Успял родител?

А, писано било да нямаш пари....Като те поддържат мама и тати до 50 годишна възраст и ти още търсиш себе си, ще ти е писано, няма как. Конкретен случай имам предвид. И не е задължително всеки да е лидер и корифей в професията си, а просто да може да се издържа поне себе си с една заплата или хонорар да речем.

Еми скъпо - да имаш деца е скъпо.
Моят син не иска да учи. Приела съм мисълта, че ще поработи известен брой години като сервитьор и ще следва след това. Голям праз. Пък и докато сервитьорства, ще изискам да си спести някакви пари например, т.е. да си делим издръжката по следването му. Има варианти бол, аз не мисля, че не влезеш ли студент на 18, си бита карта.
А, върнах се да чета - даже и други потребителки са го написали.
Отделно - може и да учи и да ходи сервитьор, с по-малко часове на седмица, нищо няма да му стане! Тъкмо да свиква за после - тичането с децата!

Никъде не съм написала и не твърдя, че ако не започнеш висше на 18 си бита карта. Даже един много симпатичен младеж, основал някаква ИТ компания в БГ и наел около двайсетина като него няма висше, обаче си печели и му е добре. Ама даже и да не развива бизнес, просто да си се издържа пак е ок. Щото другото е....диванчето и на 50 години да ядеш от пенсиите на мама и тате. Ето това е провал за мен.

Пълна луна, ами ако например сем. такса е 200 евро, вече не знам колко е точно, след заплащането ѝ със студ. карта ти пътуваш безплатно в града си, ако е мн голям, имаш право на определен брой рингове. Ползваш много по евтини спортни зали, тренировки и т н . По спомен ползваш и много голямо намаление за влаковете в Германия и т н. Отделно можеш да кандидатстваш за еднократни суми отпускани от благотворителни организации, католическата църква ...

На запад е нормално след гимназия да прекъснеш с ученето и да си отделиш време за себе си, да се осъзнаеш и откриеш какво искаш от живота. Хващат се на долнопробна работа и се учат да са самостоятелни. Често събират пари и си правят околосветско пътешествие. След което се прибират вече решили какво искат от живота и се записват да следват. Не казвам, че това е правилният начин, но напълно го разбирам. Може би дори така е по-добре отколкото след средното да запишеш някакво висше само и само да кажеш че си студент, въпреки че не си съвсем наясно искаш ли да си студент и с какво точно искаш да се занимаваш - правиш го щото всички така правят, а природата ти иначе се бунтува срещу ученето. И после те - като мен - преквалифицираш се на дърти години и реално онова задължителното следване се оказва не само излишно ами и загуба на време, а защо не и съсипано здраве. Родителят трябва да подкрепва и насочва - но не да насочва към квото той иска, а към това, което вижда че детето има афинитет и талант. Абсолютно безсмсилено е (в дългосрочен план) да набиваме идеите си на децата си - може да подейства на момента, но след време да се окаже грешка и загуба на време. Едно е детето да има нужда да го понатиснеш където трябва - то обикновено си показва дали е така - а друго е да го натискаш да изпълнява твоите мечти докато неговите нужди са съвсем различни и игнорирани. Няма правила - трябва да сме умни родители и да се водим от децата си - те сами си казват и показват от какво имат нужда и как да ги обгрижваме - а не да налагаме собствените си разбирания и цели, защото въпреки искрените ни добри намерения да направим от детето стойностен и успешен човемк, всъщност може повече да навредим и дори съсипем живота му ако е по-слаб характер.

И да и не. Аз съм математик /лаик/, учебникът ни по математика е пълна скръб. Геометричен израз на формулата a2-b2, wtf?
За часовете си права, и ние сме - нов ден, но в урок. Наблъскан материал за 3 години.
Ми че то излиза безплатно значи. Като теглиш чертата.
Милитана, не съм чела какво сте писали последните страници. Не успявам да ви насмогна.

Вчера, както лежа болна и бера душа, се прибира синчето от училище. Намерил на пътя монета от 2 лева. Купил си нещо за ядене, а на мен купил подарък: кутийка клечки за уши.
Е, кажете - как да не се смятам за успял родител?

Миличкия, помислил за мама! Сладур! Наистина си успял родител Ева.

Душица златна той! 

Въобще не отъждесвявам успял родител със задължително богат родител. Най-важно е да създадем добри и отговорни хора, което не става с пари. Но няма как и да отречем че е важно да можем и да си помогнем на децата, да им осигурим образование, някакъв добър старт. Не е това само което те прави успял родител, но и не вярвам да има родител, който не иска да може и това, както и едва ли има дете, което да не иска да получи и това.

Душичка

Всеки родител който се съобразява с децата си, помага им, подкрепя ги, дава им шанс в живота и децата се чувстват сигурни в подкрепата му е успял родител. Това може да не е свързано с много пари, но при всички положения минимално финансово ниво се изисква.

Много сладко

Ако съм научила нещо от гимназията, това е как да извличам най-важното от всичкият буламач, който ми беше предоставен за 5 години, а глупостите, които трябваше да уча за матурите по Български език и литература си бяха загуба на време и не съм им давала толкова внимание.  Резултатът е следния - след седмица имам изпит, който е съставен от материал, който съм имала желание да уча и съм го учила в гимназията и материал, който съм научила този семестър. Вярно нямах 6 в дипломата, но 5 имам със сигурност по предмета и съм доволна от себе си, защото усилията ми ми помагат и през студентските ми години.