Да, да и да. Аз съм по-избухлива, понякога съм прекалено напрегната след работа или предстоящо месечно неразположение, а той не винаги се усеща кога, какво може да говори и да ме "захапе". Според мен е нормално. По ненормалното е да не се усещаш дори след мини скандала. Вече все по-често сама се контролирам и примерно му казвам с равен и спокоен тон "Виж, изнервена съм. Не е сега момента. Не искам да се караме." и той се усеща (вече все по-често). В интерес на истината аз съм обиждала, но той мен никога, за което много се срамувам!
- Публикувана: 23 окт. 2018, 22:54 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2018, 19:26 ч.
Нормално ли е?
Ниикога.
Не ми се налага да удържам на подмятания и дребни забележки, по простата причина, че той не ги прави.
Не ми се налага да удържам на подмятания и дребни забележки, по простата причина, че той не ги прави.
Вероятно си имаш провокатор у дома, който те ръчка, ти реагираш и после ти казва "е, по- спокойно де". Ето това НЕ е нормално. Не мога да повярвам, че никой друг освен цитираната потребителка не е забелязал точно какво си попитала и са те пратили да си изследваш хормоните.
Един от бившите ми беше такъв провокатор.Емоциалнална съм и понякога бързи паля,познаваше ме добре и знаеше къде да ме жегне.Няколко месеца живяхме така със скандали,разправии за дребни и не толкова неща и провокации за какво ли не.Какво съм направила,защо съм направила,защо така съм облечена,защо така съм казала.Стигало се е до обиди,признавам си и аз съм му отвръщала.Закъснял пубертет при него,тежка дипломна при мен.Това ни бяха оправданията,а истината беше че си играехме май на семейство,на 23г. бяхме и двамата.И един ден се събудих и реших,е не е това живота който искам и той не е човека с когото искам и ще бъда.И се поучих,във всяка следваща връзка разговорите бяха водещи,стигало се е до караници,но обиди никога повече.Понякога думите нараняват по силно от шамар,особено казани от човек когото обичаш.