Здравейте , има ли тук хора като мен , на които им е трудно да говорят за чувствата си? Които не намират точните думи и просто не могат да вербализират това, което им е на сърце било то пред близки, приятери и т.н. Не че не искат, просто не им идва от вътре. Не става дума за любовни чувства, просто по принцип. Как преодолявате това нещо?
- Публикувана: 31 окт. 2018, 01:48 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2018, 17:26 ч.
Говорите ли за чувствата си?
Просто е. Добре е да се четат книги от дете. Това дава почва за съзнанието, то борави с богат речник и допринася за обличане на чувствата в подходяща реч.
Просто е. Добре е да се четат книги от дете. Това дава почва за съзнанието, то борави с богат речник и допринася за обличане на чувствата в подходяща реч.
Подкрепям.
Четенето на книги обогатява речника.
Лесно говоря за чувствата си. Изразявам всякакви емоции (и позитивни, и негативни). Понякога е добре да се сдържаш, но аз все още не съм се научила. Държа и да съм ясна, точна и категорична как се чувствам, за да няма неразбрали.
Комуникацията е важна. Много често цари баналното схващане, че по делата се гледа... Да, но всеки изразява чувствата си по различен начин. Затова предпочитам да говоря директно за тези неща.
Комуникацията е важна. Много често цари баналното схващане, че по делата се гледа... Да, но всеки изразява чувствата си по различен начин. Затова предпочитам да говоря директно за тези неща.
Подкрепям за книгите.
Не съм психолог, но ще споделя лично с мен как се случиха/случват нещата.
Преди имах желание да говоря за чувствата си, говорех за тях. После разбрах, че хората, които считам за най-близки не желаят да слушат за това. Желанието ми да изразя чувствата си в думи остана. Започнах, когато ми прелива вече да сядам и да написвам това, което чувствам на лист. После сгъвах листа, залепвах го и го надписвах с датата му и така си ги пазех. Мислех си, че все ще дойде подходящ момент да изкарам всички тези написани чувства. Да кажа какво ми е било.
Веднъж, когато листите бяха станали може би около 20 реших, че няма смисъл да ги трупам. опитах отново да изкажа чувствата си с думи, а пък и казах "щом не желаеш да ги чуеш сега имам ги и написани". Извадих всички листи и ги дадох. Отговора "няма да чета и слушам твоите глупости". Изхвърлих ги! Или поне вече не знам къде се намират. От тогава не съм записвала нищо.
Вече избягвам да говоря за чувствата си или да ги описвам.
Накратко понякога има причина да не изразяваш чувствата си.
Всичко горе описано започна още с чувствата, които съм искала да изразя пред родителите си и стигна до чувства, когато съм била наранена или обидена във връзките и брака си.
Не съм психолог, но ще споделя лично с мен как се случиха/случват нещата.
Преди имах желание да говоря за чувствата си, говорех за тях. После разбрах, че хората, които считам за най-близки не желаят да слушат за това. Желанието ми да изразя чувствата си в думи остана. Започнах, когато ми прелива вече да сядам и да написвам това, което чувствам на лист. После сгъвах листа, залепвах го и го надписвах с датата му и така си ги пазех. Мислех си, че все ще дойде подходящ момент да изкарам всички тези написани чувства. Да кажа какво ми е било.
Веднъж, когато листите бяха станали може би около 20 реших, че няма смисъл да ги трупам. опитах отново да изкажа чувствата си с думи, а пък и казах "щом не желаеш да ги чуеш сега имам ги и написани". Извадих всички листи и ги дадох. Отговора "няма да чета и слушам твоите глупости". Изхвърлих ги! Или поне вече не знам къде се намират. От тогава не съм записвала нищо.
Вече избягвам да говоря за чувствата си или да ги описвам.
Накратко понякога има причина да не изразяваш чувствата си.
Всичко горе описано започна още с чувствата, които съм искала да изразя пред родителите си и стигна до чувства, когато съм била наранена или обидена във връзките и брака си.
poohito, чувствата трябва да намират външен израз и даже е здравословно да се изразяват, да се обговарят. А не да се изтласкват и слагат по вътрешните ни чекмеджета. Това, че насреща си не си срещнала човек, който да те изслуша по-скоро е тъжно и не означава, че са глупости. Означава, че човекът/хората насреща вдигат гарда и се защитават, слагат бариера, защото или им липсва емпатия, или неистово се страхуват.
lovingsun, това е сериозен проблем. Според мен даже не говори за беден речник, а по-скоро ти не си наясно със себе си. Ти имаш ли някой много близък, който да е готов да те изслуша? Даже майка ти, даже баба ти или брат ти? Ако успееш да се отпуснеш пред някого, който наистина е съпричастен, а и по възможност е в течение на "историята" ти, може би постепенно ще започнеш по-свободно да изразяваш това, което искаш.
И е добре да си направиш дневник, поне според мен, или по-добре записвай в компютъра със сигурна парола. Насаме със себе си може наистина да анализираш случващото се без притеснение, докато се "обиграеш".
И е добре да си направиш дневник, поне според мен, или по-добре записвай в компютъра със сигурна парола. Насаме със себе си може наистина да анализираш случващото се без притеснение, докато се "обиграеш".
Важно е да говориш за чувствата си. Как биха разбрали инак другите какво мислиш, какво чувстваш, как да комуникират с теб. Особено с близките ти. Ако за теб е трудно, има много литература за това. Има техники, упражнения. Погрижи се за себе си. Защото това е имено грижа за теб. И по- лесен начин за другите. Не мисли на кой ще му хареса. Тези, които няма да те разберат и няма да им е угодно, нямат значение.
А как точно се говори за чувствата?
Не е ли по-важно да можеш да ги изразяваш? Нали имаше нещо, наречено емоционална интелигентност? Защото аз съм чувала немалко хора да изговарят купища думи относно някакви чувства, които уж имали, а реално зад думите да не стои нищо истинско. То, което трябва да се усети като емоция, освен ако този срещу теб не е тъп като гьон - се усеща така или иначе.
Отделно, че ако човек започне твърде много да задълбава във чувствата си, понякога се получава обратния ефект. Вместо да се освободи от лошите чувства, още повече се натоварва с тях.
Не е ли по-важно да можеш да ги изразяваш? Нали имаше нещо, наречено емоционална интелигентност? Защото аз съм чувала немалко хора да изговарят купища думи относно някакви чувства, които уж имали, а реално зад думите да не стои нищо истинско. То, което трябва да се усети като емоция, освен ако този срещу теб не е тъп като гьон - се усеща така или иначе.
Отделно, че ако човек започне твърде много да задълбава във чувствата си, понякога се получава обратния ефект. Вместо да се освободи от лошите чувства, още повече се натоварва с тях.
Хър Мяуджести, тук става въпрос за всички чувства. Как да изразя например, когато мъжът ми ме е огорчил с нещо, а пък той хал хабер си няма? Да го млатна с тигана по главата ли? Или да мълча, като един пукел? Сядам и му казвам как се чувствам. Винаги говорим за чувствата си, за всичко. И отношенията ни са страхотни. Разбира се, ако говорим за обич или омраза, тя има начини да се покаже и с действия. Но не за всички видове чувства се отнася. Понякога хората няма как да разберат какво чувства отсрещния.
Ами как - нацупваш се и готово. Той, ако е достатъчно съобразителен, ще те пита какво става. Ако не е, дори и цяла лекция за чувството си на огорчение да му изнесеш, той пак ще те гледа като извънземно. Ако не може да разбере причината за дадено негативно чувство от две думи, няма да го разбере и след цял преразказ със подробни разсъждения. Обаче нали, и двете думи трябва да са точни и казани на място и в правилния момент.
Обяснителният режим е нещо, което по-скоро би усложнило нещата, отколкото да разреши проблема. Всеки път щом съм изпадала в такъв режим, съм съжалявала искрено. Случвало ми се е в минала връзка като започна да говоря за чувствата си на човек, дето не е изобщо емоционален тип, в даден момент да се обърне и да заспи. Представям си пък и записки да му бях предоставила да чете. Леле, сигурно щеше да заспи 100-годишен сън
))
Обяснителният режим е нещо, което по-скоро би усложнило нещата, отколкото да разреши проблема. Всеки път щом съм изпадала в такъв режим, съм съжалявала искрено. Случвало ми се е в минала връзка като започна да говоря за чувствата си на човек, дето не е изобщо емоционален тип, в даден момент да се обърне и да заспи. Представям си пък и записки да му бях предоставила да чете. Леле, сигурно щеше да заспи 100-годишен сън
)) 
Не обичам да говоря за чувствата си, не защото ми липсва речник, а защото си нося тази вътрешна съпротива като товар от дългогодишна връзка с неемоционален партньор. Просто има моменти, когато много искам да ги изговоря и да ги изкажа, особено сега, когато съм с емоционално интелигентен мъж, но не мога да преодолея себе си. Осъзнавам го като проблем, но често ги капсуловам и ги затварям за външния свят.
Аз съм много емоционална , но се притеснявам да го открия пред хората. Често не ме разбират и даже стават още по груби сякаш. Затова задържам това, което искам да им кажа, в мен. Споделям само с най близките. Много е кофти като се насъбере огорчение от хората около теб с които имаш почти всекидневен контакт.
Не съм съгласна, че богатият речник помага за разкриване на чувствата. За мен е въпрос на възпитание и емоционалност и ще поясня какво имам предвид. Ако детето от малко е подкрепяно да изразява отношението си хората, съвсем логично е когато порасне, да няма проблеми да сподели какви емоции бушуват в него, било то положителни или отрицателни. Някои хора нямат нуждата да бъдат разбрани и да изразяват емоции - съвсем нормално, хората сме различни, някои са по-сдържани и интровертни.
Лично аз умея да изразявам чувства, но не защото съм чела много книги (а е факт, че буквало лягах и ставах с тях), а защото съм експресивна и много емоционална . Естествено, това че мога да подреждам мислите си ми помага, но в много по-голяма полза ми е бариерата, която нямам да си кажа, ако нещо ми харесва или не.
Лично аз умея да изразявам чувства, но не защото съм чела много книги (а е факт, че буквало лягах и ставах с тях), а защото съм експресивна и много емоционална . Естествено, това че мога да подреждам мислите си ми помага, но в много по-голяма полза ми е бариерата, която нямам да си кажа, ако нещо ми харесва или не.