Публикувана: 23 окт. 2018, 22:54 ч.
Последно мнение: 19 ноем. 2018, 19:26 ч.

Нормално ли е?

6 767
34
1

1
2
3
Всички

23 окт. 2018, 22:54 ч.

Мнения: 135

Случва ли ви се да се изнервяте на половинките си, да си повишавате тон, разменяте по някоя и друга обида, просто да не успявате да запазите самоконтрол и да "удържите" на подмятания, дребни забележки?
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.

# 1 23 окт. 2018, 22:57 ч.

Мнения: 488

За съжаление ,това е нормално за много семейства .
Аз лично кръстосаха поглед на "да си изневерявате" ,ако не ти е ясно това дали е нормално и трябва друг да те осветли какво мислиш по този въпрос, никой не може да ти помогне.

# 2 23 окт. 2018, 23:04 ч.

София
Мнения: 10 586

За някои е нормално, за други не. Аз такова не приех. Но и при нас подмятанията и "закачките" целяха обида, макар и бившия да твърдеше друго.

# 3 24 окт. 2018, 00:00 ч.

Мнения: 12 473

А сигурна ли си, че това са твои емоции, а не че отразяваш неговите?

# 4 24 окт. 2018, 00:46 ч.

Мнения: 2 224

За съжаление ми се случва. Казвам “ми”, защото аз съм по-импулсивния характер от двамата. В момент когато съм ядосана се случва да казвам и неща, за които после съжалявам. Важно е дали има сериозна причина за такива епизоди или са дребни битовизми. При нас е именно второто и полагам усилия да се контролирам, защото е наистина глупаво да си пилеем времето по този начин.

# 5 24 окт. 2018, 00:59 ч.

Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
Мнения: 901

Старите хора казват - "Където има комин, там има и дим". Случва се понякога човек да изпушва било то от пренапрежение, проблеми или други фактори които го натоварват психически. Важното е след това да влезе в нормалното си психологическо положение. До известна степен това се постига и с помощта на психолог - който се явява като отдушник.

# 6 24 окт. 2018, 01:27 ч.

Мнения: 9 196

Да повишавам тон - да. Да обиждам - не. Дълготрайно напрежение - не, не съм способна на такова, ако имам напрежение избива веднага.

# 7 24 окт. 2018, 07:16 ч.

Мнения: 4 518

Тон не повишавам, врати не тряскам (веднъж се е случило за целия ми живот), но казвам истината по малко по-обиден начин, отколкото ако не съм нервна. Той не е като мен и за да не каже нещо, което не мисли и ще ме нарани, излиза от стаята още преди да започнат да се случват нещата. Мен това още повече ме изнервя...

# 8 24 окт. 2018, 08:19 ч.

Мнения: 2 715

Цитат на: need_to_vent в вт, 23 окт 2018, 22:57

За съжаление ,това е нормално за много семейства .
Аз лично кръстосаха поглед на "да си из
неверявате" ,ако не ти е ясно това дали е нормално и трябва друг да те осветли какво мислиш по този въпрос, никой не може да ти помогне.

😂 За изнервяне пита момичето.
На въпроса: За мен не е. Особено в частта с обидите и подмятанията. Да, често в началото на съвместното съжителство може да има период на напасване и изнервяне, но не и на целенасочена агресия.

# 9 24 окт. 2018, 08:29 ч.

Мнения: 488

Цитат на: usmihni_mi_se в ср, 24 окт 2018, 08:19

Леле как съм го прочела Joy

,че уж няколко пъти невярваща какво чета

# 10 24 окт. 2018, 09:56 ч.

Мнения: 7 316

За мен не е нормално. Трябва да се разговаря, без скандали и обиди. Не трябва да се премълчава обаче. Всеки трябва да си казва какво не му харесва, особено в началото на връзката. После вече не е нужно.

# 11 24 окт. 2018, 10:36 ч.

София
Мнения: 2 846

Виж, ако една двойка не смее по никакъв повод да си повиши тон, това, според мен, означава, че тези хора не се чувстват свойски един с друг. Нормално е човек да изпуши и да повиши тон, понякога дори да си го изкарва на партньора си, макар, че нещо съвсем друго го е изнервило.
Това, което не е добре, е да се казват сериозни обиди в такъв момент. Неща, които наистина могат да засегнат дълбоко другия човек.

# 12 24 окт. 2018, 10:43 ч.

Варна
Мнения: 25 254

Случва се, да. И двамата сме избухливи, това е положението. Е, до ужасни обиди не сме стигали, но като се ядосаме не си говорим на "Зайче" Mr. Green

# 13 24 окт. 2018, 10:46 ч.

Мнения: 12 806

И двамата ли сте станали раздразнителни, или само ти?
Ако си само ти, може да имаш някакъв хормонален проблем, който да има такъв резултат.
Ако сте и двамата, тогава може би има нещи недоизказано, което "виси" във въздуха и създава напрежение.
На мен ми се случва да съм раздразнителна понякога и гледам да не си го изкарвам на любимия човек. Интересното е, че той никога не е раздразнителен, но като реакция на някоя моя забележка може и той да се подразни.
Ако би ни се случило да си подвикваме и да се дразним, бих предложила да отидем някъде на планина или другаде, да се отърсим от ежедневието.

# 14 24 окт. 2018, 11:37 ч.

Мнения: 135

Не е цвете и той със сигурност.
Но определено аз съм по-буйна и непримирима, на провокация рядко мога да реагирам с безразличие. Не знам какво ми става и дали се нуждая от лечение. Търся вината в себе си, със сигурност и в работата ми има напрежение, особено когато съм по 14часа, яд ме е... яд ме е че днес ще е поредната вечер в която няма да мога да вечерям с него, няма да го гушна пред телевизора...
Той си прекарва добре без мен, но на мен ми е тъжно, че така се стичат обстоятелствата, не искам точно "те" да ми го отнемат.

# 15 24 окт. 2018, 12:13 ч.

Мнения: X

Случва ми се, да. Повишавам тон, но чак да обиждам - не. Според мен е нормално, дори неизбежно, трудно ми е да си представя хора, които никога не спорят, не се изнервят взаимно и не си повишават тон. Сега, ако е ежедневие и въобще не можете да общувате нормално без да се скарате не е ОК, ако е от време на време е в рамките на допустимото според мен. С тази разлика, че при нас е така откакто имаме дете. Преди това трудно нещо можеше да ме изнерви толкова, че да не мога да си сдържа нервите, да избухна и да се хващам на всякакви дребнавости. А пак не бях особено спокоен човек, но нищо общо със сега. Ако вие от сега сте така и нямате деца, вероятно после ще ви е още по - трудно...

# 16 24 окт. 2018, 12:13 ч.

Мнения: 7 927

Интересна тема.
С бившият ми мъж се карахме само понякога, аз съм общо взето крайно миролюбива, почти мекотело. Той пък обича да настъпва точно по мазолите. Гадна комбинация.
Със сегашния ми приятел сме се разбрали още в началото да говорим и да говорим и всеки да споделя, ако нещо в другия го дразни или притеснява, защото много от нещата могат да се направят без проблеми. Звучи елементарно, но всъщност не е - защото означава за мен да преглътна вродената си деликатност и да поискам промяна на нещата, вместо да се опитвам да се приспособя. Тоест промяна на цялата ми визия за отношенията, бях дресирана да мълча и да се съобразявам.
И странно, но това говорене работи. Хубаво е.

# 17 24 окт. 2018, 14:01 ч.

Мнения: 1 174

Нормално е 😁 Ставам заядлива когато ми е нервно, не съм се наспала, уморена и т..н.
И се заяждам за глупости...
Много добре знам, че при други обстоятелства няма да се драча, ама човек съм, Ко да правиш 😂
И мъжо се държи така понякога, лошо е като съвпаднем.
Хич да не ти тежи на съвестта, човек не може да е светец, но не обиждай, това не се подминава лесно 😉

# 18 24 окт. 2018, 15:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: polina0610 в вт, 23 окт 2018, 22:54

Случва ли ви се да се изнервяте на половинките си,

Скрит текст:

да си повишавате тон, разменяте по някоя и друга обида, просто да не успявате да запазите самоконтрол и да "удържите" на подмятания, дребни забележки?
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.

Случва ми се да му се нервя...нали съм нормален човек.И до там.Не повишавам тон (в 99% от случаите), не се обиждаме.Никога.
Не ми се налага да удържам на подмятания и дребни забележки, по простата причина, че той не ги прави.

# 19 24 окт. 2018, 15:19 ч.

Мнения: 1 119

Случва се. И двамата сме много импулсивни и често повишаваме тон. Обиди не сме отправяли един към друг, но има някои изречения и реплики, за които доста сме съжалявали.
Винаги съм си мислила, че най-важното е да няма нещо, което да ти е заседнало в гърлото, като буца и не можеш да преглътнеш. Иначе хората, като се обичат, се карат. Има разлика и в повишаването на тон. Понякога повишавам тон да бъда чута и да надговоря. Има и доста обидно, истерично крещене...

# 20 24 окт. 2018, 17:14 ч.

Мнения: 1 540

Случва се да повишим тон, но за щастие за 15 години вече, не сме се обиждали. Дребни подмятания може да е имало в много редки случаи и то точно, когато един от двамата е изнервен. Аз не бих могла да живея с постояни викове или дразги, защото всичко преживявам дълбоко и после го въртя в ума си един куп време. Лоша черта ми е, сигурно съм злопаметна. Ако считаш, че твоето раздразнение не е провокирано от човека до теб, а си го изкарваш на него, можеш да прочетеш за някакви техники за успокояване и борба със стреса...

# 21 24 окт. 2018, 23:45 ч.

Мнения: 243

Ние сме много различни, покрай това и често спорим. А след появата на децата най - вече, тъй като имаме някои различни виждания, странното е, че за най - важните неща сме на едно мнение, караниците са за маловажните неща. Истината е, че сме си принципно нерваци, а периода с малки деца си е изнервящ, тъй като се стараеш да избягваш нервност спрямо децата, съответно трябва да избие на някъде, а най - често ни се случва един на друг. С времето, обаче се научихме да палим за малко и после и двамата отихваме. Между другото съм се чувствала точно така, както ти, на мен ми беше криво, той го преживяваше далеч по - леко. Докато един ден ми дойде в повече и си тръгнах, естествено сдобрихме се, тъй като смятам, че въпреки всичко се обичаме и не можем да си представим живота един без друг. Оттогава като че ли прости не се впрягаме толкова. Раздразнение и скандали винаги ще има, особено когато се случва нещо по - голямо в живота на единия или двамата, важното е отново да намираме пътя един към друг. И така след 12г си спорим и си се обичаме. Тук, обаче искам нещо да вмъкна, на нас донякъде явно на подсъзнателно ниво така ни е интересно, не знам дали всеки човек би бил така, всеки сам усеща.

# 22 25 окт. 2018, 20:05 ч.

Мнения: X

Изнервяне, забележка, повишаване на тон и обида са доста различни неща.

Нормално е хората в едно семейство да не си говорят като в двореца Бъкингам (ако и там си говорят винаги любезно) като границата при различните хора е различна - примерно в някои семейства личните обиди и особено физическото съприкосновение преминават всякакви граници, в други - не са нетипични. Същото е и с повишаването на тон.

За да питате тук - вероятно е премината някаква граница за Вашето семейство - не се колебайте, ами се извинете, ако Вие сте я преминали и потърсете по-дълбоките прични, както и как да положите усилия да ги преодолеете.

# 23 26 окт. 2018, 00:14 ч.

Мнения: 3 690

Цитат на: bgtatko81 в чт, 25 окт 2018, 20:05

Бгтатко, ти изби рибата с горния коментар. Даваш ли си сметка, че звучиш наставнически като някой гуру. Давай го по-скромно, не се изживявай като Владетеля на Света.

# 24 14 ноем. 2018, 19:24 ч.

Мнения: X

О ние с ММ сме доста темпераментни и ако не се "скараме" за нещо е нетипично. Е не се обиждаме и да си викаме, ама повишаването на тон и заяждането ни е традиция.

# 25 15 ноем. 2018, 16:14 ч.

Мнения: X

В предишната ми връзка обидите бяха като нещо нормално според бившият ми. Това да ме нарече с определен епитет, когато не му изнася беше съвсем нормално. Живяла съм с обиди, забележки, подмятания, физиономии, неговорене и всичките фасони..
За мен е неприемливо да има обиди, да определяш другия като нещо, което Е или НЕ Е -няма значение, обидиш ли него - обиждаш и себе си, в крайна сметка ти си с този човек, ти си го избрал.
Обидата наранява и това образува напрежение. Тя се връща към теб на чувство на гузност и вина, макар и неосъзнато според мен.
Нормално е за мен е да се изнервиш на половинката, всеки има разбирания и чувства, но както го е казала Eva+ , говорено е много хубаво нещо.
Сегашният ми партньор е също импулсивен и темпераментен като мен, но точно с говорене се решават повечето недоразумения, но за мен е въпрос на характер и не всеки е склонен на момента да го направи.
Не може всичко да е розово.

# 26 15 ноем. 2018, 18:14 ч.

Мнения: 1 238

Моя в свикнал да му казвам, че е гултак и смотаняк и даже не ми обръща внимание вече. Не се притеснявай, обиждай го , явно си го .заслужава

# 27 15 ноем. 2018, 22:07 ч.

Мнения: 8

Цитат на: polina0610 в вт, 23 окт 2018, 22:54

Ми като съвет тук мога да ти дам малко личен опит понеже с моя мъж редовно ни се случва да си крещим и да се обиждаме , особенно като се прибира от дълъг курс с камиона. Понеже е натоварен с графици е свикнал всичко на момента да става а аз не мога да му обясня, че и за бебето трябва да се отдели време. Понякога вика и ме псува но му минава бързо. Идеята ми е, че това е нормално за всяка връзка и се свиква.

# 28 15 ноем. 2018, 23:02 ч.

Канада
Мнения: 264

Някой да те псува извинявай, но не е Нормално.
Да си разменят обидни квалификации, също не е нормално.
Но семейства всякакви.

Simple Smile

# 29 16 ноем. 2018, 10:37 ч.

София
Мнения: 4 323

Значи аз съм срещала само ненормалници. Нито едно гадже (общо 3) не ме е обиждало, да, имали сме кавги, повишавали сме тон, ама никога, ама никога не сме се обиждали. Псуване пък съвсем. Не знам, сигурно и аз съм ненормална, но, ако някой започне да проявява такава нормалност на секундата ще мине в графа бивши!

# 30 16 ноем. 2018, 15:27 ч.

Мнения: 14

Да, да и да. Аз съм по-избухлива, понякога съм прекалено напрегната след работа или предстоящо месечно неразположение, а той не винаги се усеща кога, какво може да говори и да ме "захапе". Според мен е нормално. По ненормалното е да не се усещаш дори след мини скандала. Вече все по-често сама се контролирам и примерно му казвам с равен и спокоен тон "Виж, изнервена съм. Не е сега момента. Не искам да се караме." и той се усеща (вече все по-често). В интерес на истината аз съм обиждала, но той мен никога, за което много се срамувам!

# 31 16 ноем. 2018, 17:45 ч.

Мнения: 239

И двамата сме доста силни и трудни характери. Случва се да спорим и да избухнем, разменяйки остри реплики. Не се обиждаме. Смятам го за нормално, когато не е ежедневие и не се минават определени граници. Освен това после знае как да се извини подобаващо Wink

# 32 16 ноем. 2018, 18:37 ч.

София
Мнения: 17 779

Цитат на: Katerin* в ср, 24 окт 2018, 15:01

Ниикога.
Не ми се налага да удържам на подмятания и дребни забележки, по простата причина, че той не ги прави.

Е тоя пост прочети авторке. Това е нормалното. Да се кара и изнервя всекиму се случва, но целта не е да се нагаждаш така, че да преглъщаш изблиците на дребни хора, а да не си с такива.
Вероятно си имаш провокатор у дома, който те ръчка, ти реагираш и после ти казва "е, по- спокойно де". Ето това НЕ е нормално. Не мога да повярвам, че никой друг освен цитираната потребителка не е забелязал точно какво си попитала и са те пратили да си изследваш хормоните.

# 33 18 ноем. 2018, 22:30 ч.

Мнения: X

Един от бившите ми беше такъв провокатор.Емоциалнална съм и понякога бързи паля,познаваше ме добре и знаеше къде да ме жегне.Няколко месеца живяхме така със скандали,разправии за дребни и не толкова неща и провокации за какво ли не.Какво съм направила,защо съм направила,защо така съм облечена,защо така съм казала.Стигало се е до обиди,признавам си и аз съм му отвръщала.Закъснял пубертет при него,тежка дипломна при мен.Това ни бяха оправданията,а истината беше че си играехме май на семейство,на 23г. бяхме и двамата.И един ден се събудих и реших,е не е това живота който искам и той не е човека с когото искам и ще бъда.И се поучих,във всяка следваща връзка разговорите бяха водещи,стигало се е до караници,но обиди никога повече.Понякога думите нараняват по силно от шамар,особено казани от човек когото обичаш.

# 34 19 ноем. 2018, 19:26 ч.

Мнения: 2 039

Не не е нормално,да се обиждат а пък псуването направо е недопустимо.Поработете върху самоконтрола и не допускайте да Ви обиждат.Щом не се уважават най-близки хора,нещо не е наред.

Препоръчани теми

Пред дилема съм..

Объркана съм...не знам нормално ли е...

Какво се случва между нас?

Има ли изход от ситуацията?

Причина:

Причина: