Работа, CV-та, HR-и, съвети - 63

  • 36 915
  • 738
  •   1
Отговори
# 570
  • София
  • Мнения: 1 434
На снимката вижда ли се пъпа/деколтето 🙄
Усърдно подчертано при това Simple Smile

# 571
  • Мнения: 10 174
На снимката вижда ли се пъпа/деколтето 🙄
Ако не беше трагично с какви снимки кандидатстват за работа хората, щеше наистина да е забавно.
Селфита? Satisfied Искат да са оригинални хората, като с оформлението на СВ-то, да изпъкнат. Simple Smile

# 572
  • Мнения: 9 050
След една актова снимка с едно виолончело, на второ място ми е една мацка с къса кожена пола, розов потник и сламена шапка, снимана облегната на Мерцедес. На трето място в класацията ми е отрязана снимка от дискотека, на която на бар столче е поседнала кандидатката, от едната страна се вижда недоотрязана част от маса, а на кръста ѝ се вижда ръка на изрязан от снимката мъж, окичена със завидно количество гривни.

# 573
  • Мнения: 7 987
Аз преди помагах на мами тук за СВ-тата и имаше една, която изглеждаше гола на снимката. А може и да е била отрязана от гола снимка. Беше с голи рамене.

# 574
  • Мнения: 10 174
Satisfied За кои сектори/какви позиции се кандидатства така?

# 575
  • София
  • Мнения: 1 434
Satisfied За кои сектори/какви позиции се кандидатства така?
Е! Най-малко за началник склад Joy

# 576
  • Мнения: 878
На мен топ ми е една жена по къс потник със завиден брой "затворнически" татуировки. Седеше на маса в кръчма, с бебето си в скута и пиеше бира.
Имаше и един със снимка от Сладур. Помня, че беше с тъмни очила и нацупени устнички, имаше и мейл на снимката и беше нещо от сорта на "малъкпалавник@абв.бг". Или пък една девойка по минижуп и високи обувки, сластно яхнала Мерцедес (очевидно е популярно). Поне 20% от снимките бяха от заведение. Имаше и от плажа.
Позицията беше в сферата на маркетинга.
Определено си личи, че много хора кандидатстват за всичко наред..

# 577
  • Мнения: 8 603
Откъс от книгата на Лоран Гунел, "Бог пътува винаги инкогнито" - за професията HR
Скрит текст:
Потърсих си работа и отидох на среща със служител на „Дюнкер Консултинг“, бюро за набиране на кадри, което търсеше счетоводители за големи предприятия. Заяви ми, че не ставам за нищо, защото правилата на френското счетоводство били коренно различни от тези на англосаксонското. Нямали нищо общо. „Все едно да започнете обучението си от нула“ — каза той в изблик на остроумие, което разсмиваше само него. При всяко подхилкване се разтрисаше, от което гънките на двойната му брадичка потреперваха. Не реагирах. За сметка на това, заяви той, цялостните ми познания в областта, съчетани с американската ми култура, правели кандидатурата ми желана… в тяхното бюро, като консултант по набирането на кадри. Основните им клиенти били големи американски предприятия и те щели високо да оценят, че наемането на счетоводители е поверено на американец. „Невъзможно — отговорих, — моята специалност не е наемане, нямам никакви познания.“ На устата му се появи извратената усмивка на стар мръсник пред притеснението на младо момиче, което в последния момент си признава, че все още е девствено. „Ще се заемем с това“ — каза с вид на познавач.
Назначиха ме и две седмици бях подложен на интензивно обучение заедно с други новопостъпили, които щяха да допринесат за трайното развитие на бюрото. Средната възраст бе трийсет години, което ми се струваше безкрайно малко за подобна професия. За мен да преценя качествата и способностите на даден кандидат означаваше да издам присъда над човешко същество и поемането на такава отговорност силно ме притесняваше. Очевидно съкурсниците ми не изпитваха подобни страхове — те с явно удоволствие приемаха образа на консултанта, вземаха се съвсем насериозно и вече се отъждествяваха с длъжността. До един изпитваха чувство за принадлежност към определен елит. Гордостта им не оставяше място за съмнения.
В продължение на петнайсет дни ни предаваха тънкостите на занаята — опростен, но разумен метод за водене на интервюта за наемане на работа, както и цял куп съмнителни техники, които днес считам за откровено глупави.
Научих, че след като приемем кандидата, трябва да помълчим няколко мига. Ако просителят сам вземе думата, вероятно пред себе си имаме лидер. Ако търпеливо чака да му я дадем, зад сдържаното му поведение вече се очертава профилът на последовател.
След това трябва да го подканим да се представи с най-общи думи: „Разкажете ми за себе си“, без да му задаваме твърде точни или въвеждащи въпроси. Ако кандидатът се разприказва сам, значи е самостоятелен. Ако предварително ни попита за предпочитанията ни, дали например да започне от образованието си, или по-скоро да ни разкаже за последната заемана от него длъжност, значи му липсва инициативност. Значи в него има някакво овчедушие.

Упражнявахме научените техники помежду си чрез „ролева игра“ — единият от нас играеше ролята на наемащ, докато другият влизаше в кожата на кандидата, измисляйки си биография и професионално поприще, за да може консултантът да проведе интервю, като зададе въпроси, които да разкрият „истината“ за кандидата.
Може би най-изненадваща за мен бе царящата атмосфера на съревнование по време на упражненията. Всеки се опитваше да улови в капан другия, възприеман съответно като лъжец, който трябва да се изобличи, или враг, който трябва да се измами. Най-смешното бе, че обучаващият, самият той консултант в „Дюнкер Консултинг“, също участваше в съревнованието, изпитвайки злобничко задоволство да изкарва наяве пропуските или глупавите несъответствия. „В момента те премятат!“ — бе любимата му фраза, която произнасяше с подигравка, докато наблюдаваше ролевите игри, промъквайки се между упражняващите се двойки. Подразбираше се, че той би знаел как да се справи.
След две седмици ни обявиха годни за работа.
Озовах се зад едно бюро и започнах по цял ден да изслушвам смутени счетоводители. Зачервени от притеснение, те ми разказваха за професионалния си път и се опитваха да ми внушат, че трите им основни недостатъка са перфекционизмът, твърде голямата им взискателност и желанието им да се трудят извънредно. Изобщо не подозираха, че аз съм още по-смутен от тях, че се чувствам още по-зле. Просто имах малко повече късмет, защото ролята ми предлагаше едно важно преимущество — по-скоро да ги карам да говорят, отколкото да говоря. Но всеки път се боях от момента, когато щях да бъда принуден да съобщя на девет от десет кандидати, като някой безсърдечен съдия, че досието им не отговаря на търсения профил. Имах чувството, че ги осъждам на каторга. Моето притеснение увеличаваше тяхното, което усилваше моето, увличайки ни в отвратителен омагьосан кръг. Задушавах се в ролята си, а атмосферата в офиса не ми помагаше с нищо. Заявените човешки ценности бяха просто фасада. Ежедневната действителност бе тежка, студена, изпълнена със съперничество.

# 578
  • София
  • Мнения: 9 880
Някой ходил ли е на консултации за професионално ориентиране?
Зациклил съм да търся само по специалността/опита, а предлагането почти го няма... от друга страна дават ~800 лв (физико-химични лаборатории) и даже вече не ми се и ходи навсякъде (две интервюта отказах, бяха извън пределите на София)

Трябва ми може би друга гледна точка, да разширя радиуса.
От доста време замислям такава и мисля да отида. Естествено, ще трябва да надградя нещо, например английски.

# 579
  • при него
  • Мнения: 1 217
Пепина, браво че сподели, това е една много добра книга!

# 580
  • Мнения: X
Starrydream, струва ми се, че не знаеш какво искаш по-силно - дали да работиш по специалността и за босия престиж, или да вадиш 4цифрена заплата, ама с по-непрестижна работа. Прецени в крайна сметка кое ти е по-спешно за сега, престижът или парите.
Професионалното ориентиране е повече за ученици, които да се насочат към нещо перспективно. Ти вече тая крачка си я направил. Там освен да те ориентират към нещо, в което да е нужно тепърва да вложиш няколко хилки само за тапията, не знам как биха ти помогнали. А като те гледм, има и шанс да се депресираш от толкова възможности, които си изпуснал дотук.

# 581
  • Мнения: 54 061
Има ли право работодателят да ми откаже платен годишен отпуск, а в същото време да ме задължава да си пусна такъв поради инвентаризация?

# 582
  • Мнения: 47 902
Зависи от детайлите, но е възможно, да
Starrydream, дъщеря ми ходи последните 3 седмици на такъв курс. Доволна съм, но той е ориентиран повече към все още учащи много млади хора. Евентуално индивидуална консултация за теб ми се струва по добър вариант. За съжаление специалността е търсена, но слабо платена така или иначе, но може би има трикове и биха ти подсказвали нещо интересно. Позната с подобен профил си докарва допълнителни пари с тренировки по пилатес. Това е положението.
Откъса е право в 10ката за много неща.

# 583
  • Мнения: 54 061
Детайлите са банални.
Една колежка излиза в болничен поради бременност и уж нямало хора за размествания.
В същото време 3 дни ще има инвентаризация и трябва да си пуснем отпуск.
Аз нямам вина, че не ми осигуряват работа за тези 3 дни, но искам да си ползвам моят платен отпуск, за мои нужди и когато ми се налага, не когато ме задължават. Имам платени почивки, още през октомври. Преди да се знае за колежката. А става дума за отпуск през декември.
Иначе имам предостатъчно неползван отпуск. Не е проблемът в наличните дни.

# 584
  • София
  • Мнения: 11 702
И какъв е проблема и за почивка и за инвентаризация да си пуснеш?

Общи условия

Активация на акаунт