Здравейте. Трябва да споделя с някой затова реших да пиша тук. На 25 години съм и преди 8 месеца се разделих с приятеля ми, с който бяхме заедно 8г. Преживях го тежко, изпадах в депресии, но се опитвам да изплувам. Преди 1 месец започнах да си пиша с едно момче. Той е на 26г.,от един град сме, но той е в чужбина. Пишехме си всеки ден, той каза, че ме харесва и иска да се видим, когато се прибере. Аз хлътнах по него. Явно заради дългата ми връзка се доверявам по трудно и на няколко пъти му казвах, че мисля, че той не е искрен с мен и т.н.Той постоянно ми повтаряше, че това не е така.. Но аз продължавах, докато една вечер му казах, ако има интерес към мен да продължи да ми пише, ако не да спре. Тези мои думи не са продиктувани от неговото поведение, а от страх пак да допусна грешка, а и от това, че бившият ми постоянно ми звъни, пише и тормози, за да се върна при него. . След тази вечер той не ми писа, както правеше преди това. Аз знам, че допуснах грешка, че го обвиних несправедливо и реших да му пиша да се извиня. Писах му, но той каза ок, но незнам дали ще бъде същото. Отговаряше кратко. Аз му казах, че виждам, че не иска да ми пише, а той ми отговори само с усмивка.Накрая му написах, че искам още един шанс да се опознаем и ако иска същото и той да ми пише, но не ми отговори. На следващия ден не се сдържах и пак му писах. Пак се извиних и пак казах, че искам да го опозная. Той ми каза, че това, което си мисля не е така, и че всеки ден го обвинявам в тези неща, а той ми казва, че не е така.Аз му казах, чд ако наистина е така да ми го покаже. Той каза как като всеки ден ти го обяснявам. Каза, че не иска да ме нарани и че сме различни. Вече не му писах. До сега нито аз, нито той си харесвахме снимките във фейсбук, незнам защо.., но той тази вечер хареса моята. Как да тълкувам това?Аз наистина видях нещо по различно в него и наистина искам да продължим да си пишем, за да се опознаем, а защо не и да се видим като се прибере. Забравих да кажа, че той знае за връзката ми, че съм наранена и т. Н. Когато му писах да се извиня ми каза"и аз съм нараняван.. Това, че не го показвам" Мисля си да изчакам няколко дни и пак да му пиша.За последно ще опитам. Ще искам пак извинение, ще му обясня, че съм била афектирана, затова съм реагирала така и че наистина искам да се опознаем повече. Моля ви посъветвайте ме как да постъпя. БЛАГОДАРЯ
- Публикувана: 22 окт. 2018, 00:27 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2018, 15:12 ч.
Моля за съвет - неувереност и недоверие от моя страна
Спри да се извиняваш. Държиш се много неуверено, според мен това го отдръпва от теб. Липсва ти самочувствие. Защо не изчакаш той да ти пише? Ако му показваш, че си хлътнала по него и то за толкова кратко време, ще му станеш безинтересна. (ако вече не си направила точно това.)
А каква е причината да подозираш, че не е бил искрен с теб? За какво по-точно става дума? Може би, в крайна сметка, съмненията ти не са били безпочвени. 
Колкото до казуса – мисля, че в началото младежът е имал някакъв интерес към теб, но постепенно го е загубил. Нищо ново под Слънцето. Не смятам, че има връщане назад от тази ситуация.
Колкото до казуса – мисля, че в началото младежът е имал някакъв интерес към теб, но постепенно го е загубил. Нищо ново под Слънцето. Не смятам, че има връщане назад от тази ситуация.
Поведението на "вечно подозиращ" е крайно отблъскващо. Особено когато не си виждал наживо човека, защото тогава това се усеща бързо. И особено когато, вероятността да те лъже е точно 50/50, а ти си се вкопчила в едното.
Цялото описание и отношение към случилото се звучи малко детинско и наивно - "как да тълкувам, че (не) ми е лайкнал снимка....?".
И аз съм на мнението на Black cat, че дори и да е имал интерес младежът, го е изгубил с всички тези твои съмнения.
Цялото описание и отношение към случилото се звучи малко детинско и наивно - "как да тълкувам, че (не) ми е лайкнал снимка....?".
И аз съм на мнението на Black cat, че дори и да е имал интерес младежът, го е изгубил с всички тези твои съмнения.
Представям си ситуацията от обратната страна - запознала съм се с някого по интернет, симпатичен ми е, пишем си, имаме желание да се видим. Той непрекъснато обаче се съмнява в мен и ме обвинява.
В интерес на истината, доста бързо би ми писнала подобна ситуация и какъвто и интерес да имам, би пресекнал от подобно отношение.
Лайкнал снимка нищо не значи, аз автоматично лайквам сигурно 100 снимки на разни познати из фейсбук.
Ако си толкова неуверена към нови хора и още не си преодоляла раздялата, дай си време, преди да се насочиш към друга връзка. Или ако смяташ, че достатъчно време е минало, но не можеш да се отърсиш - потърси терапевт, нито е страшно, нито срамно.
В интерес на истината, доста бързо би ми писнала подобна ситуация и какъвто и интерес да имам, би пресекнал от подобно отношение.
Лайкнал снимка нищо не значи, аз автоматично лайквам сигурно 100 снимки на разни познати из фейсбук.
Ако си толкова неуверена към нови хора и още не си преодоляла раздялата, дай си време, преди да се насочиш към друга връзка. Или ако смяташ, че достатъчно време е минало, но не можеш да се отърсиш - потърси терапевт, нито е страшно, нито срамно.
Мислиш ли, че ще се опознаете като си пишете?
Как възприемаш харесване на една снимка? Като промяна??? С сигурност си красива, с сигурност си умна, с сигурност си готина, а въртиш някаква несъществуваща любов, сякъш си на 14г???Какво опознаване и то по ФБ ви гони??? За мен това е място, където можеш просто да завържеш някой нов контакт, но чак да се опознавате, откога харесване на една снимка и неписане е промяна? Ох!!Недей да въртиш виртуална любов и не се доверявай само щото не ти е написал едно съобщение, пък вече и това се води, че е сърдит? Абе я влезте в реалността!!! Дано се осъзнаеш и разбереш, че да си пишеш просто с някой не е начин да го опознаеш. Всичко може да си напишете и какво?
По добре си говорете наистина, а не да си пишете. Да и тогава всеки може да лъже и т. н., ама поне гласовете да си чуете🤨
Как възприемаш харесване на една снимка? Като промяна??? С сигурност си красива, с сигурност си умна, с сигурност си готина, а въртиш някаква несъществуваща любов, сякъш си на 14г???Какво опознаване и то по ФБ ви гони??? За мен това е място, където можеш просто да завържеш някой нов контакт, но чак да се опознавате, откога харесване на една снимка и неписане е промяна? Ох!!Недей да въртиш виртуална любов и не се доверявай само щото не ти е написал едно съобщение, пък вече и това се води, че е сърдит? Абе я влезте в реалността!!! Дано се осъзнаеш и разбереш, че да си пишеш просто с някой не е начин да го опознаеш. Всичко може да си напишете и какво?
По добре си говорете наистина, а не да си пишете. Да и тогава всеки може да лъже и т. н., ама поне гласовете да си чуете🤨
Здравейте. Трябва да споделя с някой затова реших да пиша тук.
Скрит текст:
Моля ви посъветвайте ме как да постъпя. БЛАГОДАРЯ На 25 години съм и преди 8 месеца се разделих с приятеля ми, с който бяхме заедно 8г. Преживях го тежко, изпадах в депресии, но се опитвам да изплувам. Преди 1 месец започнах да си пиша с едно момче. Той е на 26г.,от един град сме, но той е в чужбина. Пишехме си всеки ден, той каза, че ме харесва и иска да се видим, когато се прибере. Аз хлътнах по него. Явно заради дългата ми връзка се доверявам по трудно и на няколко пъти му казвах, че мисля, че той не е искрен с мен и т.н.Той постоянно ми повтаряше, че това не е така.. Но аз продължавах, докато една вечер му казах, ако има интерес към мен да продължи да ми пише, ако не да спре. Тези мои думи не са продиктувани от неговото поведение, а от страх пак да допусна грешка, а и от това, че бившият ми постоянно ми звъни, пише и тормози, за да се върна при него. . След тази вечер той не ми писа, както правеше преди това. Аз знам, че допуснах грешка, че го обвиних несправедливо и реших да му пиша да се извиня. Писах му, но той каза ок, но незнам дали ще бъде същото. Отговаряше кратко. Аз му казах, че виждам, че не иска да ми пише, а той ми отговори само с усмивка.Накрая му написах, че искам още един шанс да се опознаем и ако иска същото и той да ми пише, но не ми отговори. На следващия ден не се сдържах и пак му писах. Пак се извиних и пак казах, че искам да го опозная. Той ми каза, че това, което си мисля не е така, и че всеки ден го обвинявам в тези неща, а той ми казва, че не е така.Аз му казах, чд ако наистина е така да ми го покаже. Той каза как като всеки ден ти го обяснявам. Каза, че не иска да ме нарани и че сме различни. Вече не му писах. До сега нито аз, нито той си харесвахме снимките във фейсбук, незнам защо.., но той тази вечер хареса моята. Как да тълкувам това?Аз наистина видях нещо по различно в него и наистина искам да продължим да си пишем, за да се опознаем, а защо не и да се видим като се прибере. Забравих да кажа, че той знае за връзката ми, че съм наранена и т. Н. Когато му писах да се извиня ми каза"и аз съм нараняван.. Това, че не го показвам" Мисля си да изчакам няколко дни и пак да му пиша.За последно ще опитам. Ще искам пак извинение, ще му обясня, че съм била афектирана, затова съм реагирала така и че наистина искам да се опознаем повече.
Спри да се оправдаваш.
Спри да си изтривалка в очите му.
Дръж се като принцеса, ако искаш да те възприеме като принцеса.
Ако това е "твоят" човек, дай му шанс той да те търси, той да ти пише, той да драпа за връзка.
Не го ли направи, забрави за него.
Но аз продължавах, докато една вечер му казах, ако има интерес към мен да продължи да ми пише, ако не да спре. Тези мои думи не са продиктувани от неговото поведение, а от страх пак да допусна грешка, а и от това, че бившият ми постоянно ми звъни, пише и тормози, за да се върна при него. . След тази вечер той не ми писа, както правеше преди това. Аз знам, че допуснах грешка, че го обвиних несправедливо и реших да му пиша да се извиня. Писах му, но той каза ок, но незнам дали ще бъде същото. Отговаряше кратко. Аз му казах, че виждам, че не иска да ми пише, а той ми отговори само с усмивка.Накрая му написах, че искам още един шанс да се опознаем и ако иска същото и той да ми пише, но не ми отговори. На следващия ден не се сдържах и пак му писах. Пак се извиних и пак казах, че искам да го опозная. Той ми каза, че това, което си мисля не е така, и че всеки ден го обвинявам в тези неща, а той ми казва, че не е така.Аз му казах, чд ако наистина е така да ми го покаже. Той каза как като всеки ден ти го обяснявам. Каза, че не иска да ме нарани и че сме различни.
4-5 пъти ти е (по)казал, че нещата за него са приключили, а ти продължаваш да се държиш като обсебена. Трябва ли да стигне до обиди, за да разбереш? Ужасно си прилепчива, "познавате" се от месец, а се опитваш да му държиш сметка. Преценил е, че не си струва и е прав.
Обърни си внимание на психическото състояние, не е нормално да влизаш в чуждо пространство толкова силно, с такива изисквания да ти обещават някакви неща, за 1 месец да хлътнеш по човек, когото не познаваш и не си виждала, но пък постоянно онлайн да му правиш фасони. Такива опити за контрол и толкова силно изявена психическа неуравновесеност ще прогонят всеки. Какво хлътване е това - фантазии някакви, в които той не иска да участва. Но ти пак няма да издържиш и пак ще му пишеш - докато те блокира или напсува, а в по-лошия случай ще те държи да му четкаш самочувствието, когато скучае.
Когато той се е заинтересувал от теб, си му повтаряла многократно, че му нямаш доверие.
Сега той е изгубил интерес. Спри се, не го търси, нито след няколко дена, нито след няколко месеца.
Излизай с приятели. Ако се запознаеш с някого на живо, поне ще знаеш дали наистина има химия между вас.
Това не е последният мъж на Земята. Даже и да беше, нямаше да го спечелиш по този начин.
Сега той е изгубил интерес. Спри се, не го търси, нито след няколко дена, нито след няколко месеца.
Излизай с приятели. Ако се запознаеш с някого на живо, поне ще знаеш дали наистина има химия между вас.
Това не е последният мъж на Земята. Даже и да беше, нямаше да го спечелиш по този начин.
Никога не съм разбирала как може да "хлътнеш" по някого без да си го виждал. Може би съм старомодна 
Та, писането с някого онлайн не е опознаване, това са просто хубави приказки за губене на време ( мое мнение). Не си преодоляла предишната си връзка, затова се впускат в тази онлайн авантюра и се опитваш да прибързаш нещата с новото момче, защото понякога си мислим че като се влюбим наново по-бързо ще се излекуваме. Но от това няма как да стане връзка, докато не се видите на живо, онлайн не става, хлътнала си по фантазията за това момче, а той едва ли е такъв.
А и вече си го отблъснала с твоята недоверчивост, която е породена от миналата ти връзка. Сега се държиш отчаяно с тези неспирни извинения. Спри се. Не му пиши.
Както и други са казали излизай повече с приятели, запознай се с нови хора, но на живо и си живей живота. Сега му е времето да се забавляваш, не прибързвай с нови "насилени" връзки, нещата понякога се случват случайно. Успех занапред!
Та, писането с някого онлайн не е опознаване, това са просто хубави приказки за губене на време ( мое мнение). Не си преодоляла предишната си връзка, затова се впускат в тази онлайн авантюра и се опитваш да прибързаш нещата с новото момче, защото понякога си мислим че като се влюбим наново по-бързо ще се излекуваме. Но от това няма как да стане връзка, докато не се видите на живо, онлайн не става, хлътнала си по фантазията за това момче, а той едва ли е такъв.
А и вече си го отблъснала с твоята недоверчивост, която е породена от миналата ти връзка. Сега се държиш отчаяно с тези неспирни извинения. Спри се. Не му пиши.
Както и други са казали излизай повече с приятели, запознай се с нови хора, но на живо и си живей живота. Сега му е времето да се забавляваш, не прибързвай с нови "насилени" връзки, нещата понякога се случват случайно. Успех занапред!
Защо ми се струва, че си го стреснала от началото с това "скачане в дълбокото" с ултиматум (или ми пишеш, или...) към човек, когото не си опознала. Пък и сама си нарушила "ултиматума", като не си издържала и си му писала. Притискаш го сякаш и държиш той да има някакво определено осъзнато и регламентирано отношение към теб. Недей да прецакваш така връзката в зародиш, по-леко я карай.
Момчето ми писа.. Вкл се с думите какво правиш. Пишеше кратко. ПИТАХ защо ми писа, каза, че искал да знае как съм. Попитах го дали го интересува каза да. Питах го дали можем да оправим нещата и да си дадем шанс, за да се опознаем. Той каза, че незнае.. Аз казах, че това не е отговор и той каза, не мисли. Казах че не разбирам защо пише и отговаря кратко. Каза много въпроси задаваш. АЗ ПИТАХ ДАЛИ МУ Е ТРУДНО ДА ОТГОВОРИ КАЗА ДА. И му казах като мъж да ми обясни нещатс с 2 изречения.. А не да пише той и да мълчи.. И каза, че ме уважавал и искал да знае как съм... Малко ми е объркана ситуацията..
Каза много въпроси задаваш.
И много правилно! Плашеща си направо...