Публикувана: 1 ноем. 2018, 13:01 ч.
Последно мнение: 17 ноем. 2018, 02:48 ч.

Търпеливи или прибързани?

3 199
39
1

# 15 3 ноем. 2018, 03:12 ч.

Мнения: X

Аз съм от търпеливите. И имам стабилни нерви.

Доставя ми удоволствие да помисля, преди да извърша някоя дейност и след това да я извърша възможно най-добре. Понякога не е практично и си налагам да се задоволя с да кажем 80% от перфектното. Когато върша домакинска работа, например. На работа е друго - там се старая да дам най-доброто, което мога, целта е винаги 100%.
Когато пътувам никога не се нервя, ако други участници в движението ме забавят или има тапа. Най-добрата ми приятелка изпада в силно-емоционални словесни тиради за това, че някой кара с 5 км в час по-бавно, отколкото е позволено, започва да мърмори и силно да се нерви. Също така не се нервя, ако трябва да чакам на опашка.
Най съм търпелива към себе си. Не се подлагам на стрес без причина и си планирам нещата с много паузи и почивки. Говоря бавно и отчетливо, като обмислям добре какво и как го казвам.
Никак не обичам спонтанни покупки. Винаги изчаквам да обмисля добре дали имам нужда точно от този чифт обувки или този пуловер и тогава решавам дали да купя.
Понякога нямам голямо търпение да готвя и минавам на суха храна - хляб със сирене, кашкавал и плодове.
Бих казала, че мъдростта ‘‘И най-дългият път започва с първата крачка‘‘ ми е много любима.
Важното за мен е да направя първата крачка, след нея втората и така да се доближавам до целата си. Опитвам се да се радвам на крачките и да не се ядосвам на това, че още не съм постигнала целта.

# 16 3 ноем. 2018, 04:23 ч.

Fairbanks, Alaska
Мнения: 1 764

Аз също съм от търпеливите, въпреки, че искам нещата да се случат, колкото се може по-бързо. С годините вече посвикнах, че нещата стават, когато те си решат.
Относно вземането на решения-гледам да ги вземам на бистра глава, а не под влиянието на емоции. Но последния път взех решение под влияние на емоциите, и сбърках. И вече втори месец си плащам за тази грешка.

# 17 3 ноем. 2018, 10:48 ч.

Мнения: 5 820

Интересна тема.

Уча се на търпение и да обмислям нещо или да взема решение преди да предприема нещо. Надявам се да постигна някой ден това търпение. Когато някой ме обиди или ме нарани, много бързо се ядосвам и правя големи глупости. Излизам извън кожата си. После като стана спокойна и не ме тресат нервите и емоциите, много съжалявам какво съм направила или казала и го отчитам като много голяма грешка. Все си повтарям да взема урок от грешките си, но това е до следващия път, когато пак започват да ме тресат нервите и емоциите. Пробвала съм да броя и до 10, и до 100, но този номер не върви при мен.

Бившият ми приятел постоянно тичаше за метрото, за да не изпуснем мотрисата, а следващата мотриса беше след 5 минути. Един път му казах, че с това негово темпо, направо ме изтощаваше.

Има неща, за които имам голямо търпение.

# 18 3 ноем. 2018, 11:27 ч.

Мнения: X

Припомних си един филм с Гуинет Полтроу. Та там изводът беше, че ако ти е писано да се срещнеш с някого, това ще стане и няма смисъл да пришпорваш нещата. А, да, тя ги пришпори точно отваряйки вратите на метрото с ръце и качвайки се във влак, който потегля. “Плъзгащи се врати” се казва и главната героиня печели повече, когато изпуска влака в крайна сметка. Повече спойлери не давам, а и сигурно сте го засичали. Още като видях темата се сетих за филма.

# 19 3 ноем. 2018, 19:37 ч.

Мнения: X

Цитат на: Jennifer_w в сб, 03 ное 2018, 10:48

Интересна тема.

Уча се на търпение и да обмислям нещо или да взема решение преди да предприема нещо. Надявам се да постигна някой ден това търпение. Когато някой ме обиди или ме нарани, много бързо се ядосвам и правя големи глупости. Излизам извън кожата си. После като стана спокойна и не ме тресат нервите и емоциите, много съжалявам какво съм направила или казала и го отчитам като много голяма грешка. Все си повтарям да взема урок от грешките си, но това е до следващия път, когато пак започват да ме тресат нервите и емоциите. Пробвала съм да броя и до 10, и до 100, но този номер не върви при мен.

Бившият ми приятел постоянно тичаше за метрото, за да не изпуснем мотрисата, а следващата мотриса беше след 5 минути. Един път му казах, че с това негово темпо, направо ме изтощаваше.

Има неща, за които имам голямо търпение.

Според мен подчертаното ти е проблема. Някой от близките ти е стоварвал вината винаги върху теб.
Ако искаш, опитай следващия път да си кажеш: Уф, да му се не види, можеше и по-добре да реагирам, ама все пак човек съм ,а не робот, случват се и грешки. Другия път ще стане по-добре, поне вече знам как не трябва да реагирам.
Повечето хора, близки или не толкова близки, изискват от околните префектните реакции, перфектното държание, като критериите за тези изисквания са лично техни си и в тяхна полза.
А нервите се овладяват с правилно дишане. Първото нещо, което трябва да се направи, ако се усети ‘‘вътрешно кипване‘‘ е да се поеме баааавно и дълбоко въздух. Докато си го направил и мозъкът ти е намерил добро решение.

# 20 3 ноем. 2018, 19:41 ч.

Мнения: 5 820

Цитат на: Mirella Nova в сб, 03 ное 2018, 19:37

Цитат на: Jennifer_w в сб, 03 ное 2018, 10:48

Интересна тема.

Уча се на търпение и да обмислям нещо или да взема решение преди да предприема нещо. Надявам се да постигна някой ден това търпение. Когато някой ме обиди или ме нарани, много бързо се ядосвам и правя големи глупости. Излизам извън кожата си. После като стана спокойна и не ме тресат нервите и емоциите, много съжалявам какво съм направила или казала и го отчитам като много голяма грешка. Все си повтарям да взема урок от грешките си, но това е до следващия път, когато пак започват да ме тресат нервите и емоциите. Пробвала съм да броя и до 10, и до 100, но този номер не върви при мен.

Бившият ми приятел постоянно тичаше за метрото, за да не изпуснем мотрисата, а следващата мотриса беше след 5 минути. Един път му казах, че с това негово темпо, направо ме изтощаваше.

Има неща, за които имам голямо търпение.

Благодаря за съветите. Ще се опитам да ги приведа в действие. Simple Smile

# 21 3 ноем. 2018, 23:14 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: EmmaT в чт, 01 ное 2018, 13:37

Имам и от двата вида грешки - и от изчакване, и от неизчакване.
Смятам това за нормално, живот без грешки няма.

Когато поставяше малките пластмасови полусфери в очите си, си помисли, че ако животът я е научил на нещо, то е следното — има случаи, когато не трябва да се връщаш за чантата си, и други, когато трябва. Сега оставаше да я научи как да различава едните от другите.

# 22 4 ноем. 2018, 08:26 ч.

Мнения: 7 908

Прекалено търпелива и спокойна съм. Изригвам веднъж на столетие, образно казано, но тогава става наистина страшно.
Отчитам търпеливостта си като грешка, защото лесно допускам да ми се качат на главата. Затова вече много внимавам покрай мен да има само качествени хора, които не го правят. Има много такива люде, за мое щастие.
Лошото на търпеливостта ми е, че давам твърде много втори шансове или по-точно някои хора вземат спокойствието ми за знак, че всичко е простено. И като излетят от живота ми с еднопосочен билет им идва като гръм от ясно небе.

# 23 6 ноем. 2018, 02:44 ч.

София
Мнения: 17 775

По- добре прибързващ, отколкото другото. Може би кой каквото си няма, аз много рядко прибързвам, обмислям и дребни неща от всички страни, което понякога е вредно.
Търпелива съъм като цяло.

А това, което ти описваш, не е само характер, свръххолеризъм е.
Макар че имам определени случаи, в които го проявявам. Не мога да чакам превозно средство, видя ли, че се бави, тръгвам пеш поне до другата спирка. Но това не е толкова от нетърпение, а от чувство за бездействие.

# 24 8 ноем. 2018, 16:06 ч.

Мнения: 5 059

Това е нещо,върху което работя от на 10 години и имам много минимален напредък.
Аз съм възможно най-първичната и припряна личност,която познавате.Казвам си го директно,осъзнавам го и искам да го променя,но просто не става.
Реагирам на момента и винаги така,все едно светът е свършил.
Това е едно вътрешно чувство,което ме връхлита като вълна и нищо не мога да направя.
Ако някой знае начин за справяне с този проблем,нека сподели.
Броенето до 10-20-100 не върши никаква работа,даже обратното,за това време събирам още повече негативна емоция,която после избухва десетократно.
Повтарянето на мантрата"спокойно,нищо не е станало" също не върши работа,колкото и да си го навивам,парещото чувство не отминава.
Общо взето май ще ме разберат само хората,които са го преживели това поне през определен етап от живота си...

# 25 8 ноем. 2018, 22:50 ч.

Мнения: 4 611

Цитат на: Vervam в чт, 08 ное 2018, 16:06

Разбирам те напълно. Честно казано колкото и да се опитвам да се променя, осъзнавам, че просто за някои неща човек е такъв, какъвто е и няма оправия.

# 26 9 ноем. 2018, 09:23 ч.

Мнения: 5 059

Да,така е.Единственото,което можем да направим е да не даваме воля на чувствата си,да си замълчим и да подминем.
Правила съм го,но вътрешно пак всичко в мен бушува. И пътите,в които съм си премълчала се събират ,помнят и в един момент изригват като вулкан.Което пак не е ок.
Пробвала съм и с медитация...с йога,с отпускащи масажи,книги за самоосъвършенстване. Нц!
Това е като ревността,завистта,добротата,наивността и тн и тн-те изграждат отделните хора и в повечето случаи са вкоренени в характера,а не са придобити.

# 27 9 ноем. 2018, 09:37 ч.

В сбъднатите си мечти :)
Мнения: 662

Прибързана не съм, но припряна да Simple Smile

Перфекционист съм и мразя "да оставям днешната работа за утре". Когато имам нещо за вършене, мога да не се спра 24ч, но не мога да го оставя така. Факта, че нещо не е в положението, в което трябва да бъде ме побърква и разконцентрира. Примерно не мога да стоя в стая, която е дори леко разхвърляна и да си почивам... Всичко, което не си е на мястото , направо ми боде очите и непрестанно ме държи под някакво напрежение... Докато ММ не се трогва от подобни неща Grinning

Прекрасен пример е това,че преди 5 мeсеца сменихме апартамента - в рамките на 1 ден събрах багажа от единия апартамент, в който 9г сме живели, и за 3 дни сама (!) го наредих в новия апартамент. Единствено процеса по носене беше в ръцете на хамалите, че имахме 12 кашона книги, а това тежи убийствено! Grinning

Не съм се спирала, спях по 4-5 часа макс на ден, но го направих... Не мога да търпя да чакам да свърша нещо, но и не мога да преживея това да не го изпипам до край.
По същия начин съм с всичко - върша го на секундата, но съм проклета и искам и останалите хора да го правят, а не става. Примерно искам нещо да се размести или свърши, казвам на ММ и той не го прави днес, не го прави и утре. На третия ден вече действам сама - независимо дали става дума да се премести нещо като пералня, да се смени крушка или да се разместят мебели...
И преди във форума съм казвала,че съм за диагноза на тема подредба и готовност за действие... Grinning

# 28 9 ноем. 2018, 09:40 ч.

Мнения: 5 059

Скрит текст:

Цитат на: ๑ஐღ Елиза ღஐ๑ в пт … 9 ное 2018, 09:37

Прибързана не съм, но припряна да Simple Smile

Перфекционист съм и мразя "да оставям днешната работа за утре". Когато имам нещо за вършене, мога да не се спра 24ч, но не мога да го оставя така. Факта,че нещо не е в положението, в което трябва да бъде ме побърква.
Прекрасен пример е това,че преди 5м сменихме апартамента - в рамките на 1ден събрах багажа от единия апартамент, в който 9г сме живели и за 3 дни сама (!) го наредих в новия апартамент. Единствено процеса по носене беше в ръцете на хамалите, че имахме 12 кашона книги, а това тежи убийствено! Grinning

Не съм се спирала, спях по 4-5 часа макс на ден, но го направих... Не мога да търпя да чакам да свърша нещо, но и не мога да преживея това да не го изпипам до край.
И преди във форума съм казвала,че съм за диагноза на тема ред Grinning

И аз съм така Grinning

Снощи мрънках на мъжа,че когато премести едно одеало на стола,падна един чорап на земята и не го вдигна(уау!)
Нещата трябва да се вършат в първия удобен момент,нито минутка по-късно.Да отложа нещо ме изнервя безкрайно много и само го мисля Stuck Out Tongue

На нас ни предстои изнасяне,не ми се мисли направо Grinning

# 29 9 ноем. 2018, 09:43 ч.

В сбъднатите си мечти :)
Мнения: 662

Цитат на: Vervam в пт, 09 ное 2018, 09:40

И аз съм така Grinning

На нас ни предстои изнасяне,не ми се мисли направо Grinning

Тъкмо си допълних коментара с това :
"...По същия начин съм с всичко - върша го на секундата, но съм проклета и искам и останалите хора да го правят, а не става. Примерно искам нещо да се размести или свърши, казвам на ММ и той не го прави днес, не го прави и утре. На третия ден вече действам сама - независимо дали става дума да се премести нещо като пералня, да се смени крушка или да се разместят мебели... "
И гледам още един психопат като мен писал Grinning

Благодаря ти, че има хора като теб , които да ме разберат Innocent

Препоръчани теми

Ваучери за храна?

Често срещани правописни грешки

Политиката в България - Тема 5

Новите безумни условия за градски транспорт в София

Причина:

Причина: