Авторката не може да забрави бившия, защото е изманипулирана от него, съзнанието й е повлияно и трябва да положи усилие, за да забрави униженията си. Писах вече - не ѝ е дал това, към което се е стремяла и подсъзнателно тя си търси реванша. Да седи и реве как няма да обича отново така силно е безмислено и все по-зле ще става, трябва да се осъзнае, за да се освободи от тая зависимост от бившия.
- Публикувана: 23 септ. 2018, 18:29 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2018, 20:04 ч.
Страх ме е, не знам какво да правя
ivanina365, не знам за новия - там времето ще покаже.
За бившия ти обаче мога да ти кажа - щом не си се чувствала щастлива, не прави грешката да се връщаш назад. Какво очакваш, че ще се случи помежду ви, когато ви налегнат ежедневните рутинни дейности и проблеми - деца, работа, домакинство? Тези неща малко или много влияят негативно на всяка връзка. Ако тя не е била стабилна, прекрасна и щастлива преди това, всички ежедневни задължения ще я съсипят за нула време.
Начинът е следния - отрязваш всякакво общуване с бившия. Така няма да се изкушаваш да се върнеш назад.
Според мен не си объркана жена, а нормална жена, намираща се между чука и няковалнята. Чукът са женските ти инстинкти, наковалнята - пресметливия ум. На важен кръстопът си по кой от двата пътя да поемеш. Нека ти кажа, че инстинктите ти никога няма да те подведат, докато умът - това му е слабост- да подвежда. Така, че се довери на инстинктите си. Което означава да признаеш, приемеш и последваш чувството си, че не си готова за ново начало, да повярваш на себе си и на начина по който се чувстваш - притисната и объркана. Да обясниш на този ..рицар, на когото си мислиш, че си длъжна с нещо, че не се чувстваш готова за нещо повече и най- добре да останеш сама и да си дадеш време да се успокоиш. Ако се поддадеш на опитите на ума ти да те убеди как ще изпуснеш...нещо си и от страх да не го изпуснеш направиш сериозната крачка към семейство....тогава именно всичко ще изгубиш. Рано или късно. Пътищата на пресметливя ум винаги водят до там...до под кривата круша....ама оставаш и без круши.
И винаги ли е валидно това?
Отдавна търся отговор на този въпрос и мисля, че най-накрая ще го намеря.
Отдавна търся отговор на този въпрос и мисля, че най-накрая ще го намеря.
Да, ще е валидно, ако винаги с едната ръка държиш стария клон, докато с другата драпаш да се докопаш до новия.
Научи се да довършваш докрай нещата, преди да започнеш новите.
Изживей си връзката, намрази или прости, но не хуквай на принципа "клин- клин избива".
Да, точно това преживях. Тази ситуация ме побърка, съсипа ме психически. Освен това не бях на 29, а на 33.
От горчив опит мога да кажа, че подкрепям всички, които те съветват незабавно да зарежеш рицаря. Това на мен ми беше адски трудно и ми трябваше много време, усилия и мъчение за двамата. Но беше най-доброто решение, което съм взела някога. Да, може би това ще ми струва мечтата за свестен мъж, който да иска семейство и деца, да ме "търпи", както си мислех...Но и търпенето е до време, а любовта НЕ идва с времето. Това, което идва с времето е депресията от това, че искаш да обичаш, а не можеш. Че си му длъжна. Че го съсипваш със студенината си. Въпрос на време е да рухнеш в тази връзка, както и той.
На мен ми трябваха повече от 2 тежки години да осъзная това. Дори накрая той ме остави (и слава Богу), защото не издържа. Направих го развалина. Не си мисли, че не те усеща, че не го обичаш. Това с другия - той го предполага. И затова бърза. Но той прави голяма грешка.
Ако можех да върна времето назад, аз бих се върнала при бившия си, който така и не спрях и не мога да спра да обичам. Любовта не се случва по наше желание. Той не ме е тормозел и никога не е бил лош с мен, просто не ми даваше това, от което се нуждаех. Бих се върнала дори само да доизгори това, дето не ще да гасне. Да ме разочарова тотално, защото явно нещо е останало. Ако се бях върнала тогава, имаше шанс да се счупи, да го доизживея, за да мога да продължа напред, или пък да се получи, знам ли. Сега вече не мога - той е на седмото небе с друга и очаква дете. Нямаме контакт от години, казаха ми. Що се отнася до мен - май всичко е прецакано, аз все още не съм готова за връзка, или може би не съм срещнала човека, за което е и доста късно. Сама съм, но пак съм по-добре от там и тогава, с онзи перфектния мъж. Да, хората около мен се питат кога ще дойде и моят ред - виждам го в очите им и е гадно. Но наистина ми е по-добре, най-малкото защото не се чувствам гузна, че ТОЙ ЗАСЛУЖАВА да го обичам, а аз не го обичам. Защото не ги сравнявам. Предпочитам да остана сама, отколкото да изживея още веднъж "идеалната връзка", по която всички въздишаха.
От горчив опит мога да кажа, че подкрепям всички, които те съветват незабавно да зарежеш рицаря. Това на мен ми беше адски трудно и ми трябваше много време, усилия и мъчение за двамата. Но беше най-доброто решение, което съм взела някога. Да, може би това ще ми струва мечтата за свестен мъж, който да иска семейство и деца, да ме "търпи", както си мислех...Но и търпенето е до време, а любовта НЕ идва с времето. Това, което идва с времето е депресията от това, че искаш да обичаш, а не можеш. Че си му длъжна. Че го съсипваш със студенината си. Въпрос на време е да рухнеш в тази връзка, както и той.
На мен ми трябваха повече от 2 тежки години да осъзная това. Дори накрая той ме остави (и слава Богу), защото не издържа. Направих го развалина. Не си мисли, че не те усеща, че не го обичаш. Това с другия - той го предполага. И затова бърза. Но той прави голяма грешка.
Ако можех да върна времето назад, аз бих се върнала при бившия си, който така и не спрях и не мога да спра да обичам. Любовта не се случва по наше желание. Той не ме е тормозел и никога не е бил лош с мен, просто не ми даваше това, от което се нуждаех. Бих се върнала дори само да доизгори това, дето не ще да гасне. Да ме разочарова тотално, защото явно нещо е останало. Ако се бях върнала тогава, имаше шанс да се счупи, да го доизживея, за да мога да продължа напред, или пък да се получи, знам ли. Сега вече не мога - той е на седмото небе с друга и очаква дете. Нямаме контакт от години, казаха ми. Що се отнася до мен - май всичко е прецакано, аз все още не съм готова за връзка, или може би не съм срещнала човека, за което е и доста късно. Сама съм, но пак съм по-добре от там и тогава, с онзи перфектния мъж. Да, хората около мен се питат кога ще дойде и моят ред - виждам го в очите им и е гадно. Но наистина ми е по-добре, най-малкото защото не се чувствам гузна, че ТОЙ ЗАСЛУЖАВА да го обичам, а аз не го обичам. Защото не ги сравнявам. Предпочитам да остана сама, отколкото да изживея още веднъж "идеалната връзка", по която всички въздишаха.
Според мен няма правило в любовта.Просто недей да правиш нищо насила,защото мислиш,че така трябва и времето минава.Това е твоя живот няма никакво значение какво мислят всички други.Остани поне малко време сама със себе си и се опитай да разбереш какво ти се иска на теб самата,и го направи каквото и да стане.Ако искаш се върни и опитай с бившия,и ако нищо не стане ще знаеш че си пробвала всичко.Това което мисля,че е грешка е да се опитваш да бъдеш това което другите искат от теб,това да бъдеш с човек когото не обичаш е мъчение и за двамата.
Анонимен, няма жена, която да не е готова за нова връзка. Има мъже, които не знаят как да предразположат жена за нова връзка.
Тираджийска мъдрост е това.
Новият ми дава всичко, от което имам нужда. На 29 съм.. всички мои близки, приятели, роднини го обожават.. Точно толкова, колко не харесват миналия :/ Още от началото ми каза, че иска семейство човекът с мен, не иска повече гаджета и несериозни отношения.. Мъж на място е отвсякъде..Относно болката ми за миналия, не знае нищо, няма как да се старае да ме спечели, след като не знае какво преживявам, не съм му казвала. Притисната се чувствам отвсякъде - миналото, настоящето, родители ми.. всичко.
Първо не си престаряла, второ дай си още малко шанс да срещнеш правилния човек. Този явно не е твоят, щом основната ти причина да кажеш да е, защото смяташ. че времето и родителите ти те притискат. Аз съм на 28, срещнах мъжа си на 16, но за миг не съм се поколебала, че искам това да е мъжът на моите деца. Няма рецепта или точно определени правила кога ще срещнеш твоят човек, още веднъж казвам дай си още малко шанс. Признавам, че ако минавам 35г и съм сама бих си помислила такива неща, но ти си далеч от тази възраст. Повярвай ми, брака и децата са изпитание, ако го направиш с човек, когото не обичаш има голяма вероятност да страдате.