Мъжът ми е пияница!

Досега само ви чета и не съм писала, но тази тема, уви, ми ужасно позната. Била съм в много подобна ситуация, слава богу нямахме дете, макар че той много настояваше да си направим, но здравия разум ме спираше и с право. И двамата сме от добри семейства, с добро образование, хубава работа (поне аз, той работеше над себе си...). Пет години изтърпях отвартителен тормоз, пиянства, изчезваше по цяла нощ, прибирали са го техните от изтрезвителното (това мъж на 30 години). Физически тормоз не е имало, но психическия ме е докарвал до лудост. Обиди, обвинения, скандали, все аз бях виновна за всичко. Мислех си, че го обичам, че не мога да живея без него. Той отделно страдаше от депресия от години и беше на антидепресанти, та ме беше страх, че може да си посегне, ако се разделим.  Да де, ама това си е психическа зависимост, изобщо не може да става дума за любов. И като пълна глупачка все си мислех, че ще се оправят нещата, хващах се като удавник за сламка. Беше ме страх да остана сама, мислех си, че няма да намеря нещо по-добро. Докато в един момент просто изгубих всякаква надежда, свалих розовите очила и видях фактите, такива, каквито са. Всичко приключи от раз, изнесох се и отказах повече да се видим. Естествено той не се отказа лесно, заплашваше ме, че ще се самоубие, звънеше ми, пращаше подаръци.
Да се разделим беше най-доброто решение, което можеше да взема. Сега три години по-късно съм много щастливо омъжена и умът ми не го побира как съм търпяла такова нещо.
До авторката: бягай по най-бързия начин, всичко е по-добре от това, което преживяваш в момента! Ще мине време и ще се чудиш и ти защо, за бога, си си го причинила, че и на малкото си детенце също. И само да допълня, че от постоянния тормоз и нерви си докарах и аз панически пристъпи и тежко безсъние, та още си сърбам попарата, която сама си надробих.

Домът ти трябва да е твоята сигурна крепост, където да се чувстваш в пълна безопасност, когато навън е страшно. Вместо това се заключваш от страх.
Мъжът ти трябва да е твоята опора и закрилник. Стълбът, за който да се държите с детето, когато навън задухат ветрове. Човекът, в чиито прегръдки ще намериш утеха, спокойствие и любов. Вместо това те бие. Не е изключено скоро да започне да бие и детето.
Детето трябва да знае, че тати е най-смелият, най-силният и винаги ще го пази, дори и навън да го чакат банда пубери с водни пистолети. Вместо това тати повръща върху играчките му.
Как ще го притиснеш, като ти си притисната и потисната абсолютно отвсякъде и всичко ви е с главата надолу?
Той НЕ ИСКА да спре и няма да го направи. Въпрос на няколко години е до цирозата.
Помисли добре!

.

Взела си най-правилното решение. Колкото до съветите тук, всички бяха с цел да се осъзнаеш и спасиш от кошмара,но липсва съчувствие и емпатия,не се впечатлявай.
Успех и не променяй решението си.

Очевидно не вие сте му всичко, а алкохолът.
По-добре ти да му отнемеш детето, отколкото той да му отнеме животът или бъдещето.

loramoni , как са нещата при теб?

Това "нещо" , наречено твой съпруг е една провалена отрепка в живота.Друго име не заслужава.На път е да провали теб и малкото ти дете.Ако искаш скоро да превъртиш, да се превърнеш в изтормозена лелка на 32 години, детето ти да си докара някое антисоциално поведение продължавай да живееш с пияницата.Той просто ще ви довърши.Само при мисълта, че човека до мен би се напивал като свиня се отвращавам.За 20г., от както съм с моя мъж съм го виждала пиян два пъти, не е буйствал, слава богу, но такъв скандал му бях направила, че повече след втория път не се е напивал.Да виждам пияни мъже, още повече жени е повече от гнусно.