ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 14

На мен АГ ми каза, че няма от раз да ми спре цикъла след първата инжекция Золадекс, а мога да очаквам да имам нерегулярни прокървявания, но след втората уж вече трябва да спре.

Ами това че ендометриозата се страхува от бременност изобщо не е вярно, много жени страдат от ендо по време на бременност и на моя позната тогава и порасна първата шоколадова киста. Хубавото е че от кърменето и се оправи сама. Доколкото съм чела в американските форуми също има много жени, които имат ужасни болки по време на бременост.
Стимулацията според мен си оказва голямо влияние, понеже аз го изпитах на моя гръб не само с хормоните- ами с едни елементарни глобулки с пробиотик и естроген като Гинофлора, всяка сутрин след Гинофлора не можех да стана от леглото от адски болки  -  просто спрях лечението и болката изчезна.
А относно това, че при някои хора не се влошава  положението след засилването на естрогена- моя приятелка ми беше казвала, че нейният доктор и бил казал, че  всички кисти се водят ендометриозни и дори и кистата да е неосвободен фоликул- при нея беше така - махнаха и я без лекарства и после нищо нямаше рецидив - но беше фоликуларна.
Ендометриоза ли е - влияе се от естрогена, нещо друго ако е заболяването може и да не се повлияе. Бях чела пак в американцски форум, че новите тенденции са, че самите шоколадови кисти не са тъкан от матката, пораснала на различни места, а нещо друго, макар, че масово по болниците дори и в чужбина все още се приема това становище. И хората бяха много разочаровани когато доктори им кажат това, защото имаха нова информация, от къде им е източника не знам. Трябва да се разтършувам.

Аз нямам болки. И през бременността не съм имала. Но и аз не мисля, че кистата се е повлияло благоприятно от бременността и кърменето. По-скоро може да е пораснала от тях.
Иначе съм убедена, че при мен се появи първоначално, след като ми премахнаха тръбата при извънматочна бременност. Преди това не съм имала никога кисти, задържани фоликули.

Аз не знам моята кога, как и защо се е появила. Никога не съм имала каквито и да било проблеми. Що се отнася до болката, аз също не съм имала болки, а всички лекари се опитваха да ме убедят колко е болезнена ендометриозата.

В този пост има бая нон сенс, ама не ми се изпада в диспути. Само ще маркирам, който иска да приема. Елементарно е.

1/ За да има киста, каквато и да е, трябва да има цикъл- сиреч да работят яйчниците активно. По време на бременност те са в покой, спят образно казано. Същото и при прием на противазачатъчни между другото. Сиреч киста да се появи при бременност без цикъл е просто невъзможно. Вероятно твоята приятелка си я е имала кистата, видели са я след бременността. Или пък се е появила като се е родило детето. Но не е изникнала докато е била бременна, бъди сигурна. Никъде не съм казала, че не може да имаш ендометриоза по време на бременност - има жени, които си забременяват, раждат и имат ендо кисти.

2/ Ендометриозна киста не се оправя с лекарства. Не се маха и сама. Тъй че не е изчезнала сама при кърменето, а просто не е била изобщо ендометриозна. Вероятно е като й е тръгнал цикъла да е задържала фоликул от разбутаните бременни хормони и после да се е спукал. Но някой професор веднага гръмко е казал ЕНДОМЕТРИОЗА Е!

3/ всички кисти се били водили ендометриозни - това дори не си заслужава и да го маркирам като нон сенс. Излишно е....

4/ не съм казала, че ако има киста и правиш стимулация, не е възможно да се увеличи размерът й. Но не мисля, че ще се появи само заради стимулацията нова киста. Тук не съм сто процента уверена, говоря от моя опит и от разговорите с моя доктор. Както казах, при мен ендо нямаше след първото лапаро и не се появи нова киста след 3 стимулации. Като между стимулациите съм пила противозачатъчни.

В твоя пост също има много нон сенс- в смисъл на базата на какво си сигурна, че това което казвам аз е глупост. 
Това, върху което аз си съставям мнение са опити провеждани с мишки и реални случаи с хора. Ще постна с мишките защото съм го запазила:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25915402 
 Тук са описани случаи с мишки при които ендометриозните лезии растат по време на бременност, само че се увеличава некрозата при тези огнища, затова може жената да не усеща симптоми. Но, според мен ако си седят там след време не се знае дали няма да се активират пак. Аз лично като съм пила прогестерон също изпитвах ужасни болки в кистата, не знаех защо , предполагам, че защото всички синтетични хормони са канцерогенни и раздразват- но пак казвам не знам защо при мен прогестеронът не действа.
А можеш д асе самосезираш за нонсенса - това, че като не работят яйчниците не излизат кисти вече е нон сенс  , защото единствените кисти , които не излизат са фоликулните , защото не се образуват фоликули,  ендометриозните огнища могат да си растат на всякъде не само по яйчниците, могат да  растат по белия дроб също. Дори моя близка почина точно след раждането от рак на белия дроб.
Глупости, глупости, глупости все това чувам от докторите, които също като теб са напълно убедени в тезата си и че това което пише в учебника е вярно - че расте само от цикъл - може би при леки случаи,  при при моята приятлка не беше така докато беше бременна - даже получи инфарциране на плацентата в 5  месец, точно там където излезна лезията, все пак успя да си роди здраво детенце, което е надежда. И то голяма.  Тук пишат момичета, които имат рецидив и се борят с нещо , всички търсим решение, а ти се изявяваш като всезнайко като дори нямаш симптомите и не минаваш през мъките, през които минаваме ние и на базата на какво даваш съвети като не си го минала. Както са казали ситият на гладния не вярва.
Както и да е, стана дълго и широко от стимулацията. Не го казвам с цел да вкарвам песимизъм просто за мен лично, човек трябва да си се следи при един, при два доктора след като роди много обстойно- това ми беше идеята.

Аз прочетох само “моя приятелка това” , “моя приятелка онова”, “на моя приятелка един доктор й казал еди какво си”. Може би трябва да слушаш докторите, които явно също ти казват, че нещо е глупост, вместо на някоя приятелка какво са й казали евентуално или какво тя си мисли, че й се е случило. В момента всяваш смут. Съжалявам за близката ти ужасно много, но докато не видя в аутопсия да пише, че е починала, щото е имала ендометриоза на белия дроб, която е станала на рак, не ми се слушат теории. Казах, че не ми се влиза в диспути. Лека вечер

Аутопсия не може да докаже какво е предизвикало рак, всъщност медицината няма обяснение от какво се получават болестите. Не мога да разбера като не ти се влиза в дискусии защо започваш и  ми написа такъв дълъг отговор върху моя цитат при това с квалификации на нон сенс. В крайна сметка като пишеш неща  и цитираш в общественото пространство, било то виртуално трябва да си готова другият човек да ти отговори. Аз просто изложих какво мисля,  върху неща, които съм чела, хора, които познавам и личното ми преживяване.

Аутопсията не може да докаже, медицината няма обяснение, ама ти имаш.... Стига с тоя фатализъм. Никой няма да умира от ендометриоза. Успокой се и стига всява смут, че тук четат момичета, които за първи път се сблъсква с ендо и вече си представят фатални сцени. Разбира се, че човек трябва да се следи, когато веднъж е диагностициран с тая гадост, но не щото е животозастрашаващо само по-себе си, а защото може да ти докара страшни репродуктивни проблеми, спукана киста, перитонит и т.н, които наистина са си опасни. И в крайна сметка дори и ендото да расте от стимулациите, ако не може да се забременее естествено, какво правим? Ще ти кажа, захапваш дървото, стискаш зъби и се мяташ в дълбокото, надявайки се по-скоро да забременееш. А не стоиш да умуваш и да се страхуваш от съмнителни експерименти с мишки, щото от последното никакъв резултат няма да има. Между другото, чела съм го много този сайт и аз. Бях надула главата на репродуктивния ми доктор с експерименти от тоя тип. То не беше за ендо, не беше за самото инвитро, за яйцеклетките, сперматозоидите. В крайна сметка нищо от страховете ми, породени от въпросните експерименти, не се сбъдна. И сега се чудя горкият човек как ме изтърпя...

Не съм писала, че аз имам. Де да имах обяснение.... Иначе така е -  ще стискаме зъби и дано да стане.

Ами имам болки, не бяха постоянни, пиех магнезий, но сега, няколко дни след края на цикъла болките са сякаш съм си в цикъл и вляво, където е кистата. Имам дата за операция в края на месеца, уж 2 в 1 и заради миома. Тогава ще съм 5-6 дни преди цикъл. Има ли значение това, ако кистата наистина е ендометриозна?

Когато ми насрочваха моята операция, лекарят не ме пита кога се очаква да ми идва, но след като се уточнихме, че по време на операцията ще направят и проверка за проходимост на тръбите, тогава ме попита и каза, че, за да направят тази проверка, не трябва да ми е дошло. Така останах с впечатлението, че за самото махане на кистите нямаше значение по кое време на цикъла ще е операцията.

За лапароскопията само не трябва да си в цикъл. Поне за моята пих хапчета за отлагане, тъй като се падаше да ми дойде около датата на лапарото.

Здравейте, момичета. Преди 8години след цветна снимка се видя, че едната ми тръба е запушена, а другата крива. Последва лапароскопия и се оказа, че съм с ендометриоза. Спряха ми цикъла за 6месеца. И забременях от първи опит ин витро. След раждането ми казаха да не опитвам пак спонтанна бременност, защото вероятността от извън маточна бременност е почти 100%. Е, аз забременях година и три месеца след раждането от първия път, за съжаление кухо яйце, но си беше на мястото-в матката. Година по късно от първия път забременях с втората си дъщеря. Освен ендометриозата имах и висок брой антиспермални тела и какво ли още не....13г безуспешни опити. Но след първата бременност за втората успешна не съм се лекувала по никакъв начин.

Хубаво е, когато виждаме такива истории с двойно щастлив край.

А ин витрото заради ендометриозата ли се наложи или заради тръбите?