Здравейте. Бременна съм и до раждането ми остават 2- 3 месеца.Нямам показания за раждане секцио. Решила съм да бъде секцио,защото съм много страхлива, с лабилна психика и не ми се ще нещо да се обърка по моя вина с мен или с детето . Преди съм лекувала Паническо разтройство с натрапливости ,пила съм антидепресанти на 20години- ципралекс, золофт, флуанксол,атаракс и т.н. и нямам куража да родя нормално,тоя въпрос винаги много ме е плашил. Горе- долу съм информирана с процедурите при секцио и голямото ми притеснение е катетъра. Странното е,че от самата операция не ме е страх толкова, колкото от него. Мисля,че няма как да ми го сложат след упойката,защото там,където мисля да раждам принципно правят пълна упойка, а при пълната лекарят бързал да вади бебето.Страхът от въпросният катетър така ме е обсебил, че още отсега всеки ден се тревожа как ще легна да ми го поставят. Как да се успокоя не знам? Моля мамите, които са раждали със секцио да дадат малко информация и кураж. Толкова ли е болезнено,колкото си мисля ?
- Публикувана: 6 ноем. 2018, 23:55 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2019, 14:30 ч.
Планувано секцио и катетър
Не знам кой те е наплашил, но нищо не усетих, нито при слагането, нито при махането.
Разбирам те и аз съм много страхлива, ако чак толкова те е страх, не мисля, че могат да те задължат да го сложат преди упойката.
Обсъди с доктора си естествено раждане с епидурална упойка. Това ми се струва по-леко от секцио. Благодарение на упойката няма да усещаш болка по време на раждането, а след него няма да имаш възстановяване от операция. Защото това си е коремна операция и не е толкова романтично, колкото ти звучи, има си сериозни болки през първите няколко дни.
Разбирам те и аз съм много страхлива, ако чак толкова те е страх, не мисля, че могат да те задължат да го сложат преди упойката.
Обсъди с доктора си естествено раждане с епидурална упойка. Това ми се струва по-леко от секцио. Благодарение на упойката няма да усещаш болка по време на раждането, а след него няма да имаш възстановяване от операция. Защото това си е коремна операция и не е толкова романтично, колкото ти звучи, има си сериозни болки през първите няколко дни.
Няма нищо страшно в катетъра - преди или след упойка, но това е притеснително, че там където раждаш принципно правили някаква си упойка.
Упойката трябва да е адекватна на пациента, а не да е някаква, защото на анестезиолога не му достига опит или умения и си прави, каквато му е удобна.
Упойката трябва да е адекватна на пациента, а не да е някаква, защото на анестезиолога не му достига опит или умения и си прави, каквато му е удобна.
Благодаря ви за включването. Това, което казвате, звучи доста добре.
Не се сърди човече,
от малък град съм и не съм чувала тук да предлагат някакви упойки при раждане. Това иначе звучи много добре като вариант, но не знам кого мога да попитам за повече информация.
Salsisha, по принцип да, анестезиолога преценява каква да е упойката. Повечето случаи, които съм чувала са били с пълна упойка там и затова се изразих така, но знам, че се е случвало да правят и непълна анестезия.
Не се сърди човече,
от малък град съм и не съм чувала тук да предлагат някакви упойки при раждане. Това иначе звучи много добре като вариант, но не знам кого мога да попитам за повече информация.
Salsisha, по принцип да, анестезиолога преценява каква да е упойката. Повечето случаи, които съм чувала са били с пълна упойка там и затова се изразих така, но знам, че се е случвало да правят и непълна анестезия.
Може да прочетеш в нета, за различните видове упойки, но и винаги може да родиш на друго място, особено при планирано секцио, независимо, че си от малък град.
Важното е упойката да е най-подходящата лично за тебе.
Важно е да ти смъкнат подробна анамнеза + физически преглед, когато решават, каква да е упойката - ако не го направят, анестезиолога не струва.
Важно е да те тестват за реакции, ако не са го правили досега.
Най-подходящата упойка за секцио си остава спиналната - и за майката и за бебето. Пълната упойка е крайна мярка.
Важното е упойката да е най-подходящата лично за тебе.
Важно е да ти смъкнат подробна анамнеза + физически преглед, когато решават, каква да е упойката - ако не го направят, анестезиолога не струва.
Важно е да те тестват за реакции, ако не са го правили досега.
Най-подходящата упойка за секцио си остава спиналната - и за майката и за бебето. Пълната упойка е крайна мярка.
- С първото секцио ми сложиха катетъра преди спиналната упойка, неприятно, но не болезнено чувство. Девет години по-късно го поставиха след спиналната упойка. И в двата случая го поставиха за секунда- две, с тази разлика , че първия път усетих дискомфорт, свалянето почти не се усеща. Не го мисли катетъра
Успех и леко раждане
Навсякъде ли слагат катетър? т.е. задължително ли е?
Иначе нямам опит с катетър, но колкото до епидуралната ако си склонна можеш да проучиш вариантите и в близък до твоя град, мисля, че вече почти навсякъде правят, важно е да се уговориш предварително с анестезиолог.
Аз раждах така и ти гарантирам, че нетърпими болки по време на раждането няма. Иначе след това ме боля доста, но предполагам, че и след секцио болката първите дни няма да е по - малка...Така че ако е само страх от болката помисли над този вариант.
Иначе нямам опит с катетър, но колкото до епидуралната ако си склонна можеш да проучиш вариантите и в близък до твоя град, мисля, че вече почти навсякъде правят, важно е да се уговориш предварително с анестезиолог.
Аз раждах така и ти гарантирам, че нетърпими болки по време на раждането няма. Иначе след това ме боля доста, но предполагам, че и след секцио болката първите дни няма да е по - малка...Така че ако е само страх от болката помисли над този вариант.
Благодаря ви за включването. Това, което казвате, звучи доста добре.
Не се сърди човече,
от малък град съм и не съм чувала тук да предлагат някакви упойки при раждане. Това иначе звучи много добре като вариант, но не знам кого мога да попитам за повече информация.
Salsisha, по принцип да, анестезиолога преценява каква да е упойката. Повечето случаи, които съм чувала са били с пълна упойка там и затова се изразих така, но знам, че се е случвало да правят и непълна анестезия. [/list]
Не се сърди човече,
от малък град съм и не съм чувала тук да предлагат някакви упойки при раждане. Това иначе звучи много добре като вариант, но не знам кого мога да попитам за повече информация.
Salsisha, по принцип да, анестезиолога преценява каква да е упойката. Повечето случаи, които съм чувала са били с пълна упойка там и затова се изразих така, но знам, че се е случвало да правят и непълна анестезия. [/list]
Направиха ви секциото със спинална упойка и не са ми слагали катетър. Но са ми слагали по други поводи - нито боли, нито е страшно. По-скоро е притеснително правенето на секцио с пълна упойка. Има много повече рискове от спиналната и за теб и за бебето. Иначе вярно, че за анестезиолога е по-лесно и по-удобно. Но все си мисля, че здравето на пациента трябва да е водещо, а не удобството на доктора. Според мен се консултирай и на други места и преосмисли избора си на място за раждане.
Не е възможно секцио или друга обездвижваща операция, без катетър, защото това означава, няколко часа да сте напишкани в леглото, когато не може да ставате, особено в началото, когато нямате дори контрол върху тези мускули. Но някои дори и не разбират, че имат такъв - тези със спиналните.
Родих секцио преди 16дни. С частична упойка бях в грабнака. Е иглата я усетих повече от катетъра.Както и другите са ти казали не е толкова гадно. Клизмата се усеща също повече от него. При махането изобщо няма болка той е с вакуум изпускат вакуума и сам пада. Изобщо не се притеснявай. Докато катетъра е в теб се усеща леко пулсира, когато уринираш и толкова .
Аз въобще не го усещах, когато беше сложен, но понеже съм голяма пикла, ми беше супер странно усещането, че не ми се ходи до тоалетна 
Клизма на мен не са ми правили.
Не, на някои места наистина не слагат, явно не е токова наложително, предполагам е въпрос на 1-2 смени на подложка от тези тип памперс за легло.
Всяка упойка има рискове. Но не всеки би бил съгласен да е буден по време на операция. Аз не бих. В болницата, в която родих ми дадоха възможност да избера, като го направих, анестезиологът каза, че той също не би легнал на масата буден, в Правителствена това.
Клизма на мен не са ми правили.
Не е възможно секцио или друга обездвижваща операция, без катетър, защото това означава, няколко часа да сте напишкани в леглото, когато не може да ставате, особено в началото, когато нямате дори контрол върху тези мускули. Но някои дори и не разбират, че имат такъв - тези със спиналните.
...По-скоро е притеснително правенето на секцио с пълна упойка...
Не е възможно секцио или друга обездвижваща операция, без катетър, защото това означава, няколко часа да сте напишкани в леглото, когато не може да ставате, особено в началото, когато нямате дори контрол върху тези мускули. Но някои дори и не разбират, че имат такъв - тези със спиналните.
Родих секцио, с пълна упойка. Не бих се навила да ме режат будна. Катетъра хич не го усетих при слагането или при махането. Може би някакъв лек дискомфорт, но нищо страшно. Клизма на мен не са ми правили. Не се шашкай толкова за тоя катетър.
Болеше си операцията като станах на другия ден, спор няма, но и там не е било нещо непоносимо. Иначе се сещам, че ми правиха доста сериозен тест за реакция към поне десетина вида упойки.
Болеше си операцията като станах на другия ден, спор няма, но и там не е било нещо непоносимо. Иначе се сещам, че ми правиха доста сериозен тест за реакция към поне десетина вида упойки.
Аз съм от най-страхливите и нетърпящи болка жени.За късмет преди 2 години в Майчин дом, въпреки че бях пациентка на началника на Родилна зала, ми се подиграха на молбата да ми сложат катетъра след упойката и ми го навряха на живо. Аз бях мега изнервена и ревах половин час от болка и обида. Всички ми се смееха, докато не дойде една лекарка да им се накара. Мисълта ми беше, че щом аз го изтърпях и забравих, значи дори и на теб да се случи, ще мине и толкова 
Хич не го мисли.
Хич не го мисли. 
Раждала съм секцио с пълна упойка, имам и гинекологична операция от тази пролет. И в двата случая бях с катетър, и в двата случая бях на системи. Катетърът не съм го усетила. Виж болките след секциото и след операцията са друго нещо, въпреки обезболяващите.
Секциото беше по медицински причини, по желание не бих си го причинила.
Секциото беше по медицински причини, по желание не бих си го причинила.
Bianka, така е в МД. Сестрата, която слага катетъра идва първа, слага го и изчезва, след това упойка, мажат те с йод, с каквото там ползват, покриват те, слагат паравана, вливат ти разни неща и влиза оператора да реже, после другия оператор, който вади бебето. Всеки гледа минимално да стои в операционната, накрая като те шият има са останали 3-4 души, а в началото може и 12 да има.
На мен за белега грам не ми е пукало, защото имаше опасност и външно да ме режат вертикално, така че напълно се бях прежалила. Казах си, че ще ходя с цял бански занапред и това е. Обаче не се наложи, вертикалния ми разрез е само вътрешен, а външно хоризонтален така че извадих късмет
Пълната упойка си е доооста по-тежко нещо от нормалното раждане. Казва ти го жена, раждала 2 пъти нормално, първия път 38 часа, а втория път ми слагаха 4 пъти катетър след раждането, защото от кръвозагуба не можех да стана и отида до ВЦ. И въпреки това, ако сравнявам с операцията ми с пълна упойка - раждането си беше песен. Иначе катетър по принцип се слага след упойката, освен ако не са някви садисти там, където ще раждаш...
Пълната упойка си е доооста по-тежко нещо от нормалното раждане. Казва ти го жена, раждала 2 пъти нормално, първия път 38 часа, а втория път ми слагаха 4 пъти катетър след раждането, защото от кръвозагуба не можех да стана и отида до ВЦ. И въпреки това, ако сравнявам с операцията ми с пълна упойка - раждането си беше песен. Иначе катетър по принцип се слага след упойката, освен ако не са някви садисти там, където ще раждаш...
Моето секцио беше с пълна упойка, просто заспах и се събудих като от кратък, но много дълбок сън, имах чувството, че съм заспала преди 1 секунда. Нямах никакви странични ефекти.
Ами аз доста време бях като ударена с мокър парцал след пълната упойка и ме болеше зверски главата. Може и да е до организъм, знам ли... И от раждането трудно се възстановявам, но до няколко часа съм на крака и напълно способна да се грижа за себе си и бебето си. Не искам никого да плаша, а споделям опит. И двата типа раждане си имат позитиви и негативи. За съжаление, катетърът е част и от двете 
На мен ми слагаха и двата пъти Раждах в чужбина. Тръпки ме побиват като се сетя за втория път. Радвам се, че в България не слагат! А как ходите до ВЦ? Веднага ли?
Раждах в чужбина. Тръпки ме побиват като се сетя за втория път. Радвам се, че в България не слагат! А как ходите до ВЦ? Веднага ли?Те не им дават да пият вода нито преди, нито след, като животни раждат все още, в някои болници.
Те не им дават да пият вода нито преди, нито след, като животни раждат все още, в някои болници.
За преди раждане, в нормално количества не знам да е забранено, поне в болницата, в която раждах не беше, но добре че не бях яла и пила скоро, защото се наложи секцио в хода на раждането, а при пълен стомах опасността от аспирация е съвсем реална.
На мен ми слагаха и двата пъти Раждах в чужбина. Тръпки ме побиват като се сетя за втория път. Радвам се, че в България не слагат! А как ходите до ВЦ? Веднага ли?
Раждах в чужбина. Тръпки ме побиват като се сетя за втория път. Радвам се, че в България не слагат! А как ходите до ВЦ? Веднага ли?Да, когато ти се доходи ставаш и отиваш. След раждане лежиш 2 часа в родилна зала "под наблюдение", после те местят в стая и ти казват да отидеш до тоалетна ако искаш. Лично аз успях да отида по малка нужда около 6 часа след раждането, но бях с епидурална и просто преди това не си усещах мускулите. Можех да вървя, отидох си без проблем до ВЦ, но просто не можех да си контролирам мускулите и да пишкам, съответно не ми се е ходело преди това.
Иначе ако проблема е само, че няколко часа не можеш да ставаш предполагам, че и с някакви подлоги биха станали нещата, или някой да ти помогне за ходенето, не знам защо пък чак катетър, ако няма усложнения...
От една приятелка знам, че не са ѝ давали да пие вода. Чудехме се защо, пък тя каква била работата. Аз в предродилна зала изпих почти един литър, ама и си почаках доста. Ходих си до тоалетна и никой нищо не ми е казвал. Само втория път ми казаха да внимавам, защото вече ми бяха сложили система и да не прегъна тръбичката. На моята приятелка ѝ давали само да си мокри леко устата...
За водата не знам, аз пристигнах в болницата в 04:30 сутринта, в 06:10 родих. За час и половина не съм се сетила да пия вода. След раждането даже ме насърчаваха да приемам течности, за да отида до тоалетна. Никоя моя приятелка или позната не ми се е оплаквала, че не й дават да пие вода. Но действително ако се наложи пълна упойка е желателно да не са приемани скоро вода и храна.
Калина, тук не ми дадоха подлога и ми казаха че не може в памперса. Не ни местят от родилна зала в стая, докато не видят с очите си (да, влизат с мен в тоалетната), че мига да се изпикая. Съответно при второто раждане от кръвозагуба не можех да се изправя - припадах. И всеки път ми слагаха катетър 🤢 Четири пъти! Накрая се насилих криво ляво и успях...
За нормалното писах аз...
Аз да кажа, като минала нормално раждане и секцио.
Секциото го направих заради същите проблеми като теб. Безброй паник атаки, тревожности, депресии
С една дума..съжалявам. Никога няма да си простя, че родих секцио, никога
Толкова е бавно и изнервящо възстановяването след секцио. Аз лично се чувствам като инвалид и не мисля, че някога ще ми бъде както преди
А нормалното раждане не боли много повече от следродилните болки след секциото
В крайна сметка решението си е твое, само искам да споделя моите заключения
Катетъра не разбрах кога ми го сложиха, почти няма усещане при слагане и махане, а през времето, когато е в теб няма дисконфорт. даже ми беше кеф, защото след операцията трябва да се пие много вода, а няма ходене до тоалетната
Секциото го направих заради същите проблеми като теб. Безброй паник атаки, тревожности, депресии
С една дума..съжалявам. Никога няма да си простя, че родих секцио, никога
Толкова е бавно и изнервящо възстановяването след секцио. Аз лично се чувствам като инвалид и не мисля, че някога ще ми бъде както преди
А нормалното раждане не боли много повече от следродилните болки след секциото
В крайна сметка решението си е твое, само искам да споделя моите заключения
Катетъра не разбрах кога ми го сложиха, почти няма усещане при слагане и махане, а през времето, когато е в теб няма дисконфорт. даже ми беше кеф, защото след операцията трябва да се пие много вода, а няма ходене до тоалетната
При мен раждането беше планово секцио. Катетър са сложили след спиналната упойка/нищо не съм усетила/, виж поставянето на упойката беше ГАДНО!. Колкото до възстановяването/при мен секциото прерастна в голяма операция, защото съм направила кръвоизлив, едвам ме спасиха/. Та нищо страшно няма станах на другия ден, освен чувството на грандиозна мускулна треска и проблеми с ходенето по голяма нужда, не съм имала. За страха и аз съм така, дори в момента пия лекарства... катетара като го махаха грам не съм усетила нищо. Успех и не се страхувай, всичко ще и наред.
Coffeewithmilk , аз бях с планово секцио по медицински причини и също с пълна упойка. Поставиха ми катетър, преди да ми сложат упойката. Мен ме заболя, но аз по принцип имам болки в уретрата. Малко след поставянето на катетъра ми сложиха и упойката, така че не е имало кой знае колко време да ме боли. След като се събудих от упойката, болката вече я нямаше.
Възстановяването при всеки е индивидуално. Аз нямах проблеми след упойката, а от самата операция се възстанових много бързо.
Възстановяването при всеки е индивидуално. Аз нямах проблеми след упойката, а от самата операция се възстанових много бързо.
Момичета,а може ли да споделите и нещичко за пълната упойка?
Аз също съм от страхливите,имам ендометриоза и лекарят ми иска да направим лапароскопия , но много ме е страх от упойката.Тя е пълна,операцията може да продължи до 4 часа,рядко повече...абе сериозна работа е.
Имам близък(дядо ми) пострадал от пълна упойка и ми е останал един ужас от нея като я спомене някой.
Само като се замисля и вдигам кръвно
Та,най ме притеснява това как така ще заспиш?Вдигнал си пулс 120,сърцето ще ти изскочи , умираш от ужас,притеснение, в главата ти препускат мисли и....заспиваш??!?
Дори не мога да си го представя.
Сънуваш ли нещо?Как се събуждаш ?Какво е чувството,докато си под упойка и след това?
Аз също съм от страхливите,имам ендометриоза и лекарят ми иска да направим лапароскопия , но много ме е страх от упойката.Тя е пълна,операцията може да продължи до 4 часа,рядко повече...абе сериозна работа е.
Имам близък(дядо ми) пострадал от пълна упойка и ми е останал един ужас от нея като я спомене някой.
Само като се замисля и вдигам кръвно
Та,най ме притеснява това как така ще заспиш?Вдигнал си пулс 120,сърцето ще ти изскочи , умираш от ужас,притеснение, в главата ти препускат мисли и....заспиваш??!?
Дори не мога да си го представя.
Сънуваш ли нещо?Как се събуждаш ?Какво е чувството,докато си под упойка и след това?
Ами аз не съм имала особени проблеми, но все пак си е в пъти по-тежка от спиналната. При секцио ти слагат и някаква тръба в гърлото, което е най-отвратителната част всъщност. Теб ще трябва ли да те интубират? Аз нямам никакъв страх от упойки и каквото трябва, слагат ми го и толкова. всеки със страховете си
Ами аз не съм имала особени проблеми, но все пак си е в пъти по-тежка от спиналната. При секцио ти слагат и някаква тръба в гърлото, което е най-отвратителната част всъщност. Теб ще трябва ли да те интубират? Аз нямам никакъв страх от упойки и каквото трябва, слагат ми го и толкова. всеки със страховете си
Ще трябва,но тръбата се вкарва след упойката.
До колкото разбрах се вкарва и газ в коремната кухина,за да се раздалечат органите.Не е елементарна операция,но няма друг вариант.
Тръбата в гърлото после те кара да кашляш. Да не се уплашиш! А като кашляш, от операцията те боли повече. Всичко минава и се забравя.
Лапароскопията е много щадяща в сравнение с други операции. Имала съм лапароскопия, като моята беше доста сложна и трая 3 часа и нещо преди доста години. Гледали са ме и цял куп студенти да се учат. Нищо ми нямаше от упойката.
Лапароскопията е много щадяща в сравнение с други операции. Имала съм лапароскопия, като моята беше доста сложна и трая 3 часа и нещо преди доста години. Гледали са ме и цял куп студенти да се учат. Нищо ми нямаше от упойката.
Тръбата в гърлото после те кара да кашляш. Да не се уплашиш! А като кашляш, от операцията те боли повече. Всичко минава и се забравя.
Лапароскопията е много щадяща в сравнение с други операции. Имала съм лапароскопия, като моята беше доста сложна и трая 3 часа и нещо преди доста години. Гледали са ме и цял куп студенти да се учат. Нищо ми нямаше от упойката.
Лапароскопията е много щадяща в сравнение с други операции. Имала съм лапароскопия, като моята беше доста сложна и трая 3 часа и нещо преди доста години. Гледали са ме и цял куп студенти да се учат. Нищо ми нямаше от упойката.
А как заспа?Мислите ти препускат,сърцето ще изскочи от уплах от гърдите и заспиваш,как така?
Как се усеща спането-като много време или като ,че ей сега си бил на операционната маса?
Моето излизане от упойка беше 1:1 с една сцена в "Трейнспотинг" 2:10 минута, но без негативни усещания.
Е, то затова е упойка, да те гътне от раз
Мен ме беше страх от спинална/епидурална и естествено раждане, затова като ми сервираха, че са решили да минат към секцио с пълна, направо му ударих един танц от облекчение
Имам предишна коремна операция, апендисит, но съм била на 3-4 и нямах спомен точно от операционната, представях си го като по филмите, карат те да броиш, размазва ти се пред очите и т.н.
Но нищо такова не се случи. Последно помня, че търсеха вена по ръцете ми и ми подаваха кислород през маска, защото бях вече с почти пълно разкритие и това много ме облекчаваше. После се събудих. Имах чувството, че е минала само 1 секунда и си помислих, че нещо се е объркало и са отложили операцията но всичко беше минало без проблем. Усещането беше като събуждане от много дълбок, но много кратък сън и ти се кашля (защото в този момент вадят тръбата). Тя е след упойката, така че не те бърка.
Не съм сънувала нищо.
Като се събудих не бях много наясно къде съм, само усетих, че съм по гръб, а много мразя да спя по гръб и малко им се скарах, че са ме сложили така, та ми се смяха докторът ми каза името и че съм родила голямо момиченце. Тогава зацепих къде и защо съм.
После не съм имала никакви странични ефекти, бях си в пълно съзнание докато ме караха към стаята, само не можех да си държа очите отворени, не ми се спеше, но ми се затваряха клепачите. Нямах дразнене в гърлото от тръбата, ако не знаех, че ми е слагана, нямаше да предположа.
Според мен няма от какво да се притесняваш, съвременните упойки са по-добри от тези в миналото и се прави тест за алергии към упойки, за да се изключи нещо, което би предизвикало проблеми.
Също така лапароскопията е лека процедура, наистина се вкарва газ, но това не е нещо страшно и нищо общо с коремната операция, възстановяването е пъти по-леко.
Успех!
2:10 минута, но без негативни усещания.Та,най ме притеснява това как така ще заспиш?Вдигнал си пулс 120,сърцето ще ти изскочи , умираш от ужас,притеснение, в главата ти препускат мисли и....заспиваш??!?
Дори не мога да си го представя.
Сънуваш ли нещо?Как се събуждаш ?Какво е чувството,докато си под упойка и след това?
Дори не мога да си го представя.
Сънуваш ли нещо?Как се събуждаш ?Какво е чувството,докато си под упойка и след това?
Мен ме беше страх от спинална/епидурална и естествено раждане, затова като ми сервираха, че са решили да минат към секцио с пълна, направо му ударих един танц от облекчение
Имам предишна коремна операция, апендисит, но съм била на 3-4 и нямах спомен точно от операционната, представях си го като по филмите, карат те да броиш, размазва ти се пред очите и т.н.
Но нищо такова не се случи. Последно помня, че търсеха вена по ръцете ми и ми подаваха кислород през маска, защото бях вече с почти пълно разкритие и това много ме облекчаваше. После се събудих. Имах чувството, че е минала само 1 секунда и си помислих, че нещо се е объркало и са отложили операцията
но всичко беше минало без проблем. Усещането беше като събуждане от много дълбок, но много кратък сън и ти се кашля (защото в този момент вадят тръбата). Тя е след упойката, така че не те бърка.Не съм сънувала нищо.
Като се събудих не бях много наясно къде съм, само усетих, че съм по гръб, а много мразя да спя по гръб и малко им се скарах, че са ме сложили така, та ми се смяха
докторът ми каза името и че съм родила голямо момиченце. Тогава зацепих къде и защо съм.После не съм имала никакви странични ефекти, бях си в пълно съзнание докато ме караха към стаята, само не можех да си държа очите отворени, не ми се спеше, но ми се затваряха клепачите. Нямах дразнене в гърлото от тръбата, ако не знаех, че ми е слагана, нямаше да предположа.
Според мен няма от какво да се притесняваш, съвременните упойки са по-добри от тези в миналото и се прави тест за алергии към упойки, за да се изключи нещо, което би предизвикало проблеми.
Също така лапароскопията е лека процедура, наистина се вкарва газ, но това не е нещо страшно и нищо общо с коремната операция, възстановяването е пъти по-леко.
Успех!
Благодаря ви момичета,поуспокоявате ме с коментарите си.
Аз си го представям така-бият ми инжекцията,от която също изпитвам ужас,не мога да заспя 10 минути,накрая заспивам и е нещо като кошмар-все едно си мисля,че сега ме режат ,обаче спя,някакви черни картинки,липса на светлина,искам да се събудя,но не мога....такива работи.
И накрая се будя ,обаче не мога съвсем да се събудя и така 5-6 часа,докато дойда на себе си.След което следва гадене,повръщане ,виене на свят поне 2 дена...
Абе,ужасна картинка.
Аз си го представям така-бият ми инжекцията,от която също изпитвам ужас,не мога да заспя 10 минути,накрая заспивам и е нещо като кошмар-все едно си мисля,че сега ме режат ,обаче спя,някакви черни картинки,липса на светлина,искам да се събудя,но не мога....такива работи.
И накрая се будя ,обаче не мога съвсем да се събудя и така 5-6 часа,докато дойда на себе си.След което следва гадене,повръщане ,виене на свят поне 2 дена...
Абе,ужасна картинка.
Vervam, и за мен беше странно как ще заспя толкова бързо, но факт. Когато ми казаха, че започват, буквално след секунди заспах.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Била съм с пълна и със спинална. И съм страхлива. Ама като трябва нещо да се направи и го правя, стискам зъби и отивам. Спомням си пълната упойка, беше заради мисед. Най-гадното е, че в операционната е студено, а аз не обичам студеното. Помня, че анестезиолога ми говореше нещо и ми каза, чеще ми се доспи. Леко ми се доспа и си викам... кога ли ще заспя и това е последното, което помня. Събудих се в леглото и пак ми беше студено. Заспала съм от упойката като гръмната. Предпочитам пълна пред спинална.
Vervam, и за мен беше странно как ще заспя толкова бързо, но факт. Когато ми казаха, че започват, буквално след секунди заспах.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Да,точно,че и аз сънувам всеки божи ден.Нямам ден без сънища(така де,нощ).Може би веднъж в годината ми се случва.
И за това си представям упойката като сън,в който реално нали знам,че съм в упойка и е ужасно.
Не ме притеснява тръбата,газта или разрезите и болката след това.Единствено пустата упойка .
Щастливкoвка
при мен ще е по-сложно със спинална за каквато и да е операция,защото имам гръбначно изкривяване(сколиоза) точно в областта,в която я поставят.
Vervam, и за мен беше странно как ще заспя толкова бързо, но факт. Когато ми казаха, че започват, буквално след секунди заспах.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Аз откакто се помня, имам много ярки сънища. Не е имало нощ, в която да не сънувам нещо. Това беше първият път, в който нямаше нищо. И много добре ми дойде, особено след месеците безсъние заради ужасните киселини.
От тръбата не съм кашляла, беше ми дискомфортно на гърлото и в началото шептях, но бързо мина.
Да,точно,че и аз сънувам всеки божи ден.Нямам ден без сънища.Може би веднъж в годината ми се случва.
И за това си представям упойката като сън,в който реално нали знам,че съм в упойка и е ужасно.
Не ме притеснява тръбата,газта или разрезите и болката след това.Единствено пустата упойка .
Аз съм същата със сънищата. Никога не е било да не сънувам. Сънувам преди да заспя даже 😆. И ме беше страх от упойката. А всъщност не беше изибщо толкова страшно, колкото си представях.
Преди такава процедура ще имаш среща с анестизиолог. Ще тепита за алергии и такива неща. Там можеш да кажеш за дядо си.
Успех! Всичко ще бъде наред🐻
При вс организъм упойката действа различно. Едни се будят като от сън без проблем, други повръщат, трети буйстват..споко, всичко минава и заминава. В ръцете на лекари си, които знаят какво трябва да направят. Имам 3 пълни упойки никога не съм повръщала или да ми е било зле. Имам и 5 краткотрайни/без интубиране-тръба, бях по-зле при една от тях отколкото при другите /.
2 пъти с пълна. Интубирали са ме и двата пъти, но след приспиване и преди събуждане. Не те бодат, вкарват упойка та през абоката. Заспиваш веднага. Първия път ме събудих с шамар, явно на повикване не съм отреагирала. Втория път ме разбудиха и помолиха да се повдигна, за да им помогна да ме преместят, че съм си тежичка.
Газ вкарват в корема при лапароскопия, при секцио и коремна операция - не.
Преди операция трябва да има консултация с анестезиолог и да се тества упойката.
Газ вкарват в корема при лапароскопия, при секцио и коремна операция - не.
Преди операция трябва да има консултация с анестезиолог и да се тества упойката.
Здравейте момичета! Скоро ми предстои планувано секцио с пълна упойка- така поисках, защото имам страхова невроза и съм голяма паника. Проблемът е,че питах лекаря да ми сложат катетъра след като ме хване упойката, но той каза, че не може, защото ще бързат да извадят бебето, преди упойката да е стигнала до него. Каза също, че се слага гел и не било нещо особено, да не съм се страхувала. Но какво да направя като пустия катетър не ми излиза от главата и ме е страх много повече от него, отколкото от самата операция. Какво е чувството? Толкова ли е болезнено? Колко време отнема?Имала съм цистит преди, не знам дали е нещо подобно или е по- лошо, но не знам как ще легна да ми го сложат това нещо? Моля помогнете!
Не мога да съм полезна с опит, но наистина това трябва да ти е най - малкия кахър. Със сигурност ще бъде за секунда, а ти от адреналин и цялата емоция и притеснение нищо няма да усетиш!
Аз раждах вагинално и най - големия ми страх беше клизмата. Сега ми е смешно, но...умирах от страх. Е, клизма не ми направиха защото бях с изтекли води, но на фона на цялото раждане като се сетя, че съм се притеснявала от нея и чак сън не спях, ми е много забавно.
Леко раждане!
Аз раждах вагинално и най - големия ми страх беше клизмата. Сега ми е смешно, но...умирах от страх. Е, клизма не ми направиха защото бях с изтекли води, но на фона на цялото раждане като се сетя, че съм се притеснявала от нея и чак сън не спях, ми е много забавно.
Леко раждане!
Раждах секцио с пълна упойка. Въобще няма проблем с катетъра. Усетих само като ми го махата и то не бе нещо повече от непривично усещане.
Защо се страхуваш от катетъра? Болка ли мислиш, че има. Не, няма болка. И няма как да има - отвора е достатъчно по-широк от тръбичката.
Имала съм цистит, пясъци и бури в бъбреците и слагането няма никаква асоциация с този дискомфорт от здравните проблеми.
По-болезнено е слагането на абоката даже, което пък си е едно нищо.
Защо се страхуваш от катетъра? Болка ли мислиш, че има. Не, няма болка. И няма как да има - отвора е достатъчно по-широк от тръбичката.
Имала съм цистит, пясъци и бури в бъбреците и слагането няма никаква асоциация с този дискомфорт от здравните проблеми.
По-болезнено е слагането на абоката даже, което пък си е едно нищо.
Повярвай ми, като дойде момента, няма да ти пука за катетъра, това ще ти е най-малката грижа, аз също много се притеснявах от този момент, нищо не усетих като ми го поставиха, след това не съм изпитвала никакъв дискомфорт, ти не го усещаш.. За мен гадната част от секциото беше този натиск, дърпане и т.н... но всичко минава и остава в историята, ще видиш
Аз пък никакъв натиск и дърпане не усетих.Само много ми се доповрйща.
От катетъра?
Аз съм с хроничен цистит и перманентна болка в уретрата. Мен ме заболя, но както казах, съм си с проблем. Обаче след това веднага те упояват и нищо не усещаш. Когато се събудих, болката я нямаше. Не бих избрала да ми сложат катетъра след упойката. При пълна анестезия се действа бързо, за да се извади бебето навреме. Мисля, че при спиналната, поставят катетъра, след като са сложили упойката.
Аз пък никакъв натиск и дърпане не усетих.Само много ми се доповрйща.
От катетъра?
Еми ,въздействал е на мозъка. Ама излизах от упойка. Хаха.
Препоръчани теми