Частни училища - информативна тема 22

Сменяли сме и класове и учители. Не виждам някакви основания за трепети.
В крайна сметка и децата в клубовете са от различни класове. Не се забелязва разлика между тях според това, в коя паралелка или клас учат.
ПС Единствената здравословна конкуренция е със самия себе си. И то ако е с мярка.

Тинкърбел, поздравления и от мен, че се осмеляваш да споделиш открито твоята гледна точка, която лично за мен е мноого полезна.

Призма, по физика учителите са добри, но не бих казала, че нивото на придобити знания ме е впечатлило особено. А моето дете си решаваше всички задачи за бонус точки, т.е. предполагам, че си е знаело всичко преподадено. Химия и биология - не запалиха искра и пламък там. Нямам някакви особено позитивни впечатления, нито негативни. Детето си изпълняваше формално каквото се иска за отличен и толкова. По химия май даже има 5.
Аз се дразнех и от това, че контролното се имаше за някаква голяма работа, правеха се рядко и после се даваха още много шансове за поправка на същото.
Въпреки че разместването на класовете в АК цели да няма групички, такива има. Децата са изключително различни. Делят се на групички по най-различни характеристики - феймъси, овърачийвъри.... Аз много харесвам приятелите на моето дете и се надявам да поддържат връзки. Но всичките приказки за единна общност, бла-бла-бла... ги оценявам като много повече реклама, отколкото реалност. Като цяло оценявам новия клас за доста по-задружен и децата в новото училище като по-сплотени като колектив.
Във ФБ страницата си АК споделя за постижения на свои бивши ученици. Повечето са с хуманитарна насоченост. На изложенията на университети в Колежа основно се представят такива с профил мениджмънт и хотелиерство... Ако Колежът извади статистика с какви специалности продължават студентите, подозирам че STEM (science, technology, engineering and math) ще бъде не много голямо парче от пая.
Рано ми е за някакви дълбоки заключения. Но даже фактът, че сравнявам платена с безплатна услуга и не намирам някакви драстични разлики, ми говори достатъчно.

За мен разликата е в това, че сега всички часове са му интересни и полезни, повечето домашни прави и с желание, освен по задължение, защото може да вложи нещо от себе си в тях. Например по география вместо да попълва в учебната тетрадка по ред-два, взети от учебника и да нанася на картата полезни изкопаеми (нещо, което прави две години подред), трябваше да проучи и напише дали е за или против преминаване към зимно или лятно часово време у нас, предимства и недостатъци. По история имаше да пише за причините за стогодишната война, както и последствията от нея - краткосрочни и дългосрочни. По физика правиха лабораторно упражнение в групи по трима, също и по биология, после писа лабораторни рапорти - все неща, които бяха нови и интересни за него.  По английска литература е окрилен от всичко, което правят и учат - много разнообразни и креативни часове и задания. Шест часа седмично са му малко, иска му се още да има. Ценното за нас е, че той е с усещането, че часовете в училище са пълноценни, че пише домашни задълбочено и с интерес (единственото мрънкане е за презентация за упражнения по физическо, която има да прави). Не меря знания (науката е необятна и колкото повече напредваш, толкова по-напред мoжеш да продължиш), а това, че му харесва процесът на учене, че ходи на училище с желание, че той самият има усещането, че научава нови, сложни и интересни неща, че се чувства "умен дори по география и биология" (най-скучните му досега предмети, защото в тях уж нямало нищо за мислене).
Не намира тестовете за лесни, а не е глупаво дете, което идва от някое забутано училище. От началото на учебната година досега, като изключвам входните тестове, са имали по един или по два теста по всички предмети - физика, литература, английски, математика, биология, химия, история на всичко учено досега при 4 часа седмично по този предмет, по география, по ИТ, по втори чужд език - всичко това съчетано с ежедневни домашни и major и minor assignments, е много. Много повече от всичко, което е правил досега. По натоварване мога да го сравня единствено с 5 клас.
И на оценяването гледам по друг начин: по история след четири дни учене за Unit test 49/50, обаче на общ проект  26,5/30. Общият резултат пада. Ясно е, че при групов проект оценката не зависи само от теб. Бих се радвала и ми се струва справедливо на следващ тест да има бонус въпрос. Той много повече би "обслужил" съвестен ученик, отколкото такъв, който не си знае материала. Поправка досега са имали по математика, и то при определени условия - пишат допълнително домашно, ходят на консултации, и тогава правят поправка. Оценката не я подаряват, пишат им колкото изкарат. Тук влизаме в детайли, които са различни при различните учители и имат различни цели. По английски учителката каза: "Целта ми е да ги науча. Единствените оценки, които не могат да поправят, са за работа в час и за закъсняло предаване на домашно. Ще им пиша реалните оценки, ще им показвам грешките с насоки за подобрение, а който иска, може да си поправи работата и да я предаде за нова оценка". Прекрасен подход - няма стрес, а научават много. Това е и предметът, по който синът ми най-много се старае, въпреки че поправките са възможни. Не може да си представи да не се опита да направи всичко по силите си.
Размяната ни на мнения само показва, че децата са различни, родителските нагласи, търсения и критерии - също, както и конкретните обстоятелствата имат важна роля /клас, учители, МОН също промени съществено условията за нашия и следващите випуски/.
Вярно е, че деца, насочени към физика, компютърни науки и математика рядко избират колежа, но има изключения, т.е. всяко от тези деца е намерило смисъл за себе си да бъде в колежа. Познавам възпитаници на колежа и с избор на биология, химия, фармация. Познавам и не малко деца от МГ, които все още не знаят какво искат да учат. Наскро бях на лекция на Саймън Сингх - интересен е неговият професионален път, както и историята, която той разказва за създателите на The Simpsons. Важно е човек да може да прави обрати, но е нужна база за това.

В АК си има приятелски групи и никой не е тръгнал да ги разбива. Няма и защо. Виж разделение (и "здравословна" конкуренция) по паралелки няма. А и клики се организират по-трудно с разместванията. Което никак не пречи да се чувстват една общност, както и да се търсят постоянно и да си помагат дълго след като завършат.
Моя малкия също се дърпаше за презентацията​ по физическо. После разбра защо предмета се нарича култура.
Като попрочете за значението на разгрявката за избягването на травми и за щаденето на сърдечно-съдовата система. Не му беше приятно да го изтипосат да води загрявката на съучениците си, но беше безценен опит за него.

Prizma, аз не съм на друга позиция и не споря. Интересно е, различно е. Много неща пипаш с ръцете си, правиш, представяш. Много по-различно от бг образователна система. Учителите са готини, грижа ги е за децата. Сега, съгласи се, обаче, че едни лабораторни упражнения няма как да те направят да се открояваш, ако кандидатстваш  в уни. Business as usual. Жалко е, че не е практика навсякъде в нашите училища.
Но около всички тези хубавини – хубави идеи, хубаво опаковани, хубаво снимани и представени – наред  с майсторенето, забавата, презентациите, рисърча, усещам един цинизъм, който се надявам да не е реален, а само в моята глава.

Спирам да спамя по темата. AK e различно и добро училище. Учителите са качествени. Малко им куца адмиистрацията и малко ме дразнят с разни американизми. Който е хуманитарно настроен - много ще му пасне. Към тези със STEM отклоненията - да си пишат + и -. Не се заричам, че няма да си пратя друго дете там.

"Сега, съгласи се, обаче, че едни лабораторни упражнения няма как да те направят да се открояваш, ако кандидатстваш  в уни".

Tака е, но тук има много тънкости, за които не ми се коментира. Пък и въпросът е не само да влезеш в уни-то, а и какво ще правиш в и след него.

Спирам и аз да досаждам. Добре е да се представят различните гледни точки. Направих го не за да споря, а защото бях ужасно предубедена към колежа и сега  започнах да променям мнението си. Бях се подготвила за трудните оценки в колежа (не са трудни, но се иска учене и работа), за недоспиване (не сe е случвало досега), за посредствена среда (а тя е по-разнородна и това има и добри страни), за проблеми с алкохол и наркотици (дaно вече да са решени), за схематизиран от правила процес, а срещнахме гъвкавост и добро отношение. Дано само и по-натам да са така нещата.

Още няколко момента:
- "отличава" (както и "отличен") идват от личността. Лабораторните упражнения просто дават още една възможност дадената личност да се открои (отличи). Например като синтезира естер с аромат зададен в момента на презентацията (вместо да се ограничи с плаката, обясняващ теорията). Като затвърди теоретичните си знания и с практика. Това не само впечатлява (например университетите), но е и реално полезно.
- В една правилно развита индивидуалистична на култура, принципът "win-win" е основополагащ. Няма как нещо да е полезно за теб, ако е вредно за останалите. Защото сте взаимозависими и защото като индивидуалисти, другите няма да си мръднат и пръста за теб ако и те не печелят нещо от това. Това не е цинизъм, а друга културна реалност. И е много полезно за един младеж (или девойка) да се сблъска с колкото се може повече различни такива. И да се постарае да ги разбере. Това за съжаление не се учи в българските ДУ.
- Относно клуба по туризъм. Тази сутрин изпратих синковците на поредната му проява. Големият е от основателите. И двамата могат конкретно да обяснят, как днешния поход е полезен за обществото. Без никакъв цинизъм. Най-малкото с това, че едни 30-тина души ще оставят една не малка сума за обяд в едно недотам икономическо развито населено място. А също и с това, че тези 30-на човека ще товарят системата на здравеопазването​ значително по-малко от киснещите пред компютъра в неделя. Както и бъдещите им деца. И не на последно място, същите 30-на човека ще развият още повече желание и способности за взаимопомощ. Което меко казано липсва в нашето общество напоследък. А те с личен пример ще демонстрират как това е не само полезна, но и приятна идея...
- относно благотворителните каузи. В АК никой не очаква да даряваш задължително, още по-малко пък за всички. И на никоя да не дадеш пари, никой гък няма да ти каже. Но пък се научаваш на това, че благотворителността има граници (и кои са те). Както и че се налага да избираш каузите си. Това няма как да стане, без да влезеш в кожата на нуждаещите се. А съчувствието е много важно качество...

Prizma, радвам се и дано така да си остане. А най ви завиждам за "срещнахме гъвкавост и добро отношение". Хубаво е да се виждат различни гледни точки.
Ежко, евала за позитивното мислене. Добре че са 30-имата колежани да бутат икономиката на недотам развитото икономически място и да спасяват рухналата ни здравна система. Стимулират и производството и търговията с туристическа екипировка и енергийни барчета. Както и работата на ПСС.
Геймърите пред компютрите пък си развиват уменията за работа в екип, комуникационните умения,  стратегическите си и аналитични умения, планирането, а също помагат на здравната ни система, като намаляват работата на ортопеди и травматолози.  Ползата за екологията няма нужда да я споменавам - не излизат и не замърсяват с никакви пластмасови боклуци природата. Могат да се интегрират се с disabled children, като заедно с тях играят игри. Всъщост пред компютъра няма значение дали си disabled, нито сексуалната ти ориентация, нито външния ти вид, а си приеман без предразсъдъци. Така, че геймърите са едни ужасно отговорни и социални деца.
Win-win.
Всяко нещо може да се представи с хайп.
бтв що забраняват Uber - този класически win-win.

Ох, последния пост изразява напълно и моето отношение към някои рекламни похвати и трикове. Дали поне веднъж ще бъдем лишени от тях, когато някой изказва личното си мнение за АК?!?!?!
Тинки, Призма, благодаря! Две относително противоположни, но напълно реалистични и обективни мнения за личния ви опит в АК! Без финтифлюшки. Рядкост са извън плявата.

От всичко в училище най-ненавиждам дървената философия. Дисертация на тема "Как супата за обяд на 30 туриста от АК промени икономиката в с. Долно уйно".




Ох, не мога да не споделя нещо, което ми показа моя позната. Дори иронията ми вече е безмълвна.
Отделно са въпросите за квалификацията на "преподавателите".
https://m.olx.bg/ad/urotsi-za-priem-v-nukk-italianski-litsey-sve … D555-ID6jCFQ.html

Всеки си има мнението. Но може ли някой да ми каже, как две мнения могат да бъдат хем реалистични и обективни, хем противоположни?

Ми помисли. И да, всеки си има мнение. Не е нужно всеки път, когато някой не е достатъчно удовлетворен от АК според твоите критерии, и го сподели публично, да се явяваш на амбразурата и да развиваш трактати на тема "Пропуснати ползи за всички, които не учат в АК".
Най-малкото защото си загубил доверието да се считат мненията ти за обективни и достоверни. Такива без изкривяване, преиначаване, извиване и т.н. на фактите. Защото един факт може да се поднесе по поне два противоположни по послание начина.

За всяко училище негативното мнение е по-ценно. Даже и да е пречупено през индивидуална ситуация.
Рекламата е постната на съответния сайт
 

Не хайп, Тинки, а позитивно мислене.
Позитивното мислене е да искаш да постигнеш нещо, вместо да избягаш от нещо. Позитивното мислене не е безпочвен оптимизъм. Разликата е в "академичната честност", на която в АК много държат. Сама знаеш, че за необоснованите и неверни твърдения в твоя пример, оценката ти би била подстригана радикално.

Все повече си мисля, че децата ни бягат от България не по икономически причини, а поради нашата неспособност да им предложим позитивни цели. Откъдето и неспособността ни да свършим нещо заедно.
"За всяко училище негативното мнение е по-ценно..." е другия начин да кажем, като руските славяни на варягите, "Елате и ни управлявайте!"
"Общото магаре, вълците го яли". Докарахме нещата дотам, че Света София е преди СМГ на ЕМТ.
Пфу!

Ежко, в името на "академичната честност", не е точно Света София а три конкретни деца, които и на изпита за СМГ бяха пак на аналогични челни позиции, но избраха да не отидат там. Ако бяха направили различен избор, СМГ щеше да е на първо място. Позитивното тук е, че такива деца има и че те се подкрепят, както в света София, така и в СМГ, ПЧМГ...
АК защо тази година нямаше представители на ЕМТ? Без да броим синът на Призма.