- Публикувана: 14 септ. 2018, 19:30 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2018, 12:29 ч.
Откраднат живот 57: Анатомия на гнева... С теб се чувствам цял
Много тъп епизод. Пападопулу игра толкова фалшиво,репликите й бяха безумни...
Зорница не е наясно със себе си на този етап. Иска ми се да питам колко време е минало между историята с Банков и влюбването в Марио,но те и сценаристите едва ли знаят.
Банков го изкараха идиот - докато преоткрива любовта си към Ева,зяпа с мазен поглед някъв женски з@дник. Айде бе!
Марио- още по-идиот го изкараха - безумно пропадане по линията с топките
Лора-разбирам я перфектно. Незаависимо кой как е стигнал до бебче,не е задължително то да завземе целия свят.
Тъпата история с Албена ми изгадни много и Захариев ми е още по+гнусен,покрай това и тя. А с Тони никак не са ок като двойка.
Врабчев - има хора,които озлобяват и изгадняват от самота. В църквата сам го каза-самота
Чакам новата исто(е)рия сестра-санитар.
Зорница не е наясно със себе си на този етап. Иска ми се да питам колко време е минало между историята с Банков и влюбването в Марио,но те и сценаристите едва ли знаят.
Банков го изкараха идиот - докато преоткрива любовта си към Ева,зяпа с мазен поглед някъв женски з@дник. Айде бе!
Марио- още по-идиот го изкараха - безумно пропадане по линията с топките
Лора-разбирам я перфектно. Незаависимо кой как е стигнал до бебче,не е задължително то да завземе целия свят.
Тъпата история с Албена ми изгадни много и Захариев ми е още по+гнусен,покрай това и тя. А с Тони никак не са ок като двойка.
Врабчев - има хора,които озлобяват и изгадняват от самота. В църквата сам го каза-самота
Чакам новата исто(е)рия сестра-санитар.
С тази църква, доста нелепо им се получи 😄
И тази мелодия няма ли да я разнообразят, през пет секунди едно и също. Първите пъти беше сполучливо, но може ли постоянно една и съща?!!
Ани Пападопулу въобще не ми харесва как играе.
Нещо само новата сестра и новия санитар са ми интересни.
И тази мелодия няма ли да я разнообразят, през пет секунди едно и също. Първите пъти беше сполучливо, но може ли постоянно една и съща?!!
Ани Пападопулу въобще не ми харесва как играе.
Нещо само новата сестра и новия санитар са ми интересни.
И на мен песните ми лазят по нервите. Имам чувството, че е една. Не ми харесват, депресарски са ми. Нямаше да е зле всяка "двойка" да си има някакъв мотив, който да си се върти с нея и да подсказва. На покрива, когато Зорница крещеше на покрива отново бе някоя от депресиите и се чудех за какво вика - заради Марио или заради Банков. Мелодията би ми подсказала повече.
Абсолютно се излагат с тая еднобразна музика.
На мен също не ми харесва как играе Анито. Мълчах си, щото аз не я харесвам и да не излезе субективно мнението ми. Ама щом и на други не им допада играта й, проблема не е в мен.
На мен ми се стори, че вика от безсилие. Не конкретно за някой. От безсилие, че за пореден път нещо в живота й се скапва и желаното щастие и спокойствие се отдалечават.
На мен също не ми харесва как играе Анито. Мълчах си, щото аз не я харесвам и да не излезе субективно мнението ми. Ама щом и на други не им допада играта й, проблема не е в мен.
На мен ми се стори, че вика от безсилие. Не конкретно за някой. От безсилие, че за пореден път нещо в живота й се скапва и желаното щастие и спокойствие се отдалечават.
Думите на Зорница "Копнежът по онова, което няма да ни се случи" някак рязко ми кореспондират с това, което тя каза на Банков, когато се сбогуваха на летището. Той й каза, че е искал детето, тя /перифразирам/: знам, знам. Може би ще ни се случи в друг живот, по по-добър начин.
Това на прима виста. Не знам към какво ни водят и има ли друг смисъл в тези думи. За останалите герои сякаш нещата са по-ясни.
Това на прима виста. Не знам към какво ни водят и има ли друг смисъл в тези думи. За останалите герои сякаш нещата са по-ясни.
Сега изгледах отново сцената в църквата. Идеята е хубаво замислена. Смирението е в основата на цялото ни съществуване. И сценаристите именно това искаха да ни покажат. Доста е драматично, но въпреки има символика.
Да, това е, но хората които са далеч от църквата няма да могат да го разберат. В този сериал винаги е имало неща, които не са направо казани и забелязвам от Фейса, че много хора имат проблеми с вникването.
Думите на Зорница "Копнежът по онова, което няма да ни се случи" някак рязко ми кореспондират с това, което тя каза на Банков, когато се сбогуваха на летището. Той й каза, че е искал детето, тя /перифразирам/: знам, знам. Може би ще ни се случи в друг живот, по по-добър начин.
Това на прима виста. Не знам към какво ни водят и има ли друг смисъл в тези думи. За останалите герои сякаш нещата са по-ясни.
Това на прима виста. Не знам към какво ни водят и има ли друг смисъл в тези думи. За останалите герои сякаш нещата са по-ясни.
А за мен това са думи, които изразяват нейния копнеж да бъде щастлива. Явно обаче, тя мисли, че това няма да й се случи, защото винаги нещо й пречи.
На покрива, когато Зорница крещеше на покрива отново бе някоя от депресиите и се чудех за какво вика - заради Марио или заради Банков. Мелодията би ми подсказала повече.
Карамазов много го харесвам, но винаги ме дразни с тази отчетива дикция - независимо какво играе - не се сещам за човек в живота, който така отчетливо и ясно винаги да изговаря думите. за това малко ми бърка...
Сега изгледах отново сцената в църквата. Идеята е хубаво замислена. Смирението е в основата на цялото ни съществуване. И сценаристите именно това искаха да ни покажат. Доста е драматично, но въпреки има символика.
Да, това е, но хората които са далеч от църквата няма да могат да го разберат. В този сериал винаги е имало нещо, които не са направо казано и забелязвам от Фейса, че много хора имат проблеми с вникването.
Не сме длъжни да сме близо до църквата. И това не ни прави по-долно качество хора.