Публикувана: 26 окт. 2018, 13:05 ч.
Последно мнение: 19 ноем. 2018, 17:01 ч.

Неговите родители

18 827
380
1

26 окт. 2018, 13:05 ч.

Мнения: 13

Здравейте!

Живеем заедно от половин година и вече започнахме с опитите за бебе. Това обаче ме замисли по един конкретен въпрос - неговите родители или по-конкретно баба му, баща му и сестра му.
Родителите му живеят на 20мин с кола от нас, в съседен малък град. Местоработата му е в същия този град. Всеки ден той прекарва обедната си почивка при родителите си, както и малко време след работа с тях. След това се прибира. Всяка седмица иска в петък да им отидем на гости с преспиване до неделя. На мен това не ми допада, защото така нито имаме време за нас двамата. нито за моите лични интереси и време. Да не говорим, че имам и дом за поддържане, както и 2 котки, които не мога просто така да зарежа за 2-3 дни. Обичам да спя в нашето легло, на нашия матрак, с нашите одеала и чаршафи, с нашите котки помежду ни. А не на чуждо място.
Не мога и да си представя да съм бременна или вече с дете и да правим такива "разходки" всяка седмица. Дори и сега гледам все да си измисля някаква причина да не ходя там. Всеки път когато отидем все едно се превръщам в предмет от обстановката и слушам единствено приказки за заболявания, кой катастрофирал, кой умрял и какви са болежките на баща му. Бабата играе роля на готвачка, слугиня и детегледачка на сестра му и баща му. Колкото до сестра му (да не дава господ) - тя е с психични заболявания и не общува, върти се в кръг, издава странни звуци и използва гърне за нуждите си в кухнята. Всичко това ми действа изключително натоварващо. И чувството след това е все едно съм пропиляла нерви и време в единствените 2 дни, които са ми за почивка и релаксация.
Не разбирам защо все иска да ходим там и не желая да се чувствам и зле от факта, че смятам, че семейството, което градим и нашия/моя/неговия личен живот са по-важни и трябва да прекарваме повече време двамата. Вече сме разговаряли по въпроса, но развитие няма. За 30годишен мъж трябва отдавна да се е откъснал от полата на баба си.
От друга страна, моите родители живеят на часа път от нас и откакто живеем заедно сме ги посещавали 4 пъти. Не смятам за справедливо всяка седмица да виждаме неговите родители, а за моите да има време евентуално 1 път в месеца.
Бих искала да чуя мненията ви по темата и приемам всякакви мнения и съвети.

# 1 26 окт. 2018, 13:13 ч.

Мнения: 30 802

Да не забравяме, че в повечето случаи като вземеш мъж, взимаш и семейството му. Искаш ли ги?

И спри с опитите за бебе.

Може лекинко да си преоцениш живота и да бъдеш доста повече егоист. Млада си, не ти трябва да търпиш гнусотии - ако трябва, зарязваш го.

И какво бебе без сватба? Много, много прибързвате.

# 2 26 окт. 2018, 13:19 ч.

Варна
Мнения: 36 584

Моето мнение е, че твърде рано сте започнали опитите за бебе. Имате бая други неща да уточнявате и напасвате преди да сте готови да бъдете родители.

# 3 26 окт. 2018, 13:20 ч.

Мнения: 14 828

Осмисли добре ситиуацията, преди бебето.
Хич не ми е розова картинката.
Баба, болен баща и психично болна сестра.
Де факро те всички вече имат нужда от помощ.
И той може би за това тича натам.
Не искам да бъда разбрана погрешно и съжалявам за сестра му, но питала ли си се кой ще поеме гржата за нея на един по късен етап.

# 4 26 окт. 2018, 13:21 ч.

Мнения: 13

The Siren of Titan, аз приемам семейството му, не го взимам. Както и очаквам той да приеме моето, но не да го вземе. Това сме го коментирали с него отдавно и той е напълно наясно с мнението ми и разбиранията по този въпрос.
Колкото до сватбата - вече имаме планирана дата за март. Затова и решихме да започнем с опитите, защото и двамата искаме дете.
Но това, което не разбирам при него, е това желание вечно да се навърта около техните. Смятам че за 30годишен мъж трябва да се е отделил и да е станал самостоятелен.

djoleva, вече сме говорили и по този въпрос. След бабата е бащата. Като си замине бащата - лелята и чичото. Но съм заявила категорично, че болногледач няма да ставам и че има достатъчно институции, които са точно за тази работа. Кофти, но факт.

# 5 26 окт. 2018, 13:23 ч.

Варна
Мнения: 36 584

Явно не е напълно наясно с мнението и разбиранията ти по отношение на неговото семейство щом те кара абсолютно всяка седмица да висиш там. Какво ще стане, ако откажеш?

# 6 26 окт. 2018, 13:23 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: Liliya Manolova в пт, 26 окт 2018, 13:05

...Да не говорим, че имам и дом за поддържане...

Той явно няма, затова се чуди къде да си запълни времето.
Прехвърли му половината неща, да видим като ги свърши дали ще му се ходи някъде.

Цитат на: Liliya Manolova в пт, 26 окт 2018, 13:05

...Вече сме разговаряли по въпроса, но развитие няма...

Просто говорене не върши работа. Целта е разговорът да завърши с решение. Примерно - този месец ще бъдем на гости на еди коя си дата при едните родители и на еди коя си - при другите. Тази събота ще се видим с еди кои си приятели, или ще ходим на кино, или ще си направим филмов маратон, ще се разходим в еди кой си парк и т.н. Т.е. конкретни неща.
Казваш твърдо - приятно ми е да ходим, но не искам вечно да съм на гости, искам да си почина спокойно, да ходя по гащи, да правя, каквото си искам и да сме само двамата. Не мога и да искам всяка седмица да сме там.

# 7 26 окт. 2018, 13:24 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Не сте ли говорили по този въпрос открито? Той не усеща ли, че ти е неприятно? Ако не сте говорили, направете го. Не му ли стига, че всеки ден ги вижда, ами трябва и да те мъкне всеки уикенд там? Аз не бих издържала. Той, явно, има някаква потребност да се навърта там. Но щом е решил да създава семейство, трябва да пренареди приоритетите си.

# 8 26 окт. 2018, 13:25 ч.

Варна
Мнения: 36 584

Че защо да го лъже, че и е приятно да ходят като всъщност не й е? Точно така трябва да му заяви - не ми е приятно да ходя там, не желая, но от време на време бих направила компромис, само заради теб. Мисля, че той би трябвало да го оцени.

# 9 26 окт. 2018, 13:27 ч.

София
Мнения: 28 458

Съгласна съм с останалите съфорумки – много бързаш с бебето. Това първо. Второ: Ако оставя първото настрани, въобще не си длъжна да ходиш с приятеля ти при родителите му. Трето: Въпросът за гледането на сестрата е много добър. Неговата сестра не е твоя грижа. Уточнено ли е кой ще я гледа? Четвърто: Заболяването ѝ наследствено ли е? Ако е така, склонна ли си да рискуваш твое дете да има същото заболяване? Пето: наистина, намерѝ си друго гадже.

П.П. Абсолютно съм съгласна с всяка буква и дума на Не се сърди, човече. Помисли и върху написаното от нея. Домът, в който живеете, не е само твой, а на двамата. Чистенето и цялото поддържане – също. Това по принцип, независимо дали ще останеш с този мъж или не.

# 10 26 окт. 2018, 13:30 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Да, въпросът за наследствеността на заболяването също е добър. Това беше първият въпрос, който изплува след прочетеното.

# 11 26 окт. 2018, 13:32 ч.

Варна
Мнения: 36 584

Аз бас хващам, че след някоя и друга година, когато някой от неговото семейство има нужда от грижа, мъжът или ще натисне въпросният да бъде взет в тяхното жилище или те двамата да се преместят на село.

Реално, след като сестрата е със заболяване, а бабата и бащата резонно не стават по-млади и здрави имай предвид, че всички те ще паднат на вашите рамене. Все пак те са му роднини, нормално е да се погрижи за тях. Тогава няма да може да се капсулираш и да оставиш всичко на него, а ще трябва да сте наравно един до друг в грижите си за тях. Готова ли си на това?

# 12 26 окт. 2018, 13:34 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Liliya Manolova в пт, 26 окт 2018, 13:21

The Siren of Titan, аз приемам семейството му, не го взимам.

Никой не те пита ти какво приемаш и взимаш, фактът е, че взимаш семейството - с всичките му драми, задачи, финансови пречки, лудости и генетични натоварености, ако щеш. Ако останеш с тоя мъж, това семейство ще ти влияе на живота и хич не по розов начин.

# 13 26 окт. 2018, 13:34 ч.

Мнения: 4 206

А може би домът е само нейн и младежът се е нанесъл при нея.
Тогава е разбираемо защо иска да си ходи всяка седмица при семейството.
Освен това може да е загрижен за тях и да иска да е в помощ.
Относно писхичното заболяване - много комплицирана тема. Тъкмо четох, че психично заболяване в България е равно на социална смърт. Явно е наистина е така.
Разговор трябва, сериозен, задълбочен.

# 14 26 окт. 2018, 13:38 ч.

Мнения: 13

За чистенето вече сме го измислили така, че да е напълно по равно. Една седмица чистя и готвя аз, другата седмица - той. Но домашните любимци са моя грижа, защото реално аз съм ги искал и съм си приела ангажимента си към тях.
Въпросът със сестрата е наистина сериозен. Заболяването не е наследствено, това сме го проверили и потвърдили чрез лекари. Неговото мнение е, че леля му и чичо му ще се грижат за нея след баща му. Той ми е казвал, че няма да може да се грижи за нея и ще трябва да е някой друг. Но му е болезнена идеята да бъде оставена в дом. Затова и съм го информирала, че решението в един момент ще е в неговите ръце и ако не е съвместимо с моите разбирания - няма да е красива ситуацията, защото няма да подвия опашка.
Иначе за това какво ще стане ако кажа, че не искам да отида - или се съгласява да остане с мен или отива сам. Знае, че не се чувствам комфортно, но "искал да можем двамата да им ходим на гости". Въпреки това ме оставя да правя каквото искам - сиреч да стоя по гащи в леглото с котките и да гледам филми. У дома. Сама. На тишина и спокойствие. Не го прави на проблем, но въпреки това всяка седмица ме пробва дали случайно не съм си променила мнението.

Препоръчани теми

Аз ходя на гости на родителите му, той отказва да ходи при моите

Съпругът ми прекалява с хобитата си и мен не ме зачита за нищо

Нарцисист или Недорасло момче

Мъжът ми не ме вижда като жена

Причина:

Причина: