След секцио

Ами, боли си. Първото раждане секцио беше песен. Бързо и безпроблемно се възстанових. Второто раждане секцио беше кошмар.Трудно и бавно възстановяване, отне ми месец да си стъпя на краката и да съм пълноценен човек.

Здравейте !
Родих със секцио на 7ми август тази година , та спомените ми са горе долу пресни. Наложи се спешно такова , тъй като малката не си дочака датата за насрочената операция.
1. След приемането правят тоалет на родилката( клизма , обезкосмяване ако има нужда и тн)
2. Когато вече отидете в операционната зала ви слагат на масата , и започва поставянето на упойки(мен ме попитаха как искам да застана , легната на една страна или седнала с наведена към корема глава. Поставят упойката и докато чакат да подейства слагат катетър(което може би беше най-неприятната част от подготовката, но не е болка за умиране)
3. Когато вече всичко е готово правят тест дали упойката е подействала( мен ме минаха с игла по крака и корема за да видят дали усещам нещо)
4. Операцията започва и след 5/10 мин бебето е навън . Показват го за секунда и го отнасят , за да го оправят(клампиране на пъпнста връв и тн). По време на операцията не се усеща болка , само подръпване и побутване , но не мога да го опиша като нещо конкретно.
5. След операцията те настаняват в интензивно/следродилна зала и ви наблюдават. Мен ме раздвижиха на 9тия час от операцията и това ми беше най-трудно. Боля си , но е търпимо. После ме качиха в стаята. Първите 3 дни за най-трудни. Аз гледах да се разхождам из коридорите възможно най-много, защото искам да избегна сраствания в последствие.
На въпроса има ли непоносима болка, отговорът е не , защото ще трябва да я изтърпиш.😉😁. Не е толкова страшно , колкото всъщност може да си представяш. На мен лично по-голяма драма ми беше ваденето на зъби( мъдрец).
Не мисли за болката , а за човечето и всичко ще е по-лесно. Бъди позитивна и настроена за страхотни моменти с малкото същество , което ще ти влезне под кожата както никой друг не може.
Надявам се да съм била полезна. Желая ви лека бременност и раждане. Поздрави!

Благодаря много за подробното обяснение , мен ме притеснява най-много как ще се грижа за бебчето ако не мога да ходя . Бих искала да стои при мен , при  теб оставиха ли го в стаята с теб и помагаше ли ти някой , благодаря

Как ще протече секциото зависи от практиката в конкретно избраната болница и екипът, който ще оперира.
На мен не са ми правили клизма, нито нещо друго. Единствено ми включиха няколко системи в предродилна, мериха тонове(детето ми беше с лоши тонове и общо взето бях постоянно закачена на апарат дните преди да ме оперират) и един много внимателен и кратък преглед за разкритие.
Не усетих поставянето на упойката, поставянето на  катетъра, не усетих никакви движения/придърпвания/побутвания. Детето ми го дадоха за време, в което да го прегърна, целуна и да си направим снимки.
Най-болезненият момент за мен беше включването на системите окситоцин - 10/15мин, докато подейства и обезболяването. Раздвижиха ме вечерта, а на сутринта успях да се изправя и ходя  сама. Тогава и махнаха катетъра. Вече от третия ден нататък бях способна да се справям сама и детето беше за постоянно оставено при мен, но са ми го носили винаги когато поискам преди това, а и кърмех. От деня, в който ме изписаха съм била в състояние да и обслужвах бебето и себе си. Т.е не е имало болки, които да ми пречат на нормалниге дейности. За около 3 седмици се възстанових напълно, като съм се справяла единствено с помощта на мъжа ми. Проблеми и усложнения не съм имала.

Родих със секцио преди години нямаше болки но чувството след пълна упойка е убийствено .Мислех че се връщам от ада

Болката я усетих едва, когато станах от леглото на другия ден. Позаболя ме малко, но продължих с раздвижването, защото е много важно. Общо взето, два дни ми слагаха обезболяващи. Положението беше сравнително търпимо. Изпитвах болка само при ставане от леглото и по- резки движения. На изписването, вече, си бях ок.
Първия ден бях на легло и нямаше как, но от втория ден си поех бебето и си го гледах и обслужвах от 5 сутринта до 12 през нощта.
Да допълня, че и на мен не са ми правили клизма, катетъра го поставиха след упойката, стресът беше сведен до минимум.

Първия ден след секциото бях в интензивно отделение, не усещах никаква болка, заради обезболяващите. На следващата сутрин ме раздвижиха и се преместих в другото отделение. Болка нямах, дадоха ми обезболяващи, но не ги пих, имаше леко придърпване при ставане и лягане, което мина за 2-3 дни. Упойката не беше пълна. Предупредиха ме да пия много вода след секциото, за да не ме боляла главата. Пих и наистина не ме болеше, не знам дали е заради това или е съвпадение. Като цяло мина доста леко и след това не съм имала проблеми.

А обезболяващите след секциото които ги дават не пречат ли на кърмата

Не знам, аз реших да не кърмя.

На мен ми ги вливаха венозно. Казаха, че няма проблем

Не са ми давали обезболяващи през устата. Всичко беше на системи. Конкретно за кърменето не са ме предупреждавали или забранявали. Изобщо не е правено на въпрос и постоянно ме насърчаваха/помагаха, в крайна сметка кърмих 14месеца. Вреда за детето не е отчетена.😆
"Съквартирантаката" също кърмеше.

Истината е,че е индивидуално и никой не може да каже как ще е при теб.Колкото жени попиташ, толкова и отговора ще получиш.Едни ги боли повече,други по-малко.
При мен беше кошмар,а имах едно нормално раждане без упойка.В болницата вдигах горната част на леглото до седнало положение и така ставах.Лошото беше в къщи,защото трябваше мъжът ми да ме изправя.При мен цялата одисея продължи 20 дни.Забравих да кажа,при мен беше планово,с пълна упойка.Тоалета си го направих в къщи,пих и слабително.Там ми сложиха катетъра.Неприятно е,но само за минута.
Леко раждане.

Здравейте!
Това дали бебето ще седи при вас зависи от болницата , в която ще раждате и вашето желание и възможности. Аз раждах в Надежда и беше напълно мое решението . Лично аз избрах първата вечер да не седи при мен. Бях се паднала в единична стая . Акушерките много ми помагаха. Специално беше дошла една жена , за да ми помогне за кърменето. Възстанових се бързо и не толкова трудно.
Понеже много от момичетата писаха, че на тях не им е правена клизма, предполагам, че е било планово секцио, а не по спешност като на мен. Сигурно зависи и от болницата и лекарите.😉🙂

Планово секцио дотолкова, че взеха решение за секцио на един от прегледите предния ден. Раждах в Дева Мария Бургас и в темата може да се проследи как раждат жените и в двата случая. Доколкото ми е известно не правят клизми и не бръснат рутинно. Покрай мен поне, на които са раждали там не са.

Като цяло май зависи от болницата. Други майки са ми казвали , че ги бръснат. На мен не ми се е и налагало де , но съм чувала , че го правят. 😉

В Дева Мария?

И при двете ми раждания бях със секцио.
Не са ми правили клизма. При първото секцио, баткото си изчака датата. Препоръката на лекаря беше - последно хранене в 18:00 часа на предния ден и Еспумизан.
При второто секцио малката подрани с 20 дни, беше по спешност. Последното ми хранене там беше в 12 на обяд, а родих в 17 часа. Но отново не са ми правили клизма.
За "бръсненето" - не са го правили, но то нямаше и нужда. Да не изпадам в подробности...
Първият път ми сложиха катетъра преди да започне действието на упойката. Усещането не е приятно, но се търпи. Вторият път беше след упойката - няма болка. Изкоментирай го предварително с лекаря си. Препоръчвам да е след като подейства упойката.
При самата операция усещах всичко, но без абсолютно никаква болка.
При мен най-трудно беше раздвижването. Заради проблеми с кръвното.
При първото раждане успях да стана на четвъртия ден, а при второто - на третия ден.
Също ми вливаха обезболяващи и си кърмех децата. Баткото до 1г. и 7м., а с малката продължаваме още...

Леко раждане!!!

Здравейте, искам да попитам в момента секциото със шев ли се затваря или се лепи?

Боли, но не е непоносимо. Всички си гледат бебетата. Аз не съм имала помощник, само таткото се включваше. Като родиш, емоцията е друга и фокусът как си ти самият се измества.
При болка са ми давали течен аналгин, в реанимация не знам какво са давали.
Шият секциото.

Изобщо не е толкова страшно, всичко е въпрос на нагласа. Раздвижването ми беше същия ден, следобяда. На следващия ден станах, махнаха ми катетъра, минах през банята и от тогава не съм се спирала. Боли си, но не е нетърпимо.Трябва да се движите възможно най-много, така е най-лесно възстановяването и се избягват сраствания. И си искайте обезболяващи, има съвместими с кърменето.

Зависи от лекаря.
Трябва с него да го обсъдиш.
Предварително.

Тук нито са ми правили клизма, нито са ме бръснали, нито системи са ми слагали. Моето секцио беше "планирано-спешно", както аз си го наричам - прееклампсия, лоши тонове и още куп неочаквани екстри в 32 г.с. Бях вързана за машините в болницата 2 седмици и секциото беше насрочено за 34 г.с. + 1, обаче в деня преди това лекарите решиха, че няма да чакаме още един ден и бебето се роди вечерта със спинална упойка. Нищо не усетих, говорех си със съпругът ми, който седеше до мен и с докторите. Показаха ни детенцето за секунда и я взеха. След като ме върнаха в моята стая, 1 час след операцията, мъжът ми отиде за малко в неонатологията и после обратно и снова цяла нощ по коридора между мен и бебето. Станах в 6 другата сутрин и сама прекосих коридора да си видя детето. Болеше, но поносимо - като ме изписаха официално на 4-я ден сама се закарах с колата до вкъщи, въпреки, че всъщност живяхме в болницата още 4 седмици. Разрезът беше затворен с вътрешни шевове, които се разградиха, а кожата залепена - сега, година и половина по-късно, белегът е почти напълно изчезнал.

Аз съм лепена.

Ще те боли най-вече като ставаш от леглото. Не се залежавай. Колкото повече се движиш, толкова по бързо ще отшумят болките. Както са казали по-горе- боли, но не е болка за умиране.

Момичета вярно ли е че един път да си със секцио следващата бременност пак трябва да е секцио? Така ми казаха

Не. Ако това ти го е казал лекар е или заради някаква медицинска причина или сраствания или просто не му се занимава. Не сте ли чувала за VBAC( vaginal birth after cesarean- вагинално раждане след секцио).
Консултирайте се с още един/двама лекари, за да разберете точната причина.😉

При мен нещата явно са други. На 5ти юни родих в 1:25 сутринта (спешно секцио). Все още съм в болница, така че мога да кажа нещо само за тези отминали два дена. Лекарите бяха чудесни, нямам никакви оплаквания щом изродиха беба без проблеми. Когато ме сложиха в реанимацията, упойката бързо взе да отминава и адските болки при мен започнаха. Сложиха ми 4 5 вида обезболяващи, а 6 часа след операцията вече ме вдигнаха за разходка, беше неочаквано много болезнено. След това няколко пъти ставах сама, за да се възстановя по-бързо, но вечерта болките се върнаха с още по-голяма ярост. На следващия ден бях по-добре. Ставах сама, пак с болки но търпими. Махнаха катетъра и всичко беше що годе добре, докато стана вечер и болките пак бяха доста силнички. Днес ми е 3ти ден, надявам се нещата да са по-добре, защото бебенцето ми ще си е до мен. Дано съм способна да се грижа за нея в това положение, но мога наистина да кажа, че не беше това което си мислих, че ще е -  болката си е доста.

Mimi здравей, няма как болката наистина си е много силна и първите дни са най-ужасни, след утре вече ще си по-добре, все пак ти отварят корема, вътрешностите ти разместват, но с всеки изминал ден ще си по-добре. Спомням си, че на себе си казах повече никога няма да поискам второ, а вече минаха 40 дни от както мина всичко и искам второ бебче 😊 Всичко ще се нареди и ще забравиш, изпращам ти много сили и ти желая бързо възстановяване. Бъдете здрави и много щастливи, ти и бебчето ти!

Първите десетина дни наистина е много трудно и боли, особено при ставане от леглото и недай си боже да се засмееш или да кихнеш, но до месец всичко отшумява.

Здравейте, болката е поносима. Може да си поискате обезболяващо, ако сте с по-нисък праг. Аз същия ден бях на крак, бебето остана при мен на следващия ден. Престоя ми беше 4 дни, като след като се прибрах сами с мъжът ми се грижехме за бебчо.
Пак бих избрала секцио

Моето секцио беше доста отдавна и почти не помня да съм имала болка.
Приеха ме сутринта в 8:30, системи, катетър. Лекарката ми каза да не ям от предишния и нямаше нужда от клизма. Спинална упойка, хич не я усетих. Много бързо хваща тази упойка 🤪
Аз лично усещах как изваждат бебето, но без болка. На мен кръвното ми е доста ниско и не ми беше добре почти през цялото време докато траеше секциото. В мига в който извадиха плацентата  аз се почувствах, все едно нищо не е било. Кръвното ми се нормализира и спря да ми се гади. 😁
12:00 вече бях преместена в стаята. Раздвижването стана чак на следващия ден, може би след обяд, понеже при всеки мой опит кръвното ми падаше и сестрите ги беше страх да не припадна.
След като се раздвижих ми махнаха и катетара. Не мога да кажа, че ме е боляло много, по-скоро усещах дърпане от конците(седмица, след като ме изписаха, ги махнаха)

Помня как си гушках бебето, а не болката. Всичко отминава
🍀🥰

Според мен всичко е до човек и ситуация. Мен цялото нещо толкова ме изплаши, операцията, упойката, обездвижването. В последствие разбрах, че организмът ми трудно обработва упойки и това ми обясни, защо мен ме болеше повече от другите момичета и не можех да спя настрани над месец след раждането. А с помощ ставах над 2 седмици. За повечето хора обаче не е толкова травмиращо. Аз обаче второ дете не знам дали ще поискам. Просто не знам дали мога да мина през този ад отново.

Да, и за мен това е голям стрес и ужас. Не знам как някои пишат, че бързо минава. По време на самата операция ми става много лошо, хич не се чувствам добре, а после......,  после с дни вия от болки. Всичко друго приемам и не ме притеснява, нито бременност, нито после гледането на бебе, но това секцио много ме тормози и плаши.

Всъщност, секциото за мен беше ужасно преживяване, а не съм преживяла никак малко неща.

Аз го отдавам и на това, че не знаех какво точно да очаквам. Да, операция е, но никой не описва целия процес, а аз четох доста теми. При спешно секцио пък, когато нищо не е прочетено, шокът вероятно е най-голям. Важното е децата да са живи и здрави, но е добре да не се препоръчва секцио с лека ръка и да не се представя като лесно и без болезнено, защото може и съвсем да не е такова.

Аз пък се чудя как някой сам си го избира като по-лесно раждане , никога не съм видяла родилка след секцио да е ток след няколко часа примерно, докато с нормално има много такива. Което говори, че след секцио е доста по-трудно и болезнено.
Голяма травма си е. П_славчева, не си мисли, че ако знаеше, щеше да ти е по-добре. Ето сега знаеш и си още по-наплашена. И при мен е така.

Да, като знам какво е ужас ме обзема, а ми предстои отново след 4 месеца.

Не мислете с такъв негативизъм. Операцията минава бързо, една нощ на легло и на другия ден отново на крак. Обезболяващи и така. Всичко минава и заминава, мислете само положително, все пак предстои най- хубавото нещо в живота на един човек.
И още нещо, нормалното раждане също може да бъде много травмиращо и ужасно болезнено.
А второто секцио може да мине по- добре от първото. Така че никой не знае какво му предсрои и какво го чака.

На крак, на крак, ама не може да се надигнеш от леглото. Реже яко.
Иначе, да, минава като всичко останало.

Стискаш зъби, искаш си обезболяващо и така. И аз съм минала през това, знам какво е. Колкото повече се движиш, толкова по- бързо минава.

Минаха два месеца от както родих секцио и все още го преживявам, понякога сънувам операционната маса. Не знам как си го избират така, в моя случай оплетено бебе два пъти с пъпната връв около вратлето, та друг начин нямаше. Много неприятно беше взимането на кръв, клизмата, катетъра, дори поставянето ме боля, спиналната упойка доста ме боля, като извадиха бебето много ми прилоша, помня, че ми наливаха нещо със спринцовки, молих за вода. Усещах и дърпане, лошо ми беше, емоция от плача на бебето, плачех си. После ме преместиха в стаята, почна да ми става студено, тресях се като дрогирана, треперих. Сложиха ми пясък, какви ли не обезболяващи и цяла нощ ме боля, болеше си, не можех да спя от болката. А другия ден, раздвижването, и следващите няколко дни, бяха ад под небето. Отдолу кървиш лохии, от горе ти тече кърмата, боли при всяко движение, не можех да се изправя.. Искам много още едно бебе, но не знам как бих изживява този ад отново! Истинста е, че секциото си е тежка коремна операция!

Абсолютно същите изживявания и при мен. Само където някак мога да изтърпя клизмата, катетъра, спиналната, но самата операция и възстановяването после.... си е най-гадната работа. (((( И на мен ми прилошаваше, пясъци, лед на корема. Бррррррррр (((

Нищо от това не съм изживяла. Клизма трябваше сама да си направя вкъщи предната вечер, поставянето на упойката не беше болезнено, а катетъра ми го сложиха като започна да ме хваща упойката и даже не разбрах. Никакви пясъци и ледиове не са ми слагали. Единствено, че се тресях, но това го има и след нормално раждане.

И аз като Вики нямах никакви проблеми по време или след секциото.
П.П. Писъци и викове има при нормалното раждане по принцип.

Всъщност, аз имах нещо като задух в първите минути след упойката, но премина. Помня, че на другия ден си казах- ми то не било толкова страшно, колкото ми го описваха. Операция като операция, всеки я понася различно.

Защо са ви слагали пясък и лед? Не съм чувала за това. Тук и клизма не правят. Предполагам, че всичко зависи донякъде и от нагласата. Както писах по-рано в темата, аз бях толкова изтощена от проблемите, от машините и кабелите и мониторите двете седмици в болницата, от страха дали бебето ще е добре...бях ухилена до ушите, когато ме караха към операционната, защото се виждаше краят на мъката. Смях се с анестезиологът, който ми обясняваше как да си извия гърба като настъпана котка (ако искам и да съскам), за да сложи упойката. Не усетих убождането. Мъжът ми влезе и седна до главата ми. Докато се огледаме любопитно и бебето ревна. Показаха ни я за няколко секунди и я взеха в неонатологията, която имаше свързваща врата с операционната. Даже сега с умиление си спомням, че ги чух да си говорят - тая майчица си изстрада правото да си прегърне бебето, първо това, после следоперационна. Докато разбера какво означава “това”, вие да видите как три сестри и една докторка въртяха, побутваха, но успяха някак си да минат през тази малка врата, да ме изтикат до кувьоза, да ми дадат детето за малко да го помилвам. После един час в следоперационна със съпругът ми, където една от сестрите наблюдаваше дали ще започна да си мърдам пръстите на краката. Ние си говорихме, плакахме, смяхме се. Мъжът ми ни разказа гордо, че дори видял “мозъци и черва” - оказа се, че по време на операцията докторката пристъпила настрани от преградата и той й видял окървавените ръкавици. След час ме закараха в моята стая. Аз от вълнение не спах цяла нощ, а таткото сновеше напред-назад между стаята и неонатологията и докладваше какво прави бебето, как го накарали да сменя памперс, как му дали да я храни. В 6 сутринта една от сестрите връхлетя с бодра стъпка и ме попита искам ли да си видя бебето. Искам ами...Като искаш, ставай! Помогна ми да се изправя, подпрях се на ръката на мъжът ми и прекосих цялото отделение. Болеше, но напълно поносимо, пък като си прегърнах детенцето и болката забравих. На 4-я ден сама се закарах с колата вкъщи. Напълно вярвам, че има по-тежки случаи с много болки и неприятни емоции и съчувствам на майките. Аз явно извадих късмет.

При мен се получи същото, но анестезиолога ми сложи нещо допълнително, поля ме с водя и ми светна з аминути.
Преди седмица родих със секцио за втори път . Знаех точно какво предстои. Бях си в съзнание през цялото време говорих с докторите, сестрите, анестезиолога. Вярно, лежах един ден след това, но след раздвижването ми донесоха детето и си го обгрижвах. Само вечерта си исках обезболяващо , заради болка в кръста. В четвъртък вече бях готова да си ходя, но заради пътеката се прибрахме в петък. Днес махам превръзката и съм бомба.  Познавам се и знам, че аз нормално раждане няма да издържа. минала съм през много операции ( мастектомия, реконструкция на 2 етапа, като първия е по-тежк и от секцио и др. ) и въобще не ме беше страх от секцио. Първият път ме беше страх от неизвестното. Вторият си влязох абсолютно спокойна и подготвена .

Честита рожба!
И при мен нещата отиват към второ секцио и искам да те попитам дали втория път имаше пак този задух и имаше ли някакви разлики с първото?

Предстои ми второ секцио. Причините са отново медицински. Не ме е страх. Първият път получих усещане за пропадане - причерняване и гадене, важно е да си кажете навреме. Казах само, че ми става много лошо, анестезиологът знае какво да направи. Мина ми изведнъж, щом усили системата. Бях в пълно съзнание. Малко ми беше трудно да извия гърба за упойката, скарах се на докторите, че не ни учат на това. Сутринта беше секциото, вечерта ме раздвижиха. Първият път всички майки в стаята станаха, аз не успях. Към 22 вечерта, с повече упоритост стигнах до мивката. Болкоуспокояващо каквото предлагаха, приех. На другия ден се изнервих от чакането да ме преместят в стая. По обяд донесоха бебето и забравих абсолютно всичко. Не помня кога, но взех и душ. С превръзката нямаше никакъв проблем. Мисля, че я махнаха или смениха на изписването. На 8 ден махнаха конеца, явно всички придърпвания идваха от конеца и щом спряха, вече бях забравила че съм с операция. Самото придърпване ме караше да се свивам, да ме е страх да се изправя. Много е важно раздвижването, да се преодолее страхът. Разбира се, ако има прилошаване, се изчаква по-късен момент, но не се отлага. От самата операция неприятно беше изваждането на плацентата, след като извадиха и ми показаха Бебко. Усещаш как ти ръчкат под ребрата. Но минава толкова бързо, все едно си на зъболекарски стол и трябва да изтраеш минута-две. Дано този път няма изненади и горе-долу мине като първия път. Имам миома и малко ми е притеснено как ще я заобиколят, да не изникне някакво усложнение. Клизма не са ми правили, защото слагах някаква свещичка и спазих указанията за гладно и жадно.

Благодаря!
Да, за секунди имах този задух, но анестезиолога реагира бързо. Просто , докато усетя и вече ме беше облекчило. Казах ѝ, че умирам от жажда и тя ми капна няколко капки вода в устата и направо се преродих.

Разликата с първото ми секцио е, че направиха нов разрез. Но като цяло, бях много по-спокойна, по-подготвена.

Мен анестизиологът ме предупреди, че от упойката пада кръвното и че имаш неприятно усещане. И мен бързо ме съвзеха, нищо, че упойката така ме беше хванала, че усещах допир само на дланите.

Здравейте, искам да ви попитам, ако знаете  дали след секцио е нормално кървенето да продължи само 5,6 дни???

Кървене в смисъл на лохии имах едва ли не само по време на престоя в болницата. Явно е нормално при секцио, защото по време на операцията се изчиства добре матката

Да и аз имах оскъдни лохии.

При мен на 5тия ден много намаля течението, сега  пак се усили но е бистро.

Живи и здрави и на мен ми предстои 2ро секцио.

Нямах никакви проблеми с първото. Не са ми правили клизма, почти не усетих катетъра, спиналната също не беше кой знае какво.. единственото нещо което беше неприятно за мен беше, че започна много силно да ми се гади и започнах да си въртя главата ту на ляво, ту на дясно. Не можех даже да кажа, че ми е лошо. След изваждането на плацентата всичкото това неразположение спря.

Аз съм с доста ниско кръвно и не успях да стана на първия ден.
след махането на конците, правех всичко, което си правех и преди


Има си и плюсове и минуси и при секцио и при нормално.

Не знам защо, но изпитвам силен страх от раждане чрез секцио. Дано не ми се наложи по някакви причини. Макар че някои жени го избират като начин на раждане.

Избират го, защото си мислят, че ще им бъде по-лесно, но грешат.

Аз не съм си избрала секциото, но до последно бяхме с кофти седалищно предлежание. Аз съм била седалищно, и не можах да си позволя да допусна този риск и последствия с моето дете. До последно правих челни стойки и всякакви неща, които намерих в нета за обръщане, но не. Бях взела бележка от очен, че въпреки големия ми диоптър, не е проблем естественото. Посещавах курсове за естествено раждане. Така че, съзнателно, и не особено с желание, се наложи този "избор". После чак ме досрамя от ината ми за естествено раждане, защото се възстанових доста бързо от секциото, и нямах никакви проблеми.
Сега с второто ми бебе букетът от показания за операция е много по-богат. Направих си уста за естествено, но ми бяха разяснени всички рискове и не бих посмяла. Много "натурални" жени си мислят, че раждането с операция е с лека ръка избрано, но от моя опит ви казвам, че не е така.

Споки, говорим за начин на избор, а не за медицински показания. И аз не съм го избирала, ама ще трябва втори път да мина по този път.
Мнението ми е, че често лекарите насочват жената към секциото, без да е особено необходимо.

Според мен напълно зависи от лекаря. Аз вярвам, че си има лекари, които да насърчават естественото раждане. Още повече, че има и такива, които отдават значение от позитивите на водното раждане.