Имам сгъваем неавтоматичен нож, който вадя, когато се налага да мина през няколко метра неосветено място.
Мога да препоръчам канцеларски скалпел, не съм сигурна как точно се нарича официлно - прилича на химикал и на върха има острие като тясно макетно ножче. Не изглежда като оръжие, трудно се забелязва, удобно за всякакъв джоб, вади се относително лесно при нужда, а шансът да се нараниш сама е по-малък заради малкото острие.
Мога да препоръчам канцеларски скалпел, не съм сигурна как точно се нарича официлно - прилича на химикал и на върха има острие като тясно макетно ножче. Не изглежда като оръжие, трудно се забелязва, удобно за всякакъв джоб, вади се относително лесно при нужда, а шансът да се нараниш сама е по-малък заради малкото острие.
Аз бях нападната в 8 часа̀ вечерта, в центъра на София, в момент, в който просто нямаше никакви хора около мен и агресора ми. Е, много ясно, че нямаше да тръгне да ме изнасилва там, но един по-точен и силен удар в главата можеше да е достатъчен, за да ме прати в гроба. Та, щях да си остана на улицата с разбита тиква, без да има кой да ми помогне.
Аз съм си от София и още от тийн-годините си се прибирам сама, когато се налага. И до днес нямам никакъв проблем да отида до денонощния магазин, който е на около 10 мин. от нас, в 2 през нощта. Никога не съм се чувствала застрашена, напротив – много ми е спокойно и отпуснато. Всичко е до психологическата настройка на човек. 
