Бебеискаща мечта в пупите расте сега - ТЕМА 27

Ами като всички сте 2 в 1 аз да се отчета с бебче освен?

Родих нормално във вторник през нощта, прекрасно здраво момченце 2770 грама, 48 см. И двамата сме добре и се гледаме с голяма любов ❤

В събота ни изписват и ще ви напишаразказ като остане време. Желая  ви раждане като моето!

Лаленце, и тук

Лаленце,честито момченце!Да Ви е много здравичък,палав и игрив!Бързо възстановяване

Лаленце ❤❤❤ Честита рожба! Да сте живи и здрави, цялото семейство и прекрасният малък мъж! Чакам с нетърпение разказа ти! Бързо възстановяване на теб! 😘

Лаленце, честит малък принц и тук! Жив и здрав да е, много щастлив, а на теб бързо възстановяване!

Предсказанието ми от пролетта с бебешкото боди се сбъдна

Честито и тук Лаленце! Много да сте здрави! 😇💙

Лаленцеее честит младеж! Жив и здрав да ви е! Бързо възстановяване на теб иии чакаме с нетърпение разказа ти 😍😍😍

Очаквам скоро включване и от Еуфория, че и тя ей го къде е в 38ма седмица почти

Ухуууу почва се бебевалежа, ❤️❤️❤️
Лаленце, честит син 💙 много здрави и щастливи бъдете, бързо се възстановявай, а юнака да е благосклонен към мама 🤗

Мали как се вълнувам 😁
И аз чакам Еуфория, мисля, че тя е най-"препечена" 😁🤞🤞🤞

Лаленце честита рожба ! Да е живо и здраво и винаги да ви радва . Дано всички прегърнем бебетата си живи и здрави 🙏🍀🤞 Аз също очаквам с нетърпение разказа ти 😊

Лаленце, честито и тук! ❤ Нека прекрасният малък мъж внесе още повече любов и хармония в семейството! Бързо възстановяване и чакаме разказ, когато имаш време. 😘
Хулиганче, мен Нашар по телефона ме искаше да отида за първи път не по-рано от 32 г.с., но заради бъбрека ме извика още в 26-та, ако не се лъжа. От тогава ходя веднъж месечно при нея, иначе е доволна, че се следя при Савова и не ме натиска да ходя по-често при тях.

Хайде, чакаме нови бебенца в темичката... по ред на номерата 😘

Честито бебче, Лаленце! 💙💙💙 Да ви е много здрав, палав и игрив и да ви носи много щастие. На теб бързо възстановяване и чакаме с нетърпение подробности ❤😘🌹

Здравейте, Дами!
Аз се връщам от преглед, бебето не иска и да чуеж да излиза , измери я 3200, води, плацента са ок.
Пак ми направи ми и мануален преглед, но шийката си е спокойна, няма скъсяване, абе няма никакви признаци бебето да тръгва да излиза.
Главично си е ии си беше опънала краката в ребрата ми 😭.
На тоновете този път даже и контракции не се показаха.
Таа така всичко е наред. Чакаме си я ММ.

Еуфория, браво на вас! Чакаме с нетърпение и ние новото попълнение 😍

Аз точно бях на разходка до клиниката, за да си видя акушерката Теди и др. Калчев, с чиято помощ чакаме бебка. Занесох им баница, за да се подкрепят;) беше ми много приятно. Успях да видя почти целия екип 😍 успяха и те да ни видят и да ни се порадват. Всички бяха много щастливи, че гоним естественото раждане. Заляха ме със съвети. Абе беше много емоционална среща

Бременелки, копирам си поста от декемврийската тема, в която разказах за раждането.


Момичета, ето го и моя разказ, ще се опитам да съм максимално подробна за да съм полезна най-вече на първескините:

Малкия се роди в 03:12 на 14 ноември, това за мен си беше вторник още защото не бях спала.
Още от миналия месец нощно време при подготвителна контракция ме заболяваше и пикочния мехур и изпитвах нужда веднага да се изпишкам за да ме отпусне. Е, да ама от няколко нощи сама явно съм си имала същински контракции нощем, защото след тоалетна облекчението вече го нямаше.
За самия вторник - ходих на тонове сутринта, всичко беше точно, говорих и с лекарката ми, която ми обясни в кои случаи да тръгвам за болницата и се разделихме по живо по здраво. После по обяд имах работа в центъра с колата и на връщане получих болезнена контракция та се позамислих дали не е по-добре да спра да шофирам, че си ме хвана страх. За следобед имах уговорка да се видя с един приятел на разходка в парка и го помолих да дойде на гости да се видим, че имах някакви странни усещания и предпочетох да не съм навън. Дойде той и къде на шега реших да започна да засичам контракциите за да се ориентирам какво се случва. Оказа се, че са на 15-20 минути с продължителност около 40 секунди. Иначе самата контракция представлява стягане на корема и болка като менструалната, но доста по-силна. Изпратих го моя приятел и към 18 часа ми падна тапата. Звъннах на таткото да го видя къде е, че исках да ми купи последни дреболии за багажа за болницата въпреки, че се надявах на фалшива тревога. Той се оказа в задръстване и реших да не му казвам какво се случва, че да не го шашкам. Прибра се той, посрещнах го с разказ на последните събития и той побеля контракциите вече бяха на 12-15 минути, казах му че влизам да се къпя, но все пак ще чакаме да станат на 5 минути. Той ме пита как ще разбера ако ми изтекат водите докато съм в банята и ми стана хем смешно хем страшно. Помолих го да приготви фотоапарата и да ме снима евентуално за последно между контракциите и след банята с това се занимавахме 😍 отидох до кухнята за чаша вода и все едно балон ми се спука в бельото (подгответе се, че водите не изтичат на един път ами на тласъци заедно с контракциите, аз бях изненадана как и в болницата продължиха да текат). Това беше към 20:10 часа.  Оправихме се за отрицателно време и тръгнахме към болницата. На прегледа видяха, че съм с 2 см разкритие и изтекъл преден джоб води ( това е между главата на бебето и шийката). Започнахме да попълваме документите за приемане и в 21:00 часа бяхме в родилна зала (в Надежда няма предродилна). Направиха ми клизма и доста се облекчих (обясниха ми, че често след клизмата разкритието нараства с 1-2 см защото бебето има повече място да слезе надолу). Запознах се с лекарката и акушерката на смяна, разказах им как виждам аз раждането - естествено и максимално свободно откъм движение. Те ми казаха, че държат на всеки 2 часа да правим запис от по 20 минути иначе ще свъм свободна да се движа. Та така... започна се едно разхождане из стаята, друсане на топката, взимане на топъл душ... тоновете си бяха добре. Като направих 5 см разкритие вече много ме болеше и си поисках упойка понеже не бях яла от обяд и ме беше страх, че съвсем ще се изтощя. Като ме хвана упойката всичко беше песен! По едно време на редовнния рутинен преглед се оказа, че вече съм достигнала заветните 10 см и започнаха да ме подканят да напъвам. Аз обаче още не усещах напъните заради обезболяването, трябваше да изчакаме почти 40 минути, че да ме отпусне и да започна да усещам напъни. Естествено така се върнаха и болезнените контракции, но беше много поносимо. С акушерката ми за толкова часове вече много си бяхме говорили какво предстои и как да напъвам и като дойде моментът за 3-4 контракции малкия излезе. Интересното беше, че както си бях на леглото с памучните чаршафи и уютна завивка така се появи една санитарка, която ме съблече, накара ме да си вдигна дупето и постла някакви едно кратни подложки под мен. Леглото ми се превърна в магаре със степенки и дръжки, на които да се набирам, акушерката се появи с докторско облекло, ръкавици и шапка... набързо се появи още една акушерка, която ме окуражаваше, педиатъра, анестезиолога... в момента когато малкия се роди всичко се случи наобратно, един по един хората изчезнаха, аз бях на нормално легло и завита! Абе мъжа ми каза, че от страни е изглеждало все едно съм в бокса и екипа просто си върши работата
На него му бяха дали задачата да следи часа и да обяви тържествено кога се е родил синът ни Като чух думите "Тате, готов ли си?" адски ми олекна и след секунда малкия беше вече навън. Измериха го, повиха го и го дадоха на мъжа ми докато мен ме шиеха. Имам един вътрешен шев, казаха, че са ми пръснали лидокаин и нищо не усетих. Като и това приключи си гушнах детето и бях най-щастливата на света. Питах акушерката дали вече мога да стана да си взема душ и тя се опули на ентусиазма ми, наистина се чувствах все едно нищо не е било. Все пак не ме пусна да стана, трябвало да полежа и почивам поне 2 часа, след който ни заведоха с бебето в родилно отделение.
На следващия ден вече чувствах някакъв дискомфорт, но нищо фатално като се сравнявам с другите родилки около мен.

Това е, ако имате въпроси - питайте!
За мен това раждане си остава един незабравим момент, който споделихме с мъжа ми и екипа. Много се смяхме, много си говорихме, гледах и клипчета със съвети как да дишам докато бях на топката. Получи се наистина много свободно и естествено както го исках.

На всяка една желая лека среща с най-скъпия човек!