Истанбул [тема 46]

Като недостатък и на двата отчитам, че са на улицата с трамвая и би могло да е шумно.

Здравейте, хотелът ни се намира до площад Таксим, знаете ли къде има наблизо пешеходна алея за раходка на брега, че днес там от където минахме нямаше достъп до брега. А иначе днес ходихме до двореца Долмабахче и ни хареса много.

На Фъндъклъ има хубаво паркче с крайбрежна. Слезте с фуникуляра до Кабаташ и от там пеша в посока към Стария град (обратно на Долмабахче). Ще преминете през ивица, която е в ремонт заради строежа на новото пристанище, но след това ще разкрие прекрасно местенце с алея и парк Фъндъклъ.
Може да хванете и трамвая до там, но не си струва за една спирка.

Ние преди малко минахме границата, за 15 мин и двете. Извадихме късмет и на отиване пак беше така.

Да се включа и аз все още от Истанбул. Толкова е прекрасен... Утре тръгваме, а на мен отново не ми стигна времето да се наситя на всичко. Направихме си страхотна тийн-програма. Посетихме първо Сапфир и хеликоптера. Момчетата се шашнаха от гледката, а и от киното. Да си призная - киното ми дойде леко екстремно. Резки завои на хеликоптера, спускане, изкачване и то след много дълго изнервящо пътуване , и повече от пет-часово минаване на границите. Е, просто е за хора с по-як вестибуларен апарат, но въпреки това не бих го пропуснала. Цената на терасата и киното беше по 36 лири за дете и 42 лири за възрастен. След това отидохме до Форум. Момчетата харесаха и аквариума. Цената там е по 49 лири на дете и 62 за възрастен. Струваше си удоволствието. Днес сутринта тръгнахме за музея на Рахми Коч. Той напълно ги срази. Не можаха да се нарадват на ретро и не толкова ретро автомобилите. Мъж ми дори заяви, че едва ли някога ще види в един ден три Ролс Ройса, а камо ли и да ги пипне. Толкова дълго обикаляхме, че накрая си изтървахме времето за подводницата (на билетите пишат час в който да си при подводницата, както и на влакчето). Въпреки всичко ни пуснаха със следваща група. Мъжете бяха потресени, а аз само се разходих отгоре по подводницата, направих снимки и пих турско кафе на кораба. Билетите бяха 80 лири за две деца и двама възрастни. Не влизахме само в планетариума, защото беседата беше само на турски, а и лятото бяхме в Смолян. Забравих, че се качихме и на влакчето. То е за по-малки деца, но въпреки това се радваха. След това се върнахме на Еминюню и веднага се метнахме на тур по Босфора. Момчетата все още не могат да осмислят мащабите на Истанбул- всичко ги очарова и им харесва. Забравих, че сутринта ги разходихме по Капалъ чаршията, след това влязохме в Сюлеймание и гробницата на Хюрем, а след това по сокаците се спуснахме до Египетския пазар. Междувременно пробвахме симити, сок от нар и печени кестени. След Босфора исках да си купим балък екмек, но на Еминюню имаше толкова народ, че бързичко се изнесохме. Тръгнахме към Топкапъ. Точно пред страничната порта на Гюлхане седнахме в една сладкарница на баклава. Беше доста скъпа за 12 парченца (хапки) платих 78 лири. И това беше нещото от което моите мъже не изпаднаха във възторг, казаха че съм правела по-хубава баклава. Да но пък един младеж от сладкарите как ми се усмихваше само... Точно пред Гюлхане имаше от кутийките със сапунчета. Мисля че харесаха и Топ капъ. Мъж ми е географ и историк и им разказва през цялото време. Може би ще им трябва повече време да осмислят всичко видяно. В Света София не влизахме. Само се разходихме наоколо и й се порадвахме. Понеже съм фенка и на Великолепния век ходих и до гробницата на Кьосем в Синята джамия. Там хлапетата категорично отказаха да стъпят, явно им дойде в повече. Спуснахме се по Хиподрома около колоните и изведнъж се сетих за цистерната под магазина за килими. Много лесно го намерих. Спускате се по стръмната уличка след цветните къщички и виждате кафявата порта на магазина. Хареса ми. Малко е, не е като Йеръбатан, но човек добива представа. Иначе и пазар направихме. Момчетата си напазаруваха тениски, суитшъри и дънки главно от Уайкики, и някакви тениски на отбори. Стана много дълго. Дано да не съм ви досадила.

Забравих да кажа и за ТА. Хотелът не е кой знае колко хубав, но става при положение че се прибираме само да се изкъпем и спим. Е, ходих да си искам горни чаршафи, а те се учудиха. Няма как да спя с покривката на леглото или с нечаршафосана олекотена завивка в хотел. Не е каприз. Закуската беше добра. ТА не ни направи никакъв проблем, че не ползваме допълнителни екскурзии. За тази цена пътуването е чудесно. За съжаление утре пак ще си отвисим на границата, защото има много български групи. Има и по бързо прибиране ( то е за пътуващите със собствен транспорт). От Одрин се влиза в Гърция и от Гърция се минава в Свиленград.
Утре по програма имаме някаква фабрика за кожа, която не ме интересува много и МОЛ Истанбул. Там не беше ли по-големия аквариум? Дали да ходим и в него? Не ми се тръгва, надявам се скоро да дойда отново.

И при нас по същия начин имаше само кувертюра като покривка и по една голяма хавлия. Пълно безобразие. Климатика бучеше ужасно и спирахме тока като си лягаме, защото не можеше да се спи. Закуската бедна, ама за тези пари толкова - хляб, варени яйца, домати и краставици, сирене, натурални и зелени маслини, някакъв колбас. В кутийки масло, което беше гранясало и миришеше на тежко, ягодов конфитюр и някакъв шоколадов крем. Имаше турски чай, но по заведенията е по-хубав, кафето било нес и другите казаха не ставало, някакви гадни сокове.
Чаршафите сменяха всеки ден, ние бяхме 2 и ни настаниха в стая с едно легло и спалня. Вентилатора в банята дрънчеше, вратите на душ кабината счупени. Лелини пък имаха вана, но си е музерно. И на двете стаи бравите бяха счупени. Сигурно и правят проблем... А как миришеше на мухъл, не е истина. Ужасно!



За тези пари толкова, но Rouge noir е много далеч от е 3*** хотел определено.

Дороти, благодаря за разказа. Явно си прекарвате добре, а какво по-хубаво от това. Не си писала коя е ТА, май.
Другият аквариум е в МОЛ Флоря, не в МОЛ ъф Истанбул.
Прибирането през Гърция също може да е бавничко. Много хора го научиха, а пунктът е малък. Но е вариант... за западната половина от България.

Ивче, условията, доколкото виждам, са били ужасни, но отношението е това, което мен ме шокира. Ще разказвваш пак.
Надявам се останалото да е било по план и удоволствието да е било пълно.

Между другото, в Турция хотелските * много често са относително понятие, така че...

Тези дни ще разкажа подробно. Искам да почина малко, че се прибрахме в 2 часа снощи.

Много ме е яд, не си купих една желана чанта и сега ще търся някой да ми вземе. Магазинчето е по бул. Орду, като се излезне от трамвайната спирка Чемберлиташ и се тръгне надолу от лявата страна, е преди De dacto и LC Waikiki (до банката на снимката). Чудех се и викам, ако не е хубава кожата... А е 85 лири, което е 25 лв и без пари. Тези реплики тук вървят много скъпо. Става въпрос за Chloe Faye.




Имаше в точно това кафяво, черно, пудра, червено, тъмносиньо... Направо ще се изям, че не я купих. Моля, ако някой има възможност и ходи, да ми вземе. Ще си поема разходите за куриер разбира се.

Мими, Ду, благодаря за упътванията, ще си ги отбележа.

Дороти, благодаря за споделените емоции! Супер е, че децата са били доволни.

Момичета някъде близо до Султан Ахмед тръгва ли автобус за разходка

От Султан Ахмед тръгва Биг Буса за разходка.
След толкова много пътувания до Истанбул миналата година решихме да го използваме за панорамна разходка, защото с агенции не сме ходили, за да използваме техните и не съжаляваме.
35€ е за 1 ден и 40 за 2 дни. По два маршрута е.
Страхотно е удоволствието от високо, от втория етаж да се любуваш на любимия град
С него можете да стигнете и до Миниатюрк, и музея на Рахми Коч, след обиколка на Златния рог, и до двореца Бейлербей...

Благодаря Роже. Аз до сега за толкова време никога не съм го използвала, но сега сме с по трудно подвижен човек и това е варианта ни за разходка из града.

Г-ца Бързо се уча (Storm Worm Virus), позволявам си да се включа...
Преди седмица в този пост съм дала линк към сайта на автобусите. Там може да огледаш маршрутите и даже да си купиш онлайн билети. Наистина е вариант за трудноподвижен човек, но предвид факта, че и тук има слизане и качване (по желание, разбира се, но иначе се обезсмисля), се замислям дали няма начин с толкова пари да се направи по-пълноценно разглеждане. Дали ще слезе от туристически или от обществен транспорт, за да разгледа даден обект, ми се струва еднакво проблемно. Хубаво е, че трамваите и метрото, както и повечето автобуси, нямат стъпала, затрудняващи достъпа. Малко по-сложно е при фериботите... понякога се налага да се правят по-сериозни наемания или да се скочи, но винаги има кой да помага. Аз се замислих за мой близък с проблем... ами, няма как да я покатеря на втория етаж на автобуса...

Beljata при нас проблема не е толкова сериозен, че да не може да се качва или слиза, проблема е, че бързо се изморява и не може да върви повече от километър.