Моят тийн напоследък си внушава, че му има нещо. Част от проблема идва от това, което учат по Биология. То не са бактерии, то не са вируси, тении, чуми и т.н. Каквото прочете, а и в интернет се рови, и се започва - Мамо, тука нещо ме сърби. Мамо, в тоалетната като ходих... Мамо бял ми е езикът, дай да.видя твоя. Голяма параноя го е хванала. На двама лекари го водихме, и двамата казват - Нищо ти няма. Той пак не е убеден. Сега малко се успокои, но имаше момент, в който само седеше с насълзени очи и гледаше в една точка... Всяка сутрин се изпращаме на училище с думите: Мамо, нали нищо ми няма? Много ми е мъчно като го гледам така. Има моменти, в които ми иде да го напердаша, не че ще помогне... Надявам се, че е просто период и ще мине. Ако може по-бързо, че се побърква детето.