Емоционална раздяла

От моята практика ще ти кажа - живей си живота и не се самосъжалявай!
Звучиш като отчаяно момиче. Излез на дискотека, забавлявай се и не го мисли.

Ще цитирам по памет..."Те се разделиха спокойно, което ще рече окончателно" Б. Димитрова
Явно между вас има още, може би  недоизказани неща, емоции...Време, време трябва. Раздялата не е еднократен акт, тя е процес, път...След като си сигурна, че не искаш да си с него, поне съмнения не ти пречат по пътя. Успех!   

Много съм отчаяна и смачкана от опити,само караници,почнах сякаш да имам психически травми.Да ,хора сме,грешим,по -често аз,но и той..Защо аз трябва да си знам винаги грешките,а той колкото и рядко да греши а не иска да се вгледа в проблема си.Заради него оставих 6 годишна скучна връзка,мислех,че ще ми е по-добро бъдещето..

Докато има емоция, има и любов и ако компромисите не са само от твоя страна го потърси, щом това е желанието ти. Не всичко е цветя и рози в една връзка, но най- важното е да има любов.
Не си споделила подробности. Но ако има предателство или те е унижил с нещо, не съм на мнение, че трябва да го търсиш. Незнам случая какъв е.

Имах 6 годишна връзка,той поиска да бъде част от живота ми,споделих му,че бих се разделила с приятеля си,но ми  е трудно,защото 6 години са много време.Той реши да изчака,и да бъде с мен,държах се на положение.Обясних след време на приятеля си,че имам друга връзка,и ми беше трудно да се оттърва от него,постоянно ми звънеше,преследваше и подобни,и явно това отдръпна новия ми приятел.Аз го бях предупредила,че ще трябва да се разделя с стария си с приятел,за да имаме някакво бъдеще,той реши да бъде в тоя момент до мен.Просто всичко ми е нанагорно,и аз съм грешна,но и на него никой не му дава правото да се държи така с мен,да се държи с мен сякаш съм някакво животно...Всяко усилие за него съм го правила... За нас,за нашето щастие..

Може би сте от скоро заедно и още си нямате достатъчно доверие и от там идват проблемите.
А ти прекрати ли старата връзка или си му давала някакви поводи на новия ти приятел да се дразни?
Трябва да си наясно с кой от двамата искаш да продължиш и с другия да прекратиш контакт. Иначе няма как да стане.

Разбирам,прекратих връзката,но той и след свършен факт продължаваше да се дразни,че съм имала друга връзка преди него.Аз съм на 22 години,той е на 21,и ми беше споделял преди,че се е дразнил,че не съм била само с него.Аз му обясних, че трудно момиче на моята възраст ще бъде за първи път с него.Понякога крещи и вика,и ме търси,понякога чака аз да го потърся.Ясно ми е ,че с две връзки не става.Мисля да не го търся,толкова психически травми си нанесох...Предвид всичко здравето ми е по-важно...Само не знам какво на самата себе си да си кажа,за да не го потърся...

звучиш като петнайсе годишна. прочети некоя книга за разнообразие от 'връзките'. хем ше се разсееш хем ще се научиш на това онова.

Може и като такава да звуча,просто приемам раздялите по емоционално иначе благодаря

Решението ти е трудно. Нормално да не ти е лесно да приключиш напълно с човек, с който си била 6 години. А имаш емоция и към новия си приятел (той те ревнува и не е без основание изглежда). Но трябва да решиш от кой ще ти бъде по- лесно да се откажеш. Защото, ако не вземеш решението ти сега, в един момент някой от тях ще го вземе вместо теб. Невярвам в тази ситуация да издържат дълго време.

Ами аз 6 годишната връзка я приключих,а сегашния ми приятел щом така е решил ми остава нищо друго,освен да го оставя да си продължи живота

На 22 си - достатъчно млада, за да имаш пред себе си още много възможности да опиташ, вероятно да не успееш да намериш правилния, и отново... и така докато разбереш кой е онзи, с който можеш да живееш - спокойно, не в постоянни скандали.

katiABV  Знаех,че ако пусна тема в тази група ще получа ценни съвети.Благодаря ви,трудно ми е ,но ние всички сме се сблъсквали с връзки,които по един или друг начин не се осъществяват .

Има връзки, които наистина не се получават - не съвпадат характери, мнения и любовта просто не оцелява.

Но в твоя случай - станала е скучна дългогодишната ти връзка и хоп, на хоризонта нещо интересно и.. надежди и разнообразяване. Не е зряла постъпка, 15-годишна би постъпила така.

Трябва да си наясно кога, кого и защо искаш и когато нещо не ти допада - казваш и си тръгваш, не да залъгваш.

Щом не ислаш да си с него - недей. Хем не го искаш, хем ислаш да го търсиш???

На 22 си, забутала си се в някакви дългосрочни връзки, все едно гониш последния влак. При такива условия е най-висок шансът за "От трън, та на глог, че е по-високо".
Време и прекъсване на всички контакти с бивши е моят съвет за лечение.

Колелото се върти, всичко се връща.

Колело се върти ... - означава, че си зарязала човек, с който си била шест години, защото ти е доскучало.
Е, сега поне не ти е скучно.

6 годишна връзка - и при по-зрели хора си започва рутина, спокойствие ежедневие. Нормално да се нарече скучна. А вие сте толкова млади, даже сте били малки. Пораствате, започвате да търсите нещо друго в партньора. Първата връзка си е изживяла времето и е приключила.
 Но си започнала нова, с човек когото не познаваш. А и самата причина да започнеш - дали е от любов? Или просто търсиш разтърсващата емоция на нещо ново? Вторият ти приятел те е преследвал, чакал. Това поражда еуфория, радваш се, че си желана. И събужда интереса. От друга страна - била си в дългогодишна връзка. Не си свикнала да си сама. Не е имало време да се научиш да бъдеш сама и да правиш това, което ти харесва. Без да го споделяш с друг.
 И този ревнив приятел? Така ли си представяш живота с някого? Той какво си мисли, че на 21 някой го чака? Него, единствения? Ми да си намери друга, която до сега не е имала приятел.
  От скоро сте заедно, не се познавате. Той трябва да ти има повече доверие. Ако намираш нещо в него, изчакай да те потърси, проведи с него сериозен разговор. Постави своите въпроси - защо не ти вярва, в какво се съмнява, как очаква да продължите нататък?
Не те съветвам да го търсиш ти. И не чакай признаване на грешки, нито посочвай такива - типично мъжка черта.
 Струваш ми се разумен и зрял човек, макар и емоционален. За втория ти приятел имам лошо мнение - не мисля, че е достатъчно зрял за теб. И от там идват конфликтите.
А как да преодолееш чакането - разсъждавай, отърси се от емоциите и помисли - имаш ли бъдеще с този човек? Вслушай се в интуицията си.

Според мене втората връзка е недоизживяна и затова се търсите. Ясно, че момчето е несигурно, нестабилно, без опит и не знае какво иска. Всъщност иска невъзможното и обратното. Знаел е, че си в друга връзка, искал е да е с тебе, но да не си била с другия. Емоционално това момче е подходящо за 15г девственици, макар че и на нея може да и се види недорасъл.

На вашата възраст не е добре да се излиза с по-млад мъж. Върха на мъжа като физика, хормони и възможности е 25-35г. При нас, жените е 20-30. Ти си в разцвета си и можеш да привлечеш мъж в доста по-добро положение, с повече опит.

От 16г възраст не си оставала сама. Може би би било добре да поживееш бекярски живот, без грижи, караници и съобразяване с партньор. Замисли се дали не искаш почивка.

Караниците скапват. Караници в нова връзка са сигнал за нужда от прекъсването и. Той без това не те приема такава, каквато си - с бивш и първа връзка. Може би е непоправим романтик или търси единственото и чистото.

За какво точно го търсиш? Замисли се дали не може да минеш без да му се обаждаш. Излез, тичай, скачай, изразходи енергията и ще се почувстваш доста по-добре. Успех

Благодаря ,съветите ви ми се отразиха много положително. Преди да го срещна не бях толкова емоционален човек,държех се повече ,но постоянните караници,сърдения, разногласия,сърденки от негова страна ,че излизам с "приятелките си" ми идваха в повече,и много ми се отрази на психиката.Милион пъти съм провеждала разговори ,че аз не съм и няма как да съм перфектна,и че той също не е ,и не съм очаквала да бъде такъв. Моята първата връзка беше изчерпана и така и така отиваше към раздяла/ защото той макар и по -голям от мен,беше много зрял,винаги ми помагаше,но не градеше някакви планове за бъдещето.Не казвам,че ми е време за сватби,деца и т.н ,но той определено не искаше да има семейство,идваше всяка вечер вкъщи,оставаше по 2 -3 часа и си тръгваше,наистина много ме обичаше,но това всичкото го търпях достатъчно.Още повече,че останах да живея сама,исках като начало да опитаме да живеем заедно,така и така той не пожела.Събота и неделя,когато бяха почивните му дни /в продължение на тези 6 години/ ,той решаваше да си ходи на село,за да помага на родители си,няма лошо в това,не съм против да им по помага,но това го е правил всяка една божа събота и неделя,а съм искала да можем да излезем,да се разходим,да прекараме повече време заедно.Именно по тази причина се разделих с него,неговата бивша приятелка,поради същата причина се е разделила с него. За всичко това съм говорила със сегашния си приятел,споделяла съм му, той сам искаше да е до мен,докато приключа връзката си.Всичко беше наред,но после си показа истинската същност-иска постоянно да си бъда вкъщи,ревнува ме от мъже навън,сякаш съм само аз момиче, постоянно ми проверява телефона,фейсбука,ревнува ме от приятелките ми,от друга страна е много подвластен на майка си и баща си,доста му казват какво да прави.Определено психиката ми си отпочина...