При първия тест и двамата не можехме да повярваме, още повече че ММ беше в командировка и му казах по телефона-не мога да си представя какво е било.Но за жалост за кратко-оказа се кухо яйце.При втория и двамата не вярвахме, че е станало и се съмнявахме дали наистина има бремнност, т.к. преди това си бях правила няколко теста-все отрицателни ,а на въпросния втората черта излезе почти на 10-тата минута и то много бледа.Но пък от тази бременност се роди синът ни.При третия(първата ми бременност след ЗЕТ) също не вярвахме, че се е получило, а с четвъртата ми бременност(след вторият ми ЗЕТ) вече бяхме толкова претръпнали,че изобщо и не успяхме да се зарадваме.И там нещата приключиха зле...Вече и аз не знам какви реакции да очаквам за в бъдеще и от мен,и от него.Със сигурност ще се радваме,но знам че още повече ще се страхуваме,докато не вземем детенцето си в ръце...
- Публикувана: 31 окт. 2018, 22:18 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2018, 21:49 ч.
Реакцията на бъдещия татко
При нас се получи от първия месец опити, но преди това му повтарях нонстоп, че може да отнеме много време, да не се надява много и т.н, та когато му казах, че е станало той ми каза : Сигурно си се объркала нещо" 
Моят татко до първия преглед не повярва.
Твоят е ясен - все ще си му детенце.
А бащата на бебето как реагира?
хихихихи
Много интересна и трогателна тема, ще следя
Моят мъж реагира точно като по филмите, тоест облещи се и попита: "Ама сигурна ли си???"
Предисторията при нас е, че лекарите не ни даваха абсолютно никаква надежда за бременност. Бяхме се отказали да пием добавки или да правим инвитро и шанс за бебе уж нямаше. На другия ден при лекаря се оказа, че бебчето си е вече оформено, към 10 седмица някъде. Беше огромна изненада и за двама ни и голяма радост после
Предисторията при нас е, че лекарите не ни даваха абсолютно никаква надежда за бременност. Бяхме се отказали да пием добавки или да правим инвитро и шанс за бебе уж нямаше. На другия ден при лекаря се оказа, че бебчето си е вече оформено, към 10 седмица някъде. Беше огромна изненада и за двама ни и голяма радост после
Моята бременност беше планувана.Цикълът ми е редовен и ММ знаеше ориентировъчна дата и всеки път като ми идваше викаше следващия път.Когато ми закъсня след почивката изчаках седмица преди да си направя теста не исках и двамата да се пренавиваме.Подпита ме 1 2 пъти тогава,само казвах да изчакаме.Поръчах му торта с надпис "Честито,ще ставаш баща!" и вечерта като се прибра след работа го изненадах с нея и 5 теста 🤣 Бил сигурен,че не е от морето промяната.Зарадва се,нямаше търпение за прегледа,а откакто разбрахме че са 2 и момчета буквално умира от гордост.Скоро ще го приземи раждането и появата им 😁
Преди да срещна мъжа ми, все съм си представяла съобщаването на такава новина да е много емоционално и сълзливо - като по филмите 
Е, не ми се получи
Първият път беше непланирано. Уж все смятах кога ми е овулацията и се пазихме в тези дни, ама явно единият път не сме се опазили
Беше събота, бях на работа, а той правеше ремонт на колата. В обедната почивка отидох до тях(направих си теста на работа и нямаше как да чакам да свърша). Казах му да седне, че имам да му казвам нещо и бях готова да ревна от притеснение. Той ме спогледа, ама седна. Аз се разревах и той седя, седя.. И ме пита "Да не си бременна?" Аз кимнах. Той се усмихна. Пак седя, седя.. И ми вика: "Какво ще правим?", аз се сопнах "Как какво ще правим, бе? Ще го оставя". И той: "Ами що ревеш тогава? Я се усмихни малко" 
Успокоих се, де
Вторият път уж беше планирано, ама не очаквах, че ще стане от първия път. Ден преди рождения ми ден му казах, че, ако забременея на моя рожден ден, ще родя на неговия. Пробвахме. Закъснея ми - два дни, три дни... Направих тест - няма нищо. Отидох на лекар, защото се притесних да няма някой проблем. Той ми каза, че или ще ми дойде до няколко дни, или съм бременна, ама не се вужда, нищо ми нямало
Чаках още някой друг ден. Видях една позната - каза, че била бременна. На другия ден жената на брат ми и тя каза, че е бременна. На мен още не ми е дошло... Викам я да си взема нов тест - оооп, две черти. Реших като си дойде мъжът ми да съм сложила вече масата за вечеря и теста да е там. Идва си той и от вратата ми казва, че съм имала поздрави от една позната, дето е бременна, и ми обяснява къде я видял, колко бил пораснал корема й... И докато говори го прекъснах: Аа, то и аз съм бременна Той - шах! 
Докато се осъзнае, минаха 5мин. После ми каза, че с третото ни дете, живот и здраве, иска дс му го съобщя малко по-нормално
Е, не ми се получи
Първият път беше непланирано. Уж все смятах кога ми е овулацията и се пазихме в тези дни, ама явно единият път не сме се опазили
Беше събота, бях на работа, а той правеше ремонт на колата. В обедната почивка отидох до тях(направих си теста на работа и нямаше как да чакам да свърша). Казах му да седне, че имам да му казвам нещо и бях готова да ревна от притеснение. Той ме спогледа, ама седна. Аз се разревах
и той седя, седя.. И ме пита "Да не си бременна?" Аз кимнах. Той се усмихна. Пак седя, седя.. И ми вика: "Какво ще правим?", аз се сопнах "Как какво ще правим, бе? Ще го оставя". И той: "Ами що ревеш тогава? Я се усмихни малко" Успокоих се, де Вторият път уж беше планирано, ама не очаквах, че ще стане от първия път. Ден преди рождения ми ден му казах, че, ако забременея на моя рожден ден, ще родя на неговия. Пробвахме. Закъснея ми - два дни, три дни... Направих тест - няма нищо. Отидох на лекар, защото се притесних да няма някой проблем. Той ми каза, че или ще ми дойде до няколко дни, или съм бременна, ама не се вужда, нищо ми нямало
Чаках още някой друг ден. Видях една позната - каза, че била бременна. На другия ден жената на брат ми и тя каза, че е бременна. На мен още не ми е дошло... Викам я да си взема нов тест - оооп, две черти. Реших като си дойде мъжът ми да съм сложила вече масата за вечеря и теста да е там. Идва си той и от вратата ми казва, че съм имала поздрави от една позната, дето е бременна, и ми обяснява къде я видял, колко бил пораснал корема й... И докато говори го прекъснах: Аа, то и аз съм бременна Той - шах! Докато се осъзнае, минаха 5мин. После ми каза, че с третото ни дете, живот и здраве, иска дс му го съобщя малко по-нормално
При нас беше много хубаво цялото преживяване покрай забременяването. Казахме си миналото лято, че ще пробваме и ако стане- стане. Ами- стана. И аз знаех около седмица преди да ми закъснее. Много добре си познавам организма и беше ясно, но все пак реших да не се пренавивам, да не би да греша. В деня, когато трябваше да ми дойде, мъжът ми имаше участие извън града (музикант е) и щеше да се прибере през нощта. Мислех да го изчакам, за да сме заедно когато направя теста, обаче не се стърпях. Двете чертички веднага се видяха! През нощта той се прибра, тих както обикновено- мисли, че спя. Легна до мен, гушна ме и аз директно му казах "бременна съм", и той супер много се зарадва. Гушнахме се и така си заспахме
С първото ни се получи от раз . Казах му докато се разхождахме в Борисовата градина . Разговаряхме нещо и само вмъкнах в разговора "-Еее , следващата година ще се разхождаме трима", отне му няколко секунди да асимилира , какво му казах седна на една пейка и мислеше ,че си правя шега. Последваха прегръдки и пипане по корема 
Второто детенце , се получи след 2 години опити , затова нищо не му казах докато неотидох на лекар. Понеже беше извън България, му изпратих снимка на дъщеря ни, държаща ехографската снимка . Реакцията беше позвъняване и от вълнението почти нищо неразбрах , освен " Аааа утре си идвам "
седна на една пейка и мислеше ,че си правя шега. Последваха прегръдки и пипане по корема Второто детенце , се получи след 2 години опити , затова нищо не му казах докато неотидох на лекар. Понеже беше извън България, му изпратих снимка на дъщеря ни, държаща ехографската снимка . Реакцията беше позвъняване и от вълнението почти нищо неразбрах , освен " Аааа утре си идвам " 
След няколко месеца несполучливи опити, ММ замина командировка в страната. Разбира се, точно този месец не бяхме много активни, така че детето се е получило точно на Богоявление.
Направих си тест шест дни след закъснението, защото имах изявен ПМС и не исках да се разочаровам от поредния несполучлив опит. Обаче чертичките бяха две, а аз - бременна. Може би 30мин след това съпругът ми ми звънна да ме чуе как съм, аз плачех и той там осъзна какво се случва. Беше мноого щастлив и сигурен във случващото се. На следващата сутрин дойде пред нас, след като беше карал 6ч през нощта, за да ме види.
Направих си тест шест дни след закъснението, защото имах изявен ПМС и не исках да се разочаровам от поредния несполучлив опит. Обаче чертичките бяха две, а аз - бременна. Може би 30мин след това съпругът ми ми звънна да ме чуе как съм, аз плачех и той там осъзна какво се случва. Беше мноого щастлив и сигурен във случващото се. На следващата сутрин дойде пред нас, след като беше карал 6ч през нощта, за да ме види.
Аз му подарих теста за Коледа. Първо разопакова една голяма кутия пълна с разни малки неща, вътре имаше друга опакована кутия с наша снимка, като я отвори вътре в трева имаше мента, глог и валериан опаковка, той се зачуди и разрови още по навътре в тревата и там намери 2теста и снимка от видеозон. Сълзи му потекоха от вълнение.
Аз му подарих теста за Коледа. Първо разопакова една голяма кутия пълна с разни малки неща, вътре имаше друга опакована кутия с наша снимка, като я отвори вътре в трева имаше мента, глог и валериан опаковка, той се зачуди и разрови още по навътре в тревата и там намери 2теста и снимка от видеозон. Сълзи му потекоха от вълнение.
С моят мъж миналата Коледа си пожелахме за следващата Коледа да сме трима. И започнахме с опитите. Първите два месеца нямаше резултат. Той много се натъжаваше от отрицателните тестове 
и на третия месец опити реших, че ще направя тест и ако е отрицателен няма да му казвам, че съм го правила. Обаче се оказа положителен. Много обмислях преди да забременея как да му съобщя, но като видях теста просто онемях. И направо му се обадих и му казах, че ще си имаме бебче. Той поиска да му пратя снимка на теста. Изпратих му, видя я и веднага ми звънна с думите "Ти си нарисувала чертичката с флумастер! Ти се майтапиш!" До вечерта като се прибра от работа вече беше осъзнал, че не се шегувам.
и на третия месец опити реших, че ще направя тест и ако е отрицателен няма да му казвам, че съм го правила. Обаче се оказа положителен. Много обмислях преди да забременея как да му съобщя, но като видях теста просто онемях. И направо му се обадих и му казах, че ще си имаме бебче. Той поиска да му пратя снимка на теста. Изпратих му, видя я и веднага ми звънна с думите "Ти си нарисувала чертичката с флумастер! Ти се майтапиш!" До вечерта като се прибра от работа вече беше осъзнал, че не се шегувам. 
Мисля, че и друг път съм писала за това, защото и до днес ми е супер забавно, но...
От малка съм със СПКЯ, изследвания и хапчета цял живот и нищо. Като спра таблетките точно след 1 месец няма овуляция въобще. Въпреки това докато не се разбрахме, че искаме дете сме се пазили стриктно и чинно.
На по 24 г решихме, че моментът е дошъл. 2 години опитвахме, не особено старателно - не съм засичала овулация и т.н. ... Не става и не става. Първо се отчаях, после се отказах и накрая ми беше все едно... От негова страна - нищо. Всичко си ни е супер.
Имам и навика като ме пропусне по-дълго менструацията да си правя по един тест и на другият ден да ми дойде... Винаги са били отрицателни.
Един мартенски ден се прибирам след поредното висене на работа 100 часа. Карам кола от скоро и току що набирам увереност, че все пак не е невъзможно и ще се справя и с това ужасно нещо.... Та прибирам се към 7 часа вчерта с колата и да паркирам. Има място за 5 коли. Напред-назад около 45 минути... Колата взе да пуши, да гасне, УЖАС ви казвам. Изпилих си нервите, ама спрях що годе нормално..
И си викам - нещо не е в ред. Я да ида за 1 тест, че това не е нормално, аз да съм чак пък толкова неадекватна.
Отивам за тест, правя го - две черти. Таткото режеше зеле в хола и аз излизам и му го показвам. Той само ме погледна, усмихна се и каза, че му се струва бледа тая черта и да повторя след 3 дни. А пък аз въобще не повярвах, че е възможно. Взех опътването да чета за грешните резултати и приех напълно, че съм направила спонтанен аборт, без да разбера, защото имах и кървене, подобно на нормалният ми цикъл.
След 3 дни, в 5 часа сутринта повтарям теста, хем и кървенето си продължава - две черти, ама вече ясни и тъмни!!! Отидох на работа и след това при личната да видим какво да правя... Прати ме на ехограф... При АГ, която беше и хомеопат и шуслеров терапевт по визитна картичка
и се оказа, че вече има пулс... Е тогава вече се разпаднах и се разревах..
Тя беше и супер тактична с въпроса:"Искаш ли го?!?"
Прати ме в Майчин дом, където първо ме обявиха за малко бременна, а после ме нахока една сестра, че не съм с актуална адресна регистрация...
Същата вечер таткото щеше да ходи на канцерт, ама не отиде. Обадих му се ревяща и хлипаща с репликата:"Ама то има пулс!!!" И прекарахме вечерта във висене в МД и после в гушкане и успокояване. И двамата бяхме безкрайно щастливи.... И сега е на 3 г това пречещо на майка си да паркира сладкишче
Извинете за фермана, ама съм многословна по природа
От малка съм със СПКЯ, изследвания и хапчета цял живот и нищо. Като спра таблетките точно след 1 месец няма овуляция въобще. Въпреки това докато не се разбрахме, че искаме дете сме се пазили стриктно и чинно.
На по 24 г решихме, че моментът е дошъл. 2 години опитвахме, не особено старателно - не съм засичала овулация и т.н. ... Не става и не става. Първо се отчаях, после се отказах и накрая ми беше все едно... От негова страна - нищо. Всичко си ни е супер.
Имам и навика като ме пропусне по-дълго менструацията да си правя по един тест и на другият ден да ми дойде... Винаги са били отрицателни.
Един мартенски ден се прибирам след поредното висене на работа 100 часа. Карам кола от скоро и току що набирам увереност, че все пак не е невъзможно и ще се справя и с това ужасно нещо.... Та прибирам се към 7 часа вчерта с колата и да паркирам. Има място за 5 коли. Напред-назад около 45 минути... Колата взе да пуши, да гасне, УЖАС ви казвам. Изпилих си нервите, ама спрях що годе нормално..
И си викам - нещо не е в ред. Я да ида за 1 тест, че това не е нормално, аз да съм чак пък толкова неадекватна.
Отивам за тест, правя го - две черти. Таткото режеше зеле в хола и аз излизам и му го показвам. Той само ме погледна, усмихна се и каза, че му се струва бледа тая черта и да повторя след 3 дни. А пък аз въобще не повярвах, че е възможно. Взех опътването да чета за грешните резултати и приех напълно, че съм направила спонтанен аборт, без да разбера, защото имах и кървене, подобно на нормалният ми цикъл.
След 3 дни, в 5 часа сутринта повтарям теста, хем и кървенето си продължава - две черти, ама вече ясни и тъмни!!! Отидох на работа и след това при личната да видим какво да правя... Прати ме на ехограф... При АГ, която беше и хомеопат и шуслеров терапевт по визитна картичка
и се оказа, че вече има пулс... Е тогава вече се разпаднах и се разревах.. Тя беше и супер тактична с въпроса:"Искаш ли го?!?"Прати ме в Майчин дом, където първо ме обявиха за малко бременна, а после ме нахока една сестра, че не съм с актуална адресна регистрация...
Същата вечер таткото щеше да ходи на канцерт, ама не отиде. Обадих му се ревяща и хлипаща с репликата:"Ама то има пулс!!!" И прекарахме вечерта във висене в МД и после в гушкане и успокояване. И двамата бяхме безкрайно щастливи.... И сега е на 3 г това пречещо на майка си да паркира сладкишче
Извинете за фермана, ама съм многословна по природа
Моята бременност не беше планирана и бях в шок, когато видях двете черти. По това време ММ беше в командировка в Будапеща. Имах си нормалните симптоми за ПМС и като цяло по нищо не усещах, че има нещо. Само че в един момент си дадох сметка, че ПМС продължава по-дълго от обикновено и реших да си взема тест, но беше по-скоро от любопитство, тъй като никога не бях правила и реших, че е подходящ момент при наличието на такова голямо закъснение. Не очаквах такъв резултат, наистина много се шокирах. Трепереща написах на ММ във Фейсбук да ми звънне след няколко часа, защото трябва да поговорим за нещо важно. Исках да мине време, защото се надявах, че ще се съвзема и ще съм поне малко адекватна. Само че той по това време не беше на линия, съответно не го беше прочел, но решил да ме чуе как съм и звънна едва ли не веднага след като му писах. Плачеща му казах, че съвсем ясно съм написала да се обади по-късно, при което той каза, че не е видял, че съм писала, просто искал да ме чуе. Уплаши се и ме попита дали всичко е наред, на което аз отговорих, че наистина не мога да говоря сега и да звънне по-късно. И той директно изстреля: „Бременна ли си?“. Аз просто затворих... Веднага влезе във Фейсбук и ми писа, че ще се справим и да не се тревожа. Като цяло се радваше, а аз... 
Пет години минаха оттогава, а на мен още ми тежи много, че реагирах така и че даже мислех за аборт, голям грях ми е на душата... И за двамата беше изненада, но той поне реагира адекватно. Питах го като се прибра, как така веднага е разбрал и той каза, че няколко дни съм му звучала много изнервена и след плача по телефона нямало какво друго да си помисли. Иначе беше много мило като се прибра - беше ми взел голям букет рози и картичка от Будапеща, на която пишеше: „На моята принцеса и наследника с много любов.“ (още си я пазя, разбира се).
Веднага влезе във Фейсбук и ми писа, че ще се справим и да не се тревожа. Като цяло се радваше, а аз... Пет години минаха оттогава, а на мен още ми тежи много, че реагирах така и че даже мислех за аборт, голям грях ми е на душата... И за двамата беше изненада, но той поне реагира адекватно. Питах го като се прибра, как така веднага е разбрал и той каза, че няколко дни съм му звучала много изнервена и след плача по телефона нямало какво друго да си помисли. Иначе беше много мило като се прибра - беше ми взел голям букет рози и картичка от Будапеща, на която пишеше: „На моята принцеса и наследника с много любов.“ (още си я пазя, разбира се).