Не искам да съм прекалено критична спрямо самоубийците (макар че, то едва ли има значение дали съм или не съм), но го приемам като заблуда и "Щраусов синдром"-главата в пясъка и проблемите свършват... Да, ама не, именно защото със смъртта нищо не свършва. Мисля, че самоубийците нарушават с това си деяние една редица от следствия, и объркват по тоя начин и своята, и чужди "cъдби", защото никой не е сам на тоя свят. В тоя не, и в другите не. И затова объркват и чужди пътеки с едно решение, взето в момент на тотална слабост. Точно затова НЕ Е лично право!
Иза, ще ти напиша после. На работа съм, и само за кратичко влязох, че да не изпусна нещо
А относно онази среща с баба, тук съм я описала, макар и без много талант :/Но и целта не е била "талантстване".. Mалко отвлечено e, u e oT 2002,- това, какво точно беше този сън,казах, че не беше точно сън.
Самото изживяване беше много лично, и това как протече и за какво точно ставаше въпрос, също е много лично и не съм го казвала на абсолютно никой...
вървях... а призрачна тревога
витаеше и шушнеше над мен...
Познах къде съм... Мусала мълчеше строго,
обгърнал ме със дъх студен...
Аз бях различна... Някак твърде жива,
а около мен се суетяха мъртъвци
и със очи на съдници сурови
ме гледаха къде отивам...
Мъгла и дим се стелеха над кръста...
Олтара светеше - далечно бял...
Ръцете на светците с тънки пръсти
ми сочеха един часовник спрял..
. Аз знам къде отивах... жива, будна...
Сънят препускаше в реалността
и може би не бе и сън, а чудо,
родено някъде из Вечността...
А свещите запалени горяха -
горяха вперени във мен очи...
Безкръвни устни кротко ми шептяха:
"Моли се тук! Моли се... И мълчи!"
И аз мълчах... загледана в олтара...
Молитвата ми горестно простена.
Свещта в ръцете почна да догаря
Подадоха ми длан... Смутена,
последвах стъпките напред до кръста,
и сякаш учех се наново да прохождам.
Глава наведох, благославящите пръсти
Светата Майка на главата ми да сложи...
Не чувствах нищо... бях опиянена...
В ръката ми свещта ме прогори,
а пламъкът й горестно простена
и пръсна се на снопчета искри... ....
А утрото ме срещна бледа,
с душа, пометена от ураган...
И знам - аз някой ден отново ще последявам
по ОНЯ път най-светлия ми блян...