Отговори
# 225
  • Мнения: X
Изплаща се най много една година назад,не от 29.09.2017.В случаите когато пише,че е вродено заболяването.Ако не пише,че е вродено,може и да не изплатят със задна дата,а само от деня в който са подадени документите

# 226
  • Мнения: 52
Здравейте на всички! Записвам се и аз да следя темата. Желая на всички дечица успешни операции и бързо да забравят неприятните емоции.

Може ли да ме ориентирате колко време горе долу отнема ТЕЛК-а и превода на паричките, благодаря предварително!

Ние подадохме документи миналата година юли месец и ни насрочиха дата за явяване пред ТЕЛК за ноември. Превод получихме януари тази година 50% от дата на раждане до ноември,после всеки месец както детските около 15 число (детските отпаднаха при нас не знам дали е така във всяка община). Това е за Кърджали.

Добре на какво можем да разчитаме тогава като сума, тотално съм объркана...Сина ми е роден на 29.09.2017, днес подадох заявлението, да приемем че след 2 седмици ще получа писмо и след месец началото на Юли ще е на комисия, средата на Юли давам в социалните... какво и кога ще ми преведат като за начало...Извинете за сметкаджийския въпрос, но искаме преди или най-късно началото на Август да насрочим дата, но трябва да теглим чертата и да знаем на какво и кога може да се разчита Sad((
Не знам от кой град сте и как протичат нещата там, но според мен до август месец няма да получите превод. При нас от подаването на документите до изплащането отне около 6 м. Иначе, ако получите решението септември месец, би трябвало да ви изплатят за 12 м. по 175 лв. = 2100 лв., плюс еднократна помощ от 100 лв. След това всеки месец ще ви превеждат по 350 лв. до изтичане на срока на решението /обикновено то е за 2 г., но някъде дават за 1г./. Въпросът ви не е сметкаджийски, тези пари се полагат на детето ви и най-нормалното е да се интересувате дали ще стигнат за лечението му.

# 227
  • Пловдив
  • Мнения: 455
От 29.09.2017 до излизане на решението по 175 лв.,а след това по 350.

Няма да получите пари от 29.09.2017, а една година назад от датата на решението, и то ако датата на инвалидизация съвпада с датата на раждането. Ако датата на инвалидизация съвпада с дадата на решението, назад нищо няма да получите. За времето назад е по 175 лв, а от датата на решението до изтичането по 350.

# 228
  • Мнения: 228
Тези от вас,които са ползвали Андрактим гел от къде го закупихте?

# 229
  • Мнения: 52
Здравейте, Д-р Джинович предписа Stanicid за мазане на всеки 2 часа. Не се сетих да питам, но трябва ли и през ноща да мажа през същия интервал.
Разбрахте ли как трябва да мажете със Stanicid? Друго предписа ли доктора след операцията?

# 230
  • Пловдив
  • Мнения: 455
Здравейте, Д-р Джинович предписа Stanicid за мазане на всеки 2 часа. Не се сетих да питам, но трябва ли и през ноща да мажа през същия интервал.
Разбрахте ли как трябва да мажете със Stanicid? Друго предписа ли доктора след операцията?

Не, никой не отговори и мазах само през деня. Раната се подобрява, значи всичко е наред. Изписаха ми антибиотик Pancef и ако има болки Panadol. Предварително купих от Белград пробиотик Probiokid immuno. При изписването ми казаха да давам антибиотика веднъж на ден, само сутрин и пробиотика веднъж само вечер. Stanicid предписа доктора при първата смяна на превръзката. Това е всичко, което са ми предисали.  Отделно при изписването ми дадоха един разтвор за промиване на тръбичката на цистофикса, ако се запуши, но до момента не съм я промивала, защото не се е налагало. Ще опиша допълнително подробности, около престоя ни, но нека малко да се посъвземем! За успокоение на всички ще кажа само, че доктора е направил чудеса, детето излезе от операция в 19 часа в петък (след 3 часова операция) и в събота в 15 след обяд вече го разхождахме (сам ходеше) по улицата пред квартирата. Всички в болницата са страхотни, всичко е добре организирано, щастлива съм че взехме решение да оперираме детето тук. Дано съм на същото мнение и след време.

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 20:41 от sladurka3333

# 231
  • Мнения: 63

...

Всичко зависи от това кога ще ви извикат на ТЕЛК. От 29.09.2017 до излизане на решението по 175 лв.,а след това по 350. Ако ви извикат юли най-късно септември ще ви преведат на куп пари. Трябвало е да подадете по-рано документи.Сега губите доста

Те ако са от раждането до ТЕЛК-а пак ще е една идея по-добре...И мен сега това ме е яд...още като беше на 8 месеца прочетох за ТЕЛК...но тогава за сефте отидохме на доктор в Пловдив и каза че за сега нищо не правим ще гледаме към 1,6 какво ще е положението ...но така го каза че и двамата с бащата останахме с впечатление, че нищо му няма кой знае какво и едва ли не ще се разминем с операцията...(т.е си казах че няма смисъл от ТЕЛК щом няма да има операция) докато не го заведохме преди няколко дни вече на 1,8 пак и после в Пирогов за второ мнение, че тука ни шашнаха и искаха канала да му разширяват...та миналата година по това време си казах "е ако нещо ще подадем другата година, те връщат 2 години назад по 350 лв...много глупаво съм постъпила, трябваше да пусна тогава и да ги кътам, сега се чудим от къде да намерим пари Sad

# 232
  • Пловдив
  • Мнения: 455
Здравейте, може би е време да споделя част от преживяванията ни в Сърбия. Днес е 7я ден от операцията ни, по нищо не се разбира, че малкия е бил опериран - беснее на воля, отокът по пишлето спадна, няма синини, изглежда доста добре, поне от това, което виждам. Преди да напиша, каквото и да е искам да благодаря от сърце на Анелия Цонева, която намери сили, време и желание подробно да сподели своя опит от това приключение - благодаря Ви, ако не бяхате Вие не знам как щях да събера смелост да замина да лекувам детето си в чужбина и то в държава извън ЕС. Анелия е описала доста побробно всичко, за това аз ще се спра на неща, които смятам че е пропуснала и които си мисля, че са важни. Операцията ни при д-р Джинович беше планирана за 17.05, а педиатричния преглед за 16.05. Последния го запазих на посочения от доктора мейл. Нотоварихме багажа на 15.05 и към 12 на обяд (не се смейте, то беше голяма организация уж, пак по никое време тръгнахме). Ползвахме две навигации, едната (може би Google maps), беше на телефонът на мъжът ми я ползвахме някъде на около 100 км преди Белград в онлайн версия, защото той не разбрал, че нета там не е за простосмъртни и забравил да го спре. Другата, тази която Анелия беше посочила Here wego (off line версия). Имайте предвид, че за off line версия и за двете е необходимо предварително да се свалят карти. За Here wego свалих и Bg глас на говорилката. Резервация за нощувка имахме при Олга. Оказа, че ще бъдем съседи с нея, в апартамент предполгам нейн. Бяхме се уговорили да се срещнем в Белмедик и да й пратя съобщение като минем границата, но забравих и го пратих някъде на 100 км преди Белград. Пристигнахме към 18:30 (сръбско време, има 1 час разлика с България). Срещнахме се в клиниката и ни заведе в апартамента. На следващия ден се уговорихме за среща пред клиниката, тя дойде с нас на педиатричния преглед - тук искам да кажа, че освен за здравословни проблеми на детето, доста ме разпитваха за бременноста, раждането, за мерките на детето при раждане и доста подробности. Снимаха и всичката документация, която носех. Добре е да си носите епикризите от родилното, защото едва ли всичко се помни. Олга помогна с целия разпит, който заедно с прегледа на детето беше около 1 час. Тя попълни и някакви документи преди това, за които ни трябваха личните карти и паспорта на детето. На 17.05 гладни и жадни отидохме в болницата в 7:30, както ни казаха (храна се дава най-късно до 00:00 вечерта, а вода (или чай) до 4 часа преди 7:30). Това беше дълъг и много тежък ден - оказа се, че ще сме последни за деня и операцията ни ще е в 16 ч. Към 9 сутринта разрешиха на детето да пие малко вода - няма да ви описвам как сме оцелели до 16 ч. гладни и жадни, при температура в стаята поколо 30 градуса, детето беше яло за последно към 21 предната вечер! Както и да е, към 14 часа бях пред нервна криза. Към 15:10 му дадоха сиропчено за замаяване и към 15:50 го понесохме дружно към операционната. Донесоха го малко преди 19. Първото денонощие беше тежко - глад, жажда, излизане от упойката, дискомфорт и ЖЕГА - трудно, но се преживява. На следващия ден в 10 часа ни изписаха с предписаните лекарства, които разясних в предния пост. Т.к. беше събота и ни казаха да отидем на превръзки в понеделник, аз доста се притесних от това, че превръзката ми изглеждаше мокра и питах Олга дали можем да отидем в неделя, за да я погледне някой. Тя каза, че щом се притеснявам, няма проблем да отида и в неделя. Отидохме към 10 ч., почакахме поколо 45 мин., дойде мед. сестра (според мен), погледна и каза, че няма нищо притеснително. В понеделник отново отидохме в клиниката, пак към 9:30 и се оказа, че сме закъснели, мнооого и че ще трябва да чакаме неясно колко. Да знаете ходи се към 8, без значение какъв ден от седмицата е. Не знам какъв е реда, но тази превръзка я направи д-р Джинович, останалите Саша, която мисля е неговата дясна ръка. Доктора се появи към 11 часа м/у две операции и набързо смени превръзките на 4ри деца - става за няколко минути, но истеричния рев няма да го описвам, дано да не го преживявате. Предписа ни Stanicid за мазане на всеки 2 часа.  Истеричния рев при мазането е малко по-слаб от смяната на превръзката, но пък определено е изпитание за нервата ми система. Ако детето ви е с памперс според мен е добре да вземете част от памперсите един номер по-големи, защото се слагат един върху друг и е по-удобно горният да е по-голям. За Белград - не е евтин град, според мен е малко по-скъпо от България. Има някои неща, които са на цени като при нас, но повечето ми се струват по-скъпи. Ако ви е възможно заредете гориво в макс. количество в Бг. Детските храни също ми се струват скъпи - едно детско пюре, което купих за 3.60 в бг, тук е около 5.00 лв. Някои неща, които купихме от аптеката също ми се сториха по-скъпи. Трафикът не ми се стори много натоварен, но шофьорите са ужасни. Паркирането върху троторарите е "забележително" - паркират си въру тротоарите, които рядко са по-широки от метър, без особен свян, че пречат. Тук пешеходец според тях не съществува, пък ако ще и 3ри колички с бебета да бута. Налага се да слизам с детскта количка на оживени булеварди, защото няма никакъв шанс да се мине по тротоара. За сега още сме тук, превръзките ни са вече през ден. Ще опиша и дурги неща, ако сметна за важни. Надявам се не съм ви отекчила. Simple Smile

# 233
  • Мнения: 9
Да се включа и аз - ден 3 от операцията (беше на 20.05).
Няма да повтарям написаното, нито да хваля екипа, само ще допълня неща, за които не бях подготвена.
Сиропчето за успокоение,  от което обясниха, че  ще забрави моментите преди операцията, помага, но не върши чудеса... Не попречи на малкия омаломощен да реве истерично, а мен ме оставиха в стаята - надявах се до някъде да го придружа. Операцията трае РАЗЛИЧНО при всяко дете! Съседчето по стая го върнаха  за 1:30 часа, промърморваше нещо и се гушкаше, а моето дете - 3 часа го нямаше. Няма да описвам  чакането...Вие си знаете какво е! Освен това,  оказа се, че и децата може да имат проблеми с излизането от упойка. Не очаквах да се боря с все сила да задържа детето  в ръцете си, гърчещо се,  блъскащо, ревящо и крещящо...в полусъзнание. 12 килограмовото човече, което иначе постоянно ми е в ръцете, се оказа почти непосилна задача. Щом го оставех на леглото, започваше да се мята буквално като риба на сухо...естествено с риск да падне от там. Затова 10 мин го стисках (опитвайки се да пазя операцията), говорех,  пеех...Нищо не достигаше до него. Появиха се 2 сестри, казах им че не успявам да го успокоя, та му вляха нещо успокоително през абоката и за секунди утихна- не съвсем, но беше поносимо вече.
Напук на очакванията ми, мъника НЕ спа почти - 3-4 пъти за по 15 мин от 14 до 22 часа. Плака, гриза си абоката, който помолих да олепят, дърпа си памперса и пижамата...неспокоен като цяло, но в рамките на допустимото, според мен. Съседката- хърватка ни гледаше доста странно, нейното дете не мръдна и почти не му се чу гласа...  Като разрешиха вода,  започнах да давам по малко, но той искаше много, и за кратко време изпи 2 шишета, т.е. около 200 мл. Разрешиха бульон, но Асен повърна всичко и забраната влезе в сила преди да сме опитали бульона. И това беше момента (16часа), в който детето излезе от упойка! Успокои се и заспа за 1 път от края на операцията.
Да се върна на сиропчето... явно моето дете е със слонска памет, защото все още  има страх да не го оставя - панически търси всички от семейството (тук съм с мъжа ми и по-голямото ни дете). Страх го е ужасно много като тр да сменим памперсите...а сигурно го и наболява още.
Той си е свикнал да ходи на гърне, което за мен е плюс, само да се престраши да седне с превързаната буба и стърчащи маркуч.
Първия ден вкъщи, вечерта започнахме да сменяме памперсите и с ужас установихме, че е оцапано всичко, дори и оперативната превръзка,  която с гърчещото и пищящо дете даже не помислих да сменям сама, а и ме беше страх да не се инфектира. Затова - звъннах на Оля, тя - в болницата и се изстреляхме. С усмивка ни посрещнаха и веднага смениха превръзката.
На следващия ден пак отидохме на планираната превръзка, където очаквах да е др Джинович,  но уви - само Саша. Нищо не изписа за мазане, което ме озадачи.  Утре е следващата превръзка,  ще питам.
Снощи пък се появи розова течност (кръв в урината) в памперса и маркучето. Благодаря на Анелия Цонева за незабавната консултация - нормално е при напъване,  а мъника сяда няколко пъти на гърне пред деня.
Засега това е от нас, до скоро!

# 234
  • Мнения: 25
Здравейте и от мен. Няма да ви дадат да мажете може би поне още седмица. После изписват гентамицин. За Урината в кръвта понеже и ние имахме, бих ви посъветвала да давате повече вода на детенце. Моето момченце, макар че беше по-голям, като го оперирахме 7ми пореден път и 1ви при Джинович, имаше кръв в Урината, казаха, че е нормално и аз така смятам понеже там се реже в пишоната и се работи, това е рана, та знам от опита ни в Бг, че е добре да се пият течности, за да се изнистря Урината. Желая ви успех и съм убедена, че всичко ще мине наред.
Искам да споделя и още нещо. Операциите при Джинович за стандарта на българите не са много евтини и съм убедена,  че много са си казвали, взеха ни парите и не се интересуват от децата ни толкова много или че са внимателни с всички ни, защото си плащаме. Нашата операция беше на 6ти ноември. На 6ти май през нощта си поглеждам телефона и виждам мейл от доктор Джинович, в който ме пита как е детенце, има ли някакви оплаквания след операцията и ме моли за нови снимки и видео как пишка. Точно 6 месеца след операцията.

# 235
  • Мнения: 9
Да се включа и аз - ден 3 от операцията (беше на 20.05).
Няма да повтарям написаното, нито да хваля екипа, само ще допълня неща, за които не бях подготвена.
Сиропчето за успокоение,  от което обясниха, че  ще забрави моментите преди операцията, помага, но не върши чудеса... Не попречи на малкия омаломощен да реве истерично, а мен ме оставиха в стаята - надявах се до някъде да го придружа. Операцията трае РАЗЛИЧНО при всяко дете! Съседчето по стая го върнаха  за 1:30 часа, промърморваше нещо и се гушкаше, а моето дете - 3 часа го нямаше. Няма да описвам  чакането...Вие си знаете какво е! Освен това,  оказа се, че и децата може да имат проблеми с излизането от упойка. Не очаквах да се боря с все сила да задържа детето  в ръцете си, гърчещо се,  блъскащо, ревящо и крещящо...в полусъзнание. 12 килограмовото човече, което иначе постоянно ми е в ръцете, се оказа почти непосилна задача. Щом го оставех на леглото, започваше да се мята буквално като риба на сухо...естествено с риск да падне от там. Затова 10 мин го стисках (опитвайки се да пазя операцията), говорех,  пеех...Нищо не достигаше до него. Появиха се 2 сестри, казах им че не успявам да го успокоя, та му вляха нещо успокоително през абоката и за секунди утихна- не съвсем, но беше поносимо вече.
Напук на очакванията ми, мъника НЕ спа почти - 3-4 пъти за по 15 мин от 14 до 22 часа. Плака, гриза си абоката, който помолих да олепят, дърпа си памперса и пижамата...неспокоен като цяло, но в рамките на допустимото, според мен. Съседката- хърватка ни гледаше доста странно, нейното дете не мръдна и почти не му се чу гласа...  Като разрешиха вода,  започнах да давам по малко, но той искаше много, и за кратко време изпи 2 шишета, т.е. около 200 мл. Разрешиха бульон, но Асен повърна всичко и забраната влезе в сила преди да сме опитали бульона. И това беше момента (16часа), в който детето излезе от упойка! Успокои се и заспа за 1 път от края на операцията.
Да се върна на сиропчето... явно моето дете е със слонска памет, защото все още  има страх да не го оставя - панически търси всички от семейството (тук съм с мъжа ми и по-голямото ни дете). Страх го е ужасно много като тр да сменим памперсите...а сигурно го и наболява още.
Той си е свикнал да ходи на гърне, което за мен е плюс, само да се престраши да седне с превързаната буба и стърчащи маркуч.
Първия ден вкъщи, вечерта започнахме да сменяме памперсите и с ужас установихме, че е оцапано всичко, дори и оперативната превръзка,  която с гърчещото и пищящо дете даже не помислих да сменям сама, а и ме беше страх да не се инфектира. Затова - звъннах на Оля, тя - в болницата и се изстреляхме. С усмивка ни посрещнаха и веднага смениха превръзката.
На следващия ден пак отидохме на планираната превръзка, където очаквах да е др Джинович,  но уви - само Саша. Нищо не изписа за мазане, което ме озадачи.  Утре е следващата превръзка,  ще питам.
Снощи пък се появи розова течност (кръв в урината) в памперса и маркучето. Благодаря на Анелия Цонева за незабавната консултация - нормално е при напъване,  а мъника сяда няколко пъти на гърне пред деня.
Засега това е от нас, до скоро!

# 236
  • Мнения: 52
Скрит текст:
Здравейте, може би е време да споделя част от преживяванията ни в Сърбия. Днес е 7я ден от операцията ни, по нищо не се разбира, че малкия е бил опериран - беснее на воля, отокът по пишлето спадна, няма синини, изглежда доста добре, поне от това, което виждам. Преди да напиша, каквото и да е искам да благодаря от сърце на Анелия Цонева, която намери сили, време и желание подробно да сподели своя опит от това приключение - благодаря Ви, ако не бяхате Вие не знам как щях да събера смелост да замина да лекувам детето си в чужбина и то в държава извън ЕС. Анелия е описала доста побробно всичко, за това аз ще се спра на неща, които смятам че е пропуснала и които си мисля, че са важни. Операцията ни при д-р Джинович беше планирана за 17.05, а педиатричния преглед за 16.05. Последния го запазих на посочения от доктора мейл. Нотоварихме багажа на 15.05 и към 12 на обяд (не се смейте, то беше голяма организация уж, пак по никое време тръгнахме). Ползвахме две навигации, едната (може би Google maps), беше на телефонът на мъжът ми я ползвахме някъде на около 100 км преди Белград в онлайн версия, защото той не разбрал, че нета там не е за простосмъртни и забравил да го спре. Другата, тази която Анелия беше посочила Here wego (off line версия). Имайте предвид, че за off line версия и за двете е необходимо предварително да се свалят карти. За Here wego свалих и Bg глас на говорилката. Резервация за нощувка имахме при Олга. Оказа, че ще бъдем съседи с нея, в апартамент предполгам нейн. Бяхме се уговорили да се срещнем в Белмедик и да й пратя съобщение като минем границата, но забравих и го пратих някъде на 100 км преди Белград. Пристигнахме към 18:30 (сръбско време, има 1 час разлика с България). Срещнахме се в клиниката и ни заведе в апартамента. На следващия ден се уговорихме за среща пред клиниката, тя дойде с нас на педиатричния преглед - тук искам да кажа, че освен за здравословни проблеми на детето, доста ме разпитваха за бременноста, раждането, за мерките на детето при раждане и доста подробности. Снимаха и всичката документация, която носех. Добре е да си носите епикризите от родилното, защото едва ли всичко се помни. Олга помогна с целия разпит, който заедно с прегледа на детето беше около 1 час. Тя попълни и някакви документи преди това, за които ни трябваха личните карти и паспорта на детето. На 17.05 гладни и жадни отидохме в болницата в 7:30, както ни казаха (храна се дава най-късно до 00:00 вечерта, а вода (или чай) до 4 часа преди 7:30). Това беше дълъг и много тежък ден - оказа се, че ще сме последни за деня и операцията ни ще е в 16 ч. Към 9 сутринта разрешиха на детето да пие малко вода - няма да ви описвам как сме оцелели до 16 ч. гладни и жадни, при температура в стаята поколо 30 градуса, детето беше яло за последно към 21 предната вечер! Както и да е, към 14 часа бях пред нервна криза. Към 15:10 му дадоха сиропчено за замаяване и към 15:50 го понесохме дружно към операционната. Донесоха го малко преди 19. Първото денонощие беше тежко - глад, жажда, излизане от упойката, дискомфорт и ЖЕГА - трудно, но се преживява. На следващия ден в 10 часа ни изписаха с предписаните лекарства, които разясних в предния пост. Т.к. беше събота и ни казаха да отидем на превръзки в понеделник, аз доста се притесних от това, че превръзката ми изглеждаше мокра и питах Олга дали можем да отидем в неделя, за да я погледне някой. Тя каза, че щом се притеснявам, няма проблем да отида и в неделя. Отидохме към 10 ч., почакахме поколо 45 мин., дойде мед. сестра (според мен), погледна и каза, че няма нищо притеснително. В понеделник отново отидохме в клиниката, пак към 9:30 и се оказа, че сме закъснели, мнооого и че ще трябва да чакаме неясно колко. Да знаете ходи се към 8, без значение какъв ден от седмицата е. Не знам какъв е реда, но тази превръзка я направи д-р Джинович, останалите Саша, която мисля е неговата дясна ръка. Доктора се появи към 11 часа м/у две операции и набързо смени превръзките на 4ри деца - става за няколко минути, но истеричния рев няма да го описвам, дано да не го преживявате. Предписа ни Stanicid за мазане на всеки 2 часа.  Истеричния рев при мазането е малко по-слаб от смяната на превръзката, но пък определено е изпитание за нервата ми система. Ако детето ви е с памперс според мен е добре да вземете част от памперсите един номер по-големи, защото се слагат един върху друг и е по-удобно горният да е по-голям. За Белград - не е евтин град, според мен е малко по-скъпо от България. Има някои неща, които са на цени като при нас, но повечето ми се струват по-скъпи. Ако ви е възможно заредете гориво в макс. количество в Бг. Детските храни също ми се струват скъпи - едно детско пюре, което купих за 3.60 в бг, тук е около 5.00 лв. Някои неща, които купихме от аптеката също ми се сториха по-скъпи. Трафикът не ми се стори много натоварен, но шофьорите са ужасни. Паркирането върху троторарите е "забележително" - паркират си въру тротоарите, които рядко са по-широки от метър, без особен свян, че пречат. Тук пешеходец според тях не съществува, пък ако ще и 3ри колички с бебета да бута. Налага се да слизам с детскта количка на оживени булеварди, защото няма никакъв шанс да се мине по тротоара. За сега още сме тук, превръзките ни са вече през ден. Ще опиша и дурги неща, ако сметна за важни. Надявам се не съм ви отекчила. Simple Smile

Това, което сте описали за деня на операцията, е много притеснително Sad Очаквах, че в клиниката има по-добра организация за операциите и всяко дете има определен час, а оставам с впечатлението, че викат всички в 7:30 и се получава групово чакане като за преглед в нашите болници. Моето бебе продължава и през нощта да пие по 2 шишета мляко и се чудех как ще издържи до сутринта, а се оказва, че може да се наложи и цял ден да се борим с глада и жаждата. И как ще има сили да се бори с болката след операцията като преди това се е измъчило едно денонощие от глад?! Другите, които сте преминали операция в Бел Медик, имахте ли насрочени часове предварително или също сте чакали толкова?

Последна редакция: нд, 26 май 2019, 01:27 от AnMary

# 237
  • Мнения: X
Операциите при д-р Джинович за деня се подреждат по сложност.Най-тежките са първи и след това другите.Да детето ви може да стои гладно и жадно до 15.00 ч в стаята.Няма как да се даде на дете което му предстои операция,каквото и да е през деня.Все пак ако смятате,че това не ви устройва,винаги може да отидете в Пирогов и там да оперирате.Спрете се малко Випове

# 238
  • Мнения: 55
Здравейте, копирам поста, който написах в страницата на Павел във ФБ, след като ни изписаха:
Здавейте, приятели! Преди близо 3 месеца, когато решихме да оперираме нашия син в чужбина се зарекох, че когато мине операцията успешно, ще направя следния пост, в който ще обясня защо взехме това решение. Следващите редове ще дадат отговор и на всички онези хора, които ми писаха по време на кампанията за събиране на средства с въпроса защо го правим, а не оперираме синът си в България безплатно. Единственото място, където се правят такъв вид операции в България е отделението по детска урология в Пирогов от д-р Пеев. Различията между болница Пирогов и клиника БелМедик ще разделя в три основни групи:
1. Опит. За нас беше изключително важно какъв е опита на лекаря, на който ще поверим здравето на Павел. Д-р Пеев в Пирогов оперира такива случаи от 8 години и има около 15 операции като не коментирам тяхната успеваемост. От друга страна д-р Джинович оперира деца като Павел почти всеки ден, което определено наклони везните да дойдем тук в Сърбия.
2. Метод на работа. При оперираните деца в Пирогов се чупи таза, пикочния мехур се оставя отворен и само се зашива коремната стена. Операцията трае 8-10 часа. В БелМедик не се чупят тазовите кости, а само се приближават чрез зашиване, пикочния мехур се доизгражда и затваря, изграждат се сфинктера и част от пикочните пътища и се прави пластика на корема, като се съединяват коремните мускули. Операцията трае 4-5 часа.
3. Престой в болницата и възтановяване. В Пирогов децата след операцията прекарват повече от седмица в реанимация, а след това стоят в люлка, обездвижени общо престоят им е между 45 и 50 дни. След операцията децата трябва да пият антибиотик в продължение на години. Тук в Сърбия общият ни престой в болницата беше 7 дни, като Павел беше докаран в стаята веднага след операцията и беше обездвижен само 2 дни. Вече свободно си движи крачетата. Няма да се налага да пие антибиотици. Катетъра ще му бъде свален след две седмици и се прибираме в България. През това време ще идваме до клиниката само за смяна на превръзки.
Изобщо не вземам в предвид условията за майките. В Пирогов трябва да се носят походни легла, които се прибират през деня и майките стоят на един стол цял ден. Условията са леко казано неприемливи. Тук в БелМедик имаме собствена стая с баня, аз имам отделно легло. За Павел се полагат постоянно грижи, денем и нощем. Нищо не ни липсва.
След всичко прочетено, се надявам да сте разбрали защо предпочетохме да дойдем тук. Дова е най-доброто решение, което можехме да вземем за здравето на сина ни Павел. Нас вече ни изписаха от болницата и отиваме да се насладим на хубавото време отвън.
Само да вметна, че ние отидохме в клиниката в 7:30 и взеха Павел за операция към 9:00, защото нашата операция беше доста сложна-с екстрофия на пикочния мехур е. Павел не е имал проблем с излизането от упойка. Той все още няма 4 месеца и също яде вечер по два пъти, но нямаше проблем с глада. Престоят ни в болницата беше 7 дни и имаше моменти, в които го болеше, но сестрите даваха парацетамол и се успокояваше. Лично аз бях се подготвила да го боли повече и да имаме по-тежки моменти. В крайна сметка децата претърпяват операция, няма как да няма болка. Вече се възстановява, иска повече внимание, но моят съвет към всички майки е да се въоръжат с търпение и съм убедена, че крайния резултат за всички ще е много добър.

Последна редакция: пт, 24 май 2019, 17:50 от Ugotme86

# 239
  • Мнения: 52
Операциите при д-р Джинович за деня се подреждат по сложност.Най-тежките са първи и след това другите.Да детето ви може да стои гладно и жадно до 15.00 ч в стаята.Няма как да се даде на дете което му предстои операция,каквото и да е през деня.Все пак ако смятате,че това не ви устройва,винаги може да отидете в Пирогов и там да оперирате.Спрете се малко Випове
Не знам защо е това отношение и кого визирате с определението "випове", но не виждам нищо лошо или претнциозно в това една планова операция да бъде с предварително определен час. Ясно е, че когато има няколко операции за деня може да се наложи да изчакаш забавяне от час или два в графика, както и че детето трябва да бъде гладно и жадно 8 часа преди операцията, но съвсем друго е да чакаш цял ден в болницата с ревящо десеткилограмово бебе на ръце, което не е сложило нищо в устата си 16 часа преди това. Всички сме просто едни притеснени родители и най-хубавото е, че всеки в групата се опитва да помогне на останалите с опита си. Никой няма полза от нападки, затова моля да си спестите използването на такива епитети.

Общи условия

Активация на акаунт