Пубертет при момчетата - Тема 3

  • 44 624
  • 769
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 580
Записвам се с 40 номер, почти. Миналата година си изкара с 38. С нетърпение чакам да спрат да му растат краката.

Моят тийн напоследък си внушава, че му има нещо. Част от проблема идва от това, което учат по Биология. То не са бактерии, то не са вируси, тении, чуми и т.н. Каквото прочете, а и в интернет се рови, и се започва - Мамо, тука нещо ме сърби. Мамо, в тоалетната като ходих... Мамо бял ми е езикът, дай да.видя твоя. Голяма параноя го е хванала. На двама лекари го водихме, и двамата казват - Нищо ти няма. Той пак не е убеден. Сега малко се успокои, но имаше момент, в който само седеше с насълзени очи и гледаше в една точка... Sad Всяка сутрин се изпращаме на училище с думите: Мамо, нали нищо ми няма? Много ми е мъчно като го гледам така. Има моменти, в които ми иде да го напердаша, не че ще помогне... Надявам се, че е просто период и ще мине. Ако може по-бързо, че се побърква детето.

Последна редакция: пт, 26 окт 2018, 10:40 от katjushka

# 16
  • Мнения: 9 152
katjushka , бъди търпелива и спокойна.
И при моят се проявяват подобни  страхове. Даже снощи преди да заспи ми каза, че хич не обича биологията. Точно поради същите причини. Все едно му се отваря кутията на пандора.
Работя с него, колкото ми е по силите. Идеално го разбирам, още повече, че му виждам астр. аспекти.

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 40 699
Ох...моят вчера ми заяви,че ще чака баща си да го пита как да си бръсне мустака  Shocked

# 18
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Записвам се с 40 номер, почти. Миналата година си изкара с 38. С нетърпение чакам да спрат да му растат краката.

Моят тийн напоследък си внушава, че му има нещо. Част от проблема идва от това, което учат по Биология. То не са бактерии, то не са вируси, тении, чуми и т.н. Каквото прочете, а и в интернет се рови, и се започва - Мамо, тука нещо ме сърби. Мамо, в тоалетната като ходих... Мамо бял ми е езикът, дай да.видя твоя. Голяма параноя го е хванала. На двама лекари го водихме, и двамата казват - Нищо ти няма. Той пак не е убеден. Сега малко се успокои, но имаше момент, в който само седеше с насълзени очи и гледаше в една точка... Sad Всяка сутрин се изпращаме на училище с думите: Мамо, нали нищо ми няма? Много ми е мъчно като го гледам така. Има моменти, в които ми иде да го напердаша, не че ще помогне... Надявам се, че е просто период и ще мине. Ако може по-бързо, че се побърква детето.

Ох много ми стана мъчно. Страшно нещо е хипохондрията. Защо децата преминават през такива периоди, те трябва да се радват по детски на живота. Понякога си мисля, че ние сме виновни с тези постоянни тревоги и вглеждане.

Моя скочи от номер 41 на 43, дано понамали темпото, че идея нямам от къде ще купувам обувки  Rolling Eyes

# 19
  • Мнения: 47 963
У дома няма кой да ме задмине по хипохондрия, и баба ми е лаик до мен...
А да не би наистина да има нещо, но да не смее да сподели? На някое деликатно място или пък необичайно? Може би при някой свестен лекар и да влезе сам, за да сподели насаме? Моят така си беше открил нещо, но си мълчал. И чак до Пирогов стигнахме в един момент като го заболяло, там нямаше как и сподели. Оказа се бял кахър, но той цял месец се беше терзал, а аз щях да припадна.

# 20
  • Мнения: 6 468
Това с "хипохондрията" при младежите дано и сигурно е само период. Нормално,според мен, да се впечатляват. И е добре. Важното е да е в границите и ако усетим,забележим отклонение,да реагираме
А аз преди малко, възползвайки се от намаленията във Fashion days, поръчах на сина зимни боти, номер 44  CAT /дали отговаря номера се чудех,но ще разбера/ CryHead Band. И много,ама много се надявам да спира да расте този негов номер, защото иначе не знам къде ще му търся обувки.

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 580
А да не би наистина да има нещо, но да не смее да сподели? На някое деликатно място или пък необичайно? Може би при някой свестен лекар и да влезе сам, за да сподели насаме?

Чак аз по едно време реших, че може да му има нещо... Ходихме при педиатъра, който го следи от бебе и на когото (и той включително) имаме най-голямо доверие. Детето се оплакваше, че се чувствал по-странно като ходи по малка нужда. Не много, но все пак го безпокои. В корема чувстваше леко подуване и тежест. Иначе болка, парене - нищо. Пуснахме му урина да видим, всичко си е ОК. И като разбра от изследванията, че няма нещо тревожно, а и педиатърът му каза да си живее живота и да спре да си поставя диагнози, и той внезапно се успокои. И усещането за тежест в корема вече го няма. Simple Smile Все още му минават такива мисли, но е много, много по-спокоен. Аз го отдавам и на това, че е седмокласник и е адски натоварен. Вечер ляга късно, защото учи, в събота ходи на уроци и няма много време за почивка. Всячески се стараем да го облекчим от към други задължения, но пак му идва в повече явно. Освен това е много съвестен, любопитен и впечатлителен, което също е от значение.

Деликатните места ги обсъжда с баща си. И на мен казва, но иска баща му да погледне. Т.е. аз знам, но не съм видяла нищо. Grinning Срам го е. По-важното е, че няма проблем да каже на баща си, а той да каже на мен.

# 22
  • Мнения: 15 459
Ох и аз да се пооплача малко. Този моя синковец ще ме довърши, докато излезе от пубертета. То бива толкова бавно да порастват тези момчета, обаче това вече е прекалено. Миналата седмица в час дърпал косата на едно момиче отзад. Когато го попитах защо, отговора беше "Защото много я харесвам". Щях да припадна. Скарах му се - казах му, че не е в 3-ти клас, за да се държи така с момичетата, които харесва. А иначе е постоянното сравняване с другите момчета от класа - този имал мустаци, а той защо нямал /има малко черно мъхче вече де, но за него това не значи нищо/, онзи имал пъпки, а той защо нямал и т.н. Всеки ден се гледа пред огледалото - дали има някъде някакъв косъм. Преди няколко дни му излезе една пъпка и той веднага дойде да ме попита дали не е вече от пубертета. Направо се побърквам вече. Най-малък е в класа, защото стана на 12 преди два дни, нисък е и започва да си насажда комплекси, че бил джудже. Говоря и говоря, и говоря, та пяна пускам, обаче на моменти избушвам вече.

# 23
  • Русе
  • Мнения: 7 792
Сипи си едно, поеми въздух и продължавай  Hug

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 40 699
Моят за днес се е заканил да играе на компа до колкото си искал...кааак пък не му омръзнаха тия щурави игри  Thinking Все си мисля,че ако бях аз все щях да измисля нещо друго да върша у дома....

Довечера ще го водя на козметик,че вече са му много и големи черните точки  Tired Пъпки няма,ама тия чернилки вече са и по брадичката и по челото.
За мустака каза,че не се харесвал...ама то са едни мъхчета,абсурд да е нещо грозно.

# 25
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Преживяхме първото бръснене на мустака.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 40 699
Преживяхме първото бръснене на мустака.
вярно?
На колко е мъжът? Simple Smile

# 27
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Преживяхме първото бръснене на мустака.

Joy

# 28
  • София
  • Мнения: 2 271
И аз ще се запиша в темата с един 13-годишен пубер. Засега само настроенията му се сменят и инатът му се е  обострил. Но е избрал кофти момент да ми се инати, тъй като е в седми клас и съм му стъпила на врата здраво. В комбинация с моята доскорошна бременност и бебе сега, си представете каква картинка сме - аз само викам, а той само ми повтаря да не му викам...
Иначе все още му е детско в главата и е добър по душа.
По отношение на обувки- скочи от 41 номер маратонки на 43. И вече е по-висок от мен (аз съм 170 см), но като се има предвид, че баща му и батко му (20 г.) са почти по 2 метра, изобщо вече не се изненадвам. Примирила съм се , че ще съм дребосъка в къщи.

# 29
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Почти на 14 е, съзнателно пиша в множествено число, защото беше събитие за него и доста коментирахме.

Общи условия

Активация на акаунт