Февруарче все по-ясни ритничета раздава, защото в корема на мама, тясно почва да му става. 2019

Мамчета, малко сменям темата- има ли сред вас такива с едно секцио, които сега твърдо са решили да се пробват нормално? Аз да и за мое щастие док напълно ме подкрепя, каза, че в неговата болница около 80% от жените с предходно секцио, успяват да си родят нормално. Става въпрос за Италия. Та по-конкретно се чудех за епидуралната дали по някакъв начин може да попречи на успешния физиологичен завършек на раждането... Аз се навивам щото без упойка да съм, някак много ми се иска да чувствам всичко, от което бях лишена първия път, ама дали не е прекалено мазохистично?....

Аз!
Епидуралната не е препоръчителна при VBAC (Vaginal Birth After C-Section), но не е строго забранена мисля. Лекарят ще прецени, хубаво е да има опит с такива раждания тъй като има някои специфики. Аз лично искам да родя без упойка така или иначе. Вече ще видим януари месец при мен как се развиват нещата, защото лекарката, която ще ме изражда, не ме следи, виждали сме се само веднъж засега.

Момичета, скоро ще трябва да си правим нова темичка. Имаше преди няколко страници предложение да се направи анкета, но никой не се включи със заглавия. Ако някой има идейки, нека сподели.

Ами хрумна ми:" Коледата наближава,а до срещата с ФЕВРУАРСКО бебе мъничко остава 2019",

На мен ми харесва това заглавие, много тематично

И аз съм за това заглавие. Много е сладко Някой, назад в темата, беше споменал, че ще ходи на ден на отворените врати в ТК. Дали вече е бил или му предстои? Аз се записах за следващата сряда.

Хрумна ми една идея, нека мамите, които вече са раждали да споделят как е преминало самото раждане.Досега всеки споделя по-малко, като мнение по някой въпрос, но не и изцяло, мисля, че ще интересно за всички ни.
В момента очаквам второто си детенце и ще разкажа как премина раждането на нашата вече пораснала кака:blush:.
Първата ми бременност премина много леко(като изключим леките болежки от разтягане и опъване, прилошаването през първите 4 месеца, ниския хемоглобин, ниското кръвно, досадните крампи в краката в края на бременността и т.н) терминът ми беше за 21.05.2014г., но тогава бебчо не бързаше да излиза, роди се три дена след термин на 24.05. но това не ми пречеше да имам леки контракции през 15-10-5 минути (различно бяха), цели три дена, въпреки че бяха леки, доста ме измъчиха, защото не можеш да се наспиш нормално. И така приеха ме в ОБ Габрово на 23.05. с 1см разкритие и леки контракции, направиха ми клизма (не е кой знае какво, за мамите, на които не са правили, вярно малко е неудобна ситуацията, но в никакъв случай не е болезнена за 5мин  някак си се приема) и така цял ден изкарах в разходки и на легло с постоянни леки контракции. Бях ангажирала д-р Митев (лекаря които ми следеше бременността), през час го виках да ме проверява, защото все бях сигурна, че вече ще раждам:blush:.
Така до 23:30 когато усетих, че болките вече наистина са си по сериозни и имало защо, вече бях с 4см ракритие. Сложиха ми система и ме вързаха с едни колани да следят тоновете на бебето. Предварително си заявих епидурална упойка, защото като повечето мами, ме беше страх от болката, но не си я получих. Точно когато трябваше да ми се постави една мама с близнаци тръгна да ражда и анестезиолога (които беше само един на смяна) отиде при нея. Моя лекар се видя в чудо, като се шашнах, че ще раждам без упойка ужас ви казвам.Лекарят ми прозвъни на всички анестезиолози да ги викне извънредно, но точно тогава бяха баловете и всички бяха някъде да празнуват. И не ми остана избор освен естественото раждане:hugs: Имаше болка, но не е нещо, което не може да се понесе, щом отново се навивам за раждане без упойка. Пълно разкритие имах вече към 3 часа сутринта и с 5 напъна видях моята принцеса. Чувството е уникално! Така мина моето първо раждане, дано и сега мине така, моят съвет към мамите, които не са раждали е да са спокойни и сигурни в лекаря си, защото все пак сме в неговите ръце и да се научат да дишат дълбоко, на мен много ми помогна:blush:
Сега видях предложението на elinoriks за заглавие на новата тема много е хубаво!

Като чета такива истории, още повече търпението ми се губи за този момент! Много е разчувстващо.

И при мен е така, може би и затова исках да споделя с вас този личен момент:hugs:

astinedd,
Ще чакам подробен разказ от отворените врати в ТК на лично съобщение тук или във фб. Аз май се отказах от там, но не съм решила на 100%, та ще съм ти много благодарна, защото на отворени врати не мисля да ходя.

Заглавието за нова тема много ми хареса.

Здравейте, момичета. Много хубава темичка за февруарски бебчета. Да ви се представя - на 41 години съм, бременна съм 4 бременност, 5 детенце. От много отдавна не живея в България. Термина ми е за 14 февруари. Четох малко из темата, за да мога да ви "познавам" виртуално. Виждам, че сте дискутирали много теми. След трите други бременности, тази определено е тежка и трудна. Минах през куп проблеми, и точно когато си мислех, че нещата се успокоиха, се установи, че имам скъсена шийка. Миналата седмица лежах в болница за профилактика с кортикостероиди, а и да успокоят контракциите. От тук до края явно трябва да пазя канапето, което ме хвърля в тих ужас, но знам каква е целта. Раждането ще е поредно секцио, така че вече не го мисля. Страх ме е много от боцкането в гърба, но на предното раждане не усетих да ме боля много. Може ли да помоля да ме добавите във фб групата, че не ми се пише много от тук.

Здравей, Volna peperudka, добре дошла! Лежи си на спокойствие сега и стискаме палци да стигнете възможно най-близо до 14-ти февруари Аз понеже съм бременна с трето детенце и ще ми е трето секцио специално исках да ти напиша, че такива новини като твоята много ме успокояват, щом си готова и на 4-то секцио значи трите са минали чудесно Сигурна съм, че и този път ще е така, за всички ни

И мен ме чака трето секцио, малко ме стресира това. Но гледам да мисля положително, няма да съм първата, нито последната.

Звучите обнадеждаващо! Щом има мами, навили се на 3-4 пъти секцио, значи не е болка за умиране и се преживява. Щях да ви питам за родилното колко памперси мислите да носите? Аз се чудя колко да взема. Естествено, таткото винаги може да донесе още, но ми се иска да си отида подготвена. Започвам да усещам някакво силно вълнение покрай идването на малкото човече. Реално има още доста време (уж), а аз започвам с емоциите. Нямам търпение да приключа работа, което май се очертава да е до края на месеца (вече едва удържам), и вече да почна да си стягам вкъщи, било то багажи, стаи и т.н.

Iva_angel, не се страхувам от секциото (малко разбира се), сега мисля повече за бебето. Въпреки, че направихме профилактиката за дробчетата, много е рано да излиза. Била съм бременна и с близнаци, нямала съм такива проблеми като сега. Явно  възрастта и бременностите си казват думата.
За киселините щях да казвам - след периодите с ужасно гадене и повръщане, при мен идват киселини. Ама много. До повръщане ме докарват. Тук и с предишната бременност, и сега ми предписват едно лекарство, казва се нексиум (езомеп). Целта му е да държи затворена стомашната клапа, която при нас бременните е отпусната заради хормоните на бременността. Това, което ви дават на вас е симптоматично лечение, което в повечето случаи не работи. Попитайте лекарите си за това лекарство.
Иначе и аз пия камари с магнезий, едно друго лекарство срещу контракциите, както и едно билково такова за целта, което работи изключително добре. Освен това вечер слагам по една глобула утрогестан, и разбира се витамините. На всеки час имам по нещо за пиене.
Също така и аз съм с таласемия минор, което не ми помага много, но и там атакувам с фолиева киселина. Абе.