Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
390-401 от 401 отговора


Мнения: 14
Ето че се прибрахме и дойде време да напиша един доста дълъг пост за всичко което се случи при нас, надявам се всеки да намери по нещо полезно за себе си!

Операцията беше планирана за 3-ти, на 1-ви заминахме по план за Белград, настанихме се при уникални хора на които ще посветя следващите редове. Квартирата се намира на Степе Войвода 112 точно срещу денонощния  магазин Макси, на 3-4 мин пеша от болницата. В близост има пекарна, фаст фууд (уникални сандвичи с плескавица - не съм фен на такава храна, ама там станах Very Happy ), аптека + Lilly (картата ми за Лили от БГ даже работеше там), площадки, парко места - а бе всичко необходимо! Самата квартира имаше всичко необходимо (кошара, столче за хранене), носехме си малко наша посуда, понеже бяхме решили че ще готвим. Ето линк през букинг: https://www.booking.com/hotel/rs/red-brick.en-gb.html?label=gen1 … 4678dd84e4f03c089
Който желае ще дам на ЛС телефона на Мая (хазайката) за да не минава през букинг и може да смъкне от цената. Та за тези хора - УНИКАЛНИ!!!! Мая говори английски, мъжа и е историк учил в БГ съответно говори доста добре български. Сменяха ни завивките когато пожелаем, идвайки винаги носеха нещо дребно на детето, сушилника не се закачаше добре и не беше удобно, веднага мъжа отиде купи чисто нов огромен, детето сополи? веднага уредиха прахосмукачка за аспиратора, донесоха му билково сиропче останало от тяхното дете без да сме искали, опътиха ни към педиатър и запазиха час, после съдействаха и за фактурите от прегледа, че забравих да си искам, а бях правила застраховка на таткото и детето, кифлички домашни ни пращаше Мая, карта за транспорт ни дадоха, запазиха на мъжа ми място за музея на Тесла, оказа се че имал позната там въобще пари не са му взели и още и още - просто нямам думи, направо ни караха да се чувстваме неудобно от добрината им! Хола е огромен - детето тичаше като невидяло през цялото време и умираше от кеф!

Операцията: Минахме педиатър д-р Томислав Чук, уникален човек и подход към детето, всеки ден не пропускаше персонално да дойде да подаде ръка на детето, дай пет и т.н. Всичко мина там бързо, обясни какво и до кога може да се дава преди операцията и кога да отидем за прием. Приема на следващия ден беше толкова бърз че не разбрах кога стигнахме до стаята, супер условия персонала вежлив (без едната сестра). Анестезиолозите обесняват всичко много хубаво, отговарят на всички въпроси и взимат/носят децата с огромна любов и внимание! Единственото ми лошо преживяване е че бяхме до 19:00 с друго семейство е от бг - преди операцията добре децата се забавляваха, ама след това си беше гадно, донесоха нащо другото вече беше със сиропа...докато върнат другото нашето вече се точеше на пилешки бульон и картофено пюре, а пък другото дете още глътка вода не може да пийне, та това не беше приятно, сестрата, за мен беше груба, 3 пъти я питахме кога ще ни разделят и се правеше на луда, накрая хубаво че мина д-р Джинович та с него от 3-тия път успях да му обесня той беше изненадан че сме в една стая, отиде да и каже и след 30 мин вече бяхме сами в друга стая - там персонала беше доста по-вежлив, малкия беше влюбен в сестрите и те в него. Преди това д-р Джинович мина 2 пъти да види как е и първия път да обясни какво е правил - искаше ми се да е по-подробен, но явно така си обеснява. Вечерта мина горе долу добре, на следващия ден минават визитации закуски изписване и т.н. Общо взето стигнахме до извода с една друга майка, че от всичко прочетено до момента за Сърбия и това че НЕ сме били в Пирогов за операция имаме по-високи очаквания, а тези които са видяли ужаса в Пирогов са очаровани от Сърбия - така че имайте го това на предвид, ако и вие сте за първи път... При нашето дете не беше ясно дали ще се прави нещо по канала, тъй като той се беше на място, просто по време на самата операция щеше да провери за стеснявания и други аномалии за всеки случай и да оправи кожата и лекото изкривяване и ротация...За щастие не е имало никакъв проблем, т.е резултата е оправена кожа и изкривяването по неговите думи, съответно детето беше само с 1 катетър директно в пишока и 2 памперса (лошо впечатление ми направи че в епикризата пише че е с два и т.н както на всички други, което малко лъха на конвеиер, но и не очаквам доктора сам да седне да пише на всеки пациент епикризата). Махнаха му катетъра на 4-ти ден и бинта около пишока на 5-ти и казаха че можем да го къпем...имаше доста голям оток по едно време пак сложиха марлята и казаха да не го къпем, на следващия ден Джинович беше в кабинета и той я махна, пишока изглеждаше добре, но след това пак се подду леко..От мазането със станицид при някои се получава едно като разлигавен/намокрем струп - прилича на гной, но не е и се изчиства само с времето и мазането - да не се шашкате! Още на 5-6 ден Саша каза че може да си ходим, но все казваше елате утре елате утре та накрая си поседяхме за всеки случай до 11-тия ден, когато последно го погледна и казахме че тръгваме. Саша обеснява и отговаря като я питаш, супер вежлива и готина, за Мери Попинс Smile и д-р Джинович...само хубаво!

Малко и за болничните: Мъжа ми нямаше повече отпуска, а мойто дете на 29 Септ стана на 2, т.е майчинството ми приключи, та схемата беше следната: аз отпуск платен, мъжа ми болничен 14 дни се дава от личния лекар за гледане/придружаване на дете, след което с комисия се удължава, никой не правел проблеми щом било за дете и наистина, вчера мъжа ми си занесе документите (взима се след тези 14 дни талон за ЛКК от личния лекар, той те насочва къде да отидеш за нея и при кой доктор), днеска искаха детето само да го видят нищо повече (хирурга каза че са го направили много добре!) и сега в понеделник се явява на комисията и това е. До колкото разбрах ще му дадат 10 дни, но той сигурно ще каже, че иска по-малко и да почне да работи че дълго време отсъства, а беше казал че до 17-ти ще е в блнични..Като цяло мислехме че ще има смисъл да седи в къщи, но малкия почна лека по лека да възвръща доверие и от 2 дни успявам сама да му намажа пишока е да с хиляда уговорки, но важното е че страха намалява лека по лека Smile И май с това се изчерпвам, успех на всички останали и безпроблемно възстановяване на миналите дечица :-*

Как да разбираме това във вашия пост: "имайте го това напредвид", губи ми се връзката.
Цитирай


Мнения: 52
Може да го боли и да не смее да се изпишка. Например нашето детенце /беше на 1 г. и 3 м., когато правихме операцията/ преди това ходеше на гърне, а в Белград не искаше да седне, ако пък го излъжехме по някакъв начин, не смееше да направи нищо в гърнето. Иначе не е имал проблем с пишкането след махането на цистофикса, но първите пъти заставаше на пръсти и гледаше уплашено. Представям си как се чувствате, аз през цялото време се страхувах да няма проблем, когато махнат цистофикса, и тогава човек вече е на края на силите си. Успех, дано всичко се оправи!
Цитирай


Мнения: 57
За толкова дни не сме се чувствали толкова зле,колкото вчера. Днес се изпишка сам,пак рева,но нормално е .
Утре пак сме не преглед и ако всичко отшуми си тръгваме.
Цитирай


Мнения: 37
Как да разбираме това във вашия пост: "имайте го това напредвид", губи ми се връзката.
Ами че аз бях с прекалено високи очаквания и в някои моменти оставах разочарована заради предварителната ми нагласа. Например една майка беше написала, че през цялото време се е чувствала спокойна и при най-малкото проплакване на детето и е влизала сестра да пита дали всичко е наред и дали имат от нещо нужда, съответно имах такива очаквания - е при мен това не се случи! Детето се дра в продължение на 30-40 мин истерично и никой не влезна да го види. Няколко пъти виках въпросната сестра защото още от началото си сочеше памперса че му е дискомфортно и казва "пика", първия път му го смени и детето веднага се успокои, (припомням че той беше само с един катетър директно в пишока от който излизаше урината с маркуч във втория памперс, съответно явно като набъбнеше втория памперс му е натискал маркуча и го е боляло/дразнело), втория път като я викнах погледна го "ми той не е пълен, няма нужда" казвам и че детото си казва и че така му облекчава и тя ми се сопна "че нямало да го сменя сега" съответно детето беше нервно още 40-50 мин докато я викнах 3-ти път пак направи физиономия, но този път го смени и както и първия път веднага се успокои...
« Последна редакция: пт, 18 окт 2019, 17:34 от VBG »
Цитирай


Мнения: 14
Разбирам това, че сте била притеснена от страданието и дискомфорта на детето, което е напълно нормално за подобна ситуация. При все, че малките душички трябва да изтърпят всички тези болки и неудобства, но това съвсем не е повод да бъде направено такова генерално заключение, каквото вие правите в разказа си. Хората преминали през ужаса на пирогов ще Ви кажат, че там най- малкото, което можете да преживеете е липсата на внимание и разбиране от страна на сестрите в болницата. При все, че мога да Ви уверя, че не е направено поради немърливост, а по скоро се следва срандартни указания за режима при операциите. Лично аз не съм забелязала някакво лошо отношение към което и да било дете по време на престоя. Само ще добавя, че когато детето Ви лежи разпънато и вързано с бинт здраво за кревата в една и съща поза в продължение на 10 дни с 40 градуса температура и жестока инфекция, тогава ще разберете за какво говорят хората минали през ужаса пирогов и това е само малка част от примерите, който мога да дам. Анелия в началото на темата е доста подробно описала какво се е наложило да преживее. Не искам да звуча грубо или нападателно, не това е смисъла на форума. Но не е коректно към родителите, които ще се обърнат за помощ във форума да се правят такива генерални заключения, при все че говорите за личните си очаквания и разочарования, което е доста субективен елемент. А това може да повлияе на доста родители да вземат правилното решение за тях. Така че съвет от мен . Стореното от доктор Джинович в хиляди пъти надхвърля еднодневните Ви несгоди от хигиенно- битово естество.
Цитирай


Мнения: 32
Очакванията и нагласите на всеки са различни. Аз мога да кажа, че д-р Джинович извърши чудо с моето дете. Синът ми е с много тежка диагноза - екстрофия на пикочния мехур ( пикочния му мехур беше отвън по рождение, имаше дупка на корема, липсваха пикочни пътища, тазът му също беше отворен, чурчето е все още разполовено). В Пирогов ни заявиха в прав текст да си мислим за друго дете, защото няма да стане човек от него, никога няма да има пълноценен живот, ще се напикава цял живот и няма да има деца. Изминаха 5 месеца и половина от първата операция в Сърбия (предстои Втора операция за чурчето догодина). Детето ми се чувства добре, на прегледа при нефролог потвърдиха, че няма никаква задръжка на урина в бъбреците и са удивени как е направена операцията. Децата с тази диагноза, оперирани в Пирогов са с хидронефроза на бъбреците, пият антибиотици всеки ден, с постоянни уроинфекции, а да не говорим за чупенето на таза, което са преживели и престоя от над 40 дни в болницата, вързани за леглата... Затова наистина ще призова по-внимателно с изказванията! В крайна сметка, децата претърпяват операция и е нормално да има болка. А това, че някои родители са с по-слаба психика, не е причина да се правят изказвания, които наистина могат да повлияят негативно и да откажат някои нерешителни родители да вземат правилното решение, това можеше да сте вие!
Цитирай


Мнения: 17
Искам да питам някое детенце имало ли е проблем да не може да се изпишка след махането на цистофикс. Днес уж беше края. Махнаха го... и започна кошмара. От 8 сутринта до 12 не беше уринирал. Започна към 10 рев,гърчене. Отидохме до болницата,звъняха на Саша и др. Джинович,казват нормално е. Прибрахме се и пак се започна. Пак в болницата ходихме,отново звъняха и доктора ни повика в MSB клиниката. Там сложиха катетър,изпишка се и се прибрахме,като ни увериха,че вече няма проблем. Ех,да ама не. Преди малко пак бяхме в Белмедик една сестра сложи катетър ,изпишка се и сега спи. Беше най-тежкият ни ден ,а сме тук от 1-ви октомври. На някой случвало ли се е ?

На Александър, като му го махнаха и се изпишка след 2 часа. Първият път беше с ужасен плач, защото го е боляло. Стискаше се поне час и нещо, докато накрая вече не можеше.
Цитирай


Мнения: 52
С цялото ми уважение и благодарност към хората от форума, които са отделили от времето си, за да помогнат на другите, не съм съгласна, че ако някой е разочарован от нещо в болницата в Белград, е със слаба психика или прави генерални заключения. Всеки има право да сподели, както това, което го е впечатлило, така и това, което го е разочаровало по време на престоя му. Такова мнение също е полезно, защото другите ще са подготвени, че все пак не са там на почивка и трябва да се въоръжат с търпение. А какви заключения ще си направят останалите родители, зависи от тях самите. Ако някой се откаже да отиде при лекар, който може да излекува детето му, заради една груба сестра, чакане за прием или други подобни фактори, то проблемът не е в този, който е споделил преживяването си.
Цитирай


Мнения: 14
Ами именно това се опитваме да обесняваме. Че това е предимно болнично заведение не спа хотел дето да се разхождате по халат и седите с часове в хидромасажна вана. Споделяйте най вече резултатите от направените операции, какви са медицинските прогнози за пълно възстановяване, нужни изследвания ако щете и нови доктори в чужбина специалисти в тази област. Също полезна информация. Но на мен лично нямаше да ми е от полза навремето обсъждания пост, защото никаква полезна информация не може да се извлече от него. А за родителите след нас им е нужно точно това. Резултатите от самата операция. Това че след Сърбия децата оздравяват , че водят нормален живот и че забравяме в повечето случаи че са имали подобен проблем
 Нещо което в пирогов няма как да се осъществи.
Цитирай


Мнения: 380
Някой ден ако Ви се наложи да убеждавате майка на която 10 "специалиста" в Бг са казали,че детето и няма шанс за живот, защото е с екстрофия на мехура и два увредени бъбрека това ли ще и кажете-Аз тръгнах с големи очаквания ама се разочаровах.Нямам думи,дано не ви се налага вие да помагате на някой
« Последна редакция: сб, 19 окт 2019, 11:39 от zarko_petrov »
Цитирай


Мнения: 52
Не знам защо се хващате за две думи, които е написала майката, при положение, че освен тях е описала цялата обстановка и всеки след нея може да прецени дали това отговаря на очакванията му. Човек може да бъде много благодарен на лекаря и същевременно разочарован от някоя сестра, едното няма общо с другото. Възможно е дори някой да е имал други очаквания и към лекаря, пак има право да го сподели. Не знам към кого се отнася последното "дано не се налага вие да помагате на някой" /дали към майката, която е споделила за разминаването в очакванията или към мен, защото смятам, че всеки има право да сподели мнението си без да бъде нападан за това/, но мога да кажа само, че съм разочарована от отношението Ви. Ако все пак някой прецени, че мога да му помогна с нещо, нека ми пише на лично съобщение, защото при това положение не виждам смисъл да пиша тук.
Цитирай


Мнения: 13
Здравейте,  може ли да споделят, тези които са преминали и през операция за корекция на фистула, как протичат нещата, колко време се стои в Белград, каква сума се заплаща?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
390-401 от 401 отговора