Операцията беше планирана за 3-ти, на 1-ви заминахме по план за Белград, настанихме се при уникални хора на които ще посветя следващите редове. Квартирата се намира на Степе Войвода 112 точно срещу денонощния магазин Макси, на 3-4 мин пеша от болницата. В близост има пекарна, фаст фууд (уникални сандвичи с плескавица - не съм фен на такава храна, ама там станах ), аптека + Lilly (картата ми за Лили от БГ даже работеше там), площадки, парко места - а бе всичко необходимо! Самата квартира имаше всичко необходимо (кошара, столче за хранене), носехме си малко наша посуда, понеже бяхме решили че ще готвим. Ето линк през букинг: https://www.booking.com/hotel/rs/red-brick.en-gb.html?label=gen1 … 4678dd84e4f03c089
Който желае ще дам на ЛС телефона на Мая (хазайката) за да не минава през букинг и може да смъкне от цената. Та за тези хора - УНИКАЛНИ!!!! Мая говори английски, мъжа и е историк учил в БГ съответно говори доста добре български. Сменяха ни завивките когато пожелаем, идвайки винаги носеха нещо дребно на детето, сушилника не се закачаше добре и не беше удобно, веднага мъжа отиде купи чисто нов огромен, детето сополи? веднага уредиха прахосмукачка за аспиратора, донесоха му билково сиропче останало от тяхното дете без да сме искали, опътиха ни към педиатър и запазиха час, после съдействаха и за фактурите от прегледа, че забравих да си искам, а бях правила застраховка на таткото и детето, кифлички домашни ни пращаше Мая, карта за транспорт ни дадоха, запазиха на мъжа ми място за музея на Тесла, оказа се че имал позната там въобще пари не са му взели и още и още - просто нямам думи, направо ни караха да се чувстваме неудобно от добрината им! Хола е огромен - детето тичаше като невидяло през цялото време и умираше от кеф!
Операцията: Минахме педиатър д-р Томислав Чук, уникален човек и подход към детето, всеки ден не пропускаше персонално да дойде да подаде ръка на детето, дай пет и т.н. Всичко мина там бързо, обясни какво и до кога може да се дава преди операцията и кога да отидем за прием. Приема на следващия ден беше толкова бърз че не разбрах кога стигнахме до стаята, супер условия персонала вежлив (без едната сестра). Анестезиолозите обесняват всичко много хубаво, отговарят на всички въпроси и взимат/носят децата с огромна любов и внимание! Единственото ми лошо преживяване е че бяхме до 19:00 с друго семейство е от бг - преди операцията добре децата се забавляваха, ама след това си беше гадно, донесоха нащо другото вече беше със сиропа...докато върнат другото нашето вече се точеше на пилешки бульон и картофено пюре, а пък другото дете още глътка вода не може да пийне, та това не беше приятно, сестрата, за мен беше груба, 3 пъти я питахме кога ще ни разделят и се правеше на луда, накрая хубаво че мина д-р Джинович та с него от 3-тия път успях да му обесня той беше изненадан че сме в една стая, отиде да и каже и след 30 мин вече бяхме сами в друга стая - там персонала беше доста по-вежлив, малкия беше влюбен в сестрите и те в него. Преди това д-р Джинович мина 2 пъти да види как е и първия път да обясни какво е правил - искаше ми се да е по-подробен, но явно така си обеснява. Вечерта мина горе долу добре, на следващия ден минават визитации закуски изписване и т.н. Общо взето стигнахме до извода с една друга майка, че от всичко прочетено до момента за Сърбия и това че НЕ сме били в Пирогов за операция имаме по-високи очаквания, а тези които са видяли ужаса в Пирогов са очаровани от Сърбия - така че имайте го това на предвид, ако и вие сте за първи път... При нашето дете не беше ясно дали ще се прави нещо по канала, тъй като той се беше на място, просто по време на самата операция щеше да провери за стеснявания и други аномалии за всеки случай и да оправи кожата и лекото изкривяване и ротация...За щастие не е имало никакъв проблем, т.е резултата е оправена кожа и изкривяването по неговите думи, съответно детето беше само с 1 катетър директно в пишока и 2 памперса (лошо впечатление ми направи че в епикризата пише че е с два и т.н както на всички други, което малко лъха на конвеиер, но и не очаквам доктора сам да седне да пише на всеки пациент епикризата). Махнаха му катетъра на 4-ти ден и бинта около пишока на 5-ти и казаха че можем да го къпем...имаше доста голям оток по едно време пак сложиха марлята и казаха да не го къпем, на следващия ден Джинович беше в кабинета и той я махна, пишока изглеждаше добре, но след това пак се подду леко..От мазането със станицид при някои се получава едно като разлигавен/намокрем струп - прилича на гной, но не е и се изчиства само с времето и мазането - да не се шашкате! Още на 5-6 ден Саша каза че може да си ходим, но все казваше елате утре елате утре та накрая си поседяхме за всеки случай до 11-тия ден, когато последно го погледна и казахме че тръгваме. Саша обеснява и отговаря като я питаш, супер вежлива и готина, за Мери Попинс и д-р Джинович...само хубаво!
Малко и за болничните: Мъжа ми нямаше повече отпуска, а мойто дете на 29 Септ стана на 2, т.е майчинството ми приключи, та схемата беше следната: аз отпуск платен, мъжа ми болничен 14 дни се дава от личния лекар за гледане/придружаване на дете, след което с комисия се удължава, никой не правел проблеми щом било за дете и наистина, вчера мъжа ми си занесе документите (взима се след тези 14 дни талон за ЛКК от личния лекар, той те насочва къде да отидеш за нея и при кой доктор), днеска искаха детето само да го видят нищо повече (хирурга каза че са го направили много добре!) и сега в понеделник се явява на комисията и това е. До колкото разбрах ще му дадат 10 дни, но той сигурно ще каже, че иска по-малко и да почне да работи че дълго време отсъства, а беше казал че до 17-ти ще е в блнични..Като цяло мислехме че ще има смисъл да седи в къщи, но малкия почна лека по лека да възвръща доверие и от 2 дни успявам сама да му намажа пишока е да с хиляда уговорки, но важното е че страха намалява лека по лека И май с това се изчерпвам, успех на всички останали и безпроблемно възстановяване на миналите дечица :-*