В началото беше голям цирк, когато види куче, особено непознато. Няма мъжко, няма женско. Акробатично представление на повод, лай и ръмжене, от което да ти настръхнат косите, прерастващо в скимтяща оперна ария, понеже не му давам да изяде другото куче. И не помагаше нищичко, дори известното издърпване на повода нагоре. С днешна дата, може да се обърне след кучето, може да тръгне към него, дръпна ли повода, придружено с команда, до там си остава. Знам си, обаче, че не бива да го пускам твърде близо до тях. Има и 2, към които все още тръгва рязко, с ръмжене, само че вече в тази ситуация влиза в час, като го дръпна нагоре и му виснат за малко предните лапи.
На съмнителни шумове около вратата и на балкона и Денис реагира, съдейки по другите кучета, не е нещо необичайно, попринцип всяко куче пази територия. Сашо ни научи и какво да правим, когато пък друго тръгне да агресира срещу Денис - обикновено улични, които са решили, че точно тоя участък е техния и ако съм сама, няма да ни отразят, но ако видят четирикрако, започва зъбене, гонене и ръмжене.
Сега, не мога да кажа, че е станал нещо, дори близко до неговите кучета (ах, мечти), но определено не е такова чудо, каквото беше в началото.