Аз пък мисля, че приятелите , които се сещат за теб само когато имат нужда от нещо не са истински...Защо съм приятел само за пренасяне,услуги,пари и други нужди, а за веселби - не?!
- Публикувана: 13 юни 2006, 11:04 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 18:31 ч.
Какво са за Вас приятелите?
Аз давам всичко за приятелите си и не мога да си представя живота си без тях!!! Моите истински такива се броят на пръстите на едната ми ръка, но поне знам, че както аз съм готова да се хвърля в огъня за тях, така и те биха го направили за мен!
Аз вярвам в истинското приятелство, въпреки че съм се разочаровала безчет пъти! Наивен човек съм, какво да се прави
Аз вярвам в истинското приятелство, въпреки че съм се разочаровала безчет пъти! Наивен човек съм, какво да се прави
Приятелите..., с годините окапваха като есенни листа, но някои останаха "вечнозелени". Малко, но истински, такива, с които се разбираме, когато говорим и когато мълчим. Споделяме радости и мъка, правим невъзможното за да си помагаме в трудни моменти. Ето и едно мое много любимо стихотворение за приятелите.
Случайни загуби
Случайно загубя ли нещо,
нали съм разсеян човек,
внезапно тогава усещам,
че нещото има дефект.
Часовникът, всъщност избързва,
чадърът е тук-там пробит,
каскетът е вече на възраст,
а шлиферът нямаше вид.
Нещастният нов притежател .
Животът ми става по-лек.
Но ако изгубя приятел,
се чувствам дефектен човек.
Случайни загуби
Случайно загубя ли нещо,
нали съм разсеян човек,
внезапно тогава усещам,
че нещото има дефект.
Часовникът, всъщност избързва,
чадърът е тук-там пробит,
каскетът е вече на възраст,
а шлиферът нямаше вид.
Нещастният нов притежател .
Животът ми става по-лек.
Но ако изгубя приятел,
се чувствам дефектен човек.
за мен истинският приятел е този, който е готов винаги да ти помогне независимо кое време на денонощието е, дали спи, гледа филм или е някъде навън. Този, който ще ти каже че не изглеждаш добре с новата прическа, а не този който ще се превъзнася до небесата колко си хубава. Този, който ще приеме всичките ти недостатъци.
Според мен човек не може да има много исктински приятели. Повече от 1-2-ма вече не могат да бъдат истински ! Аз имам 1 ИСТИНСКА ПРИЯТЕЛКА / и много добри познати, разбира се /. С нея сме заедно от деца, нямаме тайни,знаем всичко една за друга. И най-щтастливите, и най-тъжните моменти- винаги е била до мен.Дори родихме почти заедно , децата ни имат 17 дена разлика,заедно сме ги отгледали, дори сме ги разменяли при кърмене и т.н. Знам, че тя е единственият човек, който ще ми каже, ако нещо не ми отива, ако изглеждам зле-ще ми го каже в очите и дори да ми стане неприятно ще знам, че е истина и го прави за мое добро. Единствено на нея мога да споделя ВСИЧКО-БЕЗ ИзКЛЮЧЕНИЕ, винаги мога да разчитам на нея,както и тя на мен /и не веднъж го е доказвала/ Благодарна съм,че я имам и само който не е срещал такъв човек през живота си може да твърди,че това са изтъркани клишета и глупости.
Според мен човек не може да има много исктински приятели. Повече от 1-2-ма вече не могат да бъдат истински ! Аз имам 1 ИСТИНСКА ПРИЯТЕЛКА / и много добри познати, разбира се /. С нея сме заедно от деца, нямаме тайни,знаем всичко една за друга. И най-щтастливите, и най-тъжните моменти- винаги е била до мен.Дори родихме почти заедно , децата ни имат 17 дена разлика,заедно сме ги отгледали, дори сме ги разменяли при кърмене и т.н. Знам, че тя е единственият човек, който ще ми каже, ако нещо не ми отива, ако изглеждам зле-ще ми го каже в очите и дори да ми стане неприятно ще знам, че е истина и го прави за мое добро. Единствено на нея мога да споделя ВСИЧКО-БЕЗ ИзКЛЮЧЕНИЕ, винаги мога да разчитам на нея,както и тя на мен /и не веднъж го е доказвала/ Благодарна съм,че я имам и само който не е срещал такъв човек през живота си може да твърди,че това са изтъркани клишета и глупости.
И да добавя-наистина няма значение колко време не сме се виждали,както сме били заедно почти денонощно,така и не сме се виждали с месеци ,а като се видим-все едно не сме се разделяли. И според мен точно по това си личи кой ти е истински приятел! / и не само,де /
В какво се изразява приятелството за Вас? Какво Вие бихте направили за приятел? Колко близо допускате приятелите си? Понякога наранявате ли най-близките си приятели... Колко важни са те, бихте ли могли без тях...
Конфигурацията приятели - семейство... съвместима ли е или трябва да има дистанция и да се изразява в ходене на гости, кино и т.н.
Конфигурацията приятели - семейство... съвместима ли е или трябва да има дистанция и да се изразява в ходене на гости, кино и т.н.
какво бих направила - същото.
колко близо - малцина са тези които допускам близо до себе си.
надявам се ако съм наранявала, да съм компенсирала по-късно.
семействата - принципно се познават. но има дистанция. смятам, че е редно.
Темата звучи доста лексиконно!
Не е ли по-добре да споделим имаме ли истински приятел и да кажем защо го чувстваме така (както mi778 горе-долу), защото като чета навсякъде, че истински приятел е този, който по всяко време би зарязал всичко за а помогне... ми звучи доста общо и... неизпитано. Е, има ли аджеба, такъв приятел всъщност този човек или още не е проверен?
Аз имам една истинска приятелка (на нея не знам, колко съм й - как тя ме чувства), на която винаги мога да разчитам. Знаем се от 30 гиодини, но се познаваме от 17, живяли сме заедно и всичко сме си споделяли. Наричам я приятелка, защото винаги е била много пряма с мен - когато не съм била права ми го е казвала винаги, в разговорите ни е заставала и на чуждата страна, когато аз съм била в грешка, поощрявала е всеки мой стремеж да бъда по-добра в нещо, нищо че нямаше волята да върви редом с мен! Мога да й кажа всичко и най-добре плача на нейното рамо! Тя е един безкрайно принципен човек, който за съжаление нямам време да виждам толкова често колкото ми се иска! И да, разочаровала ме е един път - но съм й простила! Защото много държа на нея!
Не е ли по-добре да споделим имаме ли истински приятел и да кажем защо го чувстваме така (както mi778 горе-долу), защото като чета навсякъде, че истински приятел е този, който по всяко време би зарязал всичко за а помогне... ми звучи доста общо и... неизпитано. Е, има ли аджеба, такъв приятел всъщност този човек или още не е проверен?
Аз имам една истинска приятелка (на нея не знам, колко съм й - как тя ме чувства), на която винаги мога да разчитам. Знаем се от 30 гиодини, но се познаваме от 17, живяли сме заедно и всичко сме си споделяли. Наричам я приятелка, защото винаги е била много пряма с мен - когато не съм била права ми го е казвала винаги, в разговорите ни е заставала и на чуждата страна, когато аз съм била в грешка, поощрявала е всеки мой стремеж да бъда по-добра в нещо, нищо че нямаше волята да върви редом с мен! Мога да й кажа всичко и най-добре плача на нейното рамо! Тя е един безкрайно принципен човек, който за съжаление нямам време да виждам толкова често колкото ми се иска! И да, разочаровала ме е един път - но съм й простила! Защото много държа на нея!
Истински приятел е този, на който можеш да се довериш безрезервно и той да оправдае доверието ти, на когото можеш да разчиташ за помощ, когато той има възможност да ти помогне. Аз не съм имала истински приятели никога. Може би сега - да, но рядко се виждаме с нея заради семейните ни ангажименти. Приятелството е трудно съвместимо със семейния живот, защото винаги едната страна ревнува или се чувства пренебрегната заради другата.
Според мен приятелството между мъж и жена е по-силно от това между жена с жена и мъж с мъж. Но според мъжа ми - такова приятелство е невъзможно, защото мъжът рано или късно започва да гледа на приятелката си като на жена.
Според мен приятелството между мъж и жена е по-силно от това между жена с жена и мъж с мъж. Но според мъжа ми - такова приятелство е невъзможно, защото мъжът рано или късно започва да гледа на приятелката си като на жена.
Истински приятел е този, на който можеш да се довериш безрезервно и той да оправдае доверието ти, на когото можеш да разчиташ за помощ, когато той има възможност да ти помогне. .. Приятелството е трудно съвместимо със семейния живот, защото винаги едната страна ревнува или се чувства пренебрегната заради другата.
Според мен приятелството между мъж и жена е по-силно от това между жена с жена и мъж с мъж. Но според мъжа ми - такова приятелство е невъзможно, защото мъжът рано или късно започва да гледа на приятелката си като на жена.
Според мен приятелството между мъж и жена е по-силно от това между жена с жена и мъж с мъж. Но според мъжа ми - такова приятелство е невъзможно, защото мъжът рано или късно започва да гледа на приятелката си като на жена.
много добре си го казала и аз точно така мисля 
Всеки в живота си преживява някога труден период - от най-трудните когато просто не ти се вярва, че това е истина и ти се случва. Когато нямаш идея как ще оцелееш и дали изобщо ще оцелееш. Аз имам родители, но те никога не са били до мен в трудните ми моменти. Това е друга тема - аз наистина съм оцелявала благодарение на приятелите си. Те са три и всяка наистина ми е помагала. Редувалиса се да ми носят храна защото аз нямах пари даже хляб да си купя - и това също е друга тема. Никога не мога да им се отблагодаря а и не искам те да попадат в тази моя ситуация. Вдигнах се на крака благодарение на тяхната помощ - от воденото по болници до купуването на хляб, разбира се и споделените щастливи моменти. Затова винаги казвам, че съм благословена с истински приятели - това е рядкост и аз ценя и каквото зависи от мен ще гонаправя за да го запазя. Знам, че звучи много мелодраматично. Дали се чуваме често понякога всеки ден понякога в седмицата един път - но това не променя любовта ми към тях.