не бях виждала, цялата им къща беше опасана с мрежи и какво ли не, чак се катереше по улуците, почти бяха махнали всички мебели и т.н. Е, същото това зверче после завърши с отличие математическата, а сега учи за летец.
С децата просто трябва много търпение.
Дъщеря ми си е палава. Непрекъснато измисля пакости, има страшно много енергия, не й стига това, но и много често кара брат си да прави бели или забранени неща и после се смее.
Ходят на ясла и там доста се оплакват от нея. Последният път лелята ми вика цял ден тичаме по нея, отваря и затваря всички шкафове по 100 пъти, дърпа щорите, върти крановете на парното, по едно време станало много топло там, докато се усетят, че тя е врътнала крановете... обикновено се ядосвам на такива неща, но този път ми стана супер смешно и се засмях, лелята се засмя и тя. В този момент дойде една баба да си вземе внучето и същата леля я посрещна с думите - опита се да ухапе 5 деца. Изведнъж въртенето на кранове вече не изглеждаше чак толкова лошо.
Както и да е децата са различни и с различен темперамент, едни са по-палави, а други по-кротки и това е ОК. Палавите деца не е задължително да порастнат лоши възрастни. На братовчедка ми първото дете беше супер палав, аз лично по-палаво дете от това не бях виждала, цялата им къща беше опасана с мрежи и какво ли не, чак се катереше по улуците, почти бяха махнали всички мебели и т.н. Е, същото това зверче после завърши с отличие математическата, а сега учи за летец.
С децата просто трябва много търпение.
Мдааа. Днес го оставих да рисува и отидох да досготвя. Връщам се и що да видя- синко си нашарил цяяялото лице с черен фулмастер, не стига това, ами нашарил и кожения диван. Че и се покатерил пред огледалото да си огледа творението. За него важи правилото: нормалното е скучно.
Мдааа. Днес го оставих да рисува и отидох да досготвя. Връщам се и що да видя- синко си нашарил цяяялото лице с черен фулмастер, не стига това, ами нашарил и кожения диван. Че и се покатерил пред огледалото да си огледа творението. За него важи правилото: нормалното е скучно.
Творец си отглеждаш, спор няма
Ако са нормални флумастери, би трябвало да се изчистят лесно - с тях никога не сме имали проблеми по текстила ( за кожа не знам, ама не би трябвало да е проблем). Обаче преди няколко дни моят си беше омазал анцуга с маркери за магнитна дъска - без да иска. Ами не се изчистиха рисунките. Да имате предвид.
И моето момченце е същото, и е много хитър гледа как да ми се налага, понякога от нищо започва силно да плаче и да се тръшка и трябва да го изкарвам навън за да се успокои. После не иска да влиза вътре,. Държа го и навън до вратата без значение колко е часът. Научи се и с храната да си играе
Аз така преди все си виках, айде нямам търпение да дойде момента в който сам ще показва и казва какво иска и всичко ще му взимам.😂 Ами дойде този момент и иска всичкооо.. ако не получи естествено разиграва страшен цирк придружен с драматичен рев ( без сълзи) и движения на тялото тип червей...Но вече не минава номера ..
Казват уж , че на 3-3и половина се успокоявали и започвали да слушат повече ,скоро прави 3 и в това ми е надеждата ..ама да видим ...
Казват уж , че на 3-3и половина се успокоявали и започвали да слушат повече ,скоро прави 3 и в това ми е надеждата ..ама да видим ...
И аз тъй казвам. Към 3 г. стана човек. 
когато се роди синът ми, който беше голям ревлак, един съсед с две деца до нас ми каза: колкото по-големи стават, толкова е по-лесно.
още чакам да порастне
не мога да кажа, че е по-лесно. пак е толкова оглушителен. не реве толкова често, но пък крещи. или надува музиката...
поне е малко по-самостоятелен и не е залепен за мен.
още чакам да порастне
не мога да кажа, че е по-лесно. пак е толкова оглушителен. не реве толкова често, но пък крещи. или надува музиката...
поне е малко по-самостоятелен и не е залепен за мен.
Не мисля, че с годините нещата стават по-лесни - точно обратното. Тръшкането не изчезва, просто придобива други измерения, а обектът на желанието не е чипс или играчка, а доста по-скъпи неща.
В момента синът ми на 6 години и половина е решил, че иска Нинтендо. Кротко и около 250 пъти му обясних, че Нинтендо няма да получи, докато не се научи да чете, да пише, да смята, докато не придобие навици за учене и писане на домашни у дома, докато не се научи да си пази нещата и т.н. В общи линии докато стане на 8-9 години, Нинтендо няма да види от мен. И се започва сега - ами тогава ще го поискам от дядо Коледа - обясних, че дядо Коледа изпълнява детските желания, но преди това се консултира с родителите. Няколко дни по-късно му падна зъб и на следващия ден намирам до възглавницата му рисунка с надпис Нинтендо (явно предназначена за феята на зъбките). Накрая каза, че ще си купи Нинтендо със свои пари, но се оказа, че не му стигат. Поиска от двете баби, от дядо си, от лелите си - изобщо от когото се сети. Като че ли за момента малко се е успокоил, но само защото ни предстои ски ваканция и вниманието му е насочено към друго.
Към това може да добавим реакции от типа: Изобщо не искам да ходя на училище. Ти пита ли ме дали искам да ходя в първи клас?! И аз започвам до припадък да обяснявам, че той вече е голям, че има задължения и прочие. И така до след няколко дни, когато започваме отначало.
Хич и не искам да си мисля за пубертета! Втриса ме.
В момента синът ми на 6 години и половина е решил, че иска Нинтендо. Кротко и около 250 пъти му обясних, че Нинтендо няма да получи, докато не се научи да чете, да пише, да смята, докато не придобие навици за учене и писане на домашни у дома, докато не се научи да си пази нещата и т.н. В общи линии докато стане на 8-9 години, Нинтендо няма да види от мен. И се започва сега - ами тогава ще го поискам от дядо Коледа - обясних, че дядо Коледа изпълнява детските желания, но преди това се консултира с родителите. Няколко дни по-късно му падна зъб и на следващия ден намирам до възглавницата му рисунка с надпис Нинтендо (явно предназначена за феята на зъбките). Накрая каза, че ще си купи Нинтендо със свои пари, но се оказа, че не му стигат. Поиска от двете баби, от дядо си, от лелите си - изобщо от когото се сети. Като че ли за момента малко се е успокоил, но само защото ни предстои ски ваканция и вниманието му е насочено към друго.
Към това може да добавим реакции от типа: Изобщо не искам да ходя на училище. Ти пита ли ме дали искам да ходя в първи клас?! И аз започвам до припадък да обяснявам, че той вече е голям, че има задължения и прочие. И така до след няколко дни, когато започваме отначало.
Хич и не искам да си мисля за пубертета! Втриса ме.
И аз започвам до припадък да обяснявам
аз не се впускам в кой знае какви обяснения, защото са контрапродуктивни при моето дете.отделно, че запомня аргументите и ги използва после срещу мен в подходящата ситуация, разбира се
беше на 3г. когато видя нинтендо. обаче беше в един увеселителен парк и аз му казах, че само там ги има.
когато се среща с приятелчета, сме само из природата и няма как да разбере, че има и за вкъщи.
сега може и да знае, но не му е интересно вече или схвана, че интеракцията със себеподобни, а не с аватари, е по-доброто решение. може да пробваш аргументация по тази линия, вместо да обясняваш за задълженията му.
моето дете веднага контрира, че след като има задължения и те са свършени, тогава трябва и награда, ерго да купувам каквото иска. понеже отказвам да се подхлъзвам по тази плоскост, та съм я сменила с друга. прецени какво работи при твоето дете.
за сметка на това 3 или 4 години подред при всякакъв повод си поръчваше машина за пушек, като тези по концертите.
аз не давах и дума да се обели.
тази година я получи - баща му се поддаде.
3 пъти я пусна до сега
течността за пушек струвала пари и той не искал да ги пилее
Синът ми видя Нинтендото в съседчето. Иначе откъм технологии е много назад - никога не се е докосвал до таблет, телефонът ми не се пипа и той го знае, от време на време гледа филми, но единствено на английски, че е в двуезично училище и английският му е слабият език. Така че според мен той дори не знае за какво служи Нинтендо-то.
Ами моето е сравнително наясно, че изпълнението на задълженията не е свързано с награда или поне не веднага. Подаръци не получава освен на рожден ден, нова година и за края на учебната година. За празниците обаче получава доста и после отваряме с месеци наред.
Като цяло не е досаден с искането, но винаги се опитва да изклинчи нещо въпреки че е наясно, че няма да стане. Но той сам си казва ‘аз съм длъжен да опитам’. По-драматично става, когато е уморен.
Ами моето е сравнително наясно, че изпълнението на задълженията не е свързано с награда или поне не веднага. Подаръци не получава освен на рожден ден, нова година и за края на учебната година. За празниците обаче получава доста и после отваряме с месеци наред.
Като цяло не е досаден с искането, но винаги се опитва да изклинчи нещо въпреки че е наясно, че няма да стане. Но той сам си казва ‘аз съм длъжен да опитам’. По-драматично става, когато е уморен.
като ви чета,и си мисля,че е и до дете
аз лично,винаги съм била много серт,дори в искането
питам веднъж,и ако ми откажат,или както майка ми обичаше„ще видим...!„, повече не питам
но сестра ми-точно обратното- с мрънкане постигаше много
моите деца са много подобни на мен, винаги са били разбрани
но,ако нещо наистина много го искат,мечтаят на глас така да се каже...и в крайна сметка го получават
сега на дневен ред е карбоново гребло-ох,боли ме,като си помисля,че и две трябват
аз лично,винаги съм била много серт,дори в искането
питам веднъж,и ако ми откажат,или както майка ми обичаше„ще видим...!„, повече не питам
но сестра ми-точно обратното- с мрънкане постигаше много
моите деца са много подобни на мен, винаги са били разбрани
но,ако нещо наистина много го искат,мечтаят на глас така да се каже...и в крайна сметка го получават
сега на дневен ред е карбоново гребло-ох,боли ме,като си помисля,че и две трябват
като ви чета,и си мисля,че е и до дете
разбира се, че е до дете.
но и до семейство.
аз съм ходела на гости на съученик на сина ми и бях потресена колко играчки има.
казах на майката, че ако те ни дойдат на гости и нейното дете ще му е скучно, защото ние нямаме толкова играчки. просто моето дете се занимава с други неща.
също ние отказваме да сме активни участници в консуматорското общество и гледаме да купуваме само необходими неща.
моето дете получава подаръци също само за Коледа, РД, даже за Великден не подаряваме, макар около нас всички да получават нещо.
за сметка на това някаква малка игра купувам при интерес.
сега получи една книга с едно приспособление за рисуване на спирали, но това не минава за подарък. просто забелязах, че се интересува от това и му го взех.