Здравейте мами , моето момиче е на 2 и полувина и имам чуството че е супер нервна , доста често плаче зс глупости и се ядосва и изпада в нервни кризи .. около мен има и др деца на тази възраст но не са държат така , знам че всяко дете е различно не искам да я сравнявам с други но все пак си правя някаква равносметка .. мисля че на тази възраст трябва да са по на рядко тези изблици .. ако иска и нещо и и откажа почва да ги постаря постоянно да вика да крещи , не умее да чака , примерно иска вода и аз казвам” ей сега ще дам “ и се почва “ мамо вода мамо вода “ просто не спира докато не дам .. абе изобщо не стане ли на нейната почва да се сърди и като иска нещо трябва да и се даде на секундатааа .. неможе да изчака 2минс примерно ..това ме притеснява , влезем ли в някой магазин почва да ме дърда да излизаме казва че иска да заминавяме и ако не изляза и остана да разгледам почвя да плаче , абе плаче за най малкото .. всичко разбира може да говори не знам защо го прави това нещо .. как може постоянно да и “хубаво”
- Публикувана: 27 септ. 2018, 14:59 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2018, 09:51 ч.
Нервно дете ! Моля за съвет
Това е нормален етап в развитието на детето, при някои деца протича по-остро, при други - по-лесно.
Наричат го "бебешки пубертет", защото са също толкова криви като при тийнейджърите.
Просто търпение, игнорираш квиченето и всичко ще е наред.
П.П. Вода винаги оставяй на достъпно място. Жаждата подклажда истерията.
Наричат го "бебешки пубертет", защото са също толкова криви като при тийнейджърите.
Просто търпение, игнорираш квиченето и всичко ще е наред.
П.П. Вода винаги оставяй на достъпно място. Жаждата подклажда истерията.
Малкият ми син на 2,5г беше направо кошмарен с мен и баща си, но с другите хора беше тих, спокоен, все едно друго дете. В яслата бяха очаровани колко добре бил възпитан. У нас тръшкане за всичко, лягане по земята. Сега е на почти 3, от три четири седмици е съвсем друго положението. По-малко се изнервя, не че няма тръшкане, но е значително по-малко. Някъде към 1годинка започна да става постепенно нервен за всичко, пикът беше около 2г. Не се търпеше. Само не знам защо само с мен и баща си се държеше така.
И дъщеря ми е така, а след дни става на 3. При нас започна на 1,5 като е на приливи и отливи, т.е. нервните и нетърпими периоди се редуват с по - спокойни такива, но последните са много кратки. При нас е сериозно тръшкане, истерии, отрицание, настояване до последно да стане на нейната и няма изгледи да отмине, а така се надявах да спре към 3-тата година.
Съвет не мога да дам, само дишай и чакай да отшуми, че аз вече съм за успокоителни...
Съвет не мога да дам, само дишай и чакай да отшуми, че аз вече съм за успокоителни...
Много ви благодаря мами , укоражихте ме , вече бях започнала да мисля , че само моето дете е егати нервака .. и даже като неможе да направи нещо , пак се ядосва и почва да вика “немога как как “ и почва да блъска определеното нещо .. аз винаги отивам и и казвам че като се ядосва и блъска няма да стане и че като се успокои нещатата се случват но .. тя си е просто такава явно , понякога ми става криво като гледат че децата на нейната на възраст не правят така и почвам да се обвинявам себе си че някъде аз бъркам че съм лош родител .. не знам дано се оправи
Няма нужда да говориш и обясняваш, на тая възраст не чуват 70% от думите. Вместо това застани до нея, на нейното ниво и бавно й покажи какво и как се прави. Ако трябва, ще се упражнявате. Много е важно да свикнат да се борят с фрустрацията.
Всички деца правят кривини, просто не ги наблюдаваш 24 часа. На площадката може да е кротко точно в тоя час, ама след 20 минути у дома да се разлигави и изнерви.
А, и не знам какво искаш да може да прави, но на 2 и нещо могат само доста семпли неща. Опрости и намали играчките до нивото й и ще спре да се ядосва, след това добавяй по-сложни.
Всички деца правят кривини, просто не ги наблюдаваш 24 часа. На площадката може да е кротко точно в тоя час, ама след 20 минути у дома да се разлигави и изнерви.
А, и не знам какво искаш да може да прави, но на 2 и нещо могат само доста семпли неща. Опрости и намали играчките до нивото й и ще спре да се ядосва, след това добавяй по-сложни.
Детето усеща вашата енергия, бъдете спокойна, не викайте, не тичайте по всяка прищявка. Говорете му какво правите в момента, казвайте думата 'чакай', да свиква, че желанието не се изпълнява веднага. В скучните магазини давайте на детето нещичко, да се занимава - играчка, нещо за хапване. Аз понякога давам нещо, което ще купя, просто да го държи и разглежда, докато стигнем до касата. Понякога нещо елементарно върши работа, напр. детето хленчи за сладолед, а вие му давате да държи някакви бисквитки, и то забравя.
Детето спи ли спокойно вечер?Като бебе кога започна да спи по цели нощи?Мисля,че още е мн малка да се слагат такива определения като нервна,просто вероятно е по-експресивна...Моят син беше същият до скоро,но щом стана на 4 нещата се промениха...Все още има моменти,в които като не успее да направи нещо и го блъска мигновено примерно и веднага казва,викайки "ми не мога!"...Много е импулсивен,нетърпелив,но той си е с такъв темперамент просто.Започна да спи нормално чак на 1,5 г ..На моменти сънят му е мн неспокоен,ако е имал примерно ден изпълнен с вълнения...Влезем ли в магазин не може да стои просто до мен,такова бягане и щуреене е,дори по улицата,когато просто вървим ,той ме държи за ръка и отново подскача и прибягва 
...Такъв си е просто! Трябва търпение и пример за това как да реагира детето,в никакъв случай нервни изблици от ваша страна...Успех! ✌
...Такъв си е просто! Трябва търпение и пример за това как да реагира детето,в никакъв случай нервни изблици от ваша страна...Успех! ✌
Дъщеря ми никога не е била, прекалено нервна, но изискваща внимание и много енергия да. И всичко това до скоро, вече е почти на 4, някъде след 3 и половина се попромени. До тогава просто се стараех да търпя, не че не съм си изпускала нервите, не съм перфектна 😄, но се стараех и все още дори го правя да я разбера. А и нещото, което при нея до ден днешен помага е да я разсея или пък разсмея. И понеже чакам второ съм приготвена търпението ми да стане още по - упорито, само дано успея. 😄
Все едно аз съм я пуснала тази тема - дъщеря ми е точно толкова голяма и точно толкова трудна, на моменти нетърпима поне за мен.
И аз съм в чуденка какво да правя, кой е правилният подход в тези ситуации
Мисля си, че е в резултат на прекаленото угаждане и разглезване до този момент.
И при нас е драма с водата - винаги има на достъпно ниво, но трябва точно аз да й я подам и съответно взема. Иначе настава истерия.
С голям интерес следя съветите на тези, които вече са преминали през това - моля, споделяйте!
И аз съм в чуденка какво да правя, кой е правилният подход в тези ситуации
Мисля си, че е в резултат на прекаленото угаждане и разглезване до този момент.И при нас е драма с водата - винаги има на достъпно ниво, но трябва точно аз да й я подам и съответно взема. Иначе настава истерия.
С голям интерес следя съветите на тези, които вече са преминали през това - моля, споделяйте!
За тази възраст поведението не е необичайно. Както е писано и по-горе, те едва сега започват да се учат на търпение. Ключовото наистина е биволско спокойствие от страна на родителя. Не, че на мен винаги ми се удава, но когато съм оставала спокойна, това е намалявало изблиците от страна на детето.
Това, че обикновено се държат така вкъщи/с родителите, е също нормално. С мама и тати детето може да се отпусне, да си излее умората, фрустрацията (след цял ден на ясла/градина например). С други хора не се чувства толкова сигурно.
Горното не изключва възможността такива реакции да са засилени поради темперамента на детето. Дъщеря ми е вече на 4 и малко и си е нервак – много слънчева и любвеобилна, но когато нещо не се получи от раз, драмата е голяма. От бебе си е така, бързо се изнервя, бързо ѝ идват в повече стимулите. До тип нервна система си е при нея, опитвам се да се примиря с това и да намеря правилния подход в съответната ситуация. Нервната система обаче е наследила от мен (за съжаление) - и ми е страхотно огледало. Покрай нея започнах да се усещам аз що за дзвер съм, но и установявам, че прийомите, с които съм възпитавана, не са били най-подходящите за мен. Та сега се опитвам аз да намеря правилните – за нея и нашето семейство. Универсална рецепта (в стил не го разглезвай, дръж дисциплина и подобни) мисля, че няма.
Това, че обикновено се държат така вкъщи/с родителите, е също нормално. С мама и тати детето може да се отпусне, да си излее умората, фрустрацията (след цял ден на ясла/градина например). С други хора не се чувства толкова сигурно.
Горното не изключва възможността такива реакции да са засилени поради темперамента на детето. Дъщеря ми е вече на 4 и малко и си е нервак – много слънчева и любвеобилна, но когато нещо не се получи от раз, драмата е голяма. От бебе си е така, бързо се изнервя, бързо ѝ идват в повече стимулите. До тип нервна система си е при нея, опитвам се да се примиря с това и да намеря правилния подход в съответната ситуация. Нервната система обаче е наследила от мен (за съжаление) - и ми е страхотно огледало. Покрай нея започнах да се усещам аз що за дзвер съм, но и установявам, че прийомите, с които съм възпитавана, не са били най-подходящите за мен. Та сега се опитвам аз да намеря правилните – за нея и нашето семейство. Универсална рецепта (в стил не го разглезвай, дръж дисциплина и подобни) мисля, че няма.
С всички съвети по-горе съм много съгласна. Въпреки че е трудно винаги да сме спокойни и търпеливи, май това е от първостепенно значение за спокойствието и на децата ни. Не че не съм го знаела , но сега отново го откривам- когато съм ведра и бъбрива и сговорчива с малката тя по-бързо се захласва и забравя за какво е пищяла. В обратния случай може да стигнем до рев и двете. Помага и да си носим и торбата с номера и занимавки 