Варна, благодаря за новите снимки с Халит! 
Чакам да го видя и по-отблизо.
Феновете ще го налазят за селфи със сигурност.
Чакам да го видя и по-отблизо.
Феновете ще го налазят за селфи със сигурност.
- Публикувана: 8 окт. 2018, 19:52 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2018, 11:02 ч.
Халит Ергенч и Бергюзар Корел в "Ти си моята родина" и след това - тема 27
Добро утро, Приятели! 
Прегърнете Понеделник с вяра, че невъзможни неща няма!......
Хубав старт на новата седмица, Варна - Благодаря за снимките на Халит!:
Една снимка и от мен
...И още
И КЛИПЧЕТА
https://www.instagram.com/p/Bo8fqz1BNn9/?taken-by=berguzarhalitofficial
https://www.instagram.com/p/Bo8jr2ahqY9/?hl=bg&taken-by=hali … encfansazerbaijan
..................................................
Щастливо случваща се седмица, дерзайте само напред!
Прегърнете Понеделник с вяра, че невъзможни неща няма!......
Хубав старт на новата седмица, Варна - Благодаря за снимките на Халит!:
Една снимка и от мен
...И още
И КЛИПЧЕТА
https://www.instagram.com/p/Bo8fqz1BNn9/?taken-by=berguzarhalitofficial
https://www.instagram.com/p/Bo8jr2ahqY9/?hl=bg&taken-by=hali … encfansazerbaijan
..................................................
Щастливо случваща се седмица, дерзайте само напред!
Цитат
Има ли по- красив, по- елегантен, по- достолепен мъж от Халит - НЯМА!!!
По-важното е, че има нещо и в главата.
Форумът беше излъчван онлайн.
В туитър прочетох, че Халит е говорил много хубаво по темата за стойността на жената в обществото, по проблемите за насилието и сексуалния тормоз.
За съжаление, преди обед бях заета и не можах да го слушам.
Това е благодарност от Клаудио Томази, един от директорите на програмата на ООН за развитие.
Огромна благодарност към Халит Ергенч.
Програма на ООН за развитие Турция, програма на ООН за развитие Евразия, Програма на ООН за развитие ценят много твоята подкрепа.
====================
Днес започва излъчването на КД в Доминиканската република.
Премиерата на " Другата възможност" беше за ноември, декември- сега януари, февруари 
да се въоръжим с търпение 
По-важното е, че има нещо и в главата.
Колко е мъдър, умен, добронамерен и въздействащ Халит, ние си го знаем, аз коментирах стайлинга 
да се въоръжим с търпение Цитат
Има ли по- красив, по- елегантен, по- достолепен мъж от Халит - НЯМА!!!
По-важното е, че има нещо и в главата.
Колко е мъдър, умен, добронамерен и въздействащ Халит, ние си го знаем, аз коментирах стайлинга
Цитат
Премиерата на " Другата възможност" беше за ноември, декември- сега януари, февруари ooooh! #Crazy да се въоръжим с търпение
Направо да го направят за Деня на влюбените.
Може пък да е за добро.
До края на годината страшно много филми имат премиера.
Януари и февруари навалицата не е толкова голяма.
10 минути е интервюто с Енгин.
Повод за него е книгата му.
Накрая водещата го пита за нови проекти.
Енгин: През лятото снимах филм с Бергюзар Корел. Али Билгин е режисьор, АЯ продуценти. Не знам точно, но в края на януари, началото на февруари ще тръгне по кината. Заснехме един хубав любовен филм.
Реп: Ще ни кажеш ли нещо повече за темата.
Енгин: Много е трудно да се обобщи с едно изречение, но ще видите един хубав любовен филм.
Реп: А нов телевизионен проект?
Енгин: В момента няма. Но искам да се появи и полагам усилия да се случи. Надявам се скоро да бъда на телевизионния екран. И на мен ми липсва телевизията.
Реп: Продължаваш да пишеш. Когато четох книгата, за няколко от разказите веднага си помислих, че могат да се превърнат в сценарии...
Енгин: Така ли?
Реп: Например разказът "Здравей"... така го усетих.
Накрая Енгин уточни, че приходите от книгата ще бъдат дарени с благотворителна цел и това го прави щастлив.
- книгата включва разкази, публикувани в списанието Kafasina gore. Има и два нови.
- Енгин: Много съм щастлив и развълнуван. Когато започнах да пиша за списанието, не предполагах, че всичко това ще доведе до издаването на книга. Но започнаха да се трупат, да се събират разкази и решихме, честно казано повече приятелите ми, отколкото аз, решиха, че заслужават да бъдат издадени като книга.
Реп: Дадоха ти кураж.
Енгин: Да, писането изисква и смелост. Хората от най-близкото ни обкръжение ни окуражават най-много.
Реп: Откога пишеш?
Енгин: От гимназията. През университетските години също. Опитвах се да пиша разкази. Много обичам измислянето на истории. Дори създаването на разкази го чувствам по-близко от киното. По-различна е връзката ми с това занимание. Имаше преди години едно списание за разкази Adam Öykü. Много го обичах. И така...опитвах се да пиша разни истории. Писането за списание, правя го вече три години, това изисква системност. Знаеш, че до определена дата трябва да изпратиш разказа на списанието. Това прави целия процес на писане по-проблематичен, повече дисциплина се изисква.
Реп: За писането е нужно вдъхновение. Може би в това е трудността, когато трябва да предоставяш текстове регулярно.
Енгин: Определено.
Реп: Много хора пишат, но крият текстовете си, не искат никой да ги вижда. В един момент обаче се появява желанието и други хора да прочетат написаното от теб. Предполагам, че си се сблъскал именно с това желание.
Енгин: Точно така. Когато погледна книгата се връщам в университетските си години, чувствам вълнението, което изпитвах, когато приятелите ми четяха двата нови разказа, много ми е любопитно и какви емоции, вълнуват хората, когато четат написаното от мен. Това е много по-различно чувство от актьорството. Различен път. За мен е ново преживяване.
Реп: В книгата има много следи от детството ти.
Енгин: Светът много се промени през последните 10 години. Разказите докосват 80-те, 90-те години на миналия век, годините на моето детство, след това като студент. Но през последните 10 години светът толкова се промени, технологиите, модерното време, че трябва да се опитаме да съберем концепциите, идеите валидни за времето преди с тези валидни за модерната епоха и да ги осмислим. Не само писателите или кинаджиите трябва дадат своя поглед върху сблъсъка минало-настояще, но и философите, учените, просветените хора трябва да споделят своите мисли. Разказите са плод на проблемите, които ме вълнуват. Аз не се опитвам да разкрасявам миналото. Всяка епоха си има своите хубави страни. Но събирането на минало и настояще ражда истории и ми е приятно.
Реп: Има и много от теб в разказите, нали? Бях си казала, че още щом те видя ще те питам кой е Хакан.
Енгин: В Хакан има малко от мен, събирателен образ е на приятелите ми от махалата, в която прекарах детските си години. Понякога откривам себе си в Хакан.
Реп: Книгата се казва "Мълчание". Има и такъв разказ, може би оттам идва заглавието, не знам.
Енгин: "Мълчание", според мен, е много силна дума. Всеки влага нещо различно в нея. За някои хора мълчанието е покой, за други е нещо плашещо, за трети мълчанието е непоносимо. Точно в миговете на мълчание разказите придобиват форма, тяло и заживяват своя живот. Нека всеки намери своя смисъл в заглавието и историите. Затова исках да е "Мълчание".
Реп: Как ти се струва това, че фенове от Аржентина дори споделят в социалните медии снимки на корицата, на книгата. Не е ли интересно?
Енгин: И то книга, която е на турски. Това прави подобни жестове още по-ценни. Най-вероятно книгата ще бъде преведена. В Испания ще бъде преведена. Това е нещо, което ме прави щастлив. Бях в Аржентина това лято. В Чили, в Перу. Беше много хубаво. Посрещнаха ме много радушно, за което им благодаря. Чрез социалните медии контактът е малко изкуствен, феновете не могат да те докоснат. Да, някои хора дойдоха в Турция, имало е посещения и на снимачната площадка, разговаряли сме, но когато отидох там, имах възможност да изживея всичко "очи в очи" и беше още по-ценно. Видях тази любов.
Реп: Границите изчезват...
Енгин: Да, всичко придобива друго измерение.
Реп: Вярно ли е, че ще ходиш за "книга с автограф" в Аржентина?
Енгин: Нека да започне разпространението на книгата в страната, защо не.
Изброява някои градове в Турция, където ще раздава автографи с книгата.
Повод за него е книгата му.
Накрая водещата го пита за нови проекти.
Енгин: През лятото снимах филм с Бергюзар Корел. Али Билгин е режисьор, АЯ продуценти. Не знам точно, но в края на януари, началото на февруари ще тръгне по кината. Заснехме един хубав любовен филм.
Реп: Ще ни кажеш ли нещо повече за темата.
Енгин: Много е трудно да се обобщи с едно изречение, но ще видите един хубав любовен филм.
Реп: А нов телевизионен проект?
Енгин: В момента няма. Но искам да се появи и полагам усилия да се случи. Надявам се скоро да бъда на телевизионния екран. И на мен ми липсва телевизията.
Реп: Продължаваш да пишеш. Когато четох книгата, за няколко от разказите веднага си помислих, че могат да се превърнат в сценарии...
Енгин: Така ли?
Реп: Например разказът "Здравей"... така го усетих.
Накрая Енгин уточни, че приходите от книгата ще бъдат дарени с благотворителна цел и това го прави щастлив.
- книгата включва разкази, публикувани в списанието Kafasina gore. Има и два нови.
- Енгин: Много съм щастлив и развълнуван. Когато започнах да пиша за списанието, не предполагах, че всичко това ще доведе до издаването на книга. Но започнаха да се трупат, да се събират разкази и решихме, честно казано повече приятелите ми, отколкото аз, решиха, че заслужават да бъдат издадени като книга.
Реп: Дадоха ти кураж.
Енгин: Да, писането изисква и смелост. Хората от най-близкото ни обкръжение ни окуражават най-много.
Реп: Откога пишеш?
Енгин: От гимназията. През университетските години също. Опитвах се да пиша разкази. Много обичам измислянето на истории. Дори създаването на разкази го чувствам по-близко от киното. По-различна е връзката ми с това занимание. Имаше преди години едно списание за разкази Adam Öykü. Много го обичах. И така...опитвах се да пиша разни истории. Писането за списание, правя го вече три години, това изисква системност. Знаеш, че до определена дата трябва да изпратиш разказа на списанието. Това прави целия процес на писане по-проблематичен, повече дисциплина се изисква.
Реп: За писането е нужно вдъхновение. Може би в това е трудността, когато трябва да предоставяш текстове регулярно.
Енгин: Определено.
Реп: Много хора пишат, но крият текстовете си, не искат никой да ги вижда. В един момент обаче се появява желанието и други хора да прочетат написаното от теб. Предполагам, че си се сблъскал именно с това желание.
Енгин: Точно така. Когато погледна книгата се връщам в университетските си години, чувствам вълнението, което изпитвах, когато приятелите ми четяха двата нови разказа, много ми е любопитно и какви емоции, вълнуват хората, когато четат написаното от мен. Това е много по-различно чувство от актьорството. Различен път. За мен е ново преживяване.
Реп: В книгата има много следи от детството ти.
Енгин: Светът много се промени през последните 10 години. Разказите докосват 80-те, 90-те години на миналия век, годините на моето детство, след това като студент. Но през последните 10 години светът толкова се промени, технологиите, модерното време, че трябва да се опитаме да съберем концепциите, идеите валидни за времето преди с тези валидни за модерната епоха и да ги осмислим. Не само писателите или кинаджиите трябва дадат своя поглед върху сблъсъка минало-настояще, но и философите, учените, просветените хора трябва да споделят своите мисли. Разказите са плод на проблемите, които ме вълнуват. Аз не се опитвам да разкрасявам миналото. Всяка епоха си има своите хубави страни. Но събирането на минало и настояще ражда истории и ми е приятно.
Реп: Има и много от теб в разказите, нали? Бях си казала, че още щом те видя ще те питам кой е Хакан.
Енгин: В Хакан има малко от мен, събирателен образ е на приятелите ми от махалата, в която прекарах детските си години. Понякога откривам себе си в Хакан.
Реп: Книгата се казва "Мълчание". Има и такъв разказ, може би оттам идва заглавието, не знам.
Енгин: "Мълчание", според мен, е много силна дума. Всеки влага нещо различно в нея. За някои хора мълчанието е покой, за други е нещо плашещо, за трети мълчанието е непоносимо. Точно в миговете на мълчание разказите придобиват форма, тяло и заживяват своя живот. Нека всеки намери своя смисъл в заглавието и историите. Затова исках да е "Мълчание".
Реп: Как ти се струва това, че фенове от Аржентина дори споделят в социалните медии снимки на корицата, на книгата. Не е ли интересно?
Енгин: И то книга, която е на турски. Това прави подобни жестове още по-ценни. Най-вероятно книгата ще бъде преведена. В Испания ще бъде преведена. Това е нещо, което ме прави щастлив. Бях в Аржентина това лято. В Чили, в Перу. Беше много хубаво. Посрещнаха ме много радушно, за което им благодаря. Чрез социалните медии контактът е малко изкуствен, феновете не могат да те докоснат. Да, някои хора дойдоха в Турция, имало е посещения и на снимачната площадка, разговаряли сме, но когато отидох там, имах възможност да изживея всичко "очи в очи" и беше още по-ценно. Видях тази любов.
Реп: Границите изчезват...
Енгин: Да, всичко придобива друго измерение.
Реп: Вярно ли е, че ще ходиш за "книга с автограф" в Аржентина?
Енгин: Нека да започне разпространението на книгата в страната, защо не.
Изброява някои градове в Турция, където ще раздава автографи с книгата.
Късни привети, момичета!
За споделените новините, преводите, снимките 
Варна, за превода на интервюто с Енгин - благодаря! 
Още снимки на Халит от днешната му изява на срещата на високо равнище
"Социално благо" 2018
КЛИПЧЕТА
https://www.instagram.com/p/Bo9epAFHvlS/?taken-by=srsarikaya
https://www.instagram.com/p/Bo9cjsRANbK/?hl=bg&taken-by=halitberguzarbrazil
И за лека нощ - Есра с дъщеричката си Гюн
За споделените новините, преводите, снимките
Варна, за превода на интервюто с Енгин - благодаря!
Още снимки на Халит от днешната му изява на срещата на високо равнище
"Социално благо" 2018
КЛИПЧЕТА
https://www.instagram.com/p/Bo9epAFHvlS/?taken-by=srsarikaya
https://www.instagram.com/p/Bo9cjsRANbK/?hl=bg&taken-by=halitberguzarbrazil
И за лека нощ - Есра с дъщеричката си Гюн
Лили
"Кафе с аромат на лешник"
================
Отзиви от вчера
Вчера прекарах невероятен ден.
Доган холдинг беше спонсор на събитието и като негови служители направихме нещо, с което можем да се гордеем.
На сцената един по един излизаха хора, изпълнени с доброта и вдъхновение.
Звездата на сцената беше Халит Ергенч.
Беше великолепен в ролята на модератор с прекрасните коментари, които правеше.
Нямаше човек, който да не беше вложил сърцето си в този проект.
Подкрепата на шефката на IDilitesim Айше Баръм беше безценна.
Добротата ще спаси света, но е много важно нужните послания да бъдат отправени от правилните хора.
"Кафе с аромат на лешник"
================
Отзиви от вчера
Вчера прекарах невероятен ден.
Доган холдинг беше спонсор на събитието и като негови служители направихме нещо, с което можем да се гордеем.
На сцената един по един излизаха хора, изпълнени с доброта и вдъхновение.
Звездата на сцената беше Халит Ергенч.
Беше великолепен в ролята на модератор с прекрасните коментари, които правеше.
Нямаше човек, който да не беше вложил сърцето си в този проект.
Подкрепата на шефката на IDilitesim Айше Баръм беше безценна.
Добротата ще спаси света, но е много важно нужните послания да бъдат отправени от правилните хора.
Препоръчани теми