Откраднат живот 57: Анатомия на гнева... С теб се чувствам цял

Злати, до момента мога да опиша сезона само с една дума и тя е "хаос". За мен в момента това е пълен хаос. Много е непоследователно всичко, всички се държат адски неадекватно, казват едно, а правят друго. Не мога да разбера например Албена. Какво се дърпа толкова от Тони всеки път? Има драма със Захариев, но какво общо толкова има с Тони? А Банков пък ми е пълна загадка и изобщо не му вярвам, особено на днешното "Обичам те" към жена си. Звучи ми направо смешно и не ми беше убедителен с това, че е забравил Зорница.  За Зорница и Марио просто не ми се коментира, там е тотално мазало. Единствения лъч надежда засега май са ми Христо и Кая, между тях започва нещо и ще видим, сигурно ще е интересно.

Мен нещо Кая не ме кефи. Христо и направи услуга, айде веднага я сваля. С някой психично болен баща е сигурно и търси асистент да се грижи и да бъде с него, докато я няма.

Изобщо не вярвам на Банков, а сценаристите са пили нещо или не са, как може да се обяснява на жена си и да е мил с нея, а в същото време заглежда други жени?!?!?

Аз имам предвид смирението като душевно състояние, което аз не свързвам с църквата. Идеята на всичко беше да се засили драматизма. Идеята е взаиствана според мен от Анатомията. Там всеки сезон правят профилактично по една такава сцена
Честно имам чувството, че гледам друг сериал, а не друг сезон.

Сигурно аз съм бавна, но нищо не разбрах от сцената в църквата и защо беше нужна и защо трябваше всички да са на едно място?

Това беше първата асоциация, която направих.
Колкото до останалото - жалко, ако посланието, което ни отправят е, че щастието е непостижим копнеж. Особено в случая с Марио и Зорница проблемът им е, че направиха от нищо нещо. Нито той има основание да се съмнява в нея, нито тя - да се чувства виновна /освен ако няма чувства към Банков все още / Днес и двамата изпускаха пара заради такива глупости, та не виждам причина Зорница да смята, че щастието няма да й се случи.
Мисля, че сценаристите вкарват повече драма с ей такива неща, акценти разни, отколкото със самото развитие на историите.

Не знам дали се пренаситихме или пък сме имали други очаквания за историите -Банкови и Ковачеви ,но и  на мен са ми някак разпиляни случките и действията им.И на този хаотичен фон изпъква по -новата и явно по-интересна история с Христо и Кая.
Ани не я харесвам като визия ,в тази роля също.

Един Карамазов ни остана...

И мен нещо ме дразни Кая. Мед.сестра занимава хирурзи с проблемите си по време на операция с усложнение. Че и се репчи.

Направо се начудих на Марио как не я изгони, както беше яхнал метлата от преди. Важно било, ами Тасев и Ковачев са на пикник сигурно, тяхното не е важно.

Това кой го е казал?

Абсолютно съм съгласна! Едни очаквания бяха, а то какво излезе. Нещо прехвален ми идва сезонът до момента, не знам как ще е нататък. За Христо и Кая също съм съгласна. Ани много я състаряват, освен това на моменти ме дразни играта й, не знам, сигурно самата роля е такава, но не ми харесва.

Тази Кая и при мен започва да върви към графа "несимпатични"
Ани П. на моменти говори твърде театрално. Точно този глас, който използва ми напомня на героинята й в една театрална постановка. По-добре беше докато не говореше много А напоследък и героинята нещо не ме кефи.

Думите на Зорница са толкова двусмислени, че няма на къде. Предполагам е търсен ефект, за да се държи интереса, ще се вземат ли пак с Банков или ще остане с Марио.
Колкото до това че копнее за абортирането бебе, което никога няма да и се случи, не че не го разбирам, но ако това е най-силната емоция, която я държи в момента (както при останалите), се надявам да ни го покажат, защото в момента думите и могат да бъдат тълкувани по друг начин. И друго ми е странно, как копнееш за загубено, но не за такова, което реално може да ти се случи.

Едно от нещата, които винаги съм харесвала в сериала, е че сценаристите са били добри психолози, някак в повечето случаи са успявали да ми покажат адекватно на ситуацията поведение, било гняв, било обич, болка. До момента не са ми убедителни. Все едно гледам друг сериал с други герои. Банков ми е неубедителен, не го разбитам, обича или не Ева, Марио, който беше железен хирург, правеше сложни операции, подкрепяше Калин сега крещи на колегите си и го изкарват страхлив и нерешителен в операционната зала. Зорница, милата не може още да се окопити. Йосиф, подлец, присвои си заслугите на Христо. Само Мазов си е същият.

Отделно сценарият издиша. Вече свикнах със несъответствията, но някак всичко е едно мудно, протяжно.Когато са един-два епизода може би ще се усети търсеният ефект да подсилят драматизма, но вече 5 епизода ми идва в повече. Може би това е имал предвид Милошев, че ще показват не какво се случва, а как героите преминават през него.
Чудя се само, защо нещо, което беше успешно, явно вървеше на горе, след като 5-ти сезон е бил с най-висок рейтинг, те решават да го променят кардинално. Дано да е само в първите епизоди, защото не знам дали този експеримент ще е успешен и харесан от зрителите

Мда, двусмислени и то много. Малко е обидно за публиката, ако така целят да задържат и двете аудитории.

На мен последната сцена ми напомни за финала на "Изгубени". Не беше лоша, всеки може да си я тълкува по свой собствен начин.
Не симпатизирам на Врабчев, но изключително много му се радвам, когато затапва Зорница.  
Войнова ме дразни поради факта, че и тя се държи супер глупаво, премълчавайки пред Тони истината за баща й. Не виждам защо не му я признава. Предполага се, че той е най-близкият й човек.
И аз не харесвам начина, по който Ева говори. Има нещо дразнещо у него.
Еднообразният музикален фон доскучава.
Мазов ми е най-големия любимец. В ситуацията с "Лорчето" съм склонна да застана на негова страна. Последната вечно мрънка, все нещо не й харесва, все тя има някакъв проблем. Чудя се как горкия човек я понася.
Най-интересен ми е Христо. Допадат ми подобни образи като неговия.