Бебе в леглото

Съгласявам се с вас, че има различни деца и някои са по-чувствителни. Не мога да се съглася обаче, че възпитанието не играе роля. Ще дам друг пример. Преди да тръгне на ясла каката аз бях убедена,че това е най-доброто за нея и че е точно подходящото време( въпреки че още нямаше 2 год). Говерех и колко ще е хубаво там и как ще се забавлява и въобще само хубави неща - резултат бе, че детето си тръгна на ясла без плачове и прие всичко нормално и добре. Обаче какво се случи с други майки около мен, с които децата ни тръгнаха заедно ? Те се притесняваха и го мислеха предварително как щяло да бъде, дали щяло да свикне- резултат при тях е ,че стояха сутрин пред градината с месеци и слушаха как децата им реват. Та...ако родителят е убеден и вярва в своето родителско решение, то детето го усеща вътрешно , ако родителя е спокоен и детето е спокойно, ако получава достатъчно внимание и обич през деня няма да се стряска нощем.. и така нататък

Аз си имах бебе еднорог Още от болницата си спеше по 7ч през нощта, след 3тия месец почна да спи от 22 до 7 Колики нямаше, зъбите даже не разбрах кога избиват и до към 1-1,6 г не е боледувала. Това беше първото ми дете и си мислех че всички деца са такива. Толкова бях ентусиазирана за второто и като се роди коренна противоположност на сестра си се отчаях. Въпреки че спеше до мен в леглото до 6м е имал зверски колики и що е това сън едва съм разбрала. Тъкмо минаха коликите и почнаха зъбите... Абе катастрофа. И за капак от както се е родил ако 2 седмици е добре после още толкова боледува. Даже с мм си говорехме, че ако той ни беше първото дете второ нямаше да имаме никога

П.С.  Това че имах бебе еднорог мисля че ще го изплащам поне 3 живота с деца като сина ми!

Привлекателно е да си мислим, че има каузална връзка между нашите действия и възпитание и реакциите на детето - но невинаги има. Познавам много деца, тръгнали на ясла/градина, чиито родители са били спокойни, обясняващи, подкрепящи... и въпреки това те никак не са били доволни от това решение и месеци наред са плакали. Да не говорим, че действат и много външни фактори - например дали лелките ще бъдат свестни и предразполагащи децата, или авторитарни уроди, излезли от разкопките на соца.

Edit: Постът на Кая над мен казва много важни неща. С първото дете човек може да си мисли всичко. Като му се роди второ-трето, разбира, че кел файда, че са с еднакви гени, еднакво гледани и еднакво възпитавани? Индивидуалността е над всичко.

Наивно е да смяташ, че твоето дете е свикнало бързо с яслата, защото ти си била спокойна, пък другите, притеснителни нерваци, са го предали на децата си. На едно емоционално дете, което не признава друг освен мама, колкото и спокойно да му обясняваш, че е прекрасно в яслата, още на първия ден ще разбере, че го будалкаш.

И понеже имам дете, което обожаваше яслата и се правеше, че не познава баща си, за да не я вземе и имам друго, което с месеци вече не позволява дори баба ѝ да я гушне, определено си давам сметка, че основа роля има характерът на детето.

Ха-ха дам Факторите са много разбира се, просто смятам, че възпитанието е един от тях.

Дъщеря ми е на 1г2м в момента, от седмица тръгна на ясла и правим приспособяване в момента. Аз бях 101% убедена, че тя няма да има проблеми, много е социална, говорих къде ще ходим, т.н. НО тя е свикнала само с нас, баби и дядовци вижда или като сме в БГ, или като ни дойдат на гости. Плюс, вкъщи говорим само на български, тя разбира всичко, а в яслата говорят на немски, и на нея й трябва повече време. На всичко отгоре групата е от макс 9 деца с две възпитателки. Тоест, все ще се намери някой да й обърне внимание.
Примерите, които даваш, според мен не са до възпитание, а по-скоро до характера на детето, доколко е свикнало да бъде отделяно, възраст, отношение на персонала (в яслата).

Добре, не желая да ви убеждавам. Просто исках да споделя и своя опит - че да, възможно е децата да спят отделно и самостоятелно без да имат никакви проблеми А пък в крайна сметка всеки преценя сам за него си и неговото си семейство, тук можем да черпим само идеи и опит.

Аз съм родител притеснен-нервак. Колко хубаво го каза. Такава съм и през бременността не бях спокойна,и като дете не съм била и сега като майка пак не съм. Майка ми е точно от обясняващите спокойни и дипломатични майки, цял живот ми води политика. Кротка,спойкойна,здраво стъпила на земята дева,нищо общо с мен. Кел файда, наистина...ето че сме коренно различни,та не знам какво ми е предала.
Харектера на детето е най-важен. Моето  е много живо и палаво дете.  И е еднорог. До 10 месец спеше от 10 до 10 и никой не ми вярваше и всички ме мразеха😁
Сега е друга работата. Пак спи,но понякога е неспокойна. Майка ми постоянно ми повтаря,че ще я направя като мен неспакойна и нервна. Еми,не съм съвсем убедена в тази теория.

So_good, примерите, които даваш, изобщо не са свързани с възпитание. Характерът и емоционалността на детето са неща, извън нашия контрол, а нашата роля е да се съобразяваме с това при отглеждането на детето. Не случайно подходът "да се водим по детето" обикновено дава добри резултати. И под това има предвид, не да му играем по свирката и да търпим всяка глезотия, а да се съобразяваме с индивидуарността му. Наистина има много майки, като теб, които имат спящи и самостоятелни деца, и си приписват всички заслуги на възпитанието, и любимото им е да го изтъкват и да начукват канчето на онези, които имат не толкова спокойни и разбрани деца. По конкретния пример с яслата ще дам друг. Моя роднина с първото дете нямаше никакви проблеми с детската градина. Още от първия ден на детето му хареса, намери си приятели и с удоволствие ходеше. Второто дете беше подготвяно 4 месеца, че ще ходи на градина. Ежедневно му обясняваше къде ще ходи, какво ще прави там и т.н. Въпреки това, детето реве всяка сутрин, дори от предната вечер, заради това, че на другия ден ще е на градина. И двете деца са момчета, но с коренно различни характери.

За мен възпитанието е нещо съвсем различно от това, което ти даваш за пример. При дъщеря ми, например, смятам, че е възпитание е да си събуе обувките(или да опита), когато се приберем и да отиде в банята, знаейки, че трябва да измием ръцете; да знае, че играчките стоят в детската и вечер трябва да бъдат прибрани там; да има някакъв установен режим, например вечеря, къпане и лягане, и общо взето неща в този дух, а не това по колко пъти нощем се буди, сънува ли кошмари и т.н. Тя даже отскоро спря да се буди нощем, но неминуемо го прави понякога за да пие вода или да пишка. Все пак децата си имат нужди и не можем да искаме от тях, като роботи, да спят непробудно 8-10 часа.

точно.
трябва да се действа според детето, това за мен е точният подход.
щерката не е спала нито една нощ при нас, тръгна на градина с желание, много е социална, при все че не се беше отделяла и за ден от мен. дребният обратно - единствено спането при мен и храненето нощем го успокояваха /нещо, за което бях твърдо против с първото дете/. тръгна трудно на градина. сега е в 3-та група и още мрънка, че не му се ходи, много е гушлив и т.н. съвсем различен натюрел. та деца всякакви и с най-разнообразни нужди.

Тези неща, които ти си цитирала като миене на ръце, обуване/събуване на обувки и по натам хранене с лъжица/вилица примерно, изчистване и така нататък не са възпитание. Това са социално-битови умения и качества, които даден индивид придобива в периода на своето развитие. Тези качества и умения се учат също и в центровете на настаняване от семеен тип примерно, и в дневните центрове и за деца и за възрастни, които не са могли да ги придобият поради една или друга причина. Тези социални умения помагат на човек да живее самостоятелно, да се справя в своето ежедневие, да не е зависим от други хора. Но това не е възпитание. Възпитанието за мен е насочено от родителя към детето към неговите мисли, чувства, вътрешен свят. Когато родителят изгради спокойствие, доверие, сигурност в детето си, то тогава детето ще бъде уверено само в себе си, няма да има страхове разни. Разбира се, че чрез този мироглед съм допринесла за развитието на моето дете. Дори в търсачката на интернет да потърсите значението на думата "възпитание" ще откриете, че то е даване на знание, обучение, възгледи и мирогледи и не е умението да се мият ръце.
 Пък на който му е кеф нека си спи с детето и до 10 годишна възраст, на мен не ми е !

Не, просто някой имат деца, които се будят през нощта, и предпочитат да спят няколко часа, отколкото да сновят като откачени посред нощите из стаите.

Като не ги възпитават правилно, ще сноват.

Вече е на 1г2м и още се опъва на възпитанието ми Ей затова европейците не харесват балканците, още от бебета са некултурни В яслата само нашата вдига най-много шум, другите дечица кротко и тихо си играят, най-много за някоя играчка да се сдърпат

Възпитанието няма грам общо с това кой къде спи, моля ви се. 😁Мен това,че някой си смята, че друг не си е възпитал детето(щото спи или не спи при него) не ме касае и е дори смешно и несериозно.