Дете на година не разбира никакви думи

  • 5 981
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Варна
  • Мнения: 69
Здравейте,  второто ми дете навърши 1г. И макар да се повтарям пак имам притеснения дали всичко е в норма. И по точно да няма аутизъм. Пълзи от 9месечен но още не е проходил. На площадката не обръща внимание на децата въпреки че те му се радват а само на играчките и катерушките. Струва ми се че не разбира речта. Не мога да го науча да показва колко голям ще порасне и други подобни. Като питам за тати и бати не ги търси с поглед. Иначе има очен контакт с мен. С по голямото си братче не играе много, но от време на време му се смее на номерата. Като кажа името на брат му и той като че ли повтаря но без да осмисля. Иначе понякога  имитира което правим: пляска с ръце, плези се и т.н. С играчките също играе горе долу еднакво. Бие ги, хвърля на земята.  Но понякога успява да сложи един два ринга на пръчка. Най много ме притеснява че не разбира и не проявява интерес към деца. Бихте ли споделили опит и трябва ли да го заведа на специалист. При личната ще ходим след 10 дни.

# 1
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Както казваше нашата педиатърка - децата до 3 години са си самодостатъчни. На една година е нормално да не обръща внимание на другите деца. А и че не е проходило още също е нормално.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 14 435
Никакви думи ли не разбира? Стандартното там, "къде е лампата" или подобни, тоест да разпознава имената на две-три неща и да се обръща към тях при споменаване? Може да не са тате и бате. При дъщерята първото, към което се обръщаше, беше лампата, на около 10-месечна възраст.
Аз бих изчакала някой месец със специалиста - повтаря срички и движения, което е добре.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 69
Ами да никакви. Като му кажа не, например да не пипа опасни неща, понякога се обръща и ми се усмихва. Но по скоро реагира на острата ми интонация. Случва се да се ядосам и да повиша тон и рязко да го взема и да го тупна по дупето. Тогава му е смешно... Като го извикам по име понякога се обръща но когато съм по настойчива. Наистина  не се сещам за дума която разбира..

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 14 435
Закъснява наистина, но при доста деца е само закъснение на говора и наваксват. Щом има някаква имитация, аз лично бих изчакала. Но ако прецениш, заведи го при специалист, не вреди, а може да помогне.
Моят син е с аутизъм и до момента, на 5 години и половина, не имитира. Изобщо.
Соченето с ръка също е важен маркер. Около година е средната възраст, на която се появява. Ако твоето дете сочи, според мен нямаш грижи, а ако не сочи, може да започне в следващите месеци.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 69
Здравей Магдена, мисля че още не сочи. Понякога вдига едната ръчичка леко напред и нагоре и бърбори нещо, но май не е типичното сочене към предмет който иска.

# 6
  • Мнения: 46 526
Обръща ли се по посока на шума, когато има такъв?
Проверете слуха.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 69
Като му попречим нещо което иска да направи се обръща към нас и реве докато не му угодим. Например иска да излезе на балкона но аз затварям вратата и той почва да реве и гледа към мен. Това ми се вижда нормално и нещо като комуникация към мен...

Да. Обръща се.  И като цяло е много любопитен когато в полезрението му попадне нов предмет. Много се разсейва от предмети около него и това ми е проблем при приспиване още от малко бебе. Чудя се как като е толкова любопитен не е научил името на нито един предмет.

А иначе постоянно повтавям: това е топка, това е биберон, бати и т.н. И показвам. Като го попитам къде е еди кое си... никаква реакция.

Магдена, кога се усъмнихте за сина ти че  има проблем. Извинявай за любопитството ми.  Аз до скоро изобщо не се тревожех и някак отведнъж се притесних като прочетох това и онова. Четох че недостиг на витД може да отключи аутизъм и си дадох сметка че сега лятото спрях да му го давам.
 А като стана на 11 месеца минахме на кисело мляко и той така го хареса и дали защото бяха жеги но мина само на мляко и спря всякаква друга храна. И сега се чудя да няма недостиг на витамини с този близо месечен режим само на кисело мляко и солети.

Последна редакция: ср, 12 сеп 2018, 11:34 от Не се сърди, човече

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 14 435
Ами след година и осем-девет месеца. Помня, че когато се роди сестра му, все още не бяхме особено притеснени от забавянето, макар да го бяхме забелязали; а той беше на година и осем месеца тогава. На година и десет месеца за пръв път го заведохме на лекар, но воденето на лекар донякъде беше подтикнато от съвета на една приятелка, която е лекар невролог. Но при него и досега няма нито сочене, нито имитация, нито говор, нито нито кой знае каква комуникация, тогава освен това не разбираше нито една дума и не се обръщаше на име.

Последна редакция: ср, 12 сеп 2018, 11:41 от Магдена

# 9
  • Варна
  • Мнения: 69
Благодаря Магдена.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 433
нищо не ви пречи да го консултирате, колкото по-рано, толкова по-добре
видях че сте от Варна, в Карин дом имате добри специалисти-и психолози и логопеди.
най-малкото ще се успокоите или ще ви дадат насоки за работа
дащеря ми не говореше до 2г8м
и въпреки дуднете на околните че се психясвам, заведох я в детската психиатрия, оказа се с говорен проблем, слава богу отхвърлиха аутизъм
дълги години работихме с логопеди и психолози, докато навакса
така че ранната интервенция е от изключително значение

# 11
  • София
  • Мнения: 826
Аз също бих ви посъветвала да се консултирате с лекар,за ваше успокоение.
Иначе имам близка,чието дете е с аутизъм.Сега е на 3.Но още като по-малко имаше някакви притеснителни сигнали:почти никога не се обръщаше,когато го повикаш по име/не правеше често зрителен контакт/беше изключително упорита-решава,че иска нещо и докато не го получи пищи истерично и дори е имало случаи да се блъска във входната врата,защото иска да влезе/не се заиграваше с деца,обръщаше внимание само на по-големи-примерно 10 годишни и то за много кратко/не казваше никакви думи...дори и стандартните ма-ма,та-та и т.н.
Според мен обаче при всяко дете биха могли да се проявят различни симптоми...Така че нищо не пречи да чуете
 професионално мнение.Стискам палци да няма проблем! Simple Smile

# 12
  • Варна
  • Мнения: 69
Благодаря ви. Непременно ще се консултирам. Аз повече се притеснявам от това че не разбира или поне не показва че разбира. А бях чула че децата обичат да показват какво могат. За проговарянето знам че може и да е по късно. В този смисъл може би е по удачно да го заведем на невролог и психолог. Благодаря още веднъж и ще пиша за развитието.

# 13
  • София
  • Мнения: 989
.........Иначе има очен контакт с мен............
Калина, бих ви посъветвала да сте по-спокойна. Гооляма част от нещата, които описвате не са свойствени за деца на 1 година. Пояснявам, примерно с моите деца - и двете проговориха късно - над 1 година и половина/ е, казваха дежурните ма-ма, та-та, че и ба-ба/, ако не и повече. Проходиха над година и няколко месеца, преди това пълзене, или за ръце/моите/. Но това, което ми е по-важно - имах усета, че ме разбират, не ми беше нужно да ми обясняват нещата Simple Smile Между двете ми деца има разлика 5 и половина години. Малкия имаше за подвижна играчка баткото - а аз не съм го карала да показва бати и тати, просто с времето всичко се донареди.
При всички деца развитието е много, много индивидуално, не правете сравнения в никакъв случай. Дори само да вземем предвид, че имате зрителен контакт с детето си, е съществено. Имам и наблюдение от моя приятелка с аутистично дете - там такъв контакт липсваше...Но от позицията на майка и страничен наблюдател, мога да кажа, че от голямо значение е емоционалното състояние на мама - като скачени съдове сме с децата си...
Нищо не ви пречи да се консултирате с педиатърката си, тя може да ви даде насоки какво да очаквате при вашето детенце на тази възраст.
Постът ми стана дълъг, извинявам се, за което, но пожелавам на авторката спокойствие и всичко да се нареди Flowers Four Leaf Clover

# 14
  • Варна
  • Мнения: 69
Pilito, много благодаря за съвета.  И аз съм се убедила че децата се влияят много от настроението на майката. Знам и че са различни. Забелязвам го и при моите момченца  още от раждането на малкия.  Но големият  на година доста неща можеше, рано проговори и много обичаше деца. Едва проходил се втурваше да ги прегръща. А малкия гледа леко свенливо и свежда поглед понякога все едно че се засрамва... но може да си е черта от характера му. Аз съм леко хипохондрик. Като чуя и прочета нещо решавам че и моя случай е такъв😲. Иначе малкият ми се вижда подвижен, игрив, катери се по мен,  радва се. Досеща се като го взема да го приспивам и се дърпа ако не иска да спи, като влезем в банята се сеща че ще го къпя и гледа към душа, взима и си слага бипката, понякога и шишето сам надига... някак си изглежда в час😊. Дано наистина нещата да се подредят и ще се постарая да не изпадам в паника.

# 15
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
По описаното тук, не бих се съмнявала в аутизъм.
Отделно, доста от това, което очаквате, не е "типично" за едногодишно. На тази възраст малко деца казват повече от някоя и друга дума, разбиране на реч тепърва се гради, а другите деца няма да са му интересни още няколко години.

# 16
  • Мнения: 262
Не детето, майката трябва да се прегледа при специалист.
Детето няма проблем явно с околния свят, единствено може би с това, че някой постоянно му разказва ситуацията - сега е сутрин, сутрин слънцето изгрява. То е в небето. Небето е синьо. Синьо е и морето. Топката ти също е синя. Виж топка! Това е топка. Кажи топка! Това е слонче. Кажи слонче! То е сиво. То има хобот. Сега отиваме в кухнята. Това е маса.....
Не знам каква е тази фиксация върху аутизма. Той не е толкова страшен. Дори и детето ви да го има, което едва ли е така, явно е в много лека форма. Дано да е добре детенцето, че то и добре да си може да полудееш при такъв натиск. Представям си като е на 5/10/30години какво чудо ще му е на главата. Мислите си, че ако разберете дали му има нещо и ще предприемете действия, че да му "улесните" положението, но това са някакви фантазии... Ако вие сте добре и на него ще му е добре, но вие явно не сте...

# 17
  • Варна
  • Мнения: 69
Права сте че се фиксирам и ще трябва да контролирам страховете си. Напълно е възможно да са ми опънати нервите. Ами с 2 деца, с малка разлика не спя много нощем и ще взема мерки за себе си. Но за останалото не е така. Не прекалявам, поне се старая да не прекалявам с обяснения. Против крайностите съм във всяка форма.Аз отдавна съм разбрала че всяко нещо е с времето си
И че нещата или стават или не и ние няма смисъл да ги насилваме а само да насърчаваме. На големия първата осмислена думичка беше кола на 1г и 1м. Сочеше ги и викаше кола като луд. Е не помня да съм му  показвала много коли камо ли да съм го учила упорито на това. Просто на него му е било интересно и е запомнил. И досега е луд по колите.
А и притесненията ми както казах са от скоро защото правя грешката да сравнявам макар и неволно.   Наистина трябва да поработя върху страховете си. Знам че нищо няма да улесня като разбера за проблем и от там изпадам в паника и търся успокоение. Извинявам се ако съм досадила.

Последна редакция: нд, 16 сеп 2018, 08:50 от Kalina4

# 18
  • София
  • Мнения: 989
Калина Щом сте наясно, че самата вие имате проблем - нещата са почти решени Simple Smile
Относно сравненията - не може да не знаете, а и вече го виждате - децата ви са различни, с различен темп на развитие и характер. Моите две момчета са също така - интроверт и екстроверт - а ги гледам, смея да твърдя еднакво. И с времето се научих да ценя и гледам онова, което ги отличава от другите деца Simple Smile
Кой знае, малкият ви син, може да е много музикален или друго, а големият - техничар Simple Smile))

И да адресирам и към другите потребителки - не е грешно да се пита; проблем, за който ви се струва, че е маловажен за вас, може да е препъни камък за друг - нали сме затова във този форум - да си помагаме малко или много, а не да се вторачваме в грешките на другите.........

# 19
  • Мнения: X
Деца нямам, но детето на приятелката ми израсна пред очите ми и на 1 година определено не изпълняваше нито едно от описаните от вас действия. До около година и половина или малко повече гледаш го в очите и все едно няма никой там, нито разбираше, нито комуникираше. Мина през доста различни фази, някои от тях доста притеснителни, но сега да го види човек - на три годинки - умен, говори, играе си с други деца, всички нормални неща за дете на тази възраст. Доколкото си спомням до около 2 години въобще не отчиташе другите деца на площадката, но много обичаше да им отмъква кофичките и лопатките. Имаше и период, в който бягаше при всеки удобен случай.
Аз бих ви посъветвала да се успокоите, ако много се притеснявате, заведете го на специалист, но не виждам нищо ненормално в поведението така като го описвате.

# 20
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Децата се развиват по различен начин, но майката винаги усеща, когато нещо не е както трябва. Което не винаги значи, че е права Simple Smile  От някакво описание никой не може да каже кое е наред и кое не. Симптомите при разстройствата от аутистичния спектър са комплексни и не се ограничават само с липса на говор. Да не говорим за дете на годинка, рано е още.  Първото, което се прави, е да се изследва слуха. Имам дете с аутизъм. Следващото гледах под лупа и виждах несъществуващи неща. От страх. Simple Smile Може да се консултирате с логопед или психолог. Те работят с такива деца и имат впечатления.

Последна редакция: вт, 18 сеп 2018, 23:04 от Ljuboznatelna

# 21
  • Варна
  • Мнения: 69
Благодаря Ljuboznatelna. Всъщност не бях споменала но детето ми се роди с вроден дефект на единия крайник. Откриха го още на ФМ.Нещата са лечими слава богу, но трябват продължителни грижи от наша страна. Та тогава четох че понякога (не е задължително) това може да се комбинира с по сериозен неврологичен проблем. Като се роди даже го водихме на специалист да се изключат разни синдроми. Направих го за мое успокоение не че ми беше препоръчано. И като направи годинката пак станах нащрек... Бяхме при личната и тя каза че той е усмихнат и всичко е ок.  Сега съм по спокойна. А и сякаш с всеки ден той придобива нови умения, нищо че не показва лампата☺, доста е подвижен. Така че ще изчакаме някои и друг месец. Както казваш малък е още. Дано всичко да си е наред.

# 22
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Така че ще изчакаме някои и друг месец...
Или година...

# 23
  • Мнения: 1 751
Нямам деца,  но от майка ми знам: сестра ми е проговорила доста рано или поне в нормалната затова възраст, и досега е по-отраканата и по-общителната. Аз не съм казала дума до над 2-годишна (точните месеци над 2 години не си спомням, съжалявам). Винаги съм била срамежлива, свита и предпочитам да замълча и да не общувам с нови хора, а само с близките до мен. Късно, но съм проговорила от раз като "голям човек". Явно съм попивала, научавала и запаметявала, преди да се престраша да говоря. Може би не е задължително детето да се опитва пред публика да съединява срички, а да се почувства готово да каже цяло изречение наведнъж, и да ви изненада Simple Smile И комуникацията все пак, зависи от характера му. Успех и спокойствие желая!

# 24
  • Мнения: 22 948
Аз пък съм ЗА преглед от специалист.По-добре превенция и наблюдение от специалист, отколкото нищо и притеснения за родителите.
На тази възраст е истина, че развитието у децата е различно, но всяка майка , която гледа второ дете знае, че бебетата имат начини за общуване с околните, а у това детенце явно липсата на комуникация притеснява майка му.
Не пречи специалист да го наблюдава и да се вземат всички мерки ако е нужно.
Моето малко дете расте доста нисичко.Не съм от притеснителните майки, но го заведох на ендокринолог за преглед.В норми е(макар с една глава по-нисък от всички връстници), но лекарят каза: “По-добре превенция ако е нужна, отколкото нищо ако сме закъсняли”!
Все пак се оказа с голям дефицит и генетична неусвояемост  на вит Д, който започнахме да компенсираме, но за който досега не сме подозирали.За три месеца допълнителен вит.Д порасна с 3см!!!И сега просто ще го водя регулярно на консултации, за да следят ръста му и ако е нужно да се намесват, за да не спира растежа му.
Успех и дано всичко е наред!

# 25
  • в пералнята
  • Мнения: 1 006
Като майка на две деца, които очевидно по гореописаните критерии са бавни, на мен всичко ми се струва в реда на нещата.
Педиатърът на какво мнение е?

Общи условия

Активация на акаунт