В момента чета ... 59

  • 67 925
  • 753
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 5 320
Кьошетата ме чакат от сума ти време на рафта, мисля по време на отпуската да им обърна нужното внимание. Сега чета "Когато бяхме сираци" на Казуо Ишигуро. Втора среща ми е с автора и за пореден път се е очертава да е прекрасен, но има още до края на книгата.

# 61
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз чета "Едем" от Станислав Лем - приятна фантастика.

# 62
  • Мнения: 6 050
Прочетох "Невинният" на Иън Макюън-оказа се доста добър психотрилър.
Сега започвам "Художник на променливия свят" на Ишигуро.

# 63
  • Мнения: 8 207
Аз съм на "Играта на ангела", но още не мога да навляза в историята. Училището започна, всички вкъщи все още се мъчим да се нагодим към новия ритъм и нещо времето за четене съвсем намаля.

# 64
  • Мнения: 325
Аз в момента чета Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд.

# 65
  • Den Haag
  • Мнения: 1 839
В последно време чета повече книги на холандски език и не ми остава много време за книги на български. На български съм започнала на четеца "Щиглецът" Дона Тарт  и "Вечерята" Херман Кох. " Вечерята" преди ден я завърших на холандски. Чета също " Брулени хълмове" на холандски Simple Smile. Общо взето голяма бъркотия, опитвам се от всичко да чета, но не успявам Simple Smile. Обичам да чета по една книга, а не по много. Тези които четете повече от една книга, как успявате, кога решавате коя ви се чете? При мен все някоя изостава с дни не отворена Simple Smile

# 66
  • Мнения: 9 590
Аз физически ги държа на различно място- една е в колата, една в хола, в спалнята и във вц имам. Четецът ми е в чантата. Чета тази, която ми е под ръка.

# 67
  • Berlin
  • Мнения: 11 181
Аз чета тази, която ми е по-интересна. "Малкият приятел" съм я започнала януари според Goodreads, но не е това, което очаквах и междувременно прочетох други 10 книги.

# 68
  • Мнения: X
Аз започнах "Дива вещица" на Лене Кобербьол, много приятна детска книжка. Черният котарак ми стана любимец, хехе~ Толкова е вярно всичко, което се казва за котките в тази книга...

# 69
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Много ми хареса И дъхът стана въздух. Може би улучих точния момент, когато да я започна( загубих татко преди седмица), но наистина успя да ме докосне. Ако трябва да съм честна, това стори най- вече послесловът на жената на автора. Иначе сред множеството объркани размисли прозираха частици от моята истина за живота, осъзната точно на прага на смъртта( не моята, очевидно).

Сега рязко сменям отново жанра и започнах Колекционерът на кости. Любим филм евър, на книгата не бях попадала досега.

# 70
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Напоследък и аз чета по няколко книги едновременно, въпреки че като цяло предпочитам да отдавам вниманието си само на една Simple Smile

Последно приключих "Sapiens: Кратка история на човечеството" - любопитна книга, научих някои доста интересни неща, но имаше и немалко повторения на едни и същи работи, което можеше да бъде избегнато. Като цяло ми вървеше бавничко.

Беше ме хванала книжната носталгия, та от Алея на книгата, София си взех втората книжка от поредицата за Фердо Мравката - "Фердо в плен". Беше ми една от любимите детски книжки, но почти нищо не си спомнях от нея, та с кеф си я препрочетох. Само ме е яд, че май няма да успея да си изколекционирам цялата поредица на български.

Прочетох и "Берен и Лутиен" на Толкин - мега странна книга. Аз съм му доста голям фен, но това си е издание само за абсолютни негови ултраси. Съставено е от кръпки от различни негови текстове (в стих и в проза), събрани от сина му, които уж трябва да ни изяснят произхода на легендата за Берен и Лутиен. Но мен лично ми досадиха, защото вътре има поне 3-4 варианта на въпросната легенда, някои от които взаимно изключващи се, без редакция, без нищо. Не препоръчвам. Плюсовете ѝ са, че е кратка и че има красиви илюстрации в толкинов дух.

Сега подхванах "Хроника на птицата с пружина" на Мураками (на английски, купих си прекрасно издание, с още по-прекрасна корица. Тази на Колибри е едно от най-противните неща, които съм виждала, а знаете, че не държа чак толкова много на кориците). Започва по типичния за него начин, да видим как ще е до края Simple Smile

Последна редакция: пн, 24 сеп 2018, 19:53 от Лу

# 71
  • Мнения: 315
Съвсем на скоро завърших Ние срещу всички на Ф.Бакман и книгата автоматично се нареди сред любимите ми заглавия.  Историята ме накара да изпитам цяла палитра от емоции - плаках и се смях , радвах се и се разочаровах заедно  с героите , припознавах се в тях .
Вече нямам търпение за следващата книга на автора.
И след такава книга исках нещо леко и неангажиращо и така подхванах Забравена истина на К. А. Тъкър- интересна любовна истории , която май няма да се окаже толкова лека , колкото си мислех ....

# 72
  • у нас
  • Мнения: 1 862
Приключих "Изчезналите момичета"  Кренц. Интересна е. Започвам "До тук с издънките". Не можах да намеря отзиви, но се надявам да се по смея ☺

# 73
  • София
  • Мнения: 1 244
Всяка пролет предвкусвам как лятото ще се отдам на лежерстване и книжки, виждам го така кристално ясно - по почивките, полянките, плажовете, на балкона, в градинката с детето... и всяко лято именно изоставам жестоко с четенето Grin Та малко тия месеци, особено според ГР, съм доста назад, но все пак, последните:

Спящите красавици на баща и син Кинг: Подходих доста резервирано, но истината е, че ми хареса. Да може да не е Кралят в пълна кондиция, но и в никакъв случай не е разочарование (за разлика от следващото). Историята е интересна, добре е написана (липсваше ми малко "влизането в главите" на героите). И може да е гадно да го кажа така, но добре, че не видях ясно почерк на Оуен (по интервюта четох, че са се редактирали един друг, кой кого, може да се предположи).

Имаше една реплика от "Малкълм" на Дюи - "Нищо не очаквах и пак съм разочарован". Това е за Кутията на Гуенди на Кинг и Ричард Чизмар (който и да е той). Според официалната версия Чизмар е довършил ръкопис на Кинг. Еми дръжки, завършил е сюжета, може би, не знам какво друго. Личи планът това да бъде разработено в типичния кинговски стил с вътрешните конфликти и крийпи елементите, които биха направили историята вълнуваща и смислена, само дето ги няма. Кратка и схематична новела. Не мога да разбера защо си слага подписа зад подобни инициативи.

Тайната история я четох с прекъсвания общо 3 месеца за разлика от Малкият приятел , чиито към 7-800 страници погълнах за 3 дни. Ако бях прочела първо "историята", щеше да е 5,5 от 5, ама я сравнявам с "приятеля" Simple Smile) Очевидно е черпила вдъхновение от "Престъпление и наказание", през цялото време ми беше това в главата като паралел и към края го открих и като вметнат цитат, за който дори нямаше бележка под линия. Липсват ми онези мнооого стари издания на книги, в които някой ти съставя обща картина на времето, влиянията и контекста изобщо.

12-те правила на мозъка не е худ. очевидно, гледам да комбинирам двете, но май не споменавам често нехудожествените книги тук. Та тази е великолепна, ако се чудите защо мозъкът ви е такъв идиот. Не е псевдонаука, на каквато често може да попадне човек във водите на тази тематика.

И последно за "новия ми сезон" Laughing - Азазел на Акунин. Първа среща и първата мисъл беше "този се опитва да се прави на Илф и Петров", която обаче беше разсеяна в сравнително ранен момент, но ако им харесвате стила - и това ще ви хареса. Доста вълнуващо, забавно и същевременно изпипано, хм, не знам какъв е жанра - между криминале и политико-историческа интрига с достатъчно хитроумен хумор. Следващите две от поредицата са изчерпани и сега се чудя, дали да ги търся на старо или мога да прескоча израстването на Фандорин (Лу?). Май ще ги търся, че не обичам да прескачам

Приготвила съм си Тетрамерон на Самоса за после... ако не си сменя мнението и настроението Innocent

# 74
  • София
  • Мнения: 5 938
Прочетох "Невинният" на Иън Макюън-оказа се доста добър психотрилър.
Сега започвам "Художник на променливия свят" на Ишигуро.
И аз съм към края и. Доста добър е, да. Но имаше една сцена, която ме потресе и я прескочих (доста нетипично за върл фен на Стивън Кинг Simple Smile).
Искам да се оплача от книгите на издателство Емас. Прочетох Слънчева буря а Оса Ларшон и Кръв по снега на Несбьо. Книгите са пълни с грешки - правописни ли, печатни ли, не знам точно, но е много дразнещо. Имам чувството, че н са минали никаква проверка.

Общи условия

Активация на акаунт