Любители на кучета - 84

  • 31 239
  • 747
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 127
Мне,  той е в нелегалност на диваните и си го знае, та малко след снимката дори не се наложи да го гоня, а сам си легна на земята. Прави ми място, кавалер съм възпитала все пак.
а не си ли допълнение към дивана. Кифлата, като не съм и оставила достатъчно място, разбирай половин диван, се тръшва върху мен. И понеже тежи и си ръмбим, се отмествам.

# 91
  • София
  • Мнения: 8 348
И у нас плана беше да не се катерим по дивани и легла. Обаче...
Имам две котки, а те се качват. Така и не можах да обясня на кучето, защо те може, а тя не. Ревнува ги и гигони и тях, като и кажа тя да слезе. И в името на домашния мир и най-вече целоста на котките, вдигнах ръце.

# 92
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
За сега при нас забранена територия за качване е само спалнята. То кой ли те слуша, но го сваляме от нея като се качи. Единственото изключение е съботно/неделно, като е закусил, разходен и с почистени лапи рано сутринта. Тогава в името на нашето уикенд излезжаване, му позволяваме да дреме с нас още час, час и нещо.
Диванът, откакто му пораснаха копитата и може да се качва на него, е споделена територия.

# 93
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
И при нас само спалнята е терра инкогнита. Не си позволява да се качва, само като види котарака горе, тогава почва едно примък-приплъз тип "аз нищо не правя, ей тука само да се подпра..." и така с приплъзване по корем се настанява на един ъгъл снишена.

# 94
  • sf
  • Мнения: 10 081
При нас всяко едно кътче е общо 😁

# 95
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 021
Вчера беше 30°, а днес е 13°. Хваща го летаргията.
И не само него, де...

# 96
  • Мнения: 2 433
Нашата девойка не се качва на дивана.. защото го изяде Simple Smile
Както виждате, не се качва и на леглото..

А как да и обясня, че ще и изпадне пълнежа и не трябва да скача и тича като побесняла? Направо ми изкарва акъла, прескача по 1-2 стъпала от стълбите, на спринт, скача и си отваря вратите, тегли се като обезумяла.. казвам и, че е пълнено агне и ще се пръсне пошевовете, тя.. не, скача и се, тича и се..

# 97
  • Мнения: 464
Хаха Хибискус, а нашата е обратно - спира, присяда. Както казва докторката и просто драматизира. Ама нали я видях как се качи скришом на дивана и пред мен не минава, но виж пред скъпия - то е носене, подканяне ... И така докато не видя котка, и ето пак е същата Джеси.

# 98
  • Мнения: 3 044
Аз им давам и на кучето и на котката да се качват на дивана /леглото, не виждам проблем, щом слиза, когато му кажа. Но пък Рейн не дава на котарака да спи при мен на дивана. Ревнува и го гони хахах

# 99
  • Мнения: 947
Малкият е дребен е не може сам да се качва. Или по-точно можеше, ама стана шишко и сега не може. Нощем ме събужда минимум по три пъти да го взема при мен. По някое време слиза и после пак хленчи качил предните лапи на спалнята да го кача. От бебе спи при мене, никакъв шанс да не го пусна. Когато е сам вкъщи си спи в неговото легло, което е пълно с играчки, одеялото му и разни крадени "съкровища" като чорапи, ластици за коса и подобни.

# 100
  • Мнения: 2 127
FlameV, проблем е при по-доминантно куче, каквото е моето. В глутниците, "хубавите" места за спане принадлежат на този, който е по-нагоре в йерархията, както и правото да се храни пръв.
Иначе е много гушлив и лигав, дай му да се гали и гушка, целувки на поразия раздава, но в неговия случай е важно да си знае мястото. Затова има компромисен вариант - леглото му е залепено за нашето и за лека нощ има чесане по коремчето, докато заспи. И хем спи до нас, хем не съвсем, хем си има и местенце, което си е изцяло негово и на никой друг.

# 101
  • Мнения: 2 433
А, това е много правилно, тя Тара всъщност чака разрешение и тогава се качва. По принцип и давам да спи при нас последния ден преди да сменя чаршафите, но сега нали ми е жална, болна, тоест разпорена и зашита по мое усмотрение (ах, вина, изяде ме, вина) и й позволявам да се качва.
Роза, аз очаквах да има такива театри, а всъщност тя спа първите два дни и сега си е същата, все едно нищо не  е било, само се ближе малко, та имаме спорове, иначе никакви други оплаквания. Тя даже се ближе там, където е обръсната, а не самата рана, предполагам, че растат косъмчета и за това.

# 102
  • Мнения: 3 044
Seerose, аз също съм го чела това -  за яденето, за местата за сън, йерархия в глутницата и тн. и съм питала треньорката на кучето - тя казва, че това са по-скоро глупости. Щом кучето не проси храна от мен, щом слиза веднага, когато му кажа - значи е ясно кой води нещата и няма смисъл да му се забранява качването...Разбира се тая привилегия отпада, ако спре да изпълнява каквото му е казано. Той трябва да слезе по- най бързия начин щом му се подаде команда. Моят също си има много ясно изразен характер към всичко заобикалящо го навън и към котката..Мен обаче даже не смее да ме събуди сутрин, когато прекаля със съня, много е интересен - чака да си отворя очите, преди това не шава, не мърда, не издава звук, нищо..а има случаи, в които уикенда спя до 11:30 на обяд и то чака и стиска.. Та аз не ги спазвам тия неща с леглата и яденето...Не мога да преценя доминантен ли е, показва признаци само към други мъжки кучета, като опитва да ги обяздва и чат пат им се кара, но към хора не съм го забелязала да се налага..

# 103
  • Мнения: 2 127
Ами, FlameV, според нашият треньор пък е точно така. Още на първият ни сеанс с него ни разпита дали вкъщи ги има привилегиите като качване по леглата, дали споделяме храна с него, редуването на храненето как е - дали ние сме първи, преди него, през врати и разни тесни места кой минава пръв... Неща, които ние вече знаехме, но той ни ги потвърди. А започнахме да ходим при него заради агресията спрямо други кучета. Спрямо нас е имал опити за доминиране, първите 1-2 месеца, от тогава такова нещо няма. Не правим компромиси, дори за дребни неща, защото за едно нещо дадем ли привилегия, тръгва към второ, трето... и някак, предпочитам да знам, че като кажа "стой и не мърдай", той стои и не мърда, а не ме е страх да го доближа, понеже сега нещо си не му е харесало.
Не казвам, че никое куче не трябва да се пуска в леглото, дори само в темата има примери бол, в които няма проблем. Казвам, че при моето, конкретно, това е правилния подход, спрямо характера и миналото му. Все пак и ние си познаваме кучето, треньора ни - също. В нито едно отношение не съм сбъркала, като съм го послушала.

# 104
  • Мнения: 3 044
Aaa, не ме разбра. Аз въобще не оспорвам подхода ти, нито се съмнявам в причините. Чела съм ги всички тия неща и разни интервюта на един зоопсихолог Александър май беше. Просто споделям моята какво ми е казвала и как е ситуацията при нас. Аз се виждам веднъж на седмица с треньор от преди да започне да излиза Рейн ,абс си признавам,че нямах ни най-малка идея как се гледа куче, та..от средата на Март (а аз го взех Февруари) тя започна да идва първо у нас, после навън и такам. Има неща, които все още не успявам да спра - напр. мина едно куче около двора на блока ни вчера и това моето го изгони...ама много твърдо му се разлая през оградата и другото подви опашка и си тръгна. Реагира на съмнителни шумове около вратата на апартамента или под балкона/прозорците - това не го спирам, но ограничавам лаенето - до 3 излаивания го оставям, после вече му казвам да спре. Тук таме решава да се издръвчи на някое куче навън и става като аутист - трябва да кресна,за да го остави на мира..

Общи условия

Активация на акаунт