Младите подивяват, къде са бащите?

  • 5 037
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 25 441
Попаднах случайно на една интересна статия, която повдига съществени въпроси.
Предлагам я за размисъл и коментар на татковците, пък и на мамите от форума.

Шантал Делсол:
Младите подивяват, къде са бащите?


Изпадаме в ступор, научавайки за смъртта на 13-годишно момче, пребито с железни прътове от свои връстници в Лила (Сен-Сент-Дени). Имаме чувството - спомена? - че “това не се е случвало преди”. Побоищата и уреждането на сметки съществуват във всички градски райони, а в някои са нещо обичайно. Но юноша, почти дете! После ни информират, че ученик от гимназията в Кретей насочил пистолет срещу свой учител, докато негов съученик снимал сцената и я пуснал в социалните мрежи…

Детето не е добрият дивак на Русо. То чака своето очовечаване. Ако не го очовечим по един или друг начин, то набързо ще остане в примитивното варварство. Така че не лоши деца търсят железен прът, за да убият съседа, а  деца, които сме се отказали да очовечим. Или още по-лошото, които отказваме да очовечим - от утопизъм, демагогия, слабоволие на възрастните, пише френският философ Шантал Делсол в своя статия във “Фигаро”.

Общественият ред, който позволява да се предотврати подобен род непоносимо убийство, може да се постигне по два начина. Или детето се възпитава в дух на свобода, т.е. постоянно се учи на лична отговорност, какъвто по принцип е случаят в демократичните общества, които са фабрики за граждани. Или детето се възпитава в подчинение и автократичната държава потиска всяко отклонение, обикновено толкова тежко, че накрая възтържествува редът. В първия случай детето няма да търси железен прът, защото търпеливо са го научили да замества насилието с думи и защото е контролирано и придружавано от своите родители. Във втория случай то няма да търси железен прът, защото знае, че полицията ще тръгне след него и животът му ще бъде съсипан, ако извърши подобна агресия.

Проблемът е, че всеки един от тези модели предполага специфични условия, изтъква Шантал Делсол. Нашият западен модел, който предпочита приучване към свобода и отговорност и е фабрика за граждани, изисква грижливо възпитание, което не спира с обичта и дресирането. Възпитаването на чувство за отговорност по принцип изисква двама родители, т.е. два полюса на авторитета, способни да поддържат равновесието между необходимата обич и поемането на риск, от което се нуждае всяко приучаване към свобода. За това, както добре знаят психиатрите, обикновено е нужен баща. Във всички общества, в които бащите отсъстват или са далечни (полигамните, матриархалните общества) управлението е автократично. Неслучайно западните общества са същевременно традиционни, патриархални общества (но някои патриархални общества също могат да бъдат автократични, какъвто е Китай).

 Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ.

 Обществото без баща е автократично, защото в даден момент ще трябва да спре пакостите на младия варварин. А майката сама много трудно може едновременно да възпитава в дух на свобода и да дава нужната обич, защото двете неща си противоречат.

 В продължение на 20 г. са били провеждани американски и норвежки социологически проучвания (публикувани през 1996 г.) за развитието на децата, отгледани само от майка. Резултатите са впечатляващи. Младите момчета престъпници най-често са онези, които са били лишени от баща. Във Франция отказват да публикуват тези проучвания, тъй като подобна връзка можела да “дискриминира” семействата с един родител. Но тя съществува, дългосрочно и във всички силно развити страни (САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия…).

 Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост.

Днес едно 13-годишно момче е било убито, защото се намираме в преходна обществено-политическа ситуация: имаме демократично общество (а не полицейска държава) и същевременно родителският и бащински авторитет е очернен или отхвърлен. Не можем да останем задълго в тази ситуация. Ще трябва да се съгласим да легитимираме авторитет от едната или от другата страна – нито едно общество не може да живее в състояние на аномия (беззаконие, безредие), в което децата се убиват взаимно, заключава Шантал Делсол.

 Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/mladite-podivyavat … V5yvPrXwsGXVR5Mfs

ПП Подчертаванията са мои.

# 1
  • Мнения: X
Видях статията още като я пуснаха. Имам следните коментари:
1. Гласове не чета, гласове е жълт, рубладжийски парцал.
2. Дрънканици на философи за количествено измерими проблеми като ниво на виктимизация, психологични аспекти на агресията, социологически проучвания и т.н. не чета
3. " В продължение на 20 г. са били провеждани американски и норвежки социологически проучвания (публикувани през 1996 г.) за развитието на децата, отгледани само от майка. Резултатите са впечатляващи. " - 20г. провеждали "проучвания", всичките тези "проучвания" били публикувани през 1996та, но не се публикували във Франция. Толкова неграмотно написано нещо рядко съм чел. Лонгитюдно проучванЕ ли има предвид, какво ли... Също така като се цитират проучвания или проучване се дава точен цитат към заглавието и списанието, където са публикувани резултатите.

Накратко - агресия в обществото абсолютно винаги е имало. Във всички възрасти. За някакви драматични промени - нека видим резултатите от "проучванията" - къде са? Децата в разведени семейства по принцип имат по-труден житейски път, но това не е "заради липсата на баща" пер се. Ако живееха с баща си, а не с майка си, по-добре ли щяха да бъдат? Или тогава щеше да има статия "къде са майките"? За сам родител е по-трудно да отглежда дете просто - финансово, времево, всякак.

Френските мислители за съжаление са силно податливи на психоаналитичната мисловна зараза, от която идват абсурдно-дебилните размисли за ролята на бащата в семейството - майката да обича, бащата да възпитава, едипови комплекси, дрън дрън ярина.

Така че статията не повдига никакви въпроси, опитва се дава някакви отговори (защо има насилие сред младите), но тези отговори стъпват на липсващи факти (най-ключовото в случая) и крайно спекулативни причинно-следствени връзки.

Като има някакъв случай на насилие хората се изкушават да търсят прости обяснения. Примерно изнасилената и брутално убита журналистка - как е възможно да се случи подобно нещо? Ето прости обяснения:
- извършителят е циганин, те са си такива
- извършителят е без баща (статията по-горе)
- извършителят не е извършител, а ни го пробутват за да замажат поръчково убийство
....

Истината е доста по-сложна и дълбока, но с тази работа се занимават криминолози, криминалисти, криминални психолози, социолози, изследващи девиантното поведение и други учени, а не изкуфяващи и силно религиозни (дървени) философки, тайничко залитащи в сантимент към твърдата бащина десница, вкарваща чрез шамари морал в главите на младите.

# 2
  • Мнения: 4 736
Интересно, но леко едностранчиво и опростенческо ми идва.

Прегледах набързо изследванията за децата расли пък без майка - и (о, изненада) и те били по-склонни към насилие и противообществени прояви.

Освен това, по обективни измервания насилието днес всъщност е доста по-малко, отколкото преди около век. Може пък да сме станали по-чувствителни към него.

И войните са по-малко. Това може пък да значи, че патриархалните консервативни общества със строги бащи са по-войнствени? Simple Smile Ако ще си подбираме произволно причините и следствията...

# 3
  • Мнения: 46 434
За щастие съм имала малък допир с проблеми деца. Но при всички ситуацията беше еднаква - патриархално семейство с баща, който деца не гледа и е Господарят вкъщи. Когато пораснат и нещо се случи, той се намесва с бой. Отговорът му - същия бях и аз като малък, същото направи баща ми. Дори да има желание да постъпи различно - не знае как, защото е безсилен - не познава това дете, защото никога не се е грижил за него, и на мен да ми дадат непознато дете, аз също няма да знам как да подходя.
Но това за неща, които самият баща смята за нередни. Боят рядко е сред тях. Такива хора считат, че е съвсем в реда на нещата да се пребиват, защото едно време те са правили същото. При това безнаказано, защото тогава рядко се говореше за проблема. А той съществуваше - от градината, та чак до казармата.

В/у другите държави нямам наблюдения, горното се отнася единствено за нашата, затова не знам доколко има връзка със статията.

П.П. Знам, че не са представителна извадка, но момчетата на приятелките ми, които израснаха без баща, са безпроблемни, много добри деца. Обаче рядко има такива, които са наистина без никаква мъжка фигура - брат на майката, дядо, учител, треньор, баща на приятел и т.н., обществото ни е такова, че на чак такава изолация не съм попадала и не мога да го приема за фактор.

# 4
  • Мнения: X
Има голямо значение възпитанието, психиката и уменията при момчета отгледани без мъжко присъствие. И аз, и колегите ми сме го констатирали в практиката. Физически няма разлика, но липсите и дефицитите в характера ги има. Всеки е различен и всичко се преодолява с времето, но все нещичко остава за цял живот.
Освен сравнението на деца с двама родители и само с един родител, сравнявам и с мене си. Израснал без баща, но бил в казармата, спортувал, после работа в трудна мъжка професия (все мъжки школи), откривам колко съм бил ощетен от тази липса. Търсил съм други мъже да ме научат на това на което не ме е научил баща ми.
Имам слабост към такива момчета, опитвам се да помагам, но не винаги се получава. Лутат се. Пък ако се намеси липсващия родител, съвсем се объркват.
Знаейки психиката и емоциите им, разбирам защо някой може да залитне и към лоши приятели и всичките следствия от това.
Лошо е.

# 5
  • Мнения: X
Прегледах набързо изследванията за децата расли пък без майка - и (о, изненада) и те били по-склонни към насилие и противообществени прояви.
Логично. Въпреки че и това е опростенчески подход, има логика.

Общи условия

Активация на акаунт