Всъщност съпруга ми не е ползвал никакви добавки,не е спазвал и диета.С изключение на първия месец заради бъбреците и около месец след трансплантацията.
- Публикувана: 31 окт. 2018, 12:32 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2023, 18:34 ч.
Множествен миелом
Ами майка ми е с променливо подобрение. Миеломните клетки бяха намалели от 50 на 20 процента, но пък изникват други проблеми - болки и изтръпване на краката (не е ясно точно от какво), някои дни е по-добре, други - по-зле, освен това често и се гади и не и се яде, но това го имаше и преди началото на лечението. Прави химиотерапия, прави и лъчетерапия на поразените места в костите на гърба заради болките.
Аз не мога да разбера къде пише процента на миеломни клетки... В епикризата има ли посочено, тъй като, лекуващата лекарка не дава никакво разяснение по въпроса?
Баба ми е след първа химиотерапия, която на втория ден ѝ се отрази много зле, но в последствие не е имала проблеми. В момента е доста по-добре, но още не може да се придвижва сама.
Майка Ви от колко време е с тази диагноза?
Никъде не намирам достатъчно информация за това заболяване, а искам да знам какво ни очаква. 🙂
Баба ми е след първа химиотерапия, която на втория ден ѝ се отрази много зле, но в последствие не е имала проблеми. В момента е доста по-добре, но още не може да се придвижва сама.
Майка Ви от колко време е с тази диагноза?
Никъде не намирам достатъчно информация за това заболяване, а искам да знам какво ни очаква. 🙂
В епикризата трябва да пише процента на плазмоцитите с аберантен фенотип,това са миеломните клетки.Друг не по-малко важен показател е наличието на парапротеин в кръвта или урината.Явно наскоро сте започнали лечение,пожелавам ви да отговори добре и да се нормализират нещата, доколкото изобщо е възможно с това заболяване
На 79г. Четейки и аз все повече започвам да си мисля, че е добре да продължим. Както казах по-горе, на 3ти ден от химиотерапията започна да повръща, трепереше, усещаше силна болка в стомаха, като това беше единичен случай, но тя самата сподели, че болката е била нечовешка. Та, заради този случай се замислих дали искам "да ѝ причинявам" тази болка отново. Объркана съм.
Химиотерапията има своите странични ефекти,това е факт,но въпреки това ,това е единственият начин за съжаление.И при съпруга ми положението не беше никак розово при започване на лечението.След тежка операция на гръбначния стълб с остра бъбречна недостатъчност и на хемодиализа.Още след първия курс хемодиализата отпадна.Той е и по-млад,мина трансплантация на стволови клетки и сега е добре.За съжаление това е заболяване което се връща,без значение колко са добри резултатите.Щом лекарите са се наели да я лекуват,значи положението не е толкова безнадеждно.Докато траеше лечението на съпруга ми имаше и такива случаи, просто лекарите нямаше какво да направят повече
Химиотерапията има своите странични ефекти,това е факт,но въпреки това ,това е единственият начин за съжаление.Щом лекарите са се наели да я лекуват,значи положението не е толкова безнадеждно.
За майка ми първоначално, като видяха възрастта (ние с брат ми ходехме без нея да уреждаме документи), правеха уговорката, че ще преценят дали да има лечение, щото на тази възраст не за всички ползата надвишавала била вредата. После я видяха, че е горе-долу в кондиция, а и изследванията и бяха нелоши, така че започнаха.
----
Майка ми се обслужва сама, но доста трудно заради болките в гърба. В някои периоди е по-добре, в други - по-зле, в началото по едно време дори до тоалетната ходеше на почивки, на няколко метра разстояние. Сега може да ходи из къщи, но както писах, започнаха да я болят и краката, а и отслабна доста.