След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

  • 8 333
  • 139
  •   1
Отговори

Анкета

След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

Опции:

# 120
  • Мнения: 18 503
Живи и здрави да са!

# 121
  • Мнения: 9 196
То малко, като лудите, но обличам се. Оправям косата. Ноктите. Всичко. Обаче, пак се чувствам едно такова, домашно ...

Другото, което си мислих е, че още ми е скука, защото са малки и не са плъзнали пълзейки, във всички посоки, не знам ...

# 122
  • Мнения: X
Благодаря Мис К.Б!

Аз винаги съм се обличала и оправяла, но най си обичам да съм по пижама Simple Smile и никой да не ме закача за нищо Simple Smile

# 123
  • Мнения: 18 503
И аз така. Затова много ми хареса да съм бременна 😉😀

# 124
  • Мнения: X
И аз така. Затова много ми хареса да съм бременна 😉😀
И по време на цялото майчинство също.

 Обичам да съм си у дома и с моята интровертна и аналитична натура съм си намерила нишичка, която да ме устройва вече толкова години, но пак казвам, че чакам мм да се замогнем и опъвам краци и не ме пипайте за нищо.

# 125
  • Мнения: 18 503
И аз такава натура. Обаче нишата още не мога да я измисля.

# 126
  • France
  • Мнения: 12 245
Най-много ми липсват точка 2 и 3.
Не мога да свърша нищо интелектуално, когато минимонстър е в краката ми. Имам нужда от тишина и никой да не ме дърпа за крачола, когато седна на компютара. Даже във форума пиша, когато той спи.
Само джобни не ми вършат работа. Аз съм човек възпитан и свикнал на независимост. Всъщност това най-много ми липсва. "Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие." И на мен ми липсва това усещане да препускам през живота като средновековен рицар, с бляскави доспехи и наведено бойно копие. Готова за нови битки и приключения. Не знам дали ще ме разберете. Лека нощ ви желая.

# 127
  • Мнения: 3 647
Скрит текст:
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Виж сега, приоритетите са различни. За мен, например, децата са 20% от целия ми живот и изобщо не могат да заменят останалите 80%, в които например са любов, работа, приятели и т.н. Обикновено, обаче, особено за българите, като се появи детето и то става център на Вселената. Най-важни са неговите нужди, неговите желания, неговото образование, неговите деца, неговия апартамент, нетовите кредити и т.н.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.
[/spoiler]

Аз разбирам, че приоритетите са различни, но 20 на 80 съотношение ми се струва доста нереално. Виж 40 на 60 ако беше казала нямаше да ти опонирам.
Смятам че трябва да има баланс, а с това съотношение няма.

# 128
  • София
  • Мнения: 3 390
Скрит текст:
Върнах се на работа на пълно работно време 45 дни след раждането. Обичам работата си и се чувствам добре да работя. Но нямаше да мога да си го позволя, ако не бяха родителите ми, да поемат грижата за детето. И разбира се, ако нямах разбирането и подкрепата на съпруга си.

 Честно, не знам какво ми става като прочета подобни изявления. Ти работата повече от детето ли си я обичаш.
Добре бе хора, ражда ви се дете, света вече не е същия и няма да бъде повече, защо се стремите да се завърнете към стария си живот и старото си аз и други от сорта.
Започнали сте нов етап от живота си, който е не по-малко хубав от досегашния. Не разбирам какъв е тоя стремеж да сте пак старите вие.
Виж сега, приоритетите са различни. За мен, например, децата са 20% от целия ми живот и изобщо не могат да заменят останалите 80%, в които например са любов, работа, приятели и т.н. Обикновено, обаче, особено за българите, като се появи детето и то става център на Вселената. Най-важни са неговите нужди, неговите желания, неговото образование, неговите деца, неговия апартамент, нетовите кредити и т.н.
Освен това за мен аз съм най-важната и най-много обичам себе си, а след това са децата, мъжа и всички останали. Така уча и сина си-да обича най-много себе си, а след това нас или когото иска друг.
Освен това опитът ми в отглеждането на деца сочи, че това, което съм дала първата година е минимална, незначителна и не толкова важна част от това, което съм дала в следващите 10 години. Т.е. съвсем не виждам смисъл да си променям съществено и за дълго ежедневието и живота в първите години след раждането му.
Също така, много държа и вярвам в значението на самостоятелността емоционалната му независимост от мен, а това се изгражда трудно и отрано.
[/spoiler]

Аз разбирам, че приоритетите са различни, но 20 на 80 съотношение ми се струва доста нереално. Виж 40 на 60 ако беше казала нямаше да ти опонирам.
Смятам че трябва да има баланс, а с това съотношение няма.
Сама го каза "трябва да има баланс". Баланс има, когато всички важни за теб неща вървят. А важните неща при всеки са различни. При мен са явно повечко. Само, когато важните за мен неща вървят, само тогава мога да съм полезна на децата, мъжа си и родителите си. Това е като в самолета-първо слагаш кислородната маска на себе си, а след това на детето си.
Разбира се, че процентите в различните периоди варират, но това е средният процент. Та, едно дете идва за едни няма и 20 години в живота ти от общо 80 или 100. И едновременно с неговото присъствие се случват и куп други неща. За това го определям на средно 20% Wink

# 129
  • Мнения: X
20 години детето живее при теб, после не спира да съществува. Родител си за цял живот. Твърдо против съм дондуркането на пораснали деца, да не помислите, че това имам предвид, просто знам, че винаги ще го мисля докато съм жива, дори и да не е при мен (всъщност най - много тогава).
Иначе и за мен детето не е целият живот, в никакъв случай, но признавам, че малко ме изненада процентното съотношение на Beauty, най - вече предвид факта, че когато детето е бебе и като цяло през първите 2 - 3 години си иска нон стоп грижи и отдаване и колкото и да искам не бих могла да ги сведа само до 20 %. Когато стане по - самостоятелно може би. Но да, има хора, които не си променят особено много живота заради децата, има и такива, които поставят детето в центъра и всичко се върти около него. И знам, че пак ще предизвикам спор, но това от кои ще си, заивиси много И от самото дете.

# 130
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
А знаете ли колко е трудно (от опит говоря), когато детето се отдели и стане самостоятелно. Знам на теория, че като порасне трябва да се отдели и да е самостоятелен, подкрепям теорията, но когато големият ми син го направи от раз, го понесох трудно.

# 131
  • София
  • Мнения: 5 198
Отговорите на анкетата са много забавни 😂

Иначе аз се върнах след втората година.
Детето бе записано в частна ясла, като теглих чертата , аз работех , за да плащам за яслата. Той много боледуваше, пусках постоянно болнични .
Напуснах работа , отворих си мой онлайн магазин.
1 година преживявах от него.
Като стана на 3г., го записах в държавна градина, върнах се при бившият работодател, съкратиха ни отдела , и сега съм безработна , като имам доход от хобито ми.

# 132
  • Мнения: 9 468
И аз такава натура. Обаче нишата още не мога да я измисля.

и аз. и с годините се засилва много. а работата ми изисква точно обратното Laughing но съм им казала поне да не ме включват в публични изяви, че драйфам.
а човек като си е вкъщи има доста повече време за себе си. аз сега от работа, 100 занимания и логистики, нямам време да се среша, дет се вика.

# 133
  • Мнения: 54 056
Много ми харесаха разсъжденията на Beauty.
И моето мислене е такова.
Да са живи и здрави децата, но не трябва да обсебват напълно живота ни.
Аз съм си най-важната. Simple Smile

# 134
  • Мнения: 18 503
Много ми харесаха разсъжденията на Beauty.
И моето мислене е такова.
Да са живи и здрави децата, но не трябва да обсебват напълно живота ни.
Аз съм си най-важната. Simple Smile

И аз така. Даже се обвинявам понякога. Че съм егоистка,че искам да имам време.за.мен си,че вече ми писва от еднообразието,   но после си казвам-по-добре е и мен си да си гледам.

Общи условия

Активация на акаунт