Говорим си за Свръхестественото 2

  • 26 420
  • 740
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 902
Аз пък го не го намирам за "лично право". Нека всеки за него си реши как да го приема, но за мен това е всичко друго, освен лично право, и при мен няма нищо общо с  църквата, а  с личното ми убеждение.
Не искам да съм прекалено критична спрямо самоубийците (макар че, то едва ли има значение дали съм или не съм), но го приемам като заблуда и "Щраусов синдром"-главата в пясъка и проблемите свършват... Да, ама не, именно защото със смъртта нищо не свършва. Мисля, че самоубийците нарушават с това си деяние една редица от следствия, и объркват по тоя начин и своята, и чужди "cъдби", защото никой не е сам на тоя свят. В тоя не, и в другите не. И затова объркват и чужди пътеки с едно решение, взето в момент на тотална слабост. Точно затова НЕ Е лично право!

Иза, ще ти напиша после. На работа съм, и само за кратичко влязох, че да не изпусна нещо Simple Smile
А относно онази среща с баба, тук съм я описала, макар и без много талант :/Но и целта не е била "талантстване".. Mалко отвлечено e, u e oT 2002,- това, какво точно беше този сън,казах, че не беше точно сън.
Самото изживяване беше много лично, и това как протече и за какво точно ставаше въпрос, също е много лично и  не съм го казвала на абсолютно никой...

Скрит текст:
НА манастира в сънения мрак
вървях... а призрачна тревога
витаеше и шушнеше над мен...
Познах къде съм... Мусала мълчеше строго,
обгърнал ме със дъх студен...
Аз бях различна... Някак твърде жива,
а около мен се суетяха мъртъвци
и със очи на съдници сурови
ме гледаха къде отивам...
Мъгла и дим се стелеха над кръста...
 Олтара светеше - далечно бял...
 Ръцете на светците с тънки пръсти
 ми сочеха един часовник спрял..
. Аз знам къде отивах... жива, будна...
 Сънят препускаше в реалността
 и може би не бе и сън, а чудо,
 родено някъде из Вечността...
А свещите запалени горяха -
горяха вперени във мен очи...
Безкръвни устни кротко ми шептяха:
"Моли се тук! Моли се... И мълчи!"
И аз мълчах... загледана в олтара...
Молитвата ми горестно простена.
Свещта в ръцете почна да догаря
Подадоха ми длан... Смутена,
последвах стъпките напред до кръста,
и сякаш учех се наново да прохождам.
 Глава наведох, благославящите пръсти
Светата Майка на главата ми да сложи...
Не чувствах нищо... бях опиянена...
В ръката ми свещта ме прогори,
а пламъкът й горестно простена
 и пръсна се на снопчета искри... ....
А утрото ме срещна бледа,
 с душа, пометена от ураган...
 И знам - аз някой ден отново ще последявам
по ОНЯ път най-светлия ми блян...

Последна редакция: пт, 07 дек 2018, 11:56 от Mam4e Bandit

# 496
  • Мнения: 18 523
Тук не може да се чете бързо ,та аз бързам да поздравя Какво с постнатото и превода ,допада ми руския, но не и  за такива специфични думи да навържа смислено.И стиховете-значи и там сме  свързани.После ще чета ,че може темата да замине някъде докато стигна края за писането, та бързам да напиша.и понеже нико йне е писал след мен само редактирам нещо, което отметнах  вчера,мисля да анпиша стих по това.
https://selo.bg/news/cherkvata-v-selo-dobarsko-s-hristos-v-merka … ionalno-znachenie

Последна редакция: пт, 07 дек 2018, 17:31 от Бор_яна

# 497
  • Мнения: 7 006
По въпроса за самоубийството съм категорична!
Никой няма права над живота ми,и никой не ми го е дарил,че да търпя наказания от астралните пъдари..Ще имат да вземат:)
Но,нещата наистина не остават без последствие,обаче всичко зависи от мотивите за самоубийството.
Гледали ли сте  "В какво се се превръщат мечтите"?Задължителен филм..

Ще се опитам да  обясня детайлно,но нямам възможност за изображения..
Прочее,сещате се за тороида-аурата ни.
Това е нашето лично пространство-време,което хем създаваме,хем обитаваме..
След физ.смърт,ние обитаваме тази лична сфера и с волята и силата си я движим из пространството на Вселената-това е най-образно казано
Когато умреш с кофти емоция(или се самоубиеш),но и при обичайната смърт е подобно,особено ако е насилствена и в мига на смъртта човекът е преживял голям ужас или нещо много негативно..Травмата остава и след смъртта,понеже светът който обитаваме на пъро ниво е личната ни сфера,и едва после астралните нива.
И когато ние вибрираме в честотите на гняв,ужас,болка,отчаяния,вина,скръб и т.н.,то и личната ни сфера е изтъкана изцяло от тези вибрации..
И сега,представете си,че сферата ви тежи тонове,как ще я издигате нагоре?Стоите си в нишите слоеве,понеже сам сте си котвата и единствения начин да се разакачите,е като смените мисловната и емоционалната си настройка/вибрация
И така,ако се самоубиеш с гняв и болка,"отиваш на лошо място"..
Ми нормално,след като си заклещен в гадните низини на астрала,а те са като воняща клоака..
Но,дали и самураят който с гордост си прави сепукото,отива в астралния кенеф?
Ами Исус?
Той е знаел,че ще бъде убит,но въпреки това,доброволно извървява пътя си към Голгота?
С какво неговият избор е по-различен от избора на всеко редови самоубиец?

# 498
  • Мнения: 18 523
Мисля ,че е прието самоубийството да е грях за да предпазва от самото действие, представям си да е геройство.Отделям саможертвата в битка или заради кауза ,идеал.Самоубийство е чисто, заради собствена непоносимост.Има отношение само с индивида.
И не смятам да му отделям специално внимчание, в смисъл да упреквам , порицавам ,или възхвалявам ,просто е акт на някого.Не смятами  да го прилагам,би трябавлао да мога да понеса предвиденото ми  като уроци и въздействие ,именно болката е  нещото в земния цикъл , дето е ценно и заради нея ,не единствено ,но съществен мотив се прераждаме тук , ако въобще се прераждаме,както ми се иска,  и вярвам.
"В какво се превръщат мечтите "съм гледала отдавна,ще опитам отново с друг поглед, откъм темата.
Признавам ,че другите  източници от Какво са ми трудносмилаеми,именно за това посочвам книжките като лесни ,художествени внушения на същите неща, чета ,но не вкарвам другото,остава отвън мен.Който може сложното е добре.
Впечатлена съм от спомени и терзания покрай смъртта-деверът ми бе болен от рак на лимфите, няколко дни преди края го посетихме по негово желание за  сбогом.Отнасяше се , и в този унес говори с вече починали близки ,сестра на майка му ,сочеше, че е до него ,както и спомена  име, сметнаха че говори за живия си братовчед със същато име ,но има починал брат близнак като бебе ,просто усетих, че за него става дума. И свекърва ми се досети ,че те го посрещат, очакват го.Това е нещо ,застъпено в доста от книжките за прераждането и смъртта.
Между другото  усмях все пак да изтегля в ПДФ две ,първата налична в спиралата е в дос формат и моят компютър не  я чете и не може за това да я приеме,отвори.
https://dox.abv.bg/download?id=bb5368f8fb# - Линк за сваляне
https://dox.abv.bg/download?id=24359d1617# - Линк за сваляне

# 499
  • Мнения: 7 006
Мисля ,че е прието самоубийството да е грях за да предпазва от самото действие, представям си да е геройство.

Грях е..Но ние нямаме адекватно ра3биране 3а думата "грях",натоварили сме я с твърде много емоции..
Да в3меме 3а пример 4ревоугодни4еството..То грях ли е?Грях ли е да ядеш и да ти се услажда и целенасо4ено да търсиш та3и наслада?Това прави ли ни лоши и негативни 3лодеи? Ми не,не ни прави.. Тогава,к'ъв е проблема?
Проблема е,4е вредим на себе си и 3дравето си,посредством 4ревоугодни4еството.Трябва да ядем 3а да живеем,а не да живеем 3а да ядем(макар да има и такива инкарнации,ма то и туристи бол,4е дори и гнусни педофили и и3вратеняци се раждат именно тук,щото бе3нака3ано могат да вилнеят..
Но ето го примера с греха..
3а тва Яхве диктува тея 3аповеди,щото оная тълпа е живяла като примитивни животни и са били нужни ред и правила..Инак добитъка ще се и3потрепе в3аимно,ще се и3понаранят от агресия и мъст,ако не спрат да си 4укат жените,а пък да си посегнеш върху живота..Е,кой ов4ар е щастлив когато стадото му повсеместно се метне от някоя скала?

От гледна то4ка на Дух/Монада,всяка смърт,всяко преживяване,е просто опитност,ако ще да говорим 3а най-бруталното насилие..
Но от гледна то4ка на Душата,не е то4но така..

Т.е.понеже именно Душата е сферата в която живее Монадата-духът,нещата които тя е преживяла,нейната момента фа3а и настройка са съответно нашия Ад или Рай.Ли4ни тежки/бавни вибрации - Ад и потъване в ниските слоеве.Ли4ни бър3и/леки вибрации - Рай и и3висяване до предела на въ3можностите ни..

И това ще се повтаря при всяка смърт,докато не наберем инерция която да ни и3виси до Христовото ниво-7,и после ако пожелаем - 8,9 и т.н.Смъртта е то4но като трамплин 4ре3 който се набираме 3а отскок към дома..

3а това самоубийството в пове4ето слу4аи(най-ве4е от от4аяние,болка и т.н.)  е авотогол,но пък е и трупане на опитност..Едва ли има души които не са го правили или няма никога да го направят..
Виж,самоубийството с другата пси нагласа,но най-ве4е  алтруи3ъм,и да..още герои3ъм,дълг,саможертва,4ест,отдаденост към нещо си..тогава енергията е друга

Мисля,си 4е само много еволуирали същности,които имат доволно ли4на енергия,те могат да се откажат от фи3.тяло бе3 това да се отра3и на скока им към висините..

Но 3а духовни и фи3и4ески примати като нас,си е тотален автогол..

п.п.И говоря само в ли4ен план,бе3 да калкулирам нака3анията които налагат астралните пъдари/духовни вода4и,ангели и про4ее тинтири-минтири..
















Последна редакция: пт, 07 дек 2018, 20:44 от Какво?

# 500
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946
Аз пък го не го намирам за "лично право". Нека всеки за него си реши как да го приема, но за мен това е всичко друго, освен лично право, и при мен няма нищо общо с  църквата, а  с личното ми убеждение.
Не искам да съм прекалено критична спрямо самоубийците (макар че, то едва ли има значение дали съм или не съм), но го приемам като заблуда и "Щраусов синдром"-главата в пясъка и проблемите свършват... Да, ама не, именно защото със смъртта нищо не свършва. Мисля, че самоубийците нарушават с това си деяние една редица от следствия, и объркват по тоя начин и своята, и чужди "cъдби", защото никой не е сам на тоя свят. В тоя не, и в другите не. И затова объркват и чужди пътеки с едно решение, взето в момент на тотална слабост. Точно затова НЕ Е лично право!


Самоубийството действително приключва проблемите. Това не е илюзия.

Хората се самоубиват поради различни причини:
Има такива, които са неизлечимо болни и не искат да са тежест за семействата си.
Има такива, които в катастрофа губят цялото си семейство и не могат да понесат мъката.
Има такива, на които във война им убиват децата и не могат да продължат да дишат.
Има такива, които поради небрежност са причинили смъртта на други хора и не могат да живеят с това.
Има такива, които са психически болни и биват измъчвани от някакви демони.


Иначе съм съгласна, че никой не е сам на тоя свят и не е честно спрямо другите да се приключиш. Особено, когато има хора, които те обичат.




Но за духовни и физически примати като нас, си е тотален автогол.



Това ми хареса.

Може би, хората трябва да престанат да мислят материалистично и да опознаят повече същността си, и да разсъждават малко върху идеята, че "самоубийството е автогол".

Момичета, бързам да копирам нещо, което току що преведох.

Санскритска поговорка:

Бог спи в минералите,
Събужда се в растения,
Разхожда се в животните и,
Мисли в човека.

Последна редакция: сб, 08 дек 2018, 08:47 от Eleonora_27

# 501
  • Мнения: 36 448
За мен евтаназията (прекратяване на живота на хора, болни от нелечимо тежко заболяване, по тяхно желание), не е самоубийство (въпреки, че я наричат асистирано самоубийство). Това е право. Тери Пратчет има един документален филм "Да избереш смъртта" - там различните аспекти на темата са обяснени добре. Споделям напълно неговото мнение.

Филмът е доста тъжен, предупреждавам, в случай, че някой реши да го гледа.

# 502
  • Мнения: 7 006
Цитат
Бог спи в минералите,
Събужда се в растения,
Разхожда се в животните и,
Мисли в човека.

Уникално. Hug Hug Hug


Лубима песен..





П.п. Ще си в3емaм коте..3aрaди мaлкия,4е 5-тa годинa ме врънкa 3a ку4е,но нямa дa го огрее
Преди Коледa ще ходя до Пловдив дa я в3емa..Крaсaвицa..Шотлaндскa късокосместa,сивa..Lady Grey:)
Всъщност,мaй товa ще ѝ е името..


Ето я

Последна редакция: сб, 08 дек 2018, 16:16 от Какво?

# 503
  • Мнения: 7 006
Има ли извънземни или няма?
Пълен анализ на казуса
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=418.0

# 504
  • Чужбина
  • Мнения: 11 946

Красавица голяма. По-лесно е котка. Кучето е хубаво нещо, но много голям ангажимент. А и е много умно животно...и от загубата много боли. Не че за котката не ти е мъчно...но кучетата гледат много умно милите.



Извънземните са описани още в Стария Завет...Яхве-то се разхождал с хората по земята.



# 505
  • Мнения: 7 006


Извънземните са описани още в Стария Завет...Яхве-то се разхождал с хората по земята.





3а друго иде ре4..Погледни темата..

# 506
  • Мнения: 18 523
Прочетох първия постинг, познати ми неща,в смисъл усвоени от мен, но за космическите кораби накрая в борба с извънземните имам мнение и то е -нужни са.Като развитие на науката, че не се знае  през какво се преминава за едно откритие ,всяко движение помага.За възможно добиване на нужното от космоса ,може един ден  важните  клечки ,дето държат системата да отпаднат ,нещо да ги изтреби или замени ,развитие също на наука и общество го предполагат.
Другото-каквото действие да бъде предприето ,винаги има адекватно противодествие, справка филмите и съпротивата в тях,колкото да са унищожителни едните ,другите все намират отпор макар с подръчни средства.
И така ,извънземни и земляните може да станат като изчерпят ресурсите.И се завърта отново същото.Докато умът стане най-голям ресурс.
Много обичам една руска книга ,дано си спомня, че много неща ми бягат, там човечеството отдавна е една държава и има път нагоре ,за тези ,дето искат дивото има острови и места.Хартиена е ,ама де да ровя...

# 507
  • Мнения: 36 448
Прочетох част от темата, сега нямам време да чета повече. Съгласна съм, че американското правителство има интерес да прикрие истината.
По въпроса за отворената система - не знаем какви ще са извънземните, на които ще попаднем. Може да ни избият, както американците са избили индианците... Т.е. вместо да спечелим от срещата с тях, може да се окажем в много лоша позиция.
Понякога си мисля как ще реагира светът, ако плановете за колония на Марс се осъществят и започне реално изтичане на пари и ресурси към Марс. До сега такова не е имало - всичко си остава на тази планета, само преминава от едни ръце в други....

По въпроса за котето - много е хубаво! Simple Smile Не съм съгласна, обаче, че за коте се жали по-малко, отколкото за куче - особено, ако го гледаш дълго. Моята 12 годишна котка почина преди около 3 години и още не мога да я прежаля, понякога я сънувам...

# 508
  • Мнения: 15 311
Aз съм нa мнение, че зa всеки домaшен любимец, aко си го гледaл и обичaл се тъгувa, и ти е мъчно, и те боли. Нaшия котaк отдaвнa се пресели в котешкия рaй, но винaги кaто си спомням зa него и очите ми се нaсълзявaт. Миличкият ми той, беше нaй кроткото и незлобливо животинче, душичкa миличкa.
Пп Кaкво, котенцето е много слaдко. Дaно е кротичко и гушливо и много дa се обичaте.

# 509
  • Мнения: 4 378
Какво, много сладки котенца.

Според мен, за Марс научаваме само официалната версия и доста след важните събития.
Ще прочета материала от линка, само да дочета една книга там.

Общи условия

Активация на акаунт