На 20г. /мисля,че съм бременна /

  • 3 637
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте !

На 20 години съм , студентка 2-ри курс , имам си приятел , с който имаме сериозни взаимоотношения . Имам съмнения , че може да съм бременна . Споделих му преди няколко дни , при което последваха няколко разговора относно съмненията ми.  И двамата учим , и работим . С година е по-голям от мен .. Може би се досещате какви би трябвало да са приоритети ни след като и двамата сме записали да учим . Не е планирано нищо точно за този момент относно това да си правим дете .. Имаме планове за нас двамата като двойка и създаване на семейство , но след 2 , 3 , а дори и 4 години по-късно , защото може би ще сме си стъпили по-здраво на земята от финансова гледна точка . Мисля , че ни хвана неподготвени . Приятелят ми също е уплашен . Въпреки , че ми казва , че ще ме подкрепи и ще бъде до мен , усещам дилемата относно това кое е по-правилно : да задържа бебчето или да направя аборт..? Като изключим възрастта и ангажимента към университета .. самия факт , че финансите ще са доста определящ фактор за отглеждането на детето ни притеснява ..(той ми каза ,че е щастлив от факта ,че съм бременна ,но го плаши мисълта , че ще имаме финансови пречки, именно защото няма да сме успели в кариерите си и да реализираме достатъчно добро бъдеще на детето)... Правих вече тестове , предстои ми и кръвен тест .
Моля за съвет какво мислите вие , рано ли ни е още ? Как можем да преодолеем тази дилема ?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 248
Аз бих послушала сърцето си. 20 г. реално са и малко, но и достатъчно, за да е в състояние човек да поема отговорност. Нормално е да сте уплашени, да се тревожите, дали ще се справите... дори и по възрастните понякога си задават тези въпроси. При положение, че човекът е до теб и те подкрепя, смятам че ще намерите начин да отгледате детето си, без това да попречи глобално на работата и образованието ви. Пожелавам кураж и успех!

# 2
  • Варна
  • Мнения: 190
Здравей , мила!
Аз съм на 20г и съм бременна в 8ми месец. Мъжа до мен е на 24г. Когато разбрахме , че съм бременна в главите ни изникнаха същите въпроси , дали ще се справим финансово , дали не ни е рано . В крайна сметка задържахме бебето и сега единствено ни остана трепета да чакаме малкото човече . Моето мнение е , че децата не идват когато ние искаме , а когато трябва да дойдат. Ако имате желание , ще намерите и начин да го гледате !

# 3
  • Мнения: 12 725
Родителите ви могат ли да помогнат?
Като чета текста, сякаш клоните към аборт.

# 4
  • Мнения: X
Има ли потвърдена бременност все пак? Какво показват тестовете?
Какво учите и как мислите да продължите? Има ли вариант за задочно или дистанционно обучение или пък някой, който да помага за бебето за да може да продължите да учите? Къде живеете и изобщо живеете ли заедно към този момент? Как бихте се справили финансово само със заплатата на приятеля ви?
Много въпроси има, които са от първостепенно значение за взимане на решение. Най - лесно е да се каже: "щом е станало задръжте го", но никой няма да дойде после да го гледа вместо вас, така че ако дадете повече яснота по тези въпроси ще получите по - обективна гледна точка.

# 5
  • Мнения: X
Послушай сърцето си. Аз родих на 21 и не съжалявам.

# 6
  • Мнения: 4
Здравейте аз бях на 17 години когато родих моето прекрасно момиченце бях сама нямах партньор до мен имах единствено лека финансова помощ от майка си и доведения ми баща нямах образование и нищо..... Но въпреки всичко родих и ето вече 5 та година отглеждам едно прекрасно дете живея сама в собствен наем работя и уча живота е труден и е нормално да си уплашена но като човек преминал през много трудно и сложно положение гарантирам ти че от всяко начинание това да отгледаш дете ще бъде начинанието на което най много ще се наслаждаваш родиш ли веднъж....няма да искаш да се разделил със детето си никога за секунда така че смело напред

# 7
  • USA
  • Мнения: 7 281
Сега си на 20,ще родиш към 21.Не си нито толкова малка,нито толкова безпомощна.Никога не идва най-подходящият момент(просто няма такъв,а всеки един е подходящ с плюсовете и мунусите си),нито пък се чака "като забогатеем",защото то забогатяването я стане,я не...
Колкото повече напредва бременноста,толкова по-наясно ще си,че е точно това,което искаш.

# 8
  • бургас
  • Мнения: 624
Не мога да ти кажа да го задържиш или махнеш, но ще ти споделя какво се случи с нас.
Двамата започнахме да учим малко по-късно. На 22г. родих, прибрахме се в неговия град. Прекъснахме обучението си. Когато детето стана на 3г. и двамата кандидатствахме в друг университет, в друг град. Учихме, работихме и си гледахме детето. На финалната права отново забременях, прекъснахме, прибрахме се и след година ще се върнем в университета и ще се дипломираме. Той вече работи по специалността си нищо, че дипломата ще я вземе по-късно. Имаме завършени 7 семестъра.
Ние така решихме, но искам да кажа, че е възможно да се гледа бебе от родители студенти. Да, трудно е, но е възможно.
Освен това майките студентки получават една стабилна сума след раждането, не знам точно колко. Привилегията, от която аз се възползвах, е 50% посещаемост на занятията. С помощта на колежките успях да се подготвя за изпитите и не съм имала проблеми. Има и стипендия до навършване на 6г.

Каквото и да решите - Успех!

# 9
  • Мнения: 1 782
Здравейте аз бях на 17 години когато родих моето прекрасно момиченце бях сама нямах партньор до мен имах единствено лека финансова помощ от майка си и доведения ми баща нямах образование и нищо..... Но въпреки всичко родих и ето вече 5 та година отглеждам едно прекрасно дете живея сама в собствен наем работя и уча живота е труден и е нормално да си уплашена но като човек преминал през много трудно и сложно положение гарантирам ти че от всяко начинание това да отгледаш дете ще бъде начинанието на което най много ще се наслаждаваш родиш ли веднъж....няма да искаш да се разделил със детето си никога за секунда така че смело напред

А що в темата "Бременна ли съм" историята ти е съвсем различна?

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 2 492
Вече я няма тази финансова помощ, която я даваха на учещите майки - секна кранчето, защото много взеха да злоупотребяват.

# 11
  • Мнения: X
Напротив - има я, но се изплаща на 2 пъти и е доста сложно да я вземеш. Има много проверки и се попълват куп документи.

# 12
  • бургас
  • Мнения: 624
Вече я няма тази финансова помощ, която я даваха на учещите майки - секна кранчето, защото много взеха да злоупотребяват.

Има я, но с нови изисквания. Аз например не мога да я получа, защото съм на трудов договор.

# 13
  • София
  • Мнения: 5 614
Никога няма да бъдеш подготвена за майчинство и отлеждане на дете. Финансови проблеми винаги ще има. Пречки ще се намират. Извинения. Отлагания. Единственото важно нещо в случая е да си дадеш сметка дали си сигурна в човека до теб и по-специално дали искаш да прекараш живота ти с него, респективно да е баща на детето ти.

Аз забременях планирано на 21г, родих на 22г. Сега съм на 23г и имам син на годинка. Смело мога да заявя, че въпреки проблемите от всякакво естество, това е най-правилното ми решение. Разбрах, че съм бременна януари месец в трети курс и целият летен семестър си присъствах на лекциите редовно. Родих октомври и четвъртата година ми беше трудно. Ходех само на изпити, пишех допълнителни курсови работи и разработки, за да си повиша успеха. Докато сина ми навърши 8-9м взех 11 изпита и три държавни.
Мисълта ми е, че колкото и банално да звучи, има ли желание, има и начин. Ако искаш, може да ми пишеш на ЛС за успокоение.

# 14
  • Мнения: 3
Според мен , децата са най - хубавото нещо в живота , независимо на колко си години.Има много хора , които стават родители много по-млади и без никакви доходи , но успяват да отгледат децата си .Парите никога не стигат , особено в България. Винаги може да ти се струва , че сега не е момента и няма да можеш да гледаш дете.Но истината е , че е по важно какво възпитание ще дадеш на детето си и най-важно е да го обичаш и да му обръщаш внимание.Парите не са важни !!! Винаги ще намериш , толкова , колкото е необходимо.Имам много приятелки , които отгледаха децата си докато учеха и дори сами без бащите и те винаги казват , че не съжаляват и децата са най-хубавото нещо в живота им.Така че , според мен задръж детенцето ,защото след време може да съжаляваш много повече за това , че си направила аборт , отколкото за това че си го родила.
Пожелавам ти успех и дано намериш правилното решение за себе си.

Общи условия

Активация на акаунт