Здравейте! Тъй като ми предстои да стана мама за втори път, се зачудих и реших да питам вас, майки на две или повече деца, кое от децата ви беше "по - залепено" за вас, първото или второто? От едни приятелки чувам, че второто се гледа и си расте покрай голямото, тоест вниманието е по - скоро към дейностите на голямото, а малкото се учи и играе покрай него. От деуга страна имам приятелки, който споделят, че малкото е залепено за тях. Интересно ми е да събера различни мнения по въпроса. 😊 Тук не става въпрос, за това да се обръща внимание само на едното, а по - скоро дали първото е това, около което се завърта ежедневието на другото или обратно.
- Публикувана: 5 окт. 2018, 14:36 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2018, 16:06 ч.
Първото или второто дете?
Зависи от характера на самото дете, а не от това дали е първо или второ. Чисто битово в началото второто ще иска повече време и обслужване докато е бебе, но това минава бързо. После вече си зависи от детето. Моите са близнаци, но са много различни като характер. Единият не мога да му видя очите, а другият ми е залепен като марка, ходи с мен и в тоалетната и в банята "да си говорим". 
Моите са с малка разлика. Но в бебешкия период на второто разликата във възрастта все пак беше осезаема. Не мога да кажа, че съм нагаждала/ въртяла ежедневието на едното дете около режима на другото. В началото и двете деца бяха с различни режими: голямото спи само следобеден сън за около 2/3 часа, малкото като кърмаче спеше по-често, но за по-кратко. В общи линии гледах така да им напасна режимите, че да не ми се налага да храня едновременно и двете или да ги приспивам едновременно, а да се разминават с една идея, за да мога да се справям сама. Опитвала съм се да ги приспивам заедно, не се получаваше и се отказах.
Когато малката стана достатъчно голяма за да спи само следобеден сън, вече режимът беше един и за двамата.
А за това кое дете е "по-залепено" наистина зависи от характера. При нас второто е в пъти по-залепено за мен. Голямото на нейната възраст си беше доста самостоятелно.
Когато малката стана достатъчно голяма за да спи само следобеден сън, вече режимът беше един и за двамата.
А за това кое дете е "по-залепено" наистина зависи от характера. При нас второто е в пъти по-залепено за мен. Голямото на нейната възраст си беше доста самостоятелно.
Моят отговор е: момчето 
Имам голяма дъщеря и 11г. по-късно близнаци, момче и момиче. Е, двете момичета са самостоятелни, кротки, лесно се гледаха като бебета, лесно растат и сега. Но младежът е залепен за мен... Вече е на 8г. и тази привързаност продължава. Добре, че близначката му е добра и отстъпчива. Та, за това, за мен момчетата са "лепките" 
Имам голяма дъщеря и 11г. по-късно близнаци, момче и момиче. Е, двете момичета са самостоятелни, кротки, лесно се гледаха като бебета, лесно растат и сега. Но младежът е залепен за мен... Вече е на 8г. и тази привързаност продължава. Добре, че близначката му е добра и отстъпчива. Та, за това, за мен момчетата са "лепките" 
При нас каката е по-голяма "лепка" засега, хем е на 5 г., а малкото е на 9 месеца. И режима на бебето се върти около каката - извеждам го, за да поиграе тя след градина, стоим до тъмно, водя я на тренировка и малкото яде докато я чакаме да свърши и така...та при нас чисто физически бебето ми е повече в ръцете, но цялата логистика се върти около каката 😀
При нас каката е по-голяма "лепка" засега, хем е на 5 г., а малкото е на 9 месеца. И режима на бебето се върти около каката - извеждам го, за да поиграе тя след градина, стоим до тъмно, водя я на тренировка и малкото яде докато я чакаме да свърши и така...та при нас чисто физически бебето ми е повече в ръцете, но цялата логистика се върти около каката 😀
Разликата на децата ми ще е като вашата, така искрено се надявам да е като при вас, защото и при мен каката хем е самостоятелна, хем си изисква някои свои нужди, а пък малко или много бебето е по - гъвкаво от към график и изпълнение на дейности от вече по - пораснали деца.
Второто. Особено ако са с голяма разлика. В смисъл - ако е ученик, то голямото вече си има свой живот. При мен второто като се залепи, та още го отлепвам. Не искаше да ходи на градина даже. Но пък, като си седи вкъщи, си е самодостатъчен. Докато каката, както уж е самостоятелна, като е с мен, иска цялото ми внимание!
При нас втората девойка беше нон стоп на ръце, винаги искаше нея да я гушкаме, не даваше на кака си ред, което пък беше кофти за голямата. Започна се с обвинения как обичаме само второто, все на нея се караме...и т.н, всичко нормално, и аз съм била по-голямата, не виждам разлика.
Трудно е, има ревност, съревнование, сравнения на кого колко, но с порастването се изчистват.
Лошото е каква е разликата им, при повечето ни познати и при нашите е около 5-7 години, и сега като се почна с пубертета, тъкмо едната ще излезе и другата ще ни почва.
Живот си беше до сега.....)))
Трудно е, има ревност, съревнование, сравнения на кого колко, но с порастването се изчистват.
Лошото е каква е разликата им, при повечето ни познати и при нашите е около 5-7 години, и сега като се почна с пубертета, тъкмо едната ще излезе и другата ще ни почва.
Живот си беше до сега.....
))) 
Според моя опит пък, еднакво. Момиченцетото си беше зависимо и после ставаше по-самостоятелно, после момченцето - по същия начин.
Трудността е, ако искаш да разговаряш, да играеш или да разказваш приказка и на двете, тогава това, което на голямото е интересно, за малкото е неразбираемо. А ако се нагодиш по акъла на малкото, голямото скучае.
Но като поотраснат, се поизравняват.
Трудността е, ако искаш да разговаряш, да играеш или да разказваш приказка и на двете, тогава това, което на голямото е интересно, за малкото е неразбираемо. А ако се нагодиш по акъла на малкото, голямото скучае.
Но като поотраснат, се поизравняват.
По отношение на режим и организация, да, става по-лесно. Но пък после се превръщаш в звероукротител, защото винаги има за какво да се карат, дърпат и спорят.
О, да предполагам, че това е неизбежно. Просто искам аз да усещам, че успявам да дам всичко от себе си, бидейки с чиста съвест пред тях, а пък те при всички случаи ще са понякога недоволни. 😄Важното в аз да знам, че съм направила всичко възможно.
На сестра ми хлапетата са породени, нямат и 2 години разлика,и определено второто е лепката.До скоро даже не даваше на никой друг да го пипа,освен майка му(лятото стана на 3, а каката сега в края на месеца става на 5).Голямата е в пъти по-зряла във всяко отношение(даже повече от необходимото),докато малката си е бебе...
До характер е и до възраст. Минават през различни фази. Баткото ми беше все в ръцете до годинката. Не седеше в количката. Спеше по 30мин само колкото да хапна по нещо и толкоз. Трудно свикна в яслата. После се роди малката. Напасвахме режимите 2 месеца и той тръгна на градина. През тези 2 месеца му обръщах на него максимално внимание, за да не ревнува той. Излизанията бяха съобразени с нейния сън, за да мога и навън да му обръщам внимание. Като тръгна той на градина вече не ми се лепеше така. Разбра че му е по- хубаво да си играе с приятелите, отколкото да ме държи за крачола. Малката не беше лепка, по лесно свикна с яслата, сега е на градина. Обаче идем ли на площадка да играят по 1 час не се отлепя от мен. И с непознати доскоро не желаеше да говори, сега се отпуска да си приказва с всички. Батко и стана срамежлив след 4 и половина години. Затова и казвам че са на фази.
Предполагам си зависи от детето. При нас със сигурност мога да кажа, че се наблюдава голяма разлика в това отношение. Баткото винаги ме е дърпал за ръка и ме е търсел. Все искаше да съм до него и да си играем. Сам не се заиграваше. Сега си играят доста заедно, но той пак ни дърпа и търси за различни неща.
Малката е доста по-самостоятелна и никога не е била толкова залепена за мен. От малка си се заиграва самичка. Аз го отдавам на това, че е второ дете и е свикнала да дели вниманието, а не да е изцяло за нея. Но може и да е от характера. Тя е много голям непукист, а баткото е много чувствителен.
Малката е доста по-самостоятелна и никога не е била толкова залепена за мен. От малка си се заиграва самичка. Аз го отдавам на това, че е второ дете и е свикнала да дели вниманието, а не да е изцяло за нея. Но може и да е от характера. Тя е много голям непукист, а баткото е много чувствителен.
Второто е по-лепнато за мен. Нормално-бебе е.А и е по-експресивно, по-подвижно и ме намира навсякъде.
Големият беше много спокоен, до степен на заспал. Не помня да е плакал за мен, когато тръгвам на някъде. Сега(почти на 4), понякога се цупи сутрин преди градина, но никога не сме имали сцени на истерия, плач да го взема или да не тръгвам без него. Но и аз почти не съм го оставяла. Мисля, че баба му го приспа за пръв път след 18м. Чувствал се е сигурен и, че винаги съм до него.
Големият беше много спокоен, до степен на заспал. Не помня да е плакал за мен, когато тръгвам на някъде. Сега(почти на 4), понякога се цупи сутрин преди градина, но никога не сме имали сцени на истерия, плач да го взема или да не тръгвам без него. Но и аз почти не съм го оставяла. Мисля, че баба му го приспа за пръв път след 18м. Чувствал се е сигурен и, че винаги съм до него.