Принципите за съхранение на парфюмите са сходни с тези за съхраняване на вино - тъмно, сухо, хладно (прекалено ниски температури също може да го повредят) и с минимален достъп на въздух.
Парфюмите се развалят различно. Зависи от формулата, както и при вината. Някои "стареят" красиво - има мнения, че старите шипри и ориенталци стареят благородно, стават по-дълбоки, по-опушени, по-сложни и на това се дължи славата на някои винтидж парфюми. За Шалимар например се твърди, че си губи цитрусовото свежо начало, но базата му ставала по-красива, аз не знам дали е така. Попадала съм на винтидж бутилки, но не знам как са миришели, като са били пресни.
Други, които са по-свежи, се вкисват или замирисват на ацетон. Понякога промяната засяга само връхните ноти и ако в началото парфюмът мирише странно, на лакочистител, след половин час си става окей. Парфюми, които са сплаш, отливки и сплитове се развалят по-бързо, заради излагането на въздух. Парфюми в прозрачни шишета и без кутии се развалят по-бързо, ако шишето е метално или керамично, като споменатите жулиети, ароматът е по-добре защитен. Имат значение и консервантите, които се добавят, цялостната устойчивост на течността. Разните рекламирани като натурални и еко формули са много по-неустойчиви. За Аник Гутал например се твърди, че парфюмите им са с кратък живот.