Баща ми не одобрява половинката ми

Да, напълно съм съгласна с теб. Това с раздялата ми излезе през носа, защото бях страшно нещастна. А месеци преди да се разделя с приятеля ми, баща ми звънеше, казваше, че ако не се прибера ще се наложи да забравя за него и всякакви такива работи и в един момент просто не издържах. И ето, че пак се върнах при приятеля ми. Просто не съм щастлива, ако не съм с него.

Той е 2 години по-голям от мен. На 25 години е.

Delia_ , баща ти да не е решил ти да го гледаш на стари години, та затова е против да създадеш собствено семейство?

Минало е толкова време, че просто не искам да се връщам толкова назад в годините. Аз обаче не искам да "снасям и да драсвам", просто искам спокойствие. Майка ми не се меша в моите отношения. Но да... и това не е правилно, просто такава ми е съдбата.

Да, това с преместването и всичко останало беше като някакъв бум. Но просто нещата не станаха, няма как да спреш да обичаш просто ей така. Явно се е надявал, че като се върна в България, ще приключа всякакви отношения с него. А това, че ще забрави за мен, ми го е казвал доста често. И всеки път ми става гадно, жал ми е, че даже се чувствам и виновна. По-виновна се чувствам, когато загърбвам себе си... Просто си мислех, че има начин да е мир, но ако няма как... Не исках да се чувствам виновна, че той не иска да говори с мен, ако не му играя по гайдата. Но в крайна сметка искам да съм щастлива и ако това е цената...

По принцип аз с всички хора запазвам добрия тон и не обичам да се карам или да крещя. Просто съм си такава по природа. Когато бях дете постоянно имаше скандали вкъщи и от тогава много не обичам някой да ми крещи. Аз също вече не мога да търпя, опитах се с добро да обясня, но той постоянно ми вика "много си проста" и "метнала си се на майка ти такава гад", после почва да звъни и да се извинява, ама като се присети нещо пак припалва и после вика, че той не го прави с лошо. Ок, но аз не мога да издържа само защото някой си е такъв и не го бил правел с лошо. Да, хубавото е, че се осъзнах навреме и не стана така, че да съжалявам цял живот.

Баща ти яко те манипулира, а ти поемаш. Спри навреме. Постави граници в отношенията ви и ако той не ги спазва, бъди готова да подходиш твърдо. Докато се оставяш да те действа, той ще го прави. Грозно отношение от страна на родител, но за съжаление се случва понякога.

Поне знам как не трябва да се държиш с детето си. Спряла съм вече. Последната седмица ми звъни всеки ден и ми казва да се прибирам. Постоянно измисля нови причини, но този път не му излиза номера.

Баща ти е насъскан към майка ти  и от там към цялата нация.Вероятно, се чувства изоставен от нея и ситуацията с теб я възприема точно по този начин.Включително и че  ти ще си уредиш живота далеч от него и няма да се грижиш.Също,може би го приема като някакъв вид късна  победа на майка ти над него.

Delia, спокойно, аз съм преминала през нещо много подобно - и моят баща се опитваше да ми дава тон какъв живот и с кого трябва да живея (по-скоро с какъв човек НЕ трябва да живея). Когато не отстъпих позицията си (вече завършила с работа и с дом), той каза, че повече няма дъщеря. А съм щастливо омъжена, той беше против избора ми, без изобщо да познава мъжа ми. Съдейки по описанието, баща ти е костелив орех - нямаш полезен ход, или защитаваш позиция и не се поддаваш на манипулации, или вървиш по свирката му и оставаш нещастна цял живот. За съжаление, моят опит показва, че няма как да се запази какъвто и да е тон, камо ли добър.

Родителите имат отговорност и задължения към децата си до завършването на тяхна определена възраст и установяването им като самостоятелни хора. Ти след като живееш далеч от него, учиш далеч от него, приятелят ти те издържа, той няма право да изисква това от теб. Ако беше малка, живееше с него и той те издържаше, щеше да е по-различно, но в такъв случай, ти не си длъжна да се съобразиш с него. Живота си е твой, ти си поела вече по своя път и може би баща ти съжалява именно за това, че вече си пораснала и иска да се почувства още като баща. Това му го кажи спокойно и е възможно да го осъзнае

Много странни отношения имаш с родителите си.Моята майка също е дете на румънци преселили се отвъд Дунава,а баща ми си е българин.След развода и непрекъснатите им скандали и пиянството на баща ми,майка ми се премести с мен и брат ми в Плевен и там отраснахме.Аз бях на 8,брат ми на 11г.Баща ми не спираше през целия ми съзнателен живот да плюе по румънците и какви били и как едва ли не осигурил на майка ми всички удобства на света,а тя го напуснала защото видиш ли пиел и заспивал на масата.Вярно,не я биеше,но скандалите бяха всекидневни,още си спомням някой,а брат ми и други неща помни и разказваше след години.Никой нормален не би търпял обиди и подигравки и вечно "превъзходство".Но майка ти не я разбирам защо те е оставила при него.Към днешна дата с баща ми не си говорим от години,всеки разговор приключваше с акълища за живота ми или плюене по майка ми,която почина преди 10 години.В един момент ми писна и просто спрях да си тровя нервите с него,оставила съм го да си утешава мъката в чашката.Брат ми не говори с него от развода и откакто спря да се сеща че има деца и че тези деца имат нужди.На 30 г.  съм ако има значение,но просто един съвет ще ти дам,той няма да се промени колкото и да ти се иска,живей си живота,българин,румънец,нали се обичате и градите бъдещето и семейството си заедно.Акъл и наклон от хора които не са се грижили за теб когато си имала нужда не ти трябват.

Поне след като видя, че си щастливо омъжена, не прие ли мъжа ти?

Не се хващай за сламки, момиче, недей гради надежди, които няма да се сбъднат. На такива хора не им пука, че детето им е щастливо. На тях им пука само за себе си, гледат те да са добре. Ще се разочароваш още повече.

Родителите на мъжа ми не ме одобряваха с години. Била съм такава онакава, с какви краски са ме описвали - ужас.... и не само , опитваха да ни разделят, да ни вгорчат живота.На сватбата свекър ми ме поздрави с думите - "дано го направиш щастлив". Много страдах че дори след раждането на първородната внучка с буква на дядото тези хора не се  промениха. После престана да ми пука. Преживях го. Пък и какъв мъж имам - не им позволи да ни пречат ни да ни се месят. Та 26 години сме заедно. Сега мнооого ме обичат, защото втората снаха им разказа игрите . Нооо късно е чедо.  
Та ако си се обичате какво ти пука какво мисли баща ти.

Delia, тук имаше една тема за отровните родители. Твоят баща е точно от тази порода. Той е възрастен и самостоятелен човек, ти- също. Оставете се взаимно на спокойствие. Не го мисли толкова. Ясно е, че си отговорен човек и те е грижа за него и отношенията ви, но той прекалява. Обаждай му се за празници и толкова. Ако ти се обади и започне старата песен, му кажи, че с този тон няма да говориш с него. Нищо чудно скоро да започне да ти "реве"  колко е болен и как си го изоставила. Не му се връзвай, а живей за себе си и човекът, когото обичаш.

Съжалявам, че не мога да скрия текста, но пиша от телефона. Не, продължава да не иска да общува и с двама ни.

Спри да се съобразяваш с мнението на баща ти, не си малка вече.
Този човек теб те е оставил 14- годишна, за да живее с приятелката си. Тогава интересувал ли се е от твойто мнение?
Прави това и бъди с този, с който се чувстваш щастлива. Това е твоя живот и взимай ти решенията си в него. Не допускай влияние на родителите ти, особено, когато не виждаш реална причина за това да не харесва приятеля ти.
Знаеш ли колко мамини синчета са останали ергени цял живот заради мнението на мама? При теб искаш да стане същото, но заради баща ти ли?