Търпеливи или прибързани?

Да ,знам.

Аз не, случвало ми се е да действам първо после да мисля. Не винаги е било грешка. Старая се да броя до 10, но не винаги ми се получава.

Имам и от двата вида грешки - и от изчакване, и от неизчакване.
Смятам това за нормално, живот без грешки няма.

Тъй като не съм много дейна, ми се ще всичко да се движи с мен като се задвижа. Ама не става. Цял живот се уча на търпение.

Аз съм доста търпелива .За разлика от мен,мъжът ми иска всичко на секундата да се получава.В резултат на което ,често си създава само нерви и главоболи.Обаче това според мен си е заложено в характера на човека .

Уейв, стана ми интересно, ти лично в какво прибързваш? Пишеш - пришпорване на лични отношения и взимане на прибързани решения. Опитвам се да си го представя на практика.

Ами, проявява се в различни моменти, дори дребни, ежедневни неща. Както по-горе дадоха пример - искам всичко бързо и на момента и ако не се получи, почвам да се ядосвам, разочаровам се и т.н. Във връзките си все по някакъв начин сякаш съм насилвала нещата да се случват по някакъв определен план, натискала съм за развитие, въпреки, че изобщо не е бил моментът за това.
Наскоро напусах спокойна работа в името на това да намеря нещо, което искам да работя  с цялото си сърце и мислих, че съм го намерила (прибързах със заключенията, че там ще е супер и т.н.), като се оказа, че шефката се държи кофти и 3 седмици подред през няколко дни все ме насмиташе за нещо (за дреболии). На 3тия път грубо държание от нейна страна й казах, че не искам да работя с нея и напуснах. Сега се чудя дали и с това не прибързах и не трябваше просто да си дам повече време...
Като цяло ми липсва търпимост към някои неща. И сякаш когато трябва да чакам - прибързвам, а когато трябва да действам - чакам.

Edit: Сетих се за нещо ежедневно: не обичам да ям в ресторанти, защото трябва да чакам докато донесат храната, да чакам после сметката и се изнервям. Когато съм на работа и огладнея на обяд предпочитам нещо в по-бързите заведения, където първо плащаш и после сядаш да хапваш... или като видя дълга опашка някъде, нямам нерви да чакам - отивам директно на друго място. Когато трябва да стигна от т.А до т.Б вървя бързо и не обичам да се спирам и размотавам. Само като съм на безцелна разходка съм спокойна и не бързам за никъде. Даже ме дразни като видя познат на улицата и ме спре да си говорим.
Като знам, че трябва да се върши нещо го правя веднага. Отлагам неща във времето единствено ако знам, че крайият им срок е далеч.
Пък иначе може да се каже, че съм флегматичен човек.

Готина тема. 👏

И двете съм.

Козирог, с асцедент Близнаци - тежка шозифрения направо.😂
Но генерално - съм се научила са чакам и да бъда безкрайно търпелива, а в ежедневието - супер динамична и организирана.
И да ги редувам двете според ситуацията - т.е - на цялото ми волско търпение, като ми прекипи - режа от раз и със замах.

Много ми е трудно. И аз не съм от търпеливите и така си вредя. И при малките неща - вървя твърде бързо, мразя да чакам на опашки и спирки, все тичам. Като ме отхвърлят за работа ми иде веднага да изпратя троснат имейл, прекалена импулсивност имам. А това е много вредно. Специално си слагам бавни песни на мп3-ката, че да се движа по-бавно. Търпеливите хора са по-спокойни и щастливи.

При мен забелязвам, че колкото повече излизам сред природата и по-малко Интернет/ТВ използвам, толкова по-голямо търпение и спокойствие имам. Нещо в постоянните постове във ФБ и новини в нета ме кара да искам и другите неща да се случват на секундата. И като цяло в големите градове хората са по-изнервени и нетърпеливи.

Наистина припряните хора, си остават такива цял живот. Не са ми приятни. Екзалтирани, несъобразителни и натоварващи. Избягвам ги.

Предпочитам хора, които натискат, когато трябва, изчакват, когато трябва и дават на заден дори, пак когато трябва. Балансирани.

За себе си не съм разсъждавала точно от кой тип съм, но ми се иска да можех по-лесно да се отказвам от някои "битки". Засега не мога.

Аз в повечето случаи като прибързвам става по-зле, дори в малките неща. Ако ходя доста бързо все ми изскачат коли като понеча да пресека някоя пряка на булеварда по който вървя например. Ако се движа по-бавно рядко има коли. Така е и в магазина - когато бързам по закона на Мърфи касиерката ще се забави нещо с предните клиенти. Затова се уча на търпение ежедневно. А аз съм от тези, които стигат обикновено поне 10 минути по-рано някъде (и както мразя да чакам може да си представите колко ми е кофти). Заставям се да не гледам часовника толкова и “ако закъснея не е болка за умиране”.

По-скоро оставям нещата на самотек, когато има да се случи нещо, то си се случва, много се дразня на хора, които тичат (буквално) за метрото или автобуса (успокойте се бе хора, следващия е след 5 минути) , не обичам, когато вдигат скандал на продавачката "да действа по-бързо" все пак за 2 минути повече или по-малко на никой нищо няма да му стане и пр. предпочитам по-спокоен начин на живот, без пришпорване, напрежение и прибързване.

Аз също съм много припряна, винаги искам всичко да става така както аз искам и то веднага. За съжаление при мен нещата, особено важните и сериозните винаги се получават от втория опит или с голямо забавяне и мъка..
Това обаче ме научи да не се отказва, защото преди известно време се захващах с нещо и ако то не станеше от раз се отказах от него, колкото и важно да ми беше.

Аз също съм прибързана и на моменти все едно живота така ме удря, че да ми покаже, че трябва търпение...

Аз съм от търпеливите. И имам стабилни нерви.

Доставя ми удоволствие да помисля, преди да извърша някоя дейност и след това да я извърша възможно най-добре. Понякога не е практично и си налагам да се задоволя с да кажем 80% от перфектното. Когато върша домакинска работа, например. На работа е друго - там се старая да дам най-доброто, което мога, целта е винаги 100%.
Когато пътувам никога не се нервя, ако други участници в движението ме забавят или има тапа. Най-добрата ми приятелка изпада в силно-емоционални словесни тиради за това, че някой кара с 5 км в час по-бавно, отколкото е позволено, започва да мърмори и силно да се нерви. Също така не се нервя, ако трябва да чакам на опашка.
Най съм търпелива към себе си. Не се подлагам на стрес без причина и си планирам нещата с много паузи и почивки. Говоря бавно и отчетливо, като обмислям добре какво и как го казвам.
Никак не обичам спонтанни покупки. Винаги изчаквам да обмисля добре дали имам нужда точно от този чифт обувки или този пуловер и тогава решавам дали да купя.
Понякога нямам голямо търпение да готвя и минавам на суха храна - хляб със сирене, кашкавал и плодове.
Бих казала, че мъдростта ‘‘И най-дългият път започва с първата крачка‘‘ ми е много любима.
Важното за мен е да направя първата крачка, след нея втората и така да се доближавам до целата си. Опитвам се да се радвам на крачките и да не се ядосвам на това, че още не съм постигнала целта.

Аз също съм от търпеливите, въпреки, че искам нещата да се случат, колкото се може по-бързо. С годините вече посвикнах, че нещата стават, когато те си решат.
Относно вземането на решения-гледам да ги вземам на бистра глава, а не под влиянието на емоции. Но последния път взех решение под влияние на емоциите, и сбърках. И вече втори месец  си плащам за тази грешка.

    Интересна тема.

    Уча се на търпение и да обмислям нещо или да взема решение преди да предприема нещо. Надявам се да постигна някой ден това търпение. Когато някой ме обиди или ме нарани, много бързо се ядосвам и правя големи глупости. Излизам извън кожата си. После като стана спокойна и не ме тресат нервите и емоциите,  много съжалявам какво съм направила или казала и го отчитам като много голяма грешка. Все си повтарям да взема урок от грешките си, но това е до следващия път, когато пак започват да ме тресат нервите и емоциите. Пробвала съм да броя и до 10, и до 100, но този номер не върви при мен.

    Бившият ми приятел постоянно тичаше за метрото, за да не изпуснем мотрисата, а следващата мотриса беше след 5 минути. Един път му казах, че с това негово темпо, направо ме изтощаваше.

    Има неща, за които имам голямо търпение.

Припомних си един филм с Гуинет Полтроу. Та там изводът беше, че ако ти е писано да се срещнеш с някого, това ще стане и няма смисъл да пришпорваш нещата. А, да, тя ги пришпори точно отваряйки вратите на метрото с ръце и качвайки се във влак, който потегля. “Плъзгащи се врати” се казва и главната героиня печели повече, когато изпуска влака в крайна сметка. Повече спойлери не давам, а и сигурно сте го засичали. Още като видях темата се сетих за филма.

Според мен подчертаното ти е проблема. Някой от близките ти е стоварвал вината винаги върху теб.
Ако искаш, опитай следващия път да си кажеш: Уф, да му се не види, можеше и по-добре да реагирам, ама все пак човек съм ,а не робот, случват се и грешки. Другия път ще стане по-добре, поне вече знам как не трябва да реагирам.
Повечето хора, близки или не толкова близки, изискват от околните префектните реакции, перфектното държание, като критериите за тези изисквания са лично техни си и в тяхна полза.
А нервите се овладяват с правилно дишане. Първото нещо, което трябва да се направи, ако се усети ‘‘вътрешно кипване‘‘ е да се поеме баааавно и дълбоко въздух. Докато си го направил и мозъкът ти е намерил добро решение.

    Благодаря за съветите. Ще се опитам да ги приведа в действие.

Когато поставяше малките пластмасови полусфери в очите си, си помисли, че ако животът я е научил на нещо, то е следното — има случаи, когато не трябва да се връщаш за чантата си, и други, когато трябва. Сега оставаше да я научи как да различава едните от другите.

Прекалено търпелива и спокойна съм. Изригвам веднъж на столетие, образно казано, но тогава става наистина страшно.
Отчитам търпеливостта си като грешка, защото лесно допускам да ми се качат на главата. Затова вече много внимавам покрай мен да има само качествени хора, които не го правят. Има много такива люде, за мое щастие.
Лошото на търпеливостта ми е, че давам твърде много втори шансове или по-точно някои хора вземат спокойствието ми за знак, че всичко е простено. И като излетят от живота ми с еднопосочен билет им идва като гръм от ясно небе.

По- добре прибързващ, отколкото другото. Може би кой каквото си няма, аз много рядко прибързвам, обмислям и дребни неща от всички страни, което понякога е вредно.
Търпелива съъм като цяло.

А това, което ти описваш, не е само характер, свръххолеризъм е.
Макар че имам определени случаи, в които го проявявам. Не мога да чакам превозно средство, видя ли, че се бави, тръгвам пеш поне до другата спирка. Но това не е толкова от нетърпение, а от чувство за бездействие.

Това е нещо,върху което работя от на 10 години и имам много минимален напредък.
Аз съм възможно най-първичната и припряна личност,която познавате.Казвам си го директно,осъзнавам го и искам да го променя,но просто не става.
Реагирам на момента и винаги така,все едно светът е свършил.
Това е едно вътрешно чувство,което ме връхлита като вълна и нищо не мога да направя.
Ако някой знае начин за справяне с този проблем,нека сподели.
Броенето до 10-20-100 не върши никаква работа,даже обратното,за това време събирам още повече негативна емоция,която после избухва десетократно.
Повтарянето на мантрата"спокойно,нищо не е станало" също не върши работа,колкото и да си го навивам,парещото чувство не отминава.
Общо взето май ще ме разберат само хората,които са го преживели това поне през определен етап от живота си...

Разбирам те напълно. Честно казано колкото и да се опитвам да се променя, осъзнавам, че просто за някои неща човек е такъв, какъвто е и няма оправия.

Да,така е.Единственото,което можем да направим е да не даваме воля на чувствата си,да си замълчим и да подминем.
Правила съм го,но вътрешно пак всичко в мен бушува. И пътите,в които съм си премълчала се събират ,помнят и в един момент изригват като вулкан.Което пак не е ок.
Пробвала съм и с медитация...с йога,с отпускащи масажи,книги за самоосъвършенстване. Нц!
Това е като ревността,завистта,добротата,наивността и тн и тн-те изграждат отделните хора и в повечето случаи са вкоренени в характера,а не са придобити.

Прибързана не съм, но припряна да
Перфекционист съм и мразя "да оставям днешната работа за утре". Когато имам нещо за вършене, мога да не се спра 24ч, но не мога да го оставя така. Факта, че нещо не е в положението, в което трябва да бъде ме побърква и разконцентрира. Примерно не мога да стоя в стая, която е дори леко разхвърляна и да си почивам... Всичко, което не си е на мястото , направо ми боде очите и непрестанно ме държи под някакво напрежение... Докато ММ не се трогва от подобни неща
Прекрасен пример е това,че преди 5 мeсеца сменихме апартамента - в рамките на 1 ден събрах багажа от единия апартамент, в който 9г сме живели, и за 3 дни сама (!) го наредих в новия апартамент. Единствено процеса по носене беше в ръцете на хамалите, че имахме 12 кашона книги, а това тежи убийствено!   Не съм се спирала, спях по 4-5 часа макс на ден, но го направих... Не мога да търпя да чакам да свърша нещо, но и не мога да преживея това да не го изпипам до край.
По същия начин съм с всичко - върша го на секундата, но съм проклета и искам и останалите хора да го правят, а не става. Примерно искам нещо да се размести или свърши, казвам на ММ и той не го прави днес, не го прави и утре. На третия ден вече действам сама - независимо дали става дума да се премести нещо като пералня, да се смени крушка или да се разместят мебели...
И преди във форума съм казвала,че съм за диагноза на тема подредба и готовност за действие...

И аз съм така
Снощи мрънках на мъжа,че когато премести едно одеало на стола,падна един чорап на земята и не го вдигна(уау!)
Нещата трябва да се вършат в първия удобен момент,нито минутка по-късно.Да отложа нещо ме изнервя безкрайно много и само го мисля
На нас ни предстои изнасяне,не ми се мисли направо

Тъкмо си допълних коментара с това :
"...По същия начин съм с всичко - върша го на секундата, но съм проклета и искам и останалите хора да го правят, а не става. Примерно искам нещо да се размести или свърши, казвам на ММ и той не го прави днес, не го прави и утре. На третия ден вече действам сама - независимо дали става дума да се премести нещо като пералня, да се смени крушка или да се разместят мебели... "
И гледам още един психопат като мен писал Благодаря ти, че има хора като теб , които да ме разберат

Като си направя равносметка, промених държанието си през последните 10години.
От изключителен бързак, човек който няма грам търпение за каквото и да било, сега мога да изчакам когато се налага, да овладея нетърпението си, с цел постигане на даден резултат.
Това не означава, че винаги са се получавали нещата както искам, дори и когато съм си налагала да изчакам, да проявя търпение и т.н.
Понякога дори, след дълго чакане, разочарованието е още по-голямо.

Сигурно наистина в очите на другите изглеждаме луди
Твоя мъж как се справя?Моя е с железни нерви,хич не ми и обръща внимание и не се трогва

В интерес на истината, с годините като че ли ставаме малко по-търпеливи.

Промяна няма - не е като да се е разбързал да направи нещо. Той е противоположност- ако може нещо да се направи в последната секунда, тогава ще да е Единствено ме моли вече да спра да вдигам тежко, че след раждането вече кръста ме наболява Иначе той е на принципа :

хахаха
Познат принцип,мда.
Аз от около толкова време чакам да се смени една мека връзка на тоалетната.
Не че не мога и аз да го направя,ама чак и това да върша-отказвам!

Да дойда да я сменя аз? :p Понякога си признавам,че го изнудвам леко... Обяснявам как знам колко е зает и уморен, и че е по-добре да взема да помоля някого (баща, приятел, който и да  е) или да повикаме майстор. Тогава някак си му идва музата Но гледам максимално рядко да го правя и то само за неща, които  ми е невъзможно да свърша сама ... защото от ток примерно мн ме е страх

     Точно аз Ви разбирам прекрасно. (hug) Също и при мене не действа броенето наум, казване на молитва наум и др., за да не кажа нещо, което ще усложни още повече ситуацията и да се доведе до караници и изливането на негативна енергия срещу мене. После съжалявам много, че съм казала на глас нещо, което не е трябвало. Още повече ми изнервя броенето наум, казване на молитва наум и т.н. Напротив, това ме подтиква да избухна.

    Да допълня, че ме присетихте в коментарите, които ги изчетох докрай. Дразня се, че оставям някаква работа за следващия или следващите дни. Влудява ме това. Дано успея да изкореня този навик. Натрупва се наистина много работа и ми става тежко.

    Ако видя, че нещо не е, както трябва, направо това ме влудява и не мога да търпя. Мразя някой да оставя чанти, сакове и др. мръсни предмети върху леглата, които са чисти. Скарвам се с този човек веднага. Веднага перя покривалата на леглата. Обичам всичко да бъде в реда на нещата и да пази всички, които живеят с мене, чистота, която искам. Явно съм луда.

Много съм търпелива. Търпението ми се изчерпва в изключително редки случаи. Тогава, все едно вулкан изригва. Обичам да си премислям и изпипвам нещата. Мразя да бързам. В някои начинания това е полезно, в други не.

Явно вървят ръка за ръка нещата и си е характер(припряността и педантичността).
Аз просто не мога да си представя да съм търпелива,но в истинския смисъл на думата.Не да горя вътрешно и да наблюдавам ситуацията отстрани,докато не избухна,ами просто да не ми пука и да Изчакам.Е те това чудо предизвиква много нерви у мен.

Изобщо не съм търпелива и от това съм си патила много пъти, че даже и продължавам.
Опитвам се да се уча, на търпение, но не ми се получава много успешно.

Искам всичко да става сега, веднага и на момента.

Все пак имам подобрение с годините, но има още много какво да се желае.

Благородно завиждам на хора, които са достатъчно мъдри и търпеливи да чакат, когато и където трябва.